Майка ми или жена ми

За тази ситуация най-ми харесва това, което е написано в Библията - ще остави човек баща и си майка си и ще се привърже към жена си - и двамата ще бъдат една плът.
Няма мама, няма тати - има жена и мъж - новото семейство. За мен това е най-доброто. Добре, че свекърва ми живее на 200 км от нас, а мама на 20. Много си ни е добре - всеки си е отделно.

Доста ръкопляскане видях на това?!
Дано не доживея един ден сина ми да напише подобна глупост.

 И аз съм мама на момченце - дано да не чуя никога подобни реплики
Иначе по темата - снаха и свекърва под един покрив не става - различни поколения ли са, различни характери или просто две жени в една къща - нЕма такъв филм. Аз с моята свекърва се разбирам идеално. Идва на гости, гледа детето като се налага, обаче застои ли се почва да става "тясно" вкъщи - в смисъл, че всеки си трябва да си знае къщата и там да си командва. В нашата къща може само една шефка да има  Ако обаче има нужда от помощ или каквото и да е било никога не бих отказала - майка му е все пак и тя го обича. Откакто станах и аз майка си мисля, че не може така лесно да се отсвирват майките жевейте си поотделно но се старайте да се разбирате
Е, има и екстремни случай, не го отричам, но думата ми е, че една майка не бива да бъде изоставена и пренебрегвана. 
Поне аз не бих искала това за себе си

И една друга гледна точка. Наложи ми се миналата година да бъда в чужбина където живеят сина и дъщерята. Повода беше много неприятен,  дъщерята беше 6 месеца в болница. Аз живеех сама в нейната квартира, а сина който не се е прибирал от 4 години в БГ, за 6 месеца намери време само 3-4 пъти да дойде да ме види за по половин час и нито веднъж да ме разведе из града, защото беше непрекъснато с приятелката си, а тя се сърдеше. Ами гадничко се почувствах, можеше да ми отдели поне един - два дни за тези шест месеца, през които бях там, след като не сме се виждали 4 години.

Така е пък другата крайност     Все си мисля,че може да се измисли някакъв среден вариант 

Естествено,че жена ти.

ох честно казано се радвам че моя мъж не е в добри отношения с майка си и аз съм на първо място

Интересна тема, интересни мнения.
За мене важи правилото-когато имаш вече семейство, мама и тати са на ВТОРА позиция. Бившият ми съпруг е мамино синче, с всички описани по-горе екстри. Теглих му шута. Останахме изключително добри приятели. Даже ни гостува на два пъти в САЩ (омъжена съм втори път и имаме три деца деца). Последният път беше по повод завършване на гимназия на щерка ни. Майка му естествено се опита да го спре (говорейки с майка ми и с мене). Слава богу, вече е "излезнал от пелените" и мама не може да му повлияе.
Неочакван проблем имах с настоящата ми свекърва. Докато бяхме в България, винаги сме се разбирали супер. Съпругът ми винаги е държал на нас и доста пъти  доста грубо е говорил с майка си, когато тя се е опитвала да каже нещо за реда в къщата или за домашният ми любимец (доста своенравен котарак, който отлично усещаше кой го мрази и правеше всякакакви бели, ей така-напук).
Та, покани съпруга ми майка си- да ни помога, пък и тя да изкара зимата при нас. Все пак не е виждала децата от 5 години, а бебока го знаеше само по снимки. Децата много се зарадваха, аз също. Все пак още една жена в къщата винаги е от помощ. Най-малкото да сготви нещо за бандата, да въведе ред, докато сме на работа, аз да имам с кого да обеля две приказки през деня, да говори с децата на български. Да, ама не. Дойде, започна да глези синът ми, да настройва децата едно срещу друго. Бебока съвсем се шашна. Имаше желязна дисциплина в къщата допреди тя да дойде. Започна да настройва съпруга ми и да му дудне. Аз когато си бях в къщи, тя си седи в стаята и си чете книжки (от МОИТЕ, отказа да вземе няколко книги за мене). Аз като сготвя- не яде. Тя "забърква" една шепа (къде ще стигне за три деца, двама възрастни работещи и нея самата). Започна да злослови срещу детето на приятелката ми, което е съученик на щерката. Вечер, прибирайки се от работа беше като бойно поле. Опитах се да го отдам на възрастта и, но.... изпокарах се със съпруга ми (той като никога взе нейната страна-ами отдавам го на неговото ЕГН  ). Как не съм я извикала на закуска (ами с фанфари ли да и свиря). Не съм я забявлявала (ами хоро ли да и изиграя след работа). Бабата си замина предсрочно. Все още ми се натяква, как съм изгонила майка му. Ами нищо не съм и казала, въобще не говорех с нея. То не беше омразата и към пералнята и сушилнята (аз да си изпера набързо на ръка  ) Миялната машина и беше враг номер едно-друго е да си накиснеш чиниите и след това да ги измиеш  . С фурната така и не можа да се пребори, да не говрим за термостата за вкл. на отоплението и дистанционното за телевизора. Да не помислите, че е от някое забутано селце-не от София е, просто мрази всякаква техника (ами това си е неин проблем). Престоят и ми се видя кошмар. Вместо някакво съдействие (за което твърдеше че е дошла от другият край на света), само проблеми. Вече три месеца "бандата" не може да влезне в час със задълженията си. Слава богу, съпругът макар и бавно започва да проумява "ползата" от гостуването. От отговорните и прилежни децат няма и помен, бебока е безумно разглезен.Няма и помен от от желязната дисциплина в къщата. Децата по навик правят напук и се налага някой и друг "европейски плесник" за утоляване на страстите. Яд ме, че свекърва ми която винаги съм смята за оправна жена и съпругът ми, който никога не е бил мамино синче за отрицателно време се промениха. Сега си имам в къщи "мамино синче" на 50 год

Евала на всички татковци, които избират семейството пред майките си! Ръкопляскам ви!

Н а 1 място е дъщеря ми и жена ми,другите са фон

Страхотно изказване! Така трябва!
Имам горчив опит с моята свекърва и затова мъжът ми е виновен. Не веднъж е идвала да си го прибира обратно вместо да го насърчава да си гледа семейството. Просто аз не станах час от нейното семейство и не влязох в техния дом, а гледах да се отделим. Каза ми, че съм и отнела сина. Стигнахме до там, че ме е удрял заради нея. Изобщо какво ли не ми мина през главата.
Много уважавам мъже, които си уважават жените и децата!

Абсолютно не съм съгласна, че това е правило за всички хора! Не вярвам априори на понятия клишета, ако не са изпълнени със съдържание. Майка-та има характеристики на поведение, които ако ги няма не може да си запази статуквото на такава. Аз лично не поддържам връзка с роднини, от които дори се срамувам, само защото сме "една кръв", както често се използва това, като аргумент. Всяко ужажение трябва да се заслужи, а добрия тон е задължителен, защото е въпрос на култура, но това не значи близост и почит!

     


Няма нищо лошо в топлите отношения, да, стига обаче да се знае границата.
Браво!Подкрепям това!!!!!
Колкото до това да съм добра свекърва-аз лично искрено се надявам да имам още две дъщери. Нямам нищо против мъжете, но предпочитам да имам момичета-мъжа ми също.
Иваче мойто свеки не живее у нас, знае си територията и правата, не ми лази по нервите.