Честит празник мили дечица 
Който учи, той ще сполучи
Който учи, той ще сполучи
- Публикувана: 15 септ. 2007, 00:34 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2007, 20:40 ч.
15 септември е. Започна новата учебна година....
Честит първи учебен ден
Първи учебен ден – алтернативно
Първи ден учебен – оживление.
Деца, букети, срещи, вълнение.
Кръстовище – обичайното движение.
Дете синеоко кола причаква.
Стъклото бързо небрежно изплаква.
Ръчица протегната паричка очаква.
Днес родителите са милостиви.
Празник е. Изглеждат щастливи.
Не псуват ядосано. Не са заядливи.
Слънце просветва във сини очички:
“Много парички! Ще има за всички!
Могло би да има и за нови боички…”
Я да си споделя днешната мъка и тук:
Сутринта ми беше кошмарна
Първо се успахме, после се изпокарахме, че закъсняваме,
претенциите за дрехите не ни подминаха, дребното-
и то капризи обади- искала рокля! Ще й дам аз една рокля!
Пътьом, минавайки през крайпътното капанче се отбих да си взема кафе
и пратих ученичката с дядо ди напред да си търси госпожата и класа.
Аз, като отидох и- нема никой. Ни голямата, ни баба, ни дядо, ни малката!
Започнах лудо обикаляне в навалицата, телефони,
естествено- те никога не чуват.
Разгеле- намери се дедодо и малкото внуче.
Продължих да търся класа. Госпожата каза, че Ивка е тука, ама...
...я, няма я!!!
Продължих да се дзверя, врата ми стана кат на лебед.
По едно време се появи отнякъде цялата в сълзи- загубила се....
.....и празника свърши....
Сутринта ми беше кошмарна
Първо се успахме, после се изпокарахме, че закъсняваме,
претенциите за дрехите не ни подминаха, дребното-
и то капризи обади- искала рокля! Ще й дам аз една рокля!
Пътьом, минавайки през крайпътното капанче се отбих да си взема кафе
и пратих ученичката с дядо ди напред да си търси госпожата и класа.
Аз, като отидох и- нема никой. Ни голямата, ни баба, ни дядо, ни малката!
Започнах лудо обикаляне в навалицата, телефони,
естествено- те никога не чуват.
Разгеле- намери се дедодо и малкото внуче.
Продължих да търся класа. Госпожата каза, че Ивка е тука, ама...
...я, няма я!!!
Продължих да се дзверя, врата ми стана кат на лебед.
По едно време се появи отнякъде цялата в сълзи- загубила се....
.....и празника свърши....
Я да си споделя днешната мъка и тук:
Сутринта ми беше кошмарна
Първо се успахме, после се изпокарахме, че закъсняваме,
претенциите за дрехите не ни подминаха, дребното-
и то капризи обади- искала рокля! Ще й дам аз една рокля!
Пътьом, минавайки през крайпътното капанче се отбих да си взема кафе
и пратих ученичката с дядо ди напред да си търси госпожата и класа.
Аз, като отидох и- нема никой. Ни голямата, ни баба, ни дядо, ни малката!
Започнах лудо обикаляне в навалицата, телефони,
естествено- те никога не чуват.
Разгеле- намери се дедодо и малкото внуче.
Продължих да търся класа. Госпожата каза, че Ивка е тука, ама...
...я, няма я!!!
Продължих да се дзверя, врата ми стана кат на лебед.
По едно време се появи отнякъде цялата в сълзи- загубила се....
.....и празника свърши....
Сутринта ми беше кошмарна
Първо се успахме, после се изпокарахме, че закъсняваме,
претенциите за дрехите не ни подминаха, дребното-
и то капризи обади- искала рокля! Ще й дам аз една рокля!
Пътьом, минавайки през крайпътното капанче се отбих да си взема кафе
и пратих ученичката с дядо ди напред да си търси госпожата и класа.
Аз, като отидох и- нема никой. Ни голямата, ни баба, ни дядо, ни малката!
Започнах лудо обикаляне в навалицата, телефони,
естествено- те никога не чуват.
Разгеле- намери се дедодо и малкото внуче.
Продължих да търся класа. Госпожата каза, че Ивка е тука, ама...
...я, няма я!!!
Продължих да се дзверя, врата ми стана кат на лебед.
По едно време се появи отнякъде цялата в сълзи- загубила се....
.....и празника свърши....
Я да си споделя днешната мъка и тук:
Сутринта ми беше кошмарна
Първо се успахме, после се изпокарахме, че закъсняваме,
претенциите за дрехите не ни подминаха, дребното-
и то капризи обади- искала рокля! Ще й дам аз една рокля!
Пътьом, минавайки през крайпътното капанче се отбих да си взема кафе
и пратих ученичката с дядо ди напред да си търси госпожата и класа.
Аз, като отидох и- нема никой. Ни голямата, ни баба, ни дядо, ни малката!
Започнах лудо обикаляне в навалицата, телефони,
естествено- те никога не чуват.
Разгеле- намери се дедодо и малкото внуче.
Продължих да търся класа. Госпожата каза, че Ивка е тука, ама...
...я, няма я!!!
Продължих да се дзверя, врата ми стана кат на лебед.
По едно време се появи отнякъде цялата в сълзи- загубила се....
.....и празника свърши....
Сутринта ми беше кошмарна
Първо се успахме, после се изпокарахме, че закъсняваме,
претенциите за дрехите не ни подминаха, дребното-
и то капризи обади- искала рокля! Ще й дам аз една рокля!
Пътьом, минавайки през крайпътното капанче се отбих да си взема кафе
и пратих ученичката с дядо ди напред да си търси госпожата и класа.
Аз, като отидох и- нема никой. Ни голямата, ни баба, ни дядо, ни малката!
Започнах лудо обикаляне в навалицата, телефони,
естествено- те никога не чуват.
Разгеле- намери се дедодо и малкото внуче.
Продължих да търся класа. Госпожата каза, че Ивка е тука, ама...
...я, няма я!!!
Продължих да се дзверя, врата ми стана кат на лебед.
По едно време се появи отнякъде цялата в сълзи- загубила се....
.....и празника свърши....
