Осиновителки отглеждащи сами децата си.

Дарена, радвам се да те видя пак тука, но защо ти е да отделяш майките осиновителки, от другите....на всеки, който гледа сам детете му е ужасно трудно.....по скоро има момичета, които имат помощ и такива, които нямат и знам, че ти за хубаво или лошо си от  последните...
Пиши по-често тука, на мен винаги ми е приятно да те чета

И аз да се запиша. Моят син е на 4г.5мес. Събрахме се преди малко повече от 3 години. Живеем заедно с моите родители, които много ми помагат.
Не съм и предполагала, че да бъдеш майка е толкова трудно и толкова хубаво и толкова трудно и толкова хубаво и толкова трудно и толкова хубаво........
С няколко думи, преди 3 години слънцето влезе в дома ми и ме нарече Мамо!

Jaly,    !

По принцип пиша рядко Jaly и в другия форум, защото нямам време.


-защото имаме общи проблеми, които можем да объждаме и да си помагаме взаимно
-защото искам детето ми да се познава с други такива деца и да общува с тях- това е жизнено ноебходимо. Аз познавам такива майки- с три от тях поддържам контакти.С една от тях бяхме тази година на почивка- не можете да си представите колко хубаво беше.  Тя е психолог. С  друга майка Вonita сме близки и по душа, и тя стана един от най-близките ми хора. Това  е нужно и на мен, и на детето ми. Знам го.

Здравейте момичета!
Между другото търсех подобна тема за общуване но не намирах,пиша единственно в темата за многодетни,много е хубаво там,но проблемите и ежедневието ми е по-различно понякога,понеже освен многодетна съм и самотна.
Наталия от Плевен съм  имам три прекрасни юнака:Даниел на 16г.,Калоян на 13 почти и Джозеф на 1г.4 м.
И аз като Дарена живеем сами,справяме се с Божията помощ и на приятели.
Май не съм разбрала правилно  тук е само за осиновителки?

тук е за всички
аз не съм сама и не съм осиновителка
но ви познавам и ми е приятно сред вас
Дажи, понякога има различия при осиновените

Дарена

И аз да се разпиша!Моето момченце е на 3,5год. От 3 месеца сме заедно.
Нека не прозвучи като оплакване, но определено ми е много трудно!  Сами сме .От време на време ми помагат леля ми и  мои приятелки Има ли тук мами осиновили дете на такава възраст? 

Здравей! Знам със сигурност колко ти е трудно. Ако ще ти прозвучи поне малко успокоително - детенцето ти е вече над 3 годинки и е възможно да установите словесен контакт, така че полека нещата ще стават по-лесни. Аз лично като се роди дъщеря ми все се молех някак до 3 години ако може да бъда телепортирана във времето и тогава отново да си спомням коя съм и къде съм. Просто първите 3 години ми беше ужасно трудно - бебе, самота, депресия, пренастройка на живота...но сега вече е много по-добре. А ти и твоето детенце ще установявате все по-плътна връзка един с друг и след не много време ще е значително по-лесно и по-добре! Успех, мила и 

Благодаря на всички, които отговориха  но

идеята ми е да събера в една тема майки СОД- сами отглеждащи децата си - осиновителки.

а виждам, че нещо много се разводни темичката ми.

Darena,  и от мен!
Благодаря ти за темата - важна е и нужна - за теб, за мен, за Bonita77, и за другите, които са тук ( а и скоито се познаваме от другия форум).
Да се представя за тези, които не ме познават - майка съм на две прекрасни осиновени деца. Отглеждам ги сама през последните 6 години, след като загубих съпруга си (рак). Ако ви кажа, че с годините става по-лесно - не ми вярвайте!!! Не е по-лесно. По-различно е. Проблемите са по-различни. Разрешаваме ги по различен начин. Нивото на общуване с децата е различно. Въпросите са други. Разговорите дълбаят все по-надълбоко. Пубертетът на каката привнася колорит в цялостната картинка - настроенията й се сменят непрекъснато и докато ми се муси за нещо (дори без аз точно да съм разбрала за какво), започва да ми разказва смешна случка от предишния ден и да се залива от смях, готова да сподели ведрото си настроение с целия свят, а в следващия миг се е сгушила на рамото ми и рони сълзи защото е решила (за кой ли път), че сигурно нейна е вината за смъртта на татко й... "Малкият" (който скоро ще навърши 11) от друга страна е амбициозен, чаровен, но и много чувствителен и болезнено преживява и най-малкия си неуспех (като например, че не е успял да намери необходимата му точно в този момент тетрадка)...
Налага се да работя много (и като обем работа и като часове), за да мога да се справям финансово и да не се налага да се лишаваме от най-необходимото. Прекарвам много малко (много по-малко отколкото ми се иска и е нужно) с децата си и това ми тежи. Но нямам кой знае какъв избор. Работата ми налага понякога да пътувам. Няма на кого да разчитам да ги гледа по време на моите отсъствия, освен на една приятелка (да е жива и здрава!)

Милка, това е специално за теб - знам как се чувстваш - синът ми беше на 3г 2 мес,. когато стана част от нашето семейство.
Mоrgana, много е различно и трудно сравнимо, когато едно дете е живяло в семейството си от самото си раждане и когато е прекарало първите 3 години от живота си в институция. Повярвай ми, знам го. НО, Милка, детето расте, ще ви стане по-лесно да се разбирате, сте ставате все повече "един отбор", но не мога да ти обещая, че ще стане по-лесно... Просто ще се научите заедно да борите трудностите.
За всички 

Дефи, благодаря- за присъствието, за добрите думи!   

Мога само да кажа, че ви се възхищавам за силите и смелостта която имате 

Bajiolina, добре дошла!

Изпратих ти някои неща на лични.

Прочетох всичко до тук и наистина ви се възхищавам момичета!!!!!

здравейте и от мен.
Благодаря за тематана дарена.Позволявам си да се включа и аз - една от чакащите своето слънчице бъдещи самотни майки. Мисля , че сред вас ще се подготвя по-добре затова което ме очаква / надявам се съвсем скоро/. В началото когато взех решение да осиновя сама детенце мислех , че не са много мамите направили тази трудна крачка - но форума / вие / ме направи оптимист. Надявам се да е скоро времето в което ще изкрещя от радост - И АЗ СЪМ МАМА и тогава да бъда пълноценен член на вашата група. Възхищавам се на всички вас

diva1978, добре дошла! 
Дано по-скоро се намерите с твоето детенце.    Моля те информирай ни когато имаш новини.

Мисля, че по нататък можем да поговорим и за бащата- както подаде   темата bajiolina. Макар, че като чета тук в този форум за някои бащи си мисля, че няма за какво да съжалява детето ми . 

Все пак е нещо за което трябва да сме подготвени, защото въпросите идват, първо от другите деца, после от твоето дете. Аз минах първата серия въпроси- първата сесия бих казала. Мисля, че я преминах успешно. Това ще покаже утрешния ден.

Аз се включвам пак тук, независимо, че не съм осиновителка (понякога дъшеря ми така ме изненадва, че си мисля, че няма генетично родство с мен). Мисля, че проблемите на единствените родители независимо биологични или не са доста сходни. Въпросите идват - това е вярно, но и друго е вярно - децата вярват 10000% на този който ги обича и се грижи за тях. За децата поне в първите години от живота им този човек е слънцето и света! Така, че мили мами, не се притеснявайте толкова от въпросите, безусловната обич винаги намира решение на проблемите.
А за мен лично биологичното родство няма толкова голямо значение, поради убеждението ми, че всяка човешка душа избира хората, при които ще израстне. Така че, аз възприемам моята мисия да помогна на тази душа да порастне и да открие красотата на света! Стана доста поетично, ама днес специално много ми липсва детенце, понеже е болно, а аз не мога да мръдна от работа!

darena, разкажи моля те повече подробности около осиновяването - на какви изисквания трябва да отговаряш, какви документи подаваш, колко време ти е отнела процедурата?

Ако някой се интересува от осиновяване въобще- в подфорума има подробно инфо. За жени, които сами осиновяват- процедурата е същата. Може да отнеме повече време, ако жената е с претенции, ако вземе по-голямо детенце- отнема по-малко време. За себе си не мога да говоря- осинових още по стария закон- много се промениха нещата.
жена ,която е решила да осинови дете сама трябва да се приготви за голямо чакане, компромиси и откази, но  във форума има момиче, което се подготвя за приемно семейство- т.е. ако искаш дете ще намериш своя начин да го имаш, да му се радваш, да го обичаш, и да му се раздадеш. 

И аз имам един въпрос.Мисля 4е тук може да ми помогнете.Искам да стана приемен родите 
Какво трябва да направя как седи този въпрос?какъв е срока за подаване на молба?Изобщо всичко около това ме вълнува.Също какви са ми правата след това и най важното което много ме притеснява,има ли възможност след като стана приемен родител някой да прояви интерес към съответното дете след 2-3 години примерно и да реши да го осинови.Възможно ли е това.

И за вси4ки самотни майки осиновителки   

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=99078.msg5543696#msg5543696

От 3 месеца и аз се радвам на моето малко момиченце. Сега тя е на 2г.4м. Донесе ми много любов и усмивки.

Добре дошла , миани, макари със голямо закъснение и Честита Нова Година на мамите от тази тема, включително и на тези, които не са се разписали тук, а само чета. Желая на всички ви много споделена радост с малките човечета, здраве и любов!
На всички от мен! 

Здравейте!
Моля впишете и мен във вашия списък.
Аз съм майка от 1г. 6м. на прекрасна девойка.
Тя е на 2год. и 3 м. Сега се чудя как съм живяла преди.
Тя ми даде сила, любов и красота.

roumi, добре дошла!   

 Vixen, ти си знаеш! 

ех, мили борбени майчета така ви се радвам

Момичета ще си позволя да ви напиша някои неща, които считам, че биха били  полезни.

Основното, което ни отличава от останалите родители е липсата на един родител. Няма го нито жив някъде, нито е починал. Просто не съществува. На детето аз казах истината. Обясних му,че всеки човек се създава от мъж и жена, мъжът пуска семенце в корема на жената и после там расте бебето и се ражда. Тези мъж и жена, които са го създали не са могли да го гледат и затова са го оставили в бялата къща. В момента няма татко, защото аз нямам мъж до себе си. Това са накратко обясненията ми от една година. А той е на 5 г. Детето се вълнува повече от липсата на бащата, отколкото от осиновяването. Осъзнава повече и по-добре първия факт.   Страда, особено в началото. Успях да трансформирам страданието му в надежда, че това ще се случи. Говорим за това открито, винаги казвам истината. Уча го да бъде благодарен на съдбата, така както уча и себе си. Настроен е позитивно, има много приятели, не избягвам темата във филмчета или книжки. Казвам му, че има и други деца, като него и той познава такива деца. Старая се да контактува с мъже, но за съжаление това се случва инцидентно и рядко, тъй като живеем далеч от родния град и всичките ни близки са далеч.
Самата аз не страдам болезнено от липсата на мъж. В момента и така съм щастлива. Много съм благодарна на Бога за всичко! 

oх, Даренке, ти си ми като пътеводна светлинка ще знаеш

ДАри, много е хубаво ад те чете човек, и аз като Джали ще го кажа
до колко според теб личното ит спокойствие по въпроса се предава и на детето?
може би проблема от липсата на татко идва то това че приятелите ти и роднините ти са далече....защото на скоро в една тема едно от майчетат тук сподели, че сина й казал, че дядо е тати, защото татковците са тези, които помагат и гледат децата, и затова - деди е татко....
а вие като самотни майки - осиновителки, защо не се срещнете - това е по-добра терапия от книжки и филми - ан живо да видиш, че ен си сам? или не е добра идея?

Момичета, благодаря за хубавите думи!

Кати, абсолютно се предава моето спокойствие по въпроса и на детето. Аз бях много по-тревожна преди и той се тревожеше и тревожни бяха въпросите му. Аз се тревожех заради него. Успях да го преодолея. Както казах- сега говорим за това, като приятели. Разпитва ме и ми се сърди, че не си търся приятел т.е ,че той не виждал да търся и ми се кара. Голям смях пада.

Ама аз като чета в този форум  писанията за мъжете,  съвсем не ми се иска да си развалям рахатлъка. 

 Иначе контактувам с някои от майките на лични, с други съм се срещала. За срещите- общите полека - лека ще дойдат и те. Мисля, че можем да си бъдем полезни.

ДАри, недей така...то нас ни се иска или пък не ни  стиска ама човек не знае...
може човек да намери и половинка - на моя позната баба й почна да живее когато към шийсет и няколко почина дядо й /с който никога не са се разбира ли/ и след година-две тя си намери приятел...наистина голяма любов пламна между тях - може би защото баба й цял живот бе събирала любовта си....

а иначе - това дето те питах е и мое лекинко наблюдение - че ако даден проблем не се драматизира децата се справят много по-бъроз и лесно с него

Аааа, Кате не си ме разбрала. Аз не съм се отказала. Напротив. Знам, че това нещо един ден ще си дойде и съм спокойна.

За  недраматизирането - точно си го казала. Знаем го. Трудно се постига, но ако го постигнеш се кефиш много. 

r1961, добре дошла!   


В съседния подфорум за осиновените можеш да намериш интересни за теб неща.


Ако се регистрираш ще можем да сме си повече полезни.   

Моля те, пиши на кирилица, защото е много изморително да се чете толкова дълъг текст!

Момичета, тъй като едва ли скоро ще се организираме сами за среща- /ние от тази тема/- предлагам тези, които могат и искат да дойдат на срещата във Вонеща вода на осиновените деца.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=263651.0

Уверявам тези, които не са били на такива срещи, че те са много хубави, много полезни за децата ни, много полезни и за нас самите- защото и ние имаме нужда от такива контакти. Ще се радвам да се видя с  вас и да се запознаем наживо.

Приятен ден на всички!   

здравейте момичета,
Групичката ви се увеличава с още един член - аз вече срещнах дъщеря си . Сега само чакаме дата за делото и да си дойде у дома. След като двете вече сме семейство - нищо друго няма значение. Нямам търпение да се срещна с трудностите на самотното майчинство , това ще бъдат най-красивите и приятни трудности.

Diva 1978  , много здраве, усмивки и щастливи мигове ви пожелавам ма теб и дъщеричката ти   
Успех във всичко и скоро да бъдете заедно 

diva1978, делото ти би трябвало да е минало. Всичко наред ли е? кога я прибираш у дома?

Желая ви да сте най-щастливите майка и бебче на света!

Здравейте отново! Преди близо година се похвалих с моята дъщеричка. Скоро ще стане на 3г. -на 16.08. Може би още е рано и неосъзнава  - но вечер преди лягане си повтаря "мама-гуш, баба-гуш, хайде в къщи" - т.е. когато сме я видяли с баба й за първи път сме я гушнали и сме си я взели в къщи. Когато прави бели и й се карам - пак ми казва "не мама не ми сърди, мама ме обича, мама-гуш, баба-гуш, хайде в къщи, даа!" и се смее. Попита ме има ли тати, аз весело отговорих - не, ама имаш бати, баба, дядо и сега и това си повтаря с настроение. Но по-важно от това е, че за тази година се позакали, проговори (чак не спира ) и все по-силна усещам връзката ни. Да ни е жива и здрава бабата, без нея наистина щеше да е трудно.

 Здравейте всички,
Аз също от около 20 дни имам прекрасна втора дъщеря на 2.6 год.
Искам да ви попитам , ако някой от вас има информация или може да помогне с компетентен съвет.
 Какви са шансовете ми да запиша малката Ивайла на държавна детска ясла ? До миналата година е имало към всяка община квота за осиновители и приемни родители, но ми казаха от ДГ и от социалните , че тази година нямало такава. Да съм изчакала до догодина , за да кандидатствам по интернет.
За тази година естествено сме изпуснали класирането. Ако някой знае нещо по въпроса моля да ми отговори. А иначе за Ивайла ще е по- добре да бъде на детска ясла  - тя е много общителна, дружелюбна и там ще и харесат всички занимания .
Благодаря предварително. 

Говори с директорката на яслата, която ти е харесала.. Когато записвах Ати за градина обясних на директорката, че има голяма вероятност до есента да съм осиновила дете и дали ще я приеме и нея. Жената каза, че няма проблем за още едно дете..

Говорих,
каза ми , че вече няма квота за запазени места за осиновени, която я е имало преди 1 година, даже сподели , че има и приемни родители , който са изпуснали срока и нищо не можело да се направи.

Благодаря darena, mr.green.
Делото мина на 28-ми юли и от 05,08,08 - т.е. от една седмица вече сме щастливо семейство - мама и бебе.
А ето и малко снимки от нас
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=273449

diva 1978 Честита дъщеря! Със здраве и любов да порасте щастливо и прекрасно дете 
Прекрасни снимки, толкова щастие и топлина, грейнах от кеф   

Diva ,
прекрасна девойка, вижда се , че сте много щастливи .
Пожелавам ви много щастие заедно !

Дива, беба е много сладка и преливат от щастие снимките ви!

Много късмет и на двете ви! 

Green dream, драго ми е да те видя сред нас!

Vixen, точно ти ли ме питаш? - та ти я знаеш  моята рецепта- просто всичко правя с много шум и ща не ща правя  впечатление, че нещо много съм направила, а то не е така. Така е и с детето ми   междувпрочем- няма друг модел за подражание .

А Детето- вчера тръгна на предучилищна- за него училище и е на ново място. Отиде с много ентусиазъм - раничка, цветя за всички избра сам и саксия с цвете за групата и........, а не му е харесало  и е плакал. Стискайте му палци- все пак е за първи ден- дано се променят нещата.

Димичка,  Невероятна си! Бог да закриля теб и прекрасните ти деца!

Дарена,  . Стискам палци скоро Детенцето да свикне с новата среда и дечица и да си отдъхнеш, че му е хубаво там. Много ме впечатли това, че сам е избрал дори цвете за стаята    И Магичка тръгва на предучилищна, но на 15.09. Вие защо толкова рано сте започнали школото?

Целувки на всички сладурки и сладурковци, да са здрави и усмихнати  И разбира се, спорна и ведра седмица на майчиците им

dimi4ka, добре дошла сред нас! С моите деца са вече поотраснали, въпреки че все още търсят мама за съвет и помощ /което не може да не ме радва/. Както се вижда от лентичките в подписа ми дъщеря ми е на 14, синът ми след месец ще навърши 12... А аз съм си все така млада както когато ги осиновявахме 

Аз попаднах в групата на самотните родители преди 7 години, след като съпругът ми почина от рак.
Ако кажа, че е лесно, значи да ви излъжа. Но децата ми са чудесни, много лъчезарни, много самостоятелни, много отговорни и в много отношения надраснали връстниците си.
Между другото, и те от 2-3 години ме "врънкат" за братче или /и/ сестриче, но не мисля, че на този етап можем да си го позволим - не толкова от финансова гледна точка, колкото заради факта, че работя много часове /на две места/, нямям регламентирано работно време, а и често пътувам...


Green Dream, много се радвам за теб и дъщеричката ти /бях попаднала на вашата история в друга тема/, да ти е жива и здрава и да сте много щастливи заедно 

Мили прекрасни майчици,
искам да ви поздравя с този светъл празник на едни от най-ценните християнски добродетели: Вяра, Надежда, Любов и Мъдрост!

Нека те ви бъдат верни спътници и в делника и в празника, и в трудностите и в радостите!

Дефи, много здраве и късмет на дъщеричката ти!

Да е честито на всички именници   

Здравейте на всички! Нова съм във форума, та да се запознаем. Моето момиченце навърши 6 годинки през май. Заедно сме почти от две години. За времето, което измина , мога да кажа, че никога не ми е било по-трудно и че никога не съм била по-щастлива!Много се радвам, че е започната такава тема, че можем да обменяме мисли и така да си помагаме. Само мисълта, че можеш да поговориш с някой, който има твоите проблеми е достатъчно! Поздравявам ви всички!

Serena , добре дошла!

 И моето момченце ще навърши 6 г през декември. Къде ходите на предучилищна?- в училище или в градина. Как се чувства малката там?Разкажи ни за себе си.

лелее толкова много се гордея с вас!   
и аз имам такива намерения!и смятам след като мине (живот и здраве ) другото ми запланувано нещо да си осиновя и аз едно детенце.
искам да ви попитам-трудно ли е сам човек да си осинови?имам в предвид сравнение с това при осиновяване от семейство?

Добре дошла, lottus!
Не е по-трудно в сравнение със семействата. Ако си решила- няма значение трудностите. Важен е резултата!
Успех! 

Здравейте момичета!
Искам да споделя с вас един много вълнуващ разказ, който докосна сърцето ми! Дано ви допадне!

Честит светъл празник днес! Св. Мина да Ви закриля вас и прекрасните ви рожби   
http://vkonstantinov.hit.bg/authors/kaestner/mutter.htm

благодаря ти за куража! 
имам някои неща за доуправяне в личния си живот-за доизглаждане и смятам и аз да предприема тази съдбоносна крачка 

Вече четири месеца откакто сме заедно с моята малка принцеса.
Толкова щастие и вълнения покрай всички първи за нея и мен неща , от първото зъбче до ........първата думичка..... ТАТИ.
Толкова се вълнувах от това кога ще произнесе първата думичка , а когато се случи - се разплаках.
Да , зная че тя още не влага смисъл в тази дума , но всеки път когато ме погледне / доволна и щастлива от постижението си да произнася нещо, с усмихнати очи от звуците излизащи от устата й/, и казва ТАТИ.
Сърцето ми се къса, тъжно ми е , може би повече заради мен самата, тъжно ми е че не можах да изпитам пълното щастие от точно това първо нещо, първата думичка. Гордея се и в същото време ме стегна.
Споделих, но май не ми олекна.

Дива, такова хубаво дете имаш. Не бива да си тъжна с такава красавица. Детето само издава звуци, то не осъзнава какво произнася. След време ще започне да казва и МАМА, и много други думи. Ще дойде момент, в който ще искаш да говори и пита по-малко, да има поне 10 мин.  тишина. Радвай се, че расте, че е здраво. След време двете заедно ще си изберете баща. Който търси - намира.
Моето дете е родено от мене, но никога не е имала баща. Е - тя ми намери мъжа, тя ни събра. Ние бяхме само колеги и в обща компания. Тя ми отвори очите и така вече 5 г. сме трима. Разбират се, в нов блок сме и никой от съседите не може да предположи, че не са баща и дъщеря. Постепенно ще се наредят нещата  само не се натъжавай.

Здравейте и от мен. От почти 4 месеца съм "мам" (както казва дъщеря ми) на една страхотна двугодишна калпазанка. Все още, обаче не мога да приема че думата "мама" се отнася за мен. Много ми е странно усещането - хем от една страна не си спомням вече кога съм била без нея, хем от друга още не се приемам като майка. Много обичам детето си. То е центъра на живота и ежедневието ми. Гледаме се сами и понякога е изтощително. Всяка домакинска работа минава през ръцете ми. Няма кой и една вилица да премести. Това ми отнема от времето за игри и забави с малката. Тя от своя страна недоволства от положението, но все пак нещо трябва да се сготви, малко трябва да се почисти, малко да се простре прането и т.н. - да не ви обяснявам, знаете си. Ако някой може да даде съвет как решава тови проблем с липсата на достатъчно време (ходя и на работа, разбира се) за забавления, песни и танци на народите с детето си, моля да сподели. Имайте предвид, че тя не заспива много рано и е абсурд да заспи без да съм я прегърнала, т.е. през седмицата не мога след 10,00 часа тепърва да започвам с готвене (гледам винаги да има разнообразна храна и много често готвя), чистене и т.н. През деня сме с детегледачка и много цапотят! Е, как се справяте вие?

sislie, и аз съм така, сега откакто съм с две имам малко повече време вечер да изчистя, сготвя, изпера и тн, просто защото децата си играят заедно.  Имах един ужасен период, когато Ати беше на година и половина, когато не ме оставяше изобщо - искаше през цялото време да я гуша или да я занимавам, а тогава още и баба ми беше жива и брат ми беше в нас  и работих и едвам смогвах... Мойте през деня са на градина, но вечер повярвай ми цапотят и разхвърлят като за 10 души....
Пробвай с пластелини, мозайка и тн, с които можеш да я оставиш за 10 минути сама.. Или и давай да готви с теб, при мен минаваше номера брашно и вода и започваше да готви и тя, или и подавам прането тя го пъха в пералнята и тн.. Като започнех да чистя ми взимаше моп-а от ръцете и се мъчише тя, което ти освобождава още 5 минути... Играчките ги прибираме заедно и тн..
Не можеш ли да се договориш с детегледачката да ти помага поне в прибирането? Мойте са на градина и каквото оставиме - такова заварваме...

Елито, благодаря за съветите. За чистенето не е голям проблем, защото тя се мотае около мен с един парцал и бърше подред. Обикаля прохосмукачката и и е интересно. Обаче това трае точно 2 секунди. Много бързо и минава интереса към каквото и да било и се чуди каква да я свърши. В къщи няма място за мен от купища различни играчки - дъски за писане, серзиви за готвене, топки, кукли и т.н, обаче тя предимно ги разхвърля и ги зарязва. Сега е на етап искам всичко и то веднага, ама веднага, иначе надувам гайдата. Най-лошо е когато съм в бокса (той е част от всекидневната, така че сме в една стая) и готвя нещо. Идва при мен, върти копчетата на печката, дърпа сушилника за чинии и т.н. Голямо "некане" пада от моя страна, но докато не свърша и не я взема на ръце - не мирясва. Май голяма глезана завъдих в къщи. А детегледачката прибира жената, но то цяла армия прибирачи не могат да и насмогнат. Не търпим подредено. Надявам се само като расте да започне да разбира повечко и да можем да си обясняваме по-резултатно, кое може и кое не. Сега много малко говори и не можем да проведем никакъв "разговор". Но живот и здраве - всяко нещо с времето си

Здравейте мами! Надявам се по скоро да бъда една от вас, минах етапа на проучване, утре ще отида да ми връчат уведомително писмо /или каквото там е/. Очертава се сама да се справям с отглеждането, мисля че психически вече съм готова, но един въпрос не ми дава спокойствие - как премина първия ден от новия ви живот? Как се държахте, какво говорихте, детенце беше ли стресирано, как го приспахте... много ме е страх от този ден. Все си мисля, че няма успея да реагирам адекватно, ще съм непохватна, няма да имам майчински инстинкт все още и моята неувереност може да се предаде на детето. Че до сега само котки и кучета съм отглеждала, а децата на приятелките ми са поотраснали, а и аз никога не съм имала подход към децата, все ми се струваше, че като гушна някое детенце и ще го нараня. Дали някой е имал същите притеснения?

Здравей Кери Ем! Дано по-скоро се присъединиш към нас. Нормално е да си притеснена. Аз три дни преди и три след като взех дъщеря си от дома умирах от болки в стомаха. От притеснения. При все, че майка ми беше с мен първите три седмици. За месец отслабнах със 7 кг. Тъй че - да не се плашиш. Първия ден малката беше като препарирана. Хранеше се добре, но наведена на 2 см. от чинията - явно така са ги хранили в дома. Заспа много лесно - лапаше си пръста и сама се приспиваше. Всичко това мина много бързо, за има няма 10 дни. Сега не сядаме на маса и се приспиваме по 1 час. Просто нещата идват от само себе си и детето ще ти покаже най-добре как да се грижиш да него. Успех и смело напред!

Kari-em, имай предвид, че и детето не е свикнало също да има майка... така че  взаимно ще се учите  Ивана не можеше да се гушка даже. Вдига ръце и вика гуши, ама като я вдигнеш се стяга, изпъва тялото назад и ръцете настрани.
Всичко зависи на каква възраст ще е детето....
При мен детето беше спокойно заради биологичната ми дъщеря...

Дива, завиждам ти, че ще бъдеш до детето си, до този бонбон сладък при почти всички първи неща, които ще направи. Аз вече съм пропуснала първото зъбче, първите стъпки, първите думички. Даже не знам как е изглеждала като бебе. Не се разстройвай излишно, нали сте заедно. Успех!

Искам  само  да  ви кажа  ,че  ви  се  възхищавам  момичета.Целувки   и преградки  на  всички.

Благодаря Кики, но аз лично не се категоризирам като "мама за възхищение". Понякога даже си мисля, че май не се справям много добре, но се старая да се "усъвършенствам". Дано да успея.

Защо  си мислиш  така  ,всяка  майка е  добра.И  иска  най  доброто  за  детето си.

Няма  нищо  че  си  изтървала  първите  зъбчета  ,ще  имате  много  хубави  моменти  заедно.Бъдете  едно  щастливо  семейство.

Благодаря ти за пожеланията Кики.
Всяка майка мисли най-доброто за детето си, но е дно е да мислиш, друго е да го реализираш напрактика и да получиш желания резултат. Например, искам детето ми да не ходи в този студ по чопорогащник из къщи, за да не се разболее, но нещо не ми се получава...

Не  се  притесняваи  всичко  с  времето  си.Не  е  задължително  да  ходи  с  чорапогащник  вътре така  го  изнежваш  само  на  вън.

Кики да не изпадаме в битовизми, но по какво да я държа - по памперс ли? Отопляваме се на електирчество и температурите в къщи не са 30 градуса. Както и да е, примера ми по-скоро идеше да покаже, че понякога арсенала ми от методи за въздействие не дава резултат. Това може би е в реда на нещата, но този факт изобщо не ме успокоява.

Osinovih deteto si 2 godini sled tegka ginekologichna onko operacia.Reshih che givotqt e za da se givee i to pqlnocenno Sqs sina mi se"poznahme"ot prqv pogled.Vleze v doma,dushata i sqrceto mi na 4 meseca.Sega e na 10 godini.Naj shtastlivite,nay trudnite ne bih kazala no naj "SLADKITE" 10 godini v moya givot,koyto se napqlni s radostni grigi i bezkrajna lyubov.Sinqt mi e moyat nay dobqr priyatel i UCHITEL,toy e magqt v kqshtata.Az sqm prosto MAMA negovata vselena.Edin bez drug trudno dishameVinagi sqm govorila s nego kato s golyam chovek,vinagi sqm mu kazvala istinata zashtoto znam,che vednqg izlqgech li,zatqvash zavinagi vlqgata.Decata imat chuvstvo za dostoynstvo i merilo za obich v pqti poveche ot nas vqzrastnite.Te tryabva da znayat istinata zashtoto nikoga nyama da prostyat obidata ,che sabili lqgani a celiyat svyat eznael za tyah.Trudno,mnogo trudno e da govorish po"vqprosa" pred deteto ,koeto si"rodil"s dushata si.Nay trudno mi beshe pqrviya pqt.Napravih go doksto speshe.Nyamashe oshte godinka.Hvanah rqkata mu i zagovorih-kazah vsichko...i znam che vsichko e bilo chuto i razbrano oshte togava.Kogato chuesh sobstveniya si glas,togava pada i straha i barierata.Posle zapochnah s prikazki za osinoveni kuchence ot mechka,posle vsyakakvi dr istorii i tn...do dnes kogato veche pri nas ne sqshtestvuva tema TABU.Decata inie samite tryabva da znaem i da vyarvamev slednoto-TOVA CHE SME PO RAZLICHNI,NE NI PRECHI DA SE OBICHAME I DA BQDEM SEMEYSTVO.Isemeystvata kato horata se razlichavat edni ot drugino sqshtestvuvat i vqrvyat po svoya pqt.Givotqt e mnogcveten i e nay veche ZA GIVEENE.

И аз съм една от вас, момичета. Осинових сама момчето си преди 2,5 години. Сега е вече почти на 5 години.
Мисля, че това са най-стойностните години в живота ми,  през които се преоткривахме, лекувахме раните си и , надявам се, станахме най-добри приятели. Не съжалявам, че съжителството ни промени коренно живота ми, лиши ме от редица социални контакти; поне засега е така - иска ми се всеки свободен миг да сме заедно.
Ние също се грижим взаимно един за друг - след първата година от идването му, вече се гледаме без баба и дядо, които са на 500 км от нас.
Напоследък съм притеснена от създалата се обстановка в страната - имах питане до Пела, но явно местото не е било подходящо: Та вълненията ми са следните - имаме ли ние, самотните осиновителки/родителки, като глава на семейство, някаква защита при евентуално предстоящо съкращение във фирмата, в която работим. Вярно, всичко е въпрос на социална политика на фирмата, но КАК стоят законово нещата?
Ако има професионален отговор от накоя от вас, специалист в правното дело, предварително благодаря!
На всички -
Желая много щастие и сила! 

 Въпреки , че  не съм запозната с кодекса на труда ,  знам ,че работодателите имат повече права от работниците. С нищо не са защитени самотните осиновителки.Те са с  права като всички останали. Държавата не  се интерисува от нас и децата ни.Това , че сме избрали самотното родителствуване си е наш проблем. Няколко месеца след като се срещнахме с моето момченце  и когато ми беше адски трудно, споделяки един проблем  с мои роднини знаете ли какво ми отговориха? Ами да си знаела , че ще имаш проблеми още преди да осиновиш!Ако ме бяха заляли с кофа студена вода , нямаше да усетя ама тогава........ 

Половин година след като загубих съпруга си, с деца на 7 и 4,5 години /и двете осиновени/ шефката ми ме извика на разговор. Това, което ми каза сега ми звучи абсурдно, тогава обаче само гордостта ми помогна да не загубя самообладание. Каза ми: От София нареждат да съкратим един човек. Като оглеждам персонала, мисля, че трябва да си ти - ти си оправна, няма да останеш на улицата 

Е, оказа се, че беше права, оправих се и само след 4 дни си намерих работа /нямах избор!/

Сега, години по-късно, май съм й благодарна, защото това ме накара да променя коренно пътя си. За добро.

Възхищавам се на всички вас и ви целувам най- искрено    страхотни сте, чак се ядосвам, че не съм видяла темата по- рано.  Аз не съм осиновителка и майка не съм, но когато чета написаното от вас се изпълвам с надежда, че светът е добър. Наскоро пуснах тема, в която исках да поговорим за избора на една жена да отглежда сама децата си, но ме изядоха с парцалите и ме оплюха много. Сега разбирам, че просто не съм попаднала на хора. Отново ви целувам и ви желая само прекрасни мигове със сладките ви дечица. И никога не забравяйте, колко сте велики!

gargasmela, благодаря за хубавите думи. Но както често се случва, отстрани нещата изглеждат много героично. Ние не сме нито велики, нито герои, нито сме си направили паметници преживе (както казват някои). Осиновяването е толкова естествено нещо, че не разбирам за какво е "този шум". Разбирам, че чувствата ти са искрени и си добронамерено момиче (мале, колко си млада, завиждам ти) и просто искам да ти кажа : Не сме кои знае какво, съвсем нормални хора.
Иначе, попаднах на темата ти, написах си и мнението. Доколкото виждам в този форум "Родители отглеждащи децата си сами" повечето мами са били част от семейство с мъж и явно им липсва това. Може би затова са реагирали така. Аз лично съм свикнала да се грижа за себе си и детето сама, така че това не ми е проблем, нито ми създава огромни трудности.

Знам, че сте нормални хора, но се възхищавам на силния ви дух. Тъй като години наред аз ходя доброволно в домовете из моя град и виждам грозните картини там. Как повечето деца са имали и мама и татко, но все пак са там.  Да осиновиш детенце за мен е велико нещо и за това вие сте героини

С извинение, ако разводнявам темата.

Христос Возкресе мили мами, отглеждащи слънчицата си сами! Много здраве, сили и енергия ви пожелавам, за да може дълго да се радваме на децата си!

Момичета, влизам в темата ви само за да ви напомня , че на 20.VІ. във Виница ще се проведе традиционният ден на осиновителя/ на който не съм ходила до момента/

Празникът е за всички осиновители, не само за тези от Виница.Ще се радвам, ако се запознаем с някоя от вас!

Момичета, нещо се изгубихте. Знам колко е натоварено ежедневието на майките, отглеждащи децата си сами, но тази тема взе да ми липсва. Пиши те

Мамчета опитваме да си напарим една дружинка на самотните родители.Ако имате интерес включете се .Искаме да обсъдим проблемите и нещата които ни връзват ръцете.Защо след като сме в ЕС не сме с еднакави права,и защо държавата така ни игнорира.За сега само си говори,но не се нзае до къде ще доведе всичко това 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=426712.msg12381760#msg12381760

Незнам дали така се копира 

Бамби, аз не смятам, че някой ме игнорира или правата ми са нарушени. Сам родител съм, да, но не виждам това какво общо има с държавата

sislie,това е само един от постовете които ми направи впечетление.Ако ти мислиш само за себе си,ок,нямаш нужда,да се оправя кой както може.Но,аз не съм на това мнение,затова и писах.Много се радвам за теб ,че сама се справяш с всичко   , но има майки които им е много трудно.

Бамби, не е лесно. Но да ти кажа не виждам какво може да ми помогне държавата. Наистина всеки трябва да извика неволята и да се справя в тоя живот. Поне това е моята максима. Иначе, не съм човек, който да не откликва на проблемите на околните, но просто не мога да разбера какъв ви е проблема, за да изградя някаква позиция.

Проблема, който визираш с използвания цитат, би възникнал и при семейство, не само при сам родител.  Проблема при нас, осиновителите, е от друго естество - майчинство, независимо от възрастта на детето. Защото е нужно време за адаптация и изграждане на връзка с детето. Детето може да дойде при нас и на 4, 5 или повече години и има нужда от поне няколко месеца  перкарани с мама. Но това не е въпрос, който касае самотните родители, а осиновителите. Аз съм и от двете категории родители, но не се приемам като "самотен", а като "свободен" родител. И аз излизам от работа, пускам си отпуска и лавирам с работното време, когато се налага, защото се гледаме съвсем, ама съвсем сами. Без баби, дядовци и др. Тъй, че щом аз мога (пък не съм нищо особено), значи всеки трябва да може.

Но основно, не ми е ясно какво точно трябва да промени държават, за да ни стане по-лесно и за да не накърняваме правата и на другите хора, сиреч да създаваме неравнопоставеност.

ти влезна ли в темата която пишем  ,там в момента обсъждаме 

Но едно е двама родители,друго е един.Нали така?

Защо делиш самотните родители от самотните осиновители.Да,при осиновяването е малко по различно,защото трябва да изградиш връзка между теб и детето ако е взето по голямо.Но мисля че всички сме родители и се борим за доброро на децата ни.

Основно държавата трябва да промени само няколко малки неща в семейния кодек и трудовия.Но, това е тема на по късен етап.И не говоря само за държавата а и за нас.Всеки който иска да помогне.Който е минал по този път.Пък било то  морално,материялно,духовно и т.н.
Но,знаеш ли вече почвам да се чувствам като чели ще ограбвам някой вместо да се опитвам да му помогна.Толкова негативизъм срещнах в темата ми  Мисля,че наистина няма смисъл.