- Публикувана: 28 авг. 2007, 12:46 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2007, 19:10 ч.
"по-малкото зло"
Коцинка,много ербап го даваш нещо.Звучиш ми като един Жорко,да не си му брат.Аз работя,гледам деца,гоня дъщеря си като кара колело,готвя,чета приказки за лека нощ,провеждам, макар и много трудно ,диалог с тийнейджър и накрая трябва да имам сили и да правя любов с мъжа си.Нормално е да искам добър живот за мен и децата,а не както ти се изразяваш ,да харчим парите на мъжете си.Съпругът ми има щастието,че съм природно хубава и не ми трябват хирургични намеси ,тъй че виждаш ли,от там бая е спестил.
Хехех, знаеш ли колко е сложно да си намериш една, пък ти говориш за две работи. Ако и двамата се хванат на по две работи детето кой ще го гледа...Ако мъжа взима хиляда няма да ме бърка да работя за триста, ако не живеем на квартира, бабите са здрави-прави - няма да плащам и за детегледачка... Но си представи - майката на държавна работа или там на каквато и да е да взима 200-300, бащата и той толкова, няма баби наблизо, плаща се квартира, не е лесно. Така живеят доста хора в провинцията между другото. Имам приятелка тук, на която цялата заплата отива за лихвите по жилището и живеят със заплатат на мъжа си, която е около 500лв.
Да, така е, с всичко, което си написала съм съгласна. Но, дали има вариант, когато майката с детето стисва зъби, бащата намира 2-ра работа, взима повече пари, докато се закрепи положението, така, че да си позволят и другия вариант - третия.
Тазе тема е много болезнена, поне за мен. Аз все още няма семеъство, нямаме деца,но мога да кажа,че нямам ни най-малка представа как ще създаваме поколения. Ето как е ситуацията при нас.Приятелят ми изкарва по 300-400лв,спроде това дали вечер ще реши да остане до по- късно /20.00 часа/. аз изкарвам 200 лв. е с тези пари не може нищо да се направи. Купихме си кола и я изплащаме /не нова, а втора употреба/ Там заминават 110 лв., искаме и жилище,което тук е не по евтино от 50 хил... де не продължавам май, няма смисъл...
Не мога да избера опция в анкетата. Не искам да имам пари пък да нямам обич, ама то и ако нямам пари пак обичта може да си отиде.
Не мога да избера опция в анкетата. Не искам да имам пари пък да нямам обич, ама то и ако нямам пари пак обичта може да си отиде.
Тазе тема е много болезнена, поне за мен. Аз все още няма семеъство, нямаме деца,но мога да кажа,че нямам ни най-малка представа как ще създаваме поколения. Ето как е ситуацията при нас.Приятелят ми изкарва по 300-400лв,спроде това дали вечер ще реши да остане до по- късно /20.00 часа/. аз изкарвам 200 лв. е с тези пари не може нищо да се направи. Купихме си кола и я изплащаме /не нова, а втора употреба/ Там заминават 110 лв., искаме и жилище,което тук е не по евтино от 50 хил... де не продължавам май, няма смисъл...
Не мога да избера опция в анкетата. Не искам да имам пари пък да нямам обич, ама то и ако нямам пари пак обичта може да си отиде.
Не мога да избера опция в анкетата. Не искам да имам пари пък да нямам обич, ама то и ако нямам пари пак обичта може да си отиде.
Моите родители, едва сега успяха да съберат + кредит за собствено жилище, а са на 43. До преди 1г. все под наем сме живели. Е, аз от 5 не живея с тях, но все пак.
Аз си мисля следното. В една фирма като работиш не може вечно да си на стартовата заплата. За 4г. горе-долу мъжа ми добре порасна във фирмата в която работи. В другата фирма...там нещата са доста сложни и няма да ги коментирам. Ние и кредит изплащаме, но успяваме някак. Ако ви кажа, че една стотинка спестена нямаме, но да не се оплаквам.
Идеята ми беше, че във фирмата в която се работи, няма как по някое време да не те повишат, заплатата да ти увеличат, едно-друго. Така става опцията - добри пари със свободно време. И не мисля, че това е възможно само в столицата.
Когато един човек е добре организиран, създал си е добър екип от колеги, на които да разчита и ясно е завил на шефа си, че не би се съгласил да работи извънредно при никакви обстоятелства, като това не значи, че работата ще страда, а напротив - ще организира така нещата, че работата да върви без той да виси по нощите в офиса - тогава не се налага да избираш никое зло - мъжът ми взема добра заплата, а се прибира в 18:30ч и почива събота и неделя. Нито той нито аз бихме се съгласили да работи няйкъде, където ще взема малко пари или където ще се налага да "нощува в офиса". Просто занас и двете опции са голямото зло и не избираме нито една от двете.
Имам познати мъже, които работят извънредно и като си говорим с тях сами спризнават, че просто са работохолици, а не че е чак толкова безнадеждно да си тръгнат навреме. Така че според мен висенето по късни доби в офиса е въпрос на личен избор - винаги един служител, който си тежи на мястото може така да си огранизира работата, че да си тръгва навреме или ако работата наистина е много да убеди шефа си да назначи негов помощник, който да поеме част от задачите и пак въпросният човек да се прибира при семейството си навреме. Не гласувах
Имам познати мъже, които работят извънредно и като си говорим с тях сами спризнават, че просто са работохолици, а не че е чак толкова безнадеждно да си тръгнат навреме. Така че според мен висенето по късни доби в офиса е въпрос на личен избор - винаги един служител, който си тежи на мястото може така да си огранизира работата, че да си тръгва навреме или ако работата наистина е много да убеди шефа си да назначи негов помощник, който да поеме част от задачите и пак въпросният човек да се прибира при семейството си навреме. Не гласувах
анче_мамче, съгласна съм с теб, но аз искам нещата в живота ми да са начертани /знам,че не може винаги/. За увеличаване на заплатата също съм съгласна,но все си мисля,че тези фирми, които увеличават заплатите след като се качиш в йерархията са малко. А и това може би става само при положение, че имаш образование и израстваш.
... Случвало ми се е цял ден да нямам работа, а в 6 вечерта да ме накацат няколко човека със спешни задачи. 
Това обикновено става в петък при мен
анче_мамче, съгласна съм с теб, но аз искам нещата в живота ми да са начертани /знам,че не може винаги/. За увеличаване на заплатата също съм съгласна,но все си мисля,че тези фирми, които увеличават заплатите след като се качиш в йерархията са малко. А и това може би става само при положение, че имаш образование и израстваш.
Не може всичко да е начертано, но всеки сам избира какво да му се случи. Не са малко фирмите, но пък не са и малко онези, които експлоатират такива, които са на зор. Няма нужда да си с 2 висши, за да стане номера, ако си добър в това, което правиш ще израстваш. Имам приятели, които взимат по 1000 и кусур, а не са вишисти. И не са почнали на 1000, а на 300. С желание всичо се постига, защото който има желание - намира начин, другото са само оправдания.
...........
Нели, не можеш да слагаш всички професии под един знаменател. Може би е така, както го описваш, с хората, които работят в офис и могат да си планират работата.
Но има професии, при които изобщо не става дума за предварително планиране.
Ако мъжът ти е пилот примерно, мислиш ли, че може да си планира така нещата, че събота и неделя и всеки ден след 18.30ч. да си е вкъщи? Ами ако е пожарникар? А полицай? Примерно ти говоря, това са професии, за които се сещам на прима виста, че няма как работещият сам да си определя правилата.
Аз и по-горе казах- мъжът ми има определено работно време - до 19ч. и стриктно разграфен работен ден. Всеки божи ден задължително се появяват хора извън графика или в 19.05ч., които няма как да върне. Съответно прибирането около 21.30ч. вече го считам за нормално и ранно. Щото е висял и до 23ч.
По Коледа, Великден и вси такива празници, задължително е същото- все ще се появи някой страдащ. Той как да му каже "аз съм добре организирам, сега почивам и не ме интересуваш."
И тук вече дори не става дума за пари толкова. А за това, че не може да върне хора, които ги боли, макар че това е за сметка на семейството му. А и аз не бих искала да го прави. Така че просто се примиряваш в един момент и приемаш и работата му, както и него.
анче_мамче, съгласна съм с теб, но аз искам нещата в живота ми да са начертани /знам,че не може винаги/. За увеличаване на заплатата също съм съгласна,но все си мисля,че тези фирми, които увеличават заплатите след като се качиш в йерархията са малко. А и това може би става само при положение, че имаш образование и израстваш.
Не може всичко да е начертано, но всеки сам избира какво да му се случи. Не са малко фирмите, но пък не са и малко онези, които експлоатират такива, които са на зор. Няма нужда да си с 2 висши, за да стане номера, ако си добър в това, което правиш ще израстваш. Имам приятели, които взимат по 1000 и кусур, а не са вишисти. И не са почнали на 1000, а на 300. С желание всичо се постига, защото който има желание - намира начин, другото са само оправдания.
Всичко е по-леко , като имаш пари . Цинично , но факт .
Уви, така е.
Мъжът ми работи много, по-скоро пътува много. Изкарва добри пари, но това май се дължи на това, че не му плаща бълг. държава, а неговата си, където заплатите за многократно по-високи. Но не мога да кажа, че няма време за нас. Винаги прави така, че ако не си е бил тук примерно 10 дни, следващата седмица не мърда от вкъщи. Така, че няма как да избера един от посочените отговори.
анче_мамче, съгласна съм с теб, но аз искам нещата в живота ми да са начертани /знам,че не може винаги/. За увеличаване на заплатата също съм съгласна,но все си мисля,че тези фирми, които увеличават заплатите след като се качиш в йерархията са малко. А и това може би става само при положение, че имаш образование и израстваш.
Не може всичко да е начертано, но всеки сам избира какво да му се случи. Не са малко фирмите, но пък не са и малко онези, които експлоатират такива, които са на зор. Няма нужда да си с 2 висши, за да стане номера, ако си добър в това, което правиш ще израстваш. Имам приятели, които взимат по 1000 и кусур, а не са вишисти. И не са почнали на 1000, а на 300. С желание всичо се постига, защото който има желание - намира начин, другото са само оправдания.
Когато в точка А няма това, което търсиш, отиваш в точка Б, ако и в двете точки няма - сменяш равнината.