Какво според Вас означава майка фанатичка

То зависи от работата и аз имам колежка, която за това е почнала работа. Но аз съм на доста отговорен пост и психически и физически доста се уморявам. А относно водата да попитам за след преваряването ставала твърда. Аз преварявам изворна (розовата )на Девин и за нея ли важи същото?

Да, за всяка вода важи, освен ако не е химически чиста (дестилирана, филтрирана).
Аз преварявах вода, минала през кана Брита, филтъра доста снижава твърдостта.

Разбирам тревогите ти покрай заболяването, но пак ми се вижда прекалено.
Моето второ дете се роди с отворено небце и не можеше да се храни нормално, опитите да го храним с биберон доведоха до влизане на кърма в белия дроб и пневмония. Хранила съм го със сонда в стомахчето до 9 месец, но въпреки пневмонията и сондата, не съм го държала под похлупак. Спазвах необходимата за храненето със сонда стерилност, но извеждах бебето, а и освен разходките ни предписаха рехабилитации и 6 месеца е воден всеки работен ден в болница на процедури, а там кихащи деца - колкото щеш.
Голямото ми дете пък си ходеше на училище и съм далеч от мисълта, че е не донасяло разни зарази.

Ти не можеш да стерилизраш целия свят, а можеш да научиш детето ти да се бори със заплахите. Но с изолация това не става.

 

Е далеч съм от мисълта за стерилност, но поне каквото мога да предотвратя. Аз също се пазя като видя болен човек (а аз доста лесно се разболявам) го карам да стои на минимум 5  метра от мен. След като прекарах 2 дни с маска (болеше ме гърло) в нас и спах на пода защото сме в строеж и друга готова стая за спане няма. Реших че е добре и себе си да пазя   Според вас това прекалено ли е?

Сиана, послядното което си написала ме кара да мисля че прекалено много те е страх. Сигурно има от какво, дано на никой не се случва каквото сте преживели. Но наистина като изолираш детето и себе си ти не позволяваш на организма да изгради имунитет. А това става като се боледува и се произвеждат антитела.

Другите неща, вече писах по-нагоре всеки си преценява, ти си решила по един начин. Например за режима. Аз пък обратното, не съм се съобразявала с това да се прибирам когато трябва да спиили подобно и малката и за момента си спи където и да е. На почивка ходихме, никаква промяна, жилище сменихме, пак. Въобще свикнала е с промени, с много хора и така.

Имай предвид че като изолираш прекалено детето, то може да стане и неконтактно и да плаче от други хор аи деца.

Ако не е тайна защо не си кърмила? Четох в една друга тема че от първия ден е на АМ детето.

"Препоръчително до 6 месеца според мен. Аз не съм кърмила и няма да кърмя от гледки и разкази се погнусих и извратих. Само заради това не бих кърмила."
Ето това твое изказване ми прозвуча фанатично.Но не оспорвам преценките ти .Така смяташ,така си гледаш детето!
С цитата сигурно отговарям на въпроса на синеочка!

Подкрепям изцяло
Не съм "определяла", както и не съм попадала на "майки-фанатички"

1.Не ми се е налагало.Просто кърмих на поискване!
2.След 6ти месец давах обикновена чешмяна вода,минала през Брита!
3.Гладих до 1 година.Сега вече не го правя.
4.Тя не дава съвети без да я попитам!
5.Достъпът на деца ,до моето дете е свободен.Мисля ,че и другите майки са достатъчно отговорни и сериозно болните деца са по техен контрол.
6.Кърмя
7.Стоим,стояли сме и ще стоим по 3-4-5 и повече часа навън.Само времето да позволява
8.Храни се ,спи и яде ,когато поиска.

Лека-полека, ще установиш, че не всички лекари знаят точно какво говорят.
За съжаление.

Според мен "5. Забранявам достъпа на деца до бебо, но само в затворено пространство и на всякакви лица есенно- зимния сезон."
не е добре за самото бебе. То има нужда да контактува с хора, но мисля че сама ще стигнеш до този извод с времето:)

Преваряването на водата до навършване на година също ми се струва излишно, най-малкото защото бебо след като навърши 6-7 месеца ще започне да си напъхва какви ли не НЕстерилни неща в устата пък и прекалената стерилност понякога провокира разични алергии с времето.

От практична гледна точка, малко напред в бъдещето, всъщност е добре бебо да е в състояние да заспива навсякъде:) Не само в леглото си.

Това е, за което се сещам в момента.

Все пак, Сияна, разбирам притесненията ти. Ако бях минала през твоите проблеми бих послушала по- скоро лекарката си, от колкото майки, неминали през тях. Съвсем честно ти го казвам.
Фанатизъм има тогава, когато прекалените мисли и действия в дадена насока не са оправдани. Има голяма разлика да гледаш едно здраво бебе и такова, винало през сериозно заболяване, лекувано, да речем със силни АБ и било изолирано определено време в болнична среда.
По- скоро се посъветвай с педиатърката дали тя смята за нужно и горе- долу до кога да сте по- изолирани и внимателни. Можеш да се посъветваш и с втори педиатър, като не е задължително първият да знае за това.
Ако бебето, на 7 месеца, до колкото разбрах, вече пълзи и си пъха в устата какво ли не няма смисъл от преваряване на водата, освен ако при вас чешмяната вода е наистина лоша.
А фанатизъм си съществува и тук, както и на всякъде. Напр. майки, угаждащи във всичко на порастналите си вече деца, прекалено уплашени от АБ, други медикаменти, прекалено стриктни във възпитанието, прекалено държащи на хигиената и т.н., когато прекалените им изисквания са безпочвени и надхвърлят средното положение.

Мисля, че не си фанатичка  просто леко се вманиачваш както някои от момичетата са посочили, но е оправдано след като бебо е боледувал толкова тежко. Опитай се да намалиш факторите, за които толкова внимаваш, така създаваш допълнителен стрес за себе си, според мен не е нужно вече да стерилизираш, достатъчно е да измиеш приборите и шишето с вода и бебешки сапун, също така контакта с повече хора от родителите е много важен за бебето, не го лишавай, що се отнася до кърменето няма да коментирам. Аз съм кърмила 1г.и 4 мес. това прави ли ме фанатичка?

За справка познавам една жена, която може би е леко фанатизирана на тема чистота. Не е целунала, нито е дала на някой друг да целуне сина й до навършване на 1 година. Страх я е жената от бактериите бъкащи из човешката уста 

Като ходим на кафе или в градинката се среща с доста хора. Затова съм наблегнала на затворени пространства. Естествено не желая да е залепен за мен. Има доста контакти но навън. Пресен пример с дете (защо ги отбягвам) : моя бебо беше на 6 месеца и син на познати на 5 год. беше с нас в кафето. Взе ни пепелника с фасовете и го хвърли в кофата за боклук, майка му се скара той прерови кофата извади пепелника и дойде при моя бебе и му бръкна в устата след което го хвана за ръцете. Аз му се скарах (културно все пак обясних че е с мръсни ръце да не пипа детето да отиде да се измие и тогава) и майка му ме изгледа странно. Той взе на бебо чесалката за венци и се отдалечи от количката. 

Да, според мен е прекалено.
Повечето хора имат грешна представа за микроорганизмите. Те просто са навсякъде.
Човешкият организъм е пригоден да живее в среда с изобилие от микроорганизми.
Имунната система се грижи да разпознава чуждите белтъци (антигени) и да създава антитела срещу тях. Нормално човек поема доста бактерии с въздуха, част от тях са болестотворни. Но организма има цял арсенал защитни средства, които ссе грижат да не се тръшкаме болни от всяко вдишване. Бактериите не попадат лесно в организма, а веднъж попаднали, има кой да ги унищожи и "изяде" в буквалния смисъл на думата.
Белите кръвни клетки са много видове и те се грижат за нашата безопасност.
Когато в тялото попадне антиген, имунната система се обръща към клетките на имунната памет - да "види" има ли друг такъв случай. Ако този антиген е познат на организма, имунният отговор е много бърз, в противен случай имунната реакция се забавя, докато се произведат антитела.
Бебетата получават имунна защита от майчиния организъм през първите месеци, а ако се кърми бебето, и доста по-дълго. Така че срещнати с микроби, те само затвърждават имунитета.
Какво ще правиш с това дете, когато почне да тича и да играе в градинката?
Ще му забраниш? С риск да спреш развитието му или да го травмираш? Ще тичаш след него с мокри кърпички? Ще му вменяваш, че е крехко и болнаво, докато си повярва?
Много от решенията, които вземаме на даден етап от развитието на детето, влияят на последващите етапи.
Това дете е било част от теб за 9 месеца. Но сега е отделен човек, който трябва да натрупа своя опит. Трябва да свикнеш с тази мисъл. Трябва да спреш да се страхуваш. Не можеш да го защитиш от всичко. Ако го изолираш прекалено, то ще се сблъска с житейските неволи доста по-неподготвено.
Да слушаш лекарите за всяка дума също не бих определила като разумно, защото те често не се замислят какво точно казват, и че някой може да изпълнява съветите им прекалено буквално.
А и големите поразии с моето бебе станаха именно по съвет на лекари, и ако знаеш колко много се упреквам, именно защото съм се доверила на уж изтъкнат специалист, който не е догледал, не е помислил какво говори и е бил прекалено самонадеян, за да се посъветва с колегите си.
Както се казва, детето си е твое и ти решаваш как да го гледаш, но факта, че питаш "фанатичка ли съм", означава, че нещо те притеснява.
Почни да правиш компромиси тук-таме с всички тези правила.
Пишеш, че боледуваш често, а знаеш ли защо е така?
Твоята имунна система отслабва от стреса, който сама си причиняваш.
Научи се да бъдеш щастлива. Научи се да защитаваш детето не с гладене и стерилизация на бибероните, а с обич. През цялото време ме човърка да питам - от толкоз домакинска работа остава ли ти време да играеш с детето?
Когато лекарят ти е казал, че ти си му учителя, разбирай не само за режима, а и за всичко - ти си човека, който го учи да обича, да играе, да се грижи за себе си, да се храни, облича и въобще всичко...
Накратко, гледай си детето с радост.
 

Много ти благодаря за твоят отговор firebird, знам че не мога да го предпазя от всичко, но поне от което мога.
На моя колежка внучката (1 год. итри мес.) глътна дюбел, разкъсали и цялото гърло да го извадят майката до ден днешен не може да си прости! Мен пък баща ми ме е залял с вряла тава с ядене (аз съм била на три) последствията не ми се разправят. Или пък пак аз на 2 и половина си навирам пирон в ухото и си спуках тъпанчето до ден днешен ме боли. Майка ми и баща ми все още се обвиняват за това. А за бактерията която ни нападна тя  е много проклета казва се Pseudomonas aeruginosa, ако имаш време прочети за нея в internet
Относно мен не знам защо така опитах се да се каля и си увредих друго за съжаление за цял живот. Дори в 5-тия месец на бремеността направих доста тежък двустранен бронхит към пневмония.

Не бих те определила като фанатичка. Бих казала по-скоро, че си от по-старателните и с няколко дози по-предпазлива от моята представа за нормално. Мисля, че трябва да поработиш над прекомерния си страх от болестите. Разбирам те, че си наплашена, но трябва малко по малко да го преъзмогнеш, за да не направиш лоша услуга на детето си. Това го казвам, защото питаш, иначе аз лично се съобразявам с майки, които са като теб и не се натрапвам, ако усетя че насреща има притеснение за зараза от нещо.