, а за капак се опитвах да се освободя от капана на един летен вирус, който направо ми разказа играта. Днес заминаваме за морето. Така, че ще ви кажа до нови срещи след 3 седмици.
Напоследък мъжът ми е много зает в работата и няма помощ от никъде. През деня съм на пълни обороти, домакинската работа започна да ми изостава. Спи ми се ужасно. През деня се опитвам да открадна малко време за сън, но не е същото и е наистина малко. А и Мими си иска своето. Днес пак бяхме в Пловдив на психолог. Трябва да се занимавам и с нея у дома, но не намирам време и това много ме тормози. И как уверено престъпва. Ами той е готов за прощъпулник. Направи му. И пускай нагледен материал. ! Наистина съвсем си му е време за прощъпулник. Браво на Габи за прохождането. ако искаш ще ти пратя тел на лични.
) -колко неща са ти на главата и как успяваш всеки път да звучиш така ведро Дария напоследък и тя е в едно ужасно кисело настроение направо 
-неще нито в ръце нито в количка нито никъде абе направо......... 
вярно че ни изби едно зъбче и може би ще се появи и второ на от две седмици положението е стряскащо-почвам да си мисля че съм я разглезила тази моя кукла сборен пункт утре, 10:30 часа на фонтаните пред Народния театър. 
.От всичките неща,които бяхме сложили , си избра ключовете за колата Беше много забавно ,защото Габи непрекъснато щапуркаше след Диди ( племенницата ми ) ,която на 29 август ще стане на две годинки.Много са сладки,защото почти не се различават и много хубаво си играят двечките.Та вече и ние можем да се похвалим с прохождане,по-късно ще пусна снимков материал.
Изглеждаш прекрасно и много щастлива! Честита прощапулка 
... Абе ще е весело ще ... със сигурност
По тоя повод, аз до никъде не съм нито с детска кухня, нито с детска градина, на есен нито ще има какво да яде Лацо нито по Дг ще види..не сега на 2-3г. Аз да мина през Сф Унив, както кой го беше казалр май пак Ти... знаеш ли...
така че не съм толкоз страшна, просто мразя несправедливости 
). Мернах я само, че по едно време си играеше с моята дамска чанта. Вадеше дезодоранта, парфюмираше се. След като приключих с готвенето, отидохме в стаята при Мими. И какво да видя 
, тя върви и залита, блъска се в мебелите, завалва говора, нищо не успявах да разбера от това, което ми казва. Взех телефона и почти изпаднала в истерия, звъннах на мъжа ми, че детето не е добре и да се прибира веднага. Мими легна на леглото и започна да забелва очи. Представа си нямате колко се изплаших. Баща и се прибра, тя като чу гласа му, стана, но така залитна, че се удари в гардероба. Моите писъци сигурно разтресоха улицата. Взе я на ръце и я заведе в "Бърза помощ". Аз се обадих на свекърва ми да дойде да гледа Веси и бегом до поликлиниката. Преди това си погледнах в чантата, сетих се, че последно тя си игра с нея, а аз вътре държа шишенце с успокоителни таблетки (Ривотрил). Шишето обаче си беше затворено. Все пак в поликлиниката обясних, че си е играла с чантата ми. И понеже състоянието и се влошаваше, кръвното падаше, се наложи с линейката по спешност да ни закарат в болница. Макар, че не бяхме сигурни, дали е пила хапчета, лекарите веднага започнаха промивка на стомаха. И понеже аз не спрях да рева, ме изведоха на вън. Но, ако знаете тя как плачеше, сърцето ми се късаше и плачех с нея пред вратата. Такъв кошмар преживях. Оказа се, че е успяла да повърне една таблетка. Но колко точно е изпила, идея си нямам. След промивката ме пуснаха да я видя, цялата се тресеше и се напишка в леглото. После я преместиха в интензивно отделение и не пуснаха нито мен, нито съпруга ми да лежи с нея. Как ли не се молихме, но такъв бил реда. Колкото и да обяснявахме, че детето е специално, с хиперактивност и т.н., не склониха. Сега сме си у дома. Толкова е тихо и глухо без нея. Сълзите ми се стичат, вината ме изяжда...
Препоръчани теми