Дидка, понеже аз си имам една кака на 3г. ще ти кажа как се справям с подобни проблеми. Аз лично на дъщеря ми не й позволявам да взима така безцеремонно играчките от ръцете на брат си, както и на него не му позволявам да дърпа нещата от ръцете на кака си. Намесвам се веднага. Понякога ако настане скандал, взимам играчката и никой не играе с нея. Случва се да се сдърпат, малкия не разбира и дърпа повече, но малко по малко ще се научи. А дъщеря ми съм я научила, ако й е истински "спешно" да си вземе обратно играчка, която брат й е отмъкнал, да му даде друга в ръцете и да го заиграе с нея. Тя схвана, че като прави така, брат й не се разревава и засега успешно го залъгва. А когато е възможно им показвам как да играят двамата с една играчка. Например с топката - могат да си я подхвърлят вместо всеки да си я стиска в ръцете и да гледа злобно другия. Когато каката играе с кукленските си сервизчета и брат й вземе да й отмъква чашките, предлагам й да му "сервира" и да го нахрани вместо да му крещи, че така не трябва да се прави и да се опитва да го "учи на добри обноски на масата". Тя взима една лъжица и започва да му дава наужким да яде, а той щастливо отваря уста. Така има мир за...5 минути. С удрянето пък съм ужасно безкомпромисна. Никой няма право да удря другия по каквато и да е причина. Реагирам светкавично, говоря със страшен глас, плясвам ако положението е по-сериозно, зависи от ситуацията и възрастта на детето. Дъщеря ми мисля, че се научи да пази брат си. Но понякога нарочно го удря съвсем лекичко колкото да го дразни и разреве, а после се прави на ни лук яла, ни лук мирисала. Брат й пък я скубе и като вземе тя да крещи, той започва да крещи още по-силно, за да обърка противника. Тя пък понякога си навира нарочно главата в него, за да го подтикне да я оскубе и той диването естествено веднага се хваща на въдицата. Така тя си намира начин да се представи за жертвата и да ме накара да му се скарам. Аз обаче в тези моменти не му се карам, а й казвам просто, че си го е търсела. След малко мелодраматични физиономии на нея й омръзва тази игра и престава. Въобще децата са много манипулативни, имат страшни инстинкти още от съвсем малки. Понякога е много трудно да отсъдиш правилно кой крив и кой прав, но важното е да не се поддаваме на номерата и да се взимат бързо мерки, ако дадено поведение стане тенденция, защото нещата бързо излизат извън контрол.
Точно така

Затова му сложих хармоника за музикант, ама той не я погледна дори.
Започнах да му обяснявам как се прави и как не, ама кой да чуе.
То ако така е свикнало, едва ли е разбрало за какво му говоря. Не видях и човек, който да го наглежда какви ги върши, а аз съм тръгнала да се възмущавам. 

. Клатушките са за 2 деца - даже ми е било приятно като се качи и друго детенце.
Ужас, ебаси майките



, взех едно одеало, но пък не съм завила мъника
!" Аз тогава ги научих да го заиграят с играчка - отвличане на вниманието. И така.... 
браво!!! Моята хич не се получи...направо си счупихме зъбите с нея. Нещо я бях пресушила във фурната. Нямам опит с питките, хляба си го печем у дома, ама машината си прави всичко. Този път бях решила да се пробвам...пълен провал!
А толкова гости имах 
катери се от земята на стола, после се прехвърля на дивана, и от там ... на перваза на прозореца. И от там се хвърля на дивана, но като не го улучи и хоп на земята!
реве и отново продължава да се катери...Принудих се да наредя възглавници по земята. Но май все по стабилен става и все по-рядко пада! За два дни, но има напредък! Та това е за нас!


После да кажеш как е. 