Помощни училища- какво мислите за тях?

Dorothy  в Първо помощно училище има много хубава специалност след 8 клас- " Озеленяване и цветарство"-обучение 2 години. Завършва се в 10 клас след полагане на държавни изпити и се предобива първа степен на професионална квалификация. Тази специалност е наистина прекрасна и много достъпна и приятна за деца със специални образователни потребности.  Тази година децата от десети клас спечелиха 1 място за аранжиране на букет в Международен пловдивски панаир и 2 място на Панорамата на професионалното образование- Варна 2011г. Това не е изобщо за пранебрегване.
Ето линк към сайта:   http://parvopomuchil.dir.bg/_wm/video/?df=753436

Придобиват професионална квалификация тези, които могат и покрият изискванията на Националната изпитна програма, а може би има изключения, при които тази квалификация се подарява, за да се събират ученици в саморекламиращото се горе І-во пом.училище. В тези случаи наличието на документ за проф. квалификация, може би е комплимент към родителите, но с нищо друго не помага - не дава нито знания, нито опит и реализация. Рекламата е важна, но когато е наситена със съдържание! Не се заблуждавайте, а проверявайте и сравнявайте на място в тези училища!

Аз само като размисъл, все пак такива училища с качествени професионалисти, на едно място събрани логопеди, психолози, учители е прекрасно обучение за всяко дете. Съответно който може изкарва диплома, който може става нещо, дали, градинар, дали готвач, но си мисля и друго тези училища имам чувството, че не са им дадени права и достатъчно доверие ли да кажа, че може да обучават и съответно да създават обучени хора. А и достойно да си намерят работа след това.

ivben, имам няколко въпроса.

1. Какво означава Първична оценка от ЕКПО към РИО на МОМН?
Тази е комисията, на която детето отива, за да премине на ресурсно подпомагане към масовото у-ще.
 
2. Ако родителите желаят детето да постъпи в помощно у-ще, тази комисия може ли да ги спре като даде оценка, че детото ТРЯБВА да бъде в масовото у-ще?

3. Ако детето спи в училището от понеделник до петък, какви пари струва това на родителите? Имам предвид освен детските спират ли и пенсията по инвалидност, която е в размер около 200 лв.

Моля да ме извините за некомпетентността. 

Mislq отговарям доколкото съм запозната.
Родителят сам може да прецени къде ще учи детето му, но все пак през комисия трябва да се мине.
Към точка 3. не съм компетентна и не мога да отговоря. Може би най- точен отговор ще даде al_sherif .

Благодаря за оценката относно компетентността, ИВБЕН. Да, мога да отговоря на въпросите.
ЕКПО към РИО на МОМН е оторизирана да изготвя първичната оценка на образователните потребности на детето. Тази оценка се прави независимо къде ще се обучава детето със СОП, в специално училище (помощно, за деца с увредено зрение или слух) или в общообразователно с ресурсно подпомагане. Комисията е съставена от различни специалисти с преобладаващо участие на Ресурсния център. В много голяма степен и за съжаление оценката на потребностите е само по документи (медицински и психолого-педагогически), извършва се набързо и основно се насочват децата към общообразователно училище с ресурсно подпомагане. Много родители са недоволни от дефицита на внимание, а в последствие и от прибързаното решение. Активното участие на родителя в работата на тази комисия е от съществено значение. Изборът на родителя по ЗНП е също определящ за вида училище и записването на детето в училище (т.н. масово или специално). Учениците настанени в помощно училище от интернатен тип, със седмичен пансион не заплащат за престоя си от понеделник до петък, нито храната. За това има стандарт за издръжка на ученик от интернатен тип, определена със Закона за държавния бюджет. Целта на този пансион е да могат спокойно да се обучават и децата с отдалечено местоживеене, да позволява на родителите на деца със СОП също да работят, да не са социално изолирани и да не се чувстват неподкрепени от държавата. Децата настанени в седмичен пансион, не са настанени на пълна държавна издръжка. Родителите получават всички определени им социални плащания - детски, инвалидни пенсии, помощи и т.н. За повече информация на тел: 02/857 01 59

al_sherif , относно това изказване

ЕКПО към РИО на МОМН е оторизирана да изготвя първичната оценка на образователните потребности на детето. Тази оценка се прави независимо къде ще се обучава детето със СОП, в специално училище (помощно, за деца с увредено зрение или слух) или в общообразователно с ресурсно подпомагане. Комисията е съставена от различни специалисти с преобладаващо участие на Ресурсния център. В много голяма степен и за съжаление оценката на потребностите е само по документи (медицински и психолого-педагогически), извършва се набързо и основно се насочват децата към общообразователно училище с ресурсно подпомагане. Много родители са недоволни от дефицита на внимание, а в последствие и от прибързаното решение.

Не зная ти от коя страна на "Бариерата" си дали член на ЕКПО или родител, но у мен като член на ЕКПО остава същото усещане, че някак нещата се недооценяват. Децата и родителите им стоят с часове и чакат пред вратата; децата се изморяват и изнервят допълнително и когато им дойде реда вече са твърде неспокойни и не са в реална ситуация.

Всяка година след последната за учебната година ЕКПО, председателя ни събира и правим предложения до Министерството за подобряване работата на екипа. Всяка година повтаряме, че е крайно наложително ЕКПО да има всеки месец и че се нуждаем от апробирани тестове и критерии за оценка. Това обаче за съжаление не се случва...
Мисля си, че само с невероятната сила и подкрепа на Българската жена и майка може да се случи

al_sherif, ivben, много ви благодаря за отговора.   
За комисиите ЕКПО и аз имам същите впечатления, за съжаление.
 Много власт им е дадена, но малко отговорност носят. Преди беше по-добре - родителя решава  и това е. Нямаше нужда от тази бюрократична спънка с куп документи и т.н. организация.

За съжаление новата интеграционна политика обслужва други интереси - не на родители и деца.  

За съжаление Mislq сте права. Ако един родител смята, че детето му ще се чувства най-добре в ПУ, а диагнозата е лека, един от начините е да получи епикриза от психиатър с по-тежка диагноза.
Помощните училища в София са малко и не е невъзможно да се посетят всички преди да се вземе решение.

 Два пъти закъснявам с 5мин и я намирам в мразовит ден да тича навън по блуза. Входовете са с дежурни, но те пак са деца от училището, с по-малки проблеми.
Работя в Шесто помощно училище и там подобно нещо не може да се случи - дежурни са учителите, а детето се предава на родителя (дори да закъснее) от класния ръководител или дежурния учител. Приоритет са сигурността и здравето на учениците.

СНЕЖИНКА, няма барикада, няма бариера! Всички ние, специалисти (учители, членове на ЕКПО, експерти..) и родители имаме една цел и основни задачи свързани с постигането на тази цел, а именно как да направим така, че децата със СОП да намерят най-правилното място в образователната система. За едни това е специалното училище, за други общообразователното с ресурсно подпомагане. Децата са толкова различни, не могат да бъдат унифицирани, важно е също и желанието на родителите. Убедена съм, че с родителите не се работи достатъчно, те не са информирани. Като специалист (тук отговарям за т.н. от Вас "бариера") мисля, че сме в дълг към родителите. Имам много ангажименти, но понякога се включвам чрез форума с информация по теми, която може да бъде полезна на лутащите се, обезверени и огорчени родители. Нещо повече, това зависи и от желанието на самите родители - аз и членове на моя екип можем да отделим време за консултации (безплатни и необвързващи), можем да инициираме среща, да се запознаем, да споделим опит, а защо не и да организираме някакъв форум. Предлагам идеи. Убедена съм, че за да се развиват нещата благоприятно е необходимо, като се опираме на частните случаи да се обединим по глобалните въпроси  - интеграция, да, но не измислена, насилена, привнесена; обучение за всички деца със СОП - да, включващо, приобщаващо, както и да бъде наречено то, но не формално. За мен ще бъде интересно да науча какво мислят и родители и специалисти по тези въпроси.

Мами и Специалсти,

Разбрах, че в  новият Проекто закон за предучилищно и училищно образование се предвижда преобразуване на помощните училища. Четох 2 пъти закона и не мога да преценя това добро решение ли е? Вие какво мислите.

Направила съм отделна тема с някои въпроси, не съм специалист, нито родител на дете от помощно училище. Но считам, че всички трябва да се интересуваме от тези места, където се обучават най-нуждаещите се деца.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=641483.msg21145383#msg21145383 , ето я темата

Аз мисля, че не е правилно да се затварят добре работещи институции. Всички родители, които са записали децата си в помощни училища, са имали избор дали децата им да бъдат там или в масово училище. Щом те все пак са избрали помощното, очевидно е, че децата им се чувстват по-добре в него! Всички те ще бъдат лишени от тази възможност, което аз определено считам за погрешно. Има още хиляда причини, които могат да бъдат изброени в полза на съществуването на помощните училища, но тази ми се струва най-съществената!

добре де .... как избирате кое училище да бъде ....
за мен това е най трудното ....
в масовото моето ще е на индивидуално обучение и поне аз така си мисля една учителка за него лошото е че не е в контакт с други деца ....
но в помощното в нашия град обстановката ме подтиска .... специалисттите наистина са много добри и с любов гледат на децата но .....самото то за жалост е оставено на самозакриване или поне отстрани изглежда така ..... редно е помощни училища да има но те да изглеждат по друг начин да са с много осъвременена база , хубави сгради, вообще условия ..... тогава желаещи за тях ще има много повече .....
имам чувството че насила се цели да се закрият те ..... да се оставят без финансиране за да се порутят и да напуснат специалистите и всичко да се срине за да може някой да спести на нашите деца грижите ..... да ги пише интегрирани ...... целта е сякаш да се спести грижата , специалистите да се размият и децата да не получат това което им трябва

И аз така си мисля!