МAЙчето проходи вече и към плажа се завтече!

Ех Люба май само с тебе ще си пишеме в тази темичка (ще утекчиме Олчето то по скоро аз де), та надявам се си си починала тази вечер след бурния на емоции ден аз настръхнах от снимката на Ивчо не знам как си отишла за апарата и си снимала докато той се катери все по нагоре. И да кажа че тази вечер малката се буди,  но само веднъж, което също си е супер. Абе да ти кажа спа като пън и се будя само тя като почне да ми говори на главата днес беше в 6 сутринта и я взех при мен, че сме без татко две нощи и си спа детето при мене до 7,30 което си е обичайното й време за ставане.
Ох и септември си дойде, аз още чакам да ми се обадят за яслата  - да видиме колко децича от нашата дружина ще тръгнат и как ще им понесе. Свекърва ми само хвали Мариса как слушала ама си ме подпитва и за яслата дали са се обадили явно не смее да си каже че й тежи знам ли.
Пейзи гонити снимки чакаме още - и поздравления за страхотната форма 
Хайде лек ден от мене!!!   

   Ау, нашата темичка много назад останала! Веднага давам своя принос към изписването й.
   Аз тези дни изобщо не можех да отворя сайта бг-мама. Нашият интернет доставчик е сложил някакви люти защити, но мъжът ми успя някак си да направи да се зарежда поне форума. То на мен друго и не ми трябва
   Люба, както винаги пускаш интересни снимки. Тази на катерещия се Ивчо направо крещи за първо място. И новата ти прическа е много фешън и ти отива
   Снимките на Мариса и Ради са много хубави, хайде дано и други мами да пуснат скоро снимчици да се порадваме на дечицата.
   Нашата мома тези дни пак е в буйна фаза Нощем реве-вадим поредния зъб(№9), а денем беснее-катери се където може, тича напред-назад и крещи. И като капак на всичко пак спря да се храни! Само мляко и царевични пръчици признава! Принудих се да й давам от тях, защото на площадката като видя, че другите деца ядат и тя иска. Даже ходи да си ги вади от чантата на количката и се храни сама.
   Ванилка беше писала, че Миа много хапе. А Дарито освен това скубе и дращи. Онзи ден така ми бръкна в окото, че се наложи да си слагам антибиотична паста. А татко й ходи одран по лицето-какво ли мислят хората, сигурно че се бием двамата
  Ванилка, скоро не си писала какви са актуалните мерки на Миа. Моля те кажи, че аз със вас се успокоявам-стигнахте ли вече 9 кг? Дарито е 8 900/ 78 см.
  Люба, може ли един съвет? Какъв подарък е подходящ за момченце на 3 години? Ще си идва приятелката ми от Германия с двете деца-едното на 3, другото на 7 месеца. На бебето ще взема дрешка, ами за баткото? Количка много ли е изтъркано? Или някаква друга играчка да взема?
   

Я, на тази страница няма мой пост 
Веднага поправям грешката!

Миме, и ние от два-три дена нещо обръщаме гръб на храната. Ники също се бори с деветия си подред зъб. Сутринта кусна само 2 лъжици от попарата. А тя беше толкова вкусна (аз не й простих  ). Като го изведох в парка му купих едни кашкавалени пръчици (пекат ги на място от бутер тесто) и това закуси... Сега на обяд пак не си дояде пюрето, на кашкавалката не я отказа 
Аз продължавам да се мъча с болки в кръста и корема. Сам сама съм и с това катерене на количката нагоре-надолу вече луднах от всякъде!
Любче, Любчеее.... и на тебе хич не ти е леко! Но пък Ивчо ще развие такива мускули, че никой няма да смее да му каже нещо на криво 
Никола се катери върху раклата и се хваща за съседната секция, където е телевизора. Като реши да слиза е с увиснали ръце на секцията, един висящ крак из въздушното пространство и един подпрян на раклата. Оставям го да повиси известно време докато се умори и тогава го свалям! Ако започне и сам да се набира - цена няма да има 

Хайде, отивам да полегна, та поне малко да спре да ме боли кръста...

ах този никола, скъсва ме 

танче, душко, търпение и здрави нерви ( и на себе си пожелавам), че ми Миа нещо взе да изпитва свръх любопитсво към всичко заобикалящо (това добре), но и вече прави наобратно на това, което кажа. 

ние още седмица сме в НЗ, чакам понеделник да си видя пак татито  , липсва ми брееееееее, много особена ситуация е това моето, като го янма ми липсваааа, като е до мен го човъркам: това дай, онова дай, донеси, направи, вземи Миа, в ляво, в дясно, ау как ме търпи още не знам (той май затова си прави оглушки де), че това жените сме опасна работа. по праивло сме си готини, но като ни качат на метлите, няма обяснени тоз' феномен.

пейзи, мацка си с този бански, жълтото е несравнимо за лятото, нали? ради, пораснааал, калпазанчето ( и Миа на морето много ме вбесяваше няколко пъти, та си казах: догодина или с бавачка, или  София. после  естествено, си промених решението, знаейки, че е доста невероятно да тръгнем с бавачка на море.

люба, и причексата , роклята ти много ми харесаха,  а малкия наистина тарзан, живи здрав да е  , ти си майка героиня направо. ( на снимката с душа много сладък малкия кабрански, но забравих да пиша).

миме78, ние трябва да сме около 9 кила (пследно толкоз бяхме, но имам съмнения , че малко отгоре ни премериха, и 76 см). момите са горе долу на един аршин (дет' викаше баба ми едно време). 

Е,Галюшка,намериха се добри души да пишат м/у нашите постинги,че аз вече чаках бан за чат и спам в темата ....
Танче,абе явно е от зъбите/на теб никнал ли ти е скоро зъб-ако не е за ти разкажа-не ти се яде,не ти се пие,не ти се спи и ти се иска да не си толкоз възпитана и да псуваш де що видиш живо наоколо/...та дояждай манджите,ако хапне нещо,хапне...наблягайте на млекцето/нали още работи млечния бар ?/ и ако успееш да пробуташ друго,пробуташ...знам,че подобен съвет няма да намериш в книга,ама нали знаеш-не питай старило,а патило.....но повече от два-три дни зор няма/освен ако не вадите всички накуп/...а за катеренето,ми то и вие сте от нашата порода-имаше едно време едно състезание"Бързи,смели,сръчни"...тамън за там са дивчовците/ама няма вече/...и  пък ще трябва да мислим за някакъв спорт да ги записваме да тренират/пък току виж излезъл някой майски шампион/...аз вече се ориентирам към алпинизъм или пещерно дело за малкия и за търчане/по-продължително/ за баткото.......,двамцата в комплект пък могат да станат основатели на нова спортна дисциплина-късане на нерви и изостряне на вниманието и сетивата/при всякакъв вид хора-млади,стари,роднини,случайни и т.н./...днес добре потренираха......пак
Да се похваля,че колкото и да ми е скапано все още/че нещо не съм се наспала .......пак /,тая сутрин бях много горда от факта,че на натреслата се баба/познатата ви добре свеки/беше отказано да и се гостува....тя обаче не се даде лесно и извади "тежката артилерия"/демек подаръци и обещание за МакДоналдси разни,колички,и още какво ли не/,но Сами остана непреклонен с"нищо не искам-искам с мам и Ивчо"...в крайна сметка след като почти се опита да го извлече от къщи и предизвика истеричните му писъци,накрая ме помоли/много мило/ да излезем заедно и по пътя да го прелъжа да иде с нея/щото бабето без бой се не дава,като си навие нещо и трябва да стане на нейното/...на мен толкова ми беше зле,
че само и само да се оттърва от присъствието и бях склонна на чудеса...но и това е помогна и накрая тя просто се предаде/което незнам какъв отзвук ще има из ма`алата,ама не ми и пука/...а ние се прибрахме и макар да ми се спеше зверски и на мен да ми дойде малко в повече лиготията му,направо съм горда,че не се поддаде на манипулация/боже,направо не вярвам,че и това доживях -да се радвам,че детето ми не ще при баби,при положение,че те от"дъжд на вятър" се сещат за това си амплоа/
Мимето-за дете аз вече подарявам предимно играчки....защото виждам по моите,че хич не им дреме за дрехи,козметики,и разни други принадлежности,които възрастните смятат за много важни/например наскоро получихме комплект чаршафи подарък-е много са хубави,но Сами гледаше така учудено,че направо ми идваше да потъна от срам,че даже едно благодаря не каза/...та вече си мисля,че или купувам нещо което да зарадва рожденника,или давам на мама му пари да му купи каквото прецени-стига да сме достатъчно близки/..а в случай като твоя-дете което има всичко/предполагам/,ще се зарадва на нещо по-различно като играчка...каоето го няма там.....или на нещо което в момента му е влязло в акъла/както са при нас Колите,преди това беше Жабчето,Шрек.../,а и количка няма начин да не свърши работа........
Ванилка и ний сме тъй-като сме заедно понякога си идваме в повече/особенно ако си чакаме ред пред компа/......като го няма ми липсва........макар,че днес ми прати по Скайпа такъв списък с манджи които му се ядат за вечеря...че беше вързан в офиса и умираше от глад,та само манджи му бяха в акъла...но то и в заводски стол биха му съкратили списъка-а аз определено не съм на кеф да готвя...но да видим като се прибере как ще влезе
Верче,наистина изглеждаш страхотно/това имах и аз предвид вчера/...явно здрава воля имаш/че си спомням и ти по-едно верем нещо за килца се жалваше излишни/...браво...или заслугата е на Ради?
Стига съм пълнила темата с глупости,че вече ме е срам/ама да си призная следобеда нямах форум и товяа си го писах в уърд-а/...дано още е актуално.....

Айде и аз да се запиша.Не че ме познавате та затова и нямам много какво да кажа освен за малката.Стои си с 6 зъба и не забелязвам да се показват нови(така е от 5м насам).Не иска да яде от няколко дена и се вбесявам,иначе е супер жизнена и подвижна.Незнам как да публикувам снимка,че да я видите.За килограми и височина е 9.300-78см.
Ами това е-да не се оплаквате,че само вие пишете.
  

Здравейте момичета,

Не съм изчела последните няколко страници, но бързам да се разпиша. Ние за съжаление имахме много лоши премеждия. В петък сутринта Сиси вдигна много висока температура. Беше отпусната и я заведохме веднага при личния лекар. Каза, че има бронхит и най вероятно и пневмония. Изписа ни антибиотик, сложихме свещичка и се прибрахме у нас. Дадохме и Нурофен, температурата спадна, тя живна малко и по някое време я приспахме. Аз ходих непрекъснато да я проверявам, но всичко беше нормално. След близо 3 часа сън, детето се събуди тресейки се цялото, беше посиняла, но уж нямаше температура (изглеждаше ужасно). Пробвахме да я успокоим, но тя започна още по-силно да се тресе. Беше нещо страшно. Извикахме веднага бърза помощ, биха и урбазон за да може да й се отворят дробчетата и ни взеха в болницата с двустранна вирусна пневмония. От там започна още по-големия кошмар. Няма по ужасно място от детско отделение в Бургаската болница. Това не е място, където се лекуват децата. Вярно е, че бях спокойна, че ако нещо не дай си боже се случи ще има специалисти на които да разчитам. Отношението и условията в това отделение са отвратителни. Сестрите бяха не за там, а за надзирателки в затвора. Толкова грубост не бях виждала събрана на куп. Тряскаха се врати, викаше се в коридорите по всяко време на денонощието. Децата биваха събуждани след като едвам си ги приспал, например в 21.30 за да ги теглят, после в 23.30 за антибиотик, по-късно пак, но на някое от другите деца в стаята. А нощта беше най-кошмарна. Ромките си приспиваха децата в коридорите, викаха през прозорците, просто нямам думи. За това, че в нашата стая нямаше тоалетна и ползвахме тази от съседната стая (в нея имаше ромки и няма да ви казвам в какво състояние се намираше помещението, на всичкото отгоре ни се правеше забележка, да не сме вдигали шум) и че хлебарките пълзяха из коридорите и по стаите не знам какво да кажа. Важното е обаче, че днес сме най-после в къщи и надявам се да се успокоим. За съжаление Сиси е много стресирана, нощем скача непрекъснато, плаче и ме търси, не ме изпуска и за минута от поглед. Цялата е надупчена (че не успяха да и открият вена за абокада) и така ...  Надявам се да не съм ви натоварила много, но исках да споделя с вас. Интересно ми е също дали в другите болници е същото,  защото за мен това не бяха човешки условия, особено за малки деца.
Много ми липсвахте. Прегръщаме ви.  Дано на никой, никога не му се случва да изживява такива неща.
Лека и спокойна нощ на всички.
С удоволствие ще отида да си поспя в собственото легло. Тази вечер тати ще бди над Сисито. Дано и тя спи спокойно.

О,мила,това е ужасно,аз съм лежала в нашето детско отделение преди 15г и условията бяха каквито ги описваш-не вярвам,че са се променили и сега.Важното е,че вече сте си вкъщи-дано всичко мине по-бързо и не остане неприятен спомен.
  

Я и аз да се разпиша скромно
FY, ужасно звучи това, което разказваш, а за вас сигурно е било кошмарно! Дано бързо се оправя малката сладурана и нямате повече такива 'преживявания' 
Люба, ти пък направо ми вдигна настроението с историята за свеки  Както казваше бай Дони в 'Айдола'-моите адмирации! 
Като чета какви 'беладжии' са Ивчо и Никола, чак срам ме хваще, дето все мрънкам, че не мога да си пия кафето спокойно и само трябва да ходя след Антон...ама то моето сигурно тепърва предстои  Пък като гледам по-големите момченца по площадките, направо ми настръхват косите отсега...
Като казах 'площадки'-да се оплача  Имаме нови люлки, пейки и прочее, но днес като наминахме чак ми се отщя да стоя-купчинки слънчогледови семки, фасове и от сорта...и това от майки,чиито деца в момента си играят там  Седят, плюят си семки и не им дреме...Нямам думи просто 
И другото, то да се смееш ли, да ревеш ли-заговорихме се с един дядо (с внучката) и по повод на възрастта ми каза, че съм била 'много младолика (до тук добре) и...(забележете)- 'запазена'    Какво да кажа 
Хайде, лека и 'безаварийна' на всички 

ох, миличката сиси, гушни я от нас и дано всичко забравите по-скоро!

но ей така , за спорта и ако ти се занимава, защо не напишеш една цветуща жалба до МЗ и не подадеш оплакване и в РИОКОЗ и до която инстанция сметнеш за добре.  безобразията на много болници край нямат и не трябва да си мълчим, а иначе дано Господ да не дава на никого да попада там, когато и да било!

за вас:    и леки сънища  !

Здравейте и от мен!Ние се върнахме преди няколко дни от гостуването при родителите на Георги,но след ден-два Божи заминава сама,защото започват гранзиозните ни ремонти!Това е за нас накратко и да не се чудите къде съм се загубила

Fy,аз,май имах честта първа да посетя така наречените ДО през януари ще се опитам да ти опиша накратко:
Стаята е по-малка от килия на затворник,има едно легло за майката и една кошара за бебето,една мивка от която не тече топла вода,баня няма т.е има но нефункцира,тоалетната е на етажа една и се ползва от кърмаческия и от юношеския сектор.Сестрите по презумкция са винаги "по-важни" от лекарите.Това е за битовите условия в търновското отделение !

Ники,дано Сиси бързо се утърси от кошмарите Гушвам ви силно и двете,днес точно казах на една съфорумка,колко си готина и приятна,а изобщо не подозирах,че сте в болница!

За края да ви се похваля само да не ми мине котка път утре вечер ще вечерям с Таня79!

Хубава вечер на всички!

Fy-ужасно преживяване сте имали,дано не се повтаря и Сиси бързо да забрави неприятните случки...
Пейзи-наистина изглеждаш чудесно,явно си се възстановила напълно 
Сиске-спешъл поздрав за Таня и да и кажеш,че вече почвам ад се сърдя 
Нещо не ми се пише,що така 

ИИ щях да пропусна...Кабранска много ми хареса новата ти прическа,1 път е  а Ивчо е голям катерач и Жули прави такива магарии и на ръце се набира  Свекито сте я поставили на място май 

Ники, както го описваш , наистина си е било като в затвор. Дано не се случва на никой такова отношение. А как е Сиси сега?
За шуменското детско отделение само хубави неща съм чувала. Дори и зала за игри имало. Но предпочитам да не я виждам.....

Добро утро!

Фи, това което сте преживели е направо страшно! Дано никога повече да не ви се случва! Надявам се Сиси да се възтанови бързо от кошмара, който е изживяла!

Пейзи, много добре изглеждаш!

Кабранска, и аз да отбележа, че тази прическа страшно ти отива и много те подмладява. Изглеждаш страхотно! А за катерача Ивчо  да кажа, че и ние сме от тази партия - катерим се на каквото можем. Вече слиза по стълбите напред, при което на мен ми се изправят косите, а колко пъти вече е катери по масата, за да докопа някакво ядене  .
 Така, сега да ви се похваля, че от вчера си имаме чистак новичка кола - червена  - Ситроен със 7 места ето така изглежда http://www.pkw-trend.de/upload/citroen_c4_picasso_1_17302.jpg. Оригиналната ще я покажа по-нататък, като я снимам.

Приятен ден!

Добро утро от мен!

Fy, много неприятно преживяване. Пожелавам ви никога със Сиси вече да не попадате там. Дано малката душица бързо да се възстанови от този кошмар. Нацелувай я от нас! 
Иначе за условията в ДО - при нас в Сливен е същото. Преди няколко години сестра ми лежа там с голямата ми племенница и разказваше за мизерията и отвратителното отношение на персонала към тях. Даже биели на детето инжекциите още докато спи за да "не им създава проблеми". Направо кошмар. Мислех, че се е пооправило, но сега една съфорумка е там с детенцето си и разбрах, че условията са същите. Иначе на останалата част от болницата правиха грандиозни ремонти, но за детсктото оделение... 

При нас нищо кой знае какво ново, то аз и затова не пиша. Освен, че Гоги сега е усвоил тръшкането и пищенето. От две седмици насам за щяло и нещяло се тръшка и реве като магаре. В началото се изнервях, но вече взех да не му обръщам много внимание, че като реша да го разсея и успокоя става още по-зле. Оставям го да си пореве и му минава, пък и аз нерви имам.
Силно се надявам да е период и да му мине. А не ми се мисли какво ще е като го гледа свеки 1-2 седмици, че аз ще започвам работа за малко. При тях "не" и "не може" за Гого не съществуват. То ще е едно лигавене, но ще го преживея.
Иначе за дивотиите и поразиите му няма да пиша, че то се знае. Пък и все се оплаквам от детето, колко е диво /не, че е лъжа/, но май взех вече да обръгвам и да не ми прави впечатление. Даже оня ден, дето хич не беше на кеф и беше направил до 11 часа хиляди поразии, баща му звъни и пита дали слуша и аз: "Да". Той чак не можа да повярва на ушите си, но явно тове е "послушното" му поведение на мойто и взех да свиквам.

Кабранска, присъединявам се към всеобщото мнение, че с Ивчо изглеждате страхотно. Пейзи и Ради също.

Весел ден ви пожелавам.