Помощни училища- какво мислите за тях?

Ще те зарадвам,как иначе!
Сега сериозно.Аз май и напред в темата съм писала,но нищо.
Ходих в това училище преди началото на тази учебна година.Наистина като материална база е ужасно,наистина ужасно и това много ме отблъсна.Обаче като специалисти хората ми направиха много добро впечатление.Директорката ме разведе из кабинетите,в които децата се обучават.Понеже посещението ми не беще така да се каже предизвестено,тоест отидох без да съм предупредила,та мисля,че заварих истинската среда за работа с деца.Хората работят от сърце,което за мен е едно от най важните неща.Имаха деца с аутизъм,едно момиченце Валя,то е с аутизъм,говореше доста добре,а директорката ми обясни,че преди две години дошла без никаква реч.Имаше и деца със СД.Дечицата изглеждаха доволни и щастливи.
Обаче базата им тогава беше под всякаква критика.Това ме отказа.Не съм някоя префърцунка,но определено и на Бубка и правят впечатление такива неща и тя не би се чувствала добре там.Вътре е едно мрачно и тъмно,много неприятно усещане навява.На мен-голяма и здрава жена,ми подейства подтискащо някак,какво да говорим за деца като нашите,които са крайно чувствителни.
През септември вкъщи изненадващо дойде психоложката от училището.Явно набираха деца за първи клас.Поканих вътре жената и доста добре си поговорихме и мнението ми се затвърди-наистина работят с душа.
Аз там отидох всъщност с препоръка от моя,мога да кажа приятелка,която е работила там преди.И на която имам доверие.
Ако наистина са направили ремонт вътре според мен би било чудесно.аз отново ще го посетя това училище,защото то ми остава като някакъв вариант за първи клас.Но имам и друг ариант,който е по приемлив за нас,така че ще го мисля.

Мерси,мерси,мадам! Аз те четох,всичко изръчках ,каквото намерих.
Искаш ли да се организираме ,да отидем двете?
Ще ти пусна тел. на лични.

Тези училища са ценни със специалистите си. Учителите в обикновените училища, дори да имат голямо желание, не са подготвени да работят с деца, които имат специфични проблеми.

Да, вярно е.
Аз съм учител в масово училище. Тази година уча пъвокласници. Едно дете от класа ми е с ХАДВ /хиперактивно/ със сериозен дефицит на вниманието и с умствена изостаналост. Освен това е и агресивно.Отложено е миналата година от І клас и повтаря ПГ. Сега е с 1 година по-голямо от останалите. Можете да си представите силно агресивно дете  сред 7 годишни, има едно 6 годишно... Всички деца са 23. Лудницата е пълна. Не е добре такива деца да учат в масовото нито за тях, нито за останалите. Всички са ощетени и ние учителите също. Не мога да практикувам спокойно професията си и да ограмотявам първокласниците, превръщам се в пазач понякога, за да намаля боя до минимум или за да проведа  нормален час
Не училище, а лудница е това.
Някакъв психолог навива родителите, че детето има било за масовото у-ще. Ако целта е да се създава омраза и страх  и нежелание за учене, добре, целта е постигната.

Имала съм деца със СОП, но те не са били агресивни и са участвали в уч. работа доколкото могат или поне не са пречели. Обичала съм ги и съм им отделяла време като на останалите.
Сега това дете е много неспокойно - нито може да учи нито да слуша нито да пази ред за повече от 5-10 мин. Изморява се след 1-2 часа и става още по-неспокойно и понякога агресивно. Колегите ми вече си заключват вратите, за да не влеза при тях, когато съм го пуснала да пие вода или да отиде до тоалетна. Ако се занимавам само с него добре, ще намерим решение, но имам отговорност за още 22 деца, които очакват да ги науча да четат, пишат и смятат.
Скъпи дами, майки, моля дайте ми съвет какво да правя!

Аха, с две думи да си интегрираме децата у дома, така ли?
И преди да изръсите целия този куп с простотии зададохте ли си въпроса къде е ресурсния учител на това дете, а психолога, а логопеда?
Колко пъти Вие като преподавател зададохте тези въпроси на директора, защото негова работа е да осигури подкрепяща среда на детето, а Вие като педагог да допълвате този процес?
Или най-добрия вариант е- няма дете, няма проблем?
Не е добре за НИТО ЕДНО ДЕТЕ  да учи във враждебна среда, в която липсват специалисти, но за това не е виновно детето, а тези, които виждат действителността, познават нормативната уредба, но не правят нищо тя да се спазва, и защото е по-лесно, вкупом реват- това специално дете да си ходи да се интегрира нейде другаде
Къде питам аз- у дома където така или иначе си е интегрирано, в специално училище където пак е интегрирано или направо с една ракета да ги натирим всички в космоса, че да не ни развалят пейзажа, а?
Не ни е срам нито нас родителите, нито който и да било, че искаме децата ни със СОП да живеят нормално.

Силно се надявам думите Ви да са проява на неразбиране и страх от сблъсъка с новото и непознатото, а не на липса на професионална компетентност, педагогически опит и нюх, защото тогава целта наистина е постигната- отново изолация на децата със СОП.
Да живее толерантността!

"Скъпи дами, майки, моля дайте ми съвет какво да правя!"
Мislq, ръчкайте директора си да осигури нижните за детето специалисти, Вие лично можете само да го подкрепите обръщайки му внимание точно толкова колкото и на другите деца, когато към това прибавите и адекватна помощ от останалите специалисти нещата ще се наредят.

И друго- в момента тече проверка от МОНМ на ресурсните центрове, целта е да се види доколко работата им е ефективна- има ли достатъчно специалисти, и достатъчен ли е броят на часовете за работа с едно дете със СОП на тези специалисти, защото в момента един ресурсен учител работи с по 7-10 деца, а има 30 учебни часа за работа с тях, при това положение този учител няма как да е с всяко едно от тях във всеки един час.
Психолозите и логопедите от рес.център пък само оценяват децата, но не работят с тях всекидневно или през ден(според това колко часа седмично са нужни на едно дете), а всички знаем единици са училищата с логопед и психолог на място.
Тоест- в момента за децата със СОП в масовите училища не се прави почти нищо.

Подкрепям pogar и да препоръчам, ако искате да останете учител да поискате да се дообразовате, защото до 4 клас всички деца ще са на едно място и наистина ще ви е необходимо да знаете как да се държите с такива деца. Как вие да работите в екип с други учители.

В нашето училище всичките учители имат и допълнително обучение за деца със СОП.
Начина на образование се променя и новите неща искаме или не искаме се приемат и се работи.

Когато един учител се среща с такива деца и се потруди дори да ги заобича, мисля че нещата ще потръгнат.

Моето дете учи в помощно училище, така съм преценила. Там учителите се отнасят с разбиране и безкрайно търпение. Да бъдат снизходителни към поведението на децата, гледайки ги с очи на човек, който разбира, че няма как да е иначе, е част от работата им. Mislq , поговори с колеги от помощното училище, ще ти дадат някакви съвети.

Благодаря, Ljuboznatelna, за добрия тон. Говорила съм с такива учители. Те познават конкретния случай. Казват че такива агресивни деца създават проблеми дори и при тях.
Психолога казва че не може да работи с него повече от 20 минути на седмица. С ресурсната се бият като го вземе - 2 часа в седмично. Тя също е вдигнала ръце. При логопеда изобщо не иска да влезе - 1 ч седмично. А в останалите часове????!!!!
Dorothy,pogar  няма нужда да бъдете груби. Мисля че добрия тон би ни помогнал на всички да достигнем до решения, които да са добри и за здравите и за болните деца и за родители и учители.
Казах че съм имала деца със СОП и съм работила с тях с удоволствие, имала съм съдействието на родителите. Родителите на тези деца са ми благодарни и поддържаме приятелства години след завършването.
На обсъжданото дете обръщам дори повече внимание, отколкото на останалите но това не решева проблема. Смятам също че родителите имат проблеми  с възпитанието, а може би и други.

 Моя извод за помощните у-ща: Преди влизаха в тях здрави деца по някакви неясни или незаконни причини, сега в масовото у-ще има деца / все още малко, да речем 1-2 деца в у-ще от 500 деца/ които са си направо за специализирано такова.
Никоя крайност не е добра. Трябва да се обследва индувидуално детето и то в средата, а не по документи.

Mislq, действителността е груба, дори жестока и както на Вас не се харесва, така и на мен.
Прочетете отново първия ми пост и последното изречение от този си пост- ето там е истината.
Интеграцията не може да се случи само с усилия от наша страна(на родителите) или един двама педагози като Вас.
Ресурсната учителка на сина ми работи в помощно училище, колежките и редовно и пращат по-буйните деца с думите- аз не мога да се справя, оправяй се ти както искаш- значи една учителка не може да се справи в клас със едно дете със СОП, а ресурсната трябва да го направи с 10 такива!
И ще се повторя- до момента постовете, които чета тук и това, което виждам в училище все повече ме убеждават, че почти няма учител който да реагира адекватно- да говори с ръководството на училището да се помогне на детето, вместо това всички реват- не е за тук това дете и прочие.

"Скъпи дами, майки, моля дайте ми съвет какво да правя!"
Мislq, ръчкайте директора си да осигури нижните за детето специалисти, Вие лично можете само да го подкрепите обръщайки му внимание точно толкова колкото и на другите деца, когато към това прибавите и адекватна помощ от останалите специалисти нещата ще се наредят.

[/quote]
Родителите искат индивидуално обучение 2 ч на ден, което да се провежда в у-ще + 1-2 часа детето да бъде в класа. Обаче директора не иска да отдели пари за това индивидуално обучение. Освен това трябва да се отиде и на комисия, където може  да не разрешат това обучение, защото отново икономиите са на преден план.

Родителите искат индивидуално обучение 2 ч на ден, което да се провежда в у-ще + 1-2 часа детето да бъде в класа. Обаче директора не иска да отдели пари за това индивидуално обучение. Освен това трябва да се отиде и на комисия, където може  да не разрешат това обучение, защото отново икономиите са на преден план.

[/quote]
Ето виждате ли- има начин, но директорката не иска.
И не иска , защото е по-лесно да настрои Вас и другите родители срещу детето.
Нямам нищо лично срещу Вас, но пак Ви казвам- ако Вие и много други като Вас, застанат до нас родителите и ни подкрепят, нещата ще се променят.
В момента само ние родителите ходим и ровим и ги ръчкаме тези отгоре да променят нещата, но след като никой от Вас специалистите не реагира полза няма.
Дано имате силата и нервите да отстоявате искането на тези родители, за да може хем Вие да си вършите работата, хем и специалното дете да е добре.

Mislq , здравей!
До колкото схващам става дума за индивидуална форма на обучение.
Детето има ли официално поставена диагноза.
Ако има необходимите документи ,може стига да желаят родителите, да поискат родителите от личната на детето, едно ЛКК направление за комисия,която да издаде протокол за индивидуална форма на обучение.
С този протокол и копие от документа за диагностицирането, родителите подават официално молба за този вид обучение, в деловодството на вашето училище, в която трябва да пишат ,че желаят писмен отговор на самата молба.
Отговорът по закон е 14 дни.

http://www.dailymotion.com/video/xfj8x2_make-a-difference_people

мама Раче, благодаря че сподели този филм. Плаках, докато за пореден път си давах сметка, колко сме отговорни за децата. Дано Господ ни прости грешките.

Vanq 66 , благодаря за насоките. Детето има диагноза ХАДВ и умствена изостаналост, също и сериозни логопедични проблеми.
ЛКК направление за комисия - към коя комисия - тези в инспектората РИО на МОНМ, чиновническите ли? Или друга комисия ...

pogar, боря се с директорката за доброто на детето и за да се удовлетвори и желанието на родителите, нямаш си представа как ме баламостват, как ме изчерпва тази битка. Просто понякога си казвам няма място за такива като мен в тази система. Така си харесвам работата и такова удоволствие ми прави да работя с децата, макар че е трудно. Сега обаче трябва да се боря като прасе с тиква с бюрократи. По-силни са от мен.