за либералното възпитание

  • 4 325
  • 100
  •   1
Отговори
  • Мнения: 44
Смятате ли че трябва да възпитавате детето си без да налагате ограничения, правила (естествено не включвам тук неща, които поставят в опасност животан надетето), наказания или въобще как се държите с децата си ?
Въпросът ми е провокиран от една случка наскоро с дете на приятели, но засега предпочитам да не измествам темата на разговора към въпросната случка.

# 1
  • Мнения: 6 029
против такова възпитание. вкъщи има правила и те се спазват. ограничения трябва да има иначе става слободия.
с децата си се държа нормално. когато минат границата ставам лоша. това е.

# 2
  • Мнения: 1 503
Според мен правила  винаги има.Дали за някои родители границата ще е ровенето в саксията ,а за други ще е тръшкането  в магазина е въпрос на търпимост.
Лично аз ,мисля че съм либерална по отношение на забранените неща у дома(те май липсват newsm78Освен контактите...) ,но това не означава ,че не ми избиват чувиите и не се карам(все още не съм накзвала,но да спомена ,че детето ми е на 1,6 г Wink),а зависи и от възраста.Искам да кажа ,че номерата на децата са различни спрямо възрастта имThinking
Тааа,разкажи случката. WinkЗаинтригува ме!

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз съм "За " либералното възпитание и мисля, че такова практикувам ...Естествено, че има правила

# 4
  • Мнения: 14 133
против такова възпитание. вкъщи има правила и те се спазват. ограничения трябва да има иначе става слободия.
с децата си се държа нормално. когато минат границата ставам лоша. това е.
И аз така!!!!

# 5
  • Мнения: 1 464
И аз съм доста либерална и естествено това бърка в очите на околните.Но на мен не ми пука особено,важното детето ми да е щастливо.Разбира се има и правила,те се броят на пръсти но са железни!

# 6
  • Мнения: 2 700
Правилата и ограниченията са препоръчителни както от гледна точка на родителя, така и най-вече от гледна точка на самото дете. Независимо от възрастта си, децата се чувстват спокойни и сигурни, когато са сложени определени "рамки" на поведение, ежедневие и т.н. Друг е въпросът колко стеснени или не са тези рамки, но те ТРЯБВА да съществуват.

# 7
  • Мнения: 1 426
Ами то общо взето нещата се редуват през поколение: децата на по-строгиге родители стават либерални родители, а техните деца като пораснат - стават строги на свой ред. Понеже всяко следващо поколение има нуждата да се чувства първооткривател и да отрича методите на родителското си поколение...

# 8
  • по Пътеката
  • Мнения: 180
  Правилата зависят от личния стил и характер на родителя.

# 9
  • Мнения: 1 503
Ами то общо взето нещата се редуват през поколение: децата на по-строгиге родители стават либерални родители, а техните деца като пораснат - стават строги на свой ред. Понеже всяко следващо поколение има нуждата да се чувства първооткривател и да отрича методите на родителското си поколение...
Хм,значи аз трябва да съм някакъв дзвер hahahaСъгласна съм ,че в голяма част от населението е така,но нека не слагаме всички под един знаменател Peace

# 10
  • Мнения: 146
Права си, Невада. Родителите ми бяха строги, аз съм либерална...

# 11
  • Мнения: 44
Случката е по-скоро разговор във връзка с възпитанието на децата в Япония. До 5 г. възраст на детето е позволено всичко - без никакви ограничения. След това детето влиза в система с железни правила и няма никакви компромиси по отношение на спазването им.
Моето мнение е, че подобно либерално възпитание, както и съветите, които ни заливат напоследък от преводната литература не са съвсем съвместими с българския манталитет и много от общоприетите норми в обществото ни. Ние просто няма какво да предложим на децата си като алтернатива на свободата, която им предоставяме.
Според мен последиците от подобни методи на възпитание, които са особено популяризирани в книжки от рода на "Какво да очакваме, когато детето ни ...." тепърва предстоят - расте поколение, което смята, че всичко е позволено, нетърпимо към критика и чуждо мнение и с неоправдано високо самочувствие. Създаваме на децата си една фалшива увереност в собствените им възможности и те се пречупват или губят интерес при постигането на определена цел просто защото им липсва нещо много елементарно - дисциплина, последователност, способност да отстояваш мнинието си и да се противопоставяш.

# 12
  • Мнения: 17 401
Как по- конкретно възпитавате децата си либерално и какви по- точно правила им налагате? НЕ мисля, че едно дете е нещастно, ако се възпитава "нелиберално". НЕ, че се заяждам, стана ми интересно Peace

# 13
# 14
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Правилата и ограниченията са препоръчителни както от гледна точка на родителя, така и най-вече от гледна точка на самото дете. Независимо от възрастта си, децата се чувстват спокойни и сигурни, когато са сложени определени "рамки" на поведение, ежедневие и т.н. Друг е въпросът колко стеснени или не са тези рамки, но те ТРЯБВА да съществуват.

Как си представяш да няма правила изобщо ... освен ако родителите са абсолютно безразлични към детето си, не общуват с него и го държат в друга стая  Crazy

# 15
  • Мнения: 17 401
Добре, де- хем либерално, хем пък и правила... newsm78

# 16
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Ето малко литература ...

http://www.takingchildrenseriously.com/introductory_articles_on_TCS


Има три типа родителстване:

Пермисивен, авторитетен и авторитарен ... от двата крайни трябва да се бяга, но на мен ми е заложен либералния тип... родителите ми също винаги са били много либерални към мен

# 17
  • Мнения: 1 134
Не знам към кой тип родителстване се причислявам:
Либерална съм по отношение на неща, които не вредят нито на детето ми, нито на тези около него.
До скоро вкъщи можеше да се рисува по стените, да се изсипват всички играчки в невъобразим хаос на пода поне през ден, да се спи в нашето легло, да се закусва в леглото по време на уикенда, да се ходи с пижама, но с лакирани нокти, да се шляпа в локвите навън, ... Казвам доскоро, защото някои неща отпаднаха от само себе си с възрастта, както се казва:).
Цербер съм по отношение на: удряне, обиждане, подиграване, неуважение на останалите и труда им.
Не смятам, че има възраст, от която да започне "преподаването" на любов и уважение към себе си и света наоколо. Колкото и нелиберално да е това.

# 18
  • И тук, и там, навред....
  • Мнения: 755
Случката е по-скоро разговор във връзка с възпитанието на децата в Япония. До 5 г. възраст на детето е позволено всичко - без никакви ограничения. След това детето влиза в система с железни правила и няма никакви компромиси по отношение на спазването им.
Моето мнение е, че подобно либерално възпитание, както и съветите, които ни заливат напоследък от преводната литература не са съвсем съвместими с българския манталитет и много от общоприетите норми в обществото ни. Ние просто няма какво да предложим на децата си като алтернатива на свободата, която им предоставяме.
Според мен последиците от подобни методи на възпитание, които са особено популяризирани в книжки от рода на "Какво да очакваме, когато детето ни ...." тепърва предстоят - расте поколение, което смята, че всичко е позволено, нетърпимо към критика и чуждо мнение и с неоправдано високо самочувствие. Създаваме на децата си една фалшива увереност в собствените им възможности и те се пречупват или губят интерес при постигането на определена цел просто защото им липсва нещо много елементарно - дисциплина, последователност, способност да отстояваш мнинието си и да се противопоставяш.

Напълно съм съгласна с мнението ти, Hera. Подрастващото поколение наистина има неоправдано високо самочувствие, а им липсва разбиране, съчувствие и някакъв вид уважение!
Аз съм възпитавана също доста либерално, но същевременно мойте родители са ми изградили някаква ценостна система. Стремя се да бъда добър и разбиращ родител. Правила винаги има, не може без тях! Надявам се един ден детето ми да не ме упреква и аз да не се срамувам от него! Сега е на 5 години и има малко опък характер. Трябва мн.търпение /а понякога го нямам/. Забрани при нас има по отношение на - подиграване, обиждане, биене и стиснатост /най-вече за играчки/.
Надявам се, че личният пример също е от значение!

# 19
  • Мнения: 1 761
Не знам към кой тип родителстване се причислявам:
Либерална съм по отношение на неща, които не вредят нито на детето ми, нито на тези около него.
До скоро вкъщи можеше да се рисува по стените, да се изсипват всички играчки в невъобразим хаос на пода поне през ден, да се спи в нашето легло, да се закусва в леглото по време на уикенда, да се ходи с пижама, но с лакирани нокти, да се шляпа в локвите навън, ... Казвам доскоро, защото някои неща отпаднаха от само себе си с възрастта, както се казва:).
Цербер съм по отношение на: удряне, обиждане, подиграване, неуважение на останалите и труда им.
Не смятам, че има възраст, от която да започне "преподаването" на любов и уважение към себе си и света наоколо. Колкото и нелиберално да е това.

Аз съм същата.

# 20
  • София
  • Мнения: 7 173
Случката е по-скоро разговор във връзка с възпитанието на децата в Япония. До 5 г. възраст на детето е позволено всичко - без никакви ограничения. След това детето влиза в система с железни правила и няма никакви компромиси по отношение на спазването им.

Абе не е точно така. Това са малко градски легенди, които и аз съм чувала. Имам колежка с 6-годишно дете, която 15 години е живяла в Япония.
Точо тези дни си говорихме по темата. Изобщо не е така ясно очертано  - "до 5 години никакви правила, после еди какво си...". Просто културата им е различна и по принцип възпитават децата си в по-либерален дух. Даже незнам дали "либерален" е точната дума. Защото освен в България, другаде не съм чувала толкова викове "Не!, не прави това, не прави онова!".
Ясно е че за детето трябва да има някакви правила, но за мен те трябва да са най-вече за важните неща, касаещи безопасността и някои ежедневни дейности, а не за щяло и нещяло.
Бях слушала преди време интервю с Мадлен Алгафари относно възпитанието на децата и там чух нещо, което много ми хареса. Тя обясняваше горе-долу следното:
"Когато децата ми искат да джапат в локвите, аз не ги спирам, напротив, отивам да се веселим и джапам заедно с тях. Но когато се приберем у дома, пак всички заедно започваме да перем изцапаните си дрехи. Така  у малкия човек се създава разбирането, че можем да правим някои щури неща, но - да! - после трябва да се потрудим".

# 21
  • Мнения: 24 467
Че какво е това "възпитание" без поставяне на каквито и да било ограничения? Самият термин "възпитание" съдържа в себе си насоката, че детето ще бъде учено какво да прави и какво- не. Иначе става въпрос за отглеждане, а не за възпитание.
Освен това "либералното" не означава хаотично отглеждане. Либерален означава демократичен, свободомислещ, прогресивен, напредничав, свободолюбив, свободен, толерантен, търпелив|без предразсъдъци, с широки възгледи|широк, неограничен|всеобхватен, всестранен. Свободата, обаче, не означава хаос и липса на граници. Всяка свобода, сама по себе си, съдържа ограничения и това е свободата и правата на останалите, както и изпълнения на собствените ангажименти /задължения/.

# 22
  • И тук, и там, навред....
  • Мнения: 755
И още нещо - Това за Япония и аз съм го чела, но все пак се отнася  за Япония.... Laughing
Абе да са ни живи и здрави децата, а ние да бъдем малко по-търпеливи с тях!  bouquet

# 23
  • Мнения: 2 431
Всяко лято сме на Св. Константин на море, пълно е основно с чужденци. На плажа, на басейн, на анимация, в заведение веднага си личи кой е българин - внимавай! не пипай! не бутай! виж как ядеш! и т.н. се чува само от български родители.
При мене няма такъв филм - правилата са така ясно очертани, така приемливи, поднесени в достъпна форма, че не се забелязват. Приема се за нещо естествено да се постъпва при тези обстоятелства по съответния начин. Това наричам аз либерално възпитание.

# 24
  • София
  • Мнения: 7 097
Колкото по-либерално се държа с Калина - колкото повече разговарям с нея и й обяснявам спокойно като на голям човек, толкова по-гладко вървят отношенията ни. Тъй че аз съм за либералното възпитание  Peace
Приказката - каквото повикало, такова се обадило, в случая е абсолютно вярна.

Правила имаме, но гледам да не прекалявам.

# 25
  • София
  • Мнения: 392
Нямаме строги и неотменими правила. Ако не разреша нещо,винаги обяснявам защо ,а ако детето успее да ме "обори"или ме накара да размисля-си променям решението. И ако днес това е било забранено,утре при малко по-различни обстоятелства може и да не е. Това не значи,че децата са ми безразлични и тн. Просто са ми "партньори",а не "подчинени". В много от случаите се държат по-добре от тези, с крещящи майки и хиляди забрани.

# 26
  • Мнения: 6 164
Съгласна съм с Н а т и - и аз съм на мнение, че колкото по-либерално се държиш, толкова по-спокойни са отношенията с детето. Като забраняваш всичко (за собственото ти спокойствие, естествено), детето се изнервя, крещи, започва да се тръшка, прави напук и т.н. Детето ми е малко, съществуват забрани, но само до опасните неща - контакти, включване на печката, газовата бутилка и удрянето по стъклото на витрината...
Колкото по-голям става, сигурно забраните ще са повече - отключване на врати, катерене по прозорци и т.н., но тогава поне ще може да се обяснява. И пак ще са сведени до неговата собствена безопасност. Има родители, които се оливат от забрани за щяло и нещяло.

# 27
  • Мнения: 6 164
... расте поколение, което смята, че всичко е позволено, нетърпимо към критика и чуждо мнение и с неоправдано високо самочувствие. Създаваме на децата си една фалшива увереност в собствените им възможности и те се пречупват или губят интерес при постигането на определена цел просто защото им липсва нещо много елементарно - дисциплина, последователност, способност да отстояваш мнинието си и да се противопоставяш.

Първо не съм съгласна, че свободата дава фалшива увереност в собствените възможности. Дава ти възможността да си "счупят сами главата" и да се научат на принцпа проба-грешка. Деца, които са възпитавани с ограничения или "прави, каквото аз ти казвам", израстват неуверени във възможностите си и в един момент, когато се изправят сами пред проблем, блокират, не знаят какво да правят, защото мама и тати не са тук да кажат.
Дисциплина, съвети, житейски правила, порицания и поощрения винаги ще има, но според ситуацията и според възрастта. Не става въпрос за слободия, никой не би искал да възпита глезльовци, сигурна съм, че всяка майка усеща правилното, според собствените си виждания, все пак ние имаме някаква изградена ценностна система.

# 28
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
прекалено либерална майка съм! големите си имат своите избори от малки, рано запо4наха за помагат в къщи ,няма глезене! но пък те си избират сами пътя напред, какво да у4ат, да се явяват ли на изпити за елитни класове или не, имат си цели, които си следват, приятели, които даже да не одобряваме, приемаме! малката засега е глезла заради баба и дядо, но с градината и у4илището ще й стане ясно, 4е има мама-няма мама, тоест изборът си е нейн за постъпките и простъпките! 

# 29
  • София
  • Мнения: 62 595
Знам ли? newsm78
Мисля, че съм либерално настроен родител. Но не зная какво биха казали децата, ако ги попитаме.
С две думи,  вкъщи общо-взето ги оставям свободни, дори и в начина на изразяване. Но сме се разбрали навън да се държат прилично.
Старая се да не прекалявам с правила и строгости, но не винаги успявам да се усетя като премина границата.

Все пак за мен има разлика между либералност и родителска незаинтересованост.

# 30
  • София
  • Мнения: 6 999
Това за Япония е мит... Там хората просто имат различна ценностна система от нашата.

Първо трябва да се установи какво е либерално и после бих могла да определя от кой тип родители съм. Баща ми например ту се възмущава как правя това или позволявам онова, ту ми се възхищава от нещо си друго... 

Не смятам че възпитавам дъщеря си 'либерално'/така както аз го разбирам/, но се опитвам да я възпитавам 'позитивно'.  Peace

# 31
  • Мнения: 2 818
Ми не я оставям да ми се качва на главата (пробвала съм - стана по-зле). Децата трябва да имат очертани граници - какви ще бъдат зависи от нервите на родителите. Оставям я да джапа в локви, но реагирам когато се плези на някой в автобуса.

# 32
  • Мнения: 2 722
У нас цари либерална желязна дисциплина  Peace
В локвите скачаме заедно, обаче от масата не се става докато някой от членовете на семейството се храни.
Рисуваме където намерим за добре, но моливите се прибират в кутията веднага след като свърши рисуването.
"Не"-то е сведено до минимум.
Търся златната среда, но това не пречи на баткото да се пробва непрекъснато дали може да ни се качи на главата.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 783
Либерално или строго - това са субективни понятия. За едни моята строгост е проява на либералност и обратно.
Има неща, за които съм непреклонна и правилата са железни - основното е- каквото кажа се прави и не карай да повтарям. Либералното е в това, че имаш право на въпроси, мнения и обяснение. Имаш право да възразиш и да се опиташ да ме убедиш.Имаш право да откажеш - аз имам право да те накажа.

# 34
  • Мнения: 2 722
Либерално или строго - това са субективни понятия. За едни моята строгост е проява на либералност и обратно.
Има неща, за които съм непреклонна и правилата са железни - основното е- каквото кажа се прави и не карай да повтарям. Либералното е в това, че имаш право на въпроси, мнения и обяснение. Имаш право да възразиш и да се опиташ да ме убедиш.Имаш право да откажеш - аз имам право да те накажа.

smile3501 newsm10

Много ясно кратко и точно казано.

# 35
При мен е имало ограничения, но като цяло родителите ми са се стремели да бъдат либерални и да ме възпитават по такъв начин, като гледам, май от мен е станало нещо. Wink

# 36
  • Мнения: 967
Като цяло либералното възпитание изисква много време и усилия от родителите (за обяснения, обсъждане и т.н.). Тези родители, които нямат време да се занимават много активно с децата си, се препъват, защото от доброто желание да не пречупват детето и да му оставят поле за самостоятелена изява и избор, остава само добро желание. Тези родители не успяват да изградят ценностна система в децата си и те се превръщат във "Никой няма право да ми казва, какво да правя. Аз съм велик/а, хубав/а, мога всичко и съм център на света. Всички трябва да се съобразяват с моите желания и те се изпълняват ако не сега, поне веднага."

Либералното възпитание е на мода от около 20 години и сега първите потърпевши му сърбат попарата. Пълно е с младежи 20-30 години, които нямат желание да работят или да учат, не знаят какво да правят с живота си, защото обществото нещо не желае да се съобразява с техните претенции, желания и потребности. А пък се оказва, че нито са най-умните, нито най-великите....

Хората освен това са различни по характер. За един човек, който е властен, избухлив, нетолерантен към околните и "аз" насочен е много трудно да се прояви като либерален родител или трябва да има много време, ясно изработена програма за възпитание.

Аз си признавам, че клоня към авторитарния тип, но откакто имам семейство и после дете съм се подобрила с пъти от първоначалния си типаж. На принципа "Човек се учи докато е жив!" и ясно осъзнавайки недостатъците си, допускам обсъждане на всяко правило и решение. Дъщеря ми все повече расте и обсъжда с мен моите "неправилни" решения и все по-често успява да промени някое правило или решение.

Така че аз съм за "либералното възпитание" според възможностите на даден човек.

# 37
  • Мнения: 1 044
С мъжа ми сме свели забраните и ограниченията до минимум. Възпитанието ни е либерално по-скоро. Така е по-лесно, за да не се травмира детето и ограничава свободата му. Много не харесвам "послушни", седнали до баба си деца, със сресани косички, чисти, изгладени дрешки и тъжни очи. Едно дете трябва да лудува, да е палаво, да разхвърля, да експериментира, да проучва и открива света. Колкото повече правила и норми му се предложат на това дете, толкова повече се затормозява то и заприличва на тъжен възрастен човек, а не на здраво дете, готово за игра. Естествено всичко си има граници, нямам впредвид да се стига до крайности, това вече е безотговорно от страна на родителите

# 38
  • Мнения: 17 401

Първо трябва да се установи какво е либерално и после бих могла да определя от кой тип родители съм. ....


Точно! ТОва, че оствям дететто си да разхвърля, не значи, че го възпитавам либерално. По- горе някой писа, че възпитавайки детето си, "бърка в очите на околните"- така и не разбрах какво точно се има предвид....

# 39
  • Мнения: 2 401
Аз съм "За " либералното възпитание и мисля, че такова практикувам ...Естествено, че има правила

И аз съм ЗА.  Но не е много лесно за приложение.

# 40
  • Мнения: 24 467
... Особено когато не сме наясно какво точно означава това...

# 41
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
 Определено възпитавам либерално. Използвам "Не"-то само за опасните неща. Мъжът ми и роднините му не одобрявят това разбира се, но съм казвала 100 пъти, че ако трябва да се държа с детето по техния начин, трябва да му постеля едно чердже до вратата и да му сложа една паничка с вода ..... ако исках куче нямаше да си родя дете.
 Залагам на партньорството,обесненията, взаимното уважение  и любовта във възпитанието на детето си. Уважавам неговите искания за игра, рисуване по стените, скачане в локвите, но от него искам и да уважава моите искания да се нахраня на спокойствие, да си изпия кафето или да простра прането без да трябва да тича след мен, да не се тръшка за глупости и да не обижда, всичко това съпроводено с много "обичам те" и "ти си най-послушното дете на мама". Когато искам да го накажа е достатъчно да му се разсърдя и веднага белята е спряна и аз съм "мамо много си добичка" последвано с гушкане и слушане.
Е разбира се има моменти на тръшкане и истерии, пошляпване по дупето като изтрещя, но това са редки случаи.

# 42
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
С мъжа ми сме свели забраните и ограниченията до минимум. Възпитанието ни е либерално по-скоро. Така е по-лесно, за да не се травмира детето и ограничава свободата му. Много не харесвам "послушни", седнали до баба си деца, със сресани косички, чисти, изгладени дрешки и тъжни очи. Едно дете трябва да лудува, да е палаво, да разхвърля, да експериментира, да проучва и открива света. Колкото повече правила и норми му се предложат на това дете, толкова повече се затормозява то и заприличва на тъжен възрастен човек, а не на здраво дете, готово за игра. Естествено всичко си има граници, нямам впредвид да се стига до крайности, това вече е безотговорно от страна на родителите

 newsm10

# 43
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Аз не знам дали съм либерална по отношение на възпитанието. Според майка ми съм, според мен го възпитавам в границите на нормалното - нито съм строга, нито много либерална. Разбира се, че има граници които съм наложила, но те са само за опасни за него и околните неща. Иначе са позволени всякакви неща от рода на скачане по леглото, рисуване по стените, разхвърляне до пълен безпорядък, скачане в локви и прескачане на такива с възможност за невероятно плясване в тях и тн. и тн., но не смятам, че тези неща са проява на либерализъм. Забранила съм крещенето по детето и плясванията по дупето и където и да е, опитвам се да налагам като метод за възпитание разговорите, обясненията и тн. Въпреки това и аз понякога наказвам когато наистина прекали, все пак съм майка на доста буйно и самостоятелно дете, което винаги гледа да отстоява своето и трудно приема чуждото мнение. В общи линии гледам да се придържам към златната среда, пък тепърва ще се разбере има ли полза.

# 44
  • Мнения: 44
Съгласна съм, че понятието "либерално" е твърде субективно, но все пак сме различни хора и не е нормално да е така. Не мисля, че можем, а и не смятам за нужно да даваме дефиниции. Да не се хващаме за думата, нито за примера за Япония. Не исках да цитирам разговора в първия си пост, за да не се измести въпросът дали е мит, или ако  е истина доколко е така. Нямам претенции за достоверност, историята е малко "четох на едно място, един ми каза..." и т.н.

Стана ми интересно наказвате ли изобщо и ако да какви са наказанията при майките, които се определиха като "либерални"?

# 45
  • Мнения: 24 467
Аз не съм се определила като каквато и да било още и не мисля, че някога ще го направя, но наказания ползвам и то за дете, навършило поне 5-6 години, т.е. вече до някъде осъзнато. До тази възраст не съм наказвала. В момента наказията ми са свързани със следното: лишаване от ТВ или компютър, некупуване на искана играчка, даване на джобни, които стигат само за закуска, но не и за някоя и друга екстра, в много тежък случай- забрана за игра навън за един следобед. За сега с това се изчерпвам.
Физическото наказание е табу.

# 46
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз не наказвам... за сега

# 47
  • Мнения: 6 164
Аз и да наказвам и да не наказвам - убедила съм се, че за момента полза няма. Той е на 1г. и 5 мес. и всичко му е много интересно. Не удрям никога, но като го видя за трети път да хвърчи с колата към улицата, след като съм се скарала, взимам колата. Confused Е, след малко пак му я давам, но май не е правилен подход, или е твърде малък, защото не действа. Tired Затова гледам да му отвличам вниманието "Виж къде е еди-кой-си" и той отива там, а не на улицата.

По-голямо дете, което разбира, бих наказвала, като го лишавам от любими неща. Игра на компютър (вещ, която ако не ми трябваше на мен, бих изхвърлила Twisted Evil, че ми призлява като видя деца по цял ден пред РС-то, вместо навън с топката, ама това е друга тема...), любимо детско и пр.

Последна редакция: ср, 26 сеп 2007, 12:36 от Misty

# 48
  • Мнения: 1 640
Ами то общо взето нещата се редуват през поколение: децата на по-строгиге родители стават либерални родители, а техните деца като пораснат - стават строги на свой ред. Понеже всяко следващо поколение има нуждата да се чувства първооткривател и да отрича методите на родителското си поколение...
  Когато родих детето си, си казах,че ще бъда либерален родител,т.е.,да не повтарям грешките на родителите си.Отдавна открих за себе си тази зависимост-строги родители-либерални деца,които впоследствие стават либерални родители.
   Старая се да бъда либерална като търся златната среда,иначе правила съм поставила доста,но и доста свободи съм допуснала.Примери за правила ,които спазва детето ми:
         -никога не се яде с мръсни ръце;
         -след игра навън веднага миене на ръце у дома;
         -без гризки,пуканки и фъстъци-за нея са медицински противопоказни;
         -зачитат се желанията и на другите,не само моите,търси се компромисно решение при конфликт на интереси.Има и други.
    Свободи:
         -може да се гледа един и същ филм 2 пъти за 1 ден,ако е стойностен/според мен естествено/;
         -може да се яде повече от една шоколадова бонбона,особено когато цяла седмица не са й предлагани такива.Има и други.

Последна редакция: ср, 26 сеп 2007, 13:59 от Феята

# 49
  • Мнения: 3 499
Правилата и ограниченията са препоръчителни както от гледна точка на родителя, така и най-вече от гледна точка на самото дете. Независимо от възрастта си, децата се чувстват спокойни и сигурни, когато са сложени определени "рамки" на поведение, ежедневие и т.н. Друг е въпросът колко стеснени или не са тези рамки, но те ТРЯБВА да съществуват.
Съгласна. Peace

# 50
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Съгласна съм, че понятието "либерално" е твърде субективно, но все пак сме различни хора и не е нормално да е така. Не мисля, че можем, а и не смятам за нужно да даваме дефиниции. Да не се хващаме за думата, нито за примера за Япония. Не исках да цитирам разговора в първия си пост, за да не се измести въпросът дали е мит, или ако  е истина доколко е така. Нямам претенции за достоверност, историята е малко "четох на едно място, един ми каза..." и т.н.

Стана ми интересно наказвате ли изобщо и ако да какви са наказанията при майките, които се определиха като "либерални"?

Понеже се смятам за полу-либерален родител реших да отговоря - наказвам го като го отделям сам някъде (то зависи къде сме, но обикновено в неговата стая) и го оставям сам за 2-3 минути като преди това обяснявам 100 пъти поне защо го наказвам. После го отказвам, прегръща ме се, целуваме се и той обещава, че няма повече да прави така - до следващия път. Ако сме навън просто го прибирам обяснявайки защо.
 Поводите за наказание са основно когато удря, щипе и въобще причинява болка на друго същество, независимо човек или животно, след като многократно е бил предупреден да не го прави и съответно е спиран с добро няколко пъти.

# 51
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Да много си зависи от човека и разбиранията му относно "либерално":
         -може да се яде повече от една шоколадова бонбона,особено когато цяла седмица не са й предлагани такива.Има и други.

Ето ви пример
 Аз давам на сина ми да яде колкото си иска, дори и да е ял такива преди един час.  За Феята (а и не само за нея) това може да е свободия, а за мен е нормално. Не мога да си представя да ми дадат една кутия бонбони и да ми кажат вземи си само един... аз за шоколадови неща човек убивам, как да забраня това на детето си..... newsm78

А относно наказанията - затварям го в стаята, докато престане да се тръшка и реве и му казвам, че може да дойде при нас, когато се успокои и е готов да чуе това което имам да казвам. Не ми се налага да го наказвам по друг начин. За него най-голямото наказание е лишаване от майчината подкрепа и ласка.

# 52
  • София
  • Мнения: 392
Виждам,че за либерално се счита пляскането в локви и драскане по стените. newsm78И как го правите тоя номер-винаги носите резервни дрехи и се преобличате по улиците или ходите мокри?Сменяте тапетите или боята всеки месец или си стоят надраскани и намазани?А ако решат да подраскат ,когато сте на гости?Специално аз не разрешавам,ако е голям зора,може да пошляпа пред блока преди да се приберем или да излезем замалко само за това,но в останалите случаи-не. За рисуване предлагам алтернативни варианти,но не и по стените.Значи съм авторитарна? Не мисля ,че децата са нещастни заради това и че въобще е нужно да се поощрява.

# 53
  • Мнения: 183
Правилата и ограниченията са препоръчителни както от гледна точка на родителя, така и най-вече от гледна точка на самото дете.
Да много си зависи от човека и разбиранията му относно "либерално":
         -може да се яде повече от една шоколадова бонбона,особено когато цяла седмица не са й предлагани такива.Има и други.

Ето ви пример
 Аз давам на сина ми да яде колкото си иска, дори и да е ял такива преди един час.  За Феята (а и не само за нея) това може да е свободия, а за мен е нормално. Не мога да си представя да ми дадат една кутия бонбони и да ми кажат вземи си само един... аз за шоколадови неща човек убивам, как да забраня това на детето си..... newsm78



Ами ако детето ти има алергия към шоколад и не може да изяде повече от 1-2 бонбони,тогава какво правиме?Ограничение трябва да има! Simple Smile

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
Лишаването от майчина подкрепа и ласка не ми се вижда особено либерално. По-скоро е потискащо за детето. Учи го, че ако не прави каквото му казват, няма да го обичат. Това е най-голямата манипулация.

# 55
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Ако е алергичен, просто ще направя всичко възможно  да не попадат пред очите му за да не се дразни.

Лишаването от майчина подкрепа и ласка не ми се вижда особено либерално. По-скоро е потискащо за детето. Учи го, че ако не прави каквото му казват, няма да го обичат. Това е най-голямата манипулация.
Значи съм голям манипулатор без да го осъзнавам. И никога не съм казвала на детето си, че не го обичам или че е лош, каквото и да е направил, никога  Naughty няма и да го кажа. Явно не съм се изразила правилно.

# 56
  • София
  • Мнения: 62 595
Възможно е. Може и аз да не съм го разбрала. Peace

# 57
  • Мнения: 44
Виждам,че за либерално се счита пляскането в локви и драскане по стените. newsm78И как го правите тоя номер-винаги носите резервни дрехи и се преобличате по улиците или ходите мокри?Сменяте тапетите или боята всеки месец или си стоят надраскани и намазани?А ако решат да подраскат ,когато сте на гости?Специално аз не разрешавам,ако е голям зора,може да пошляпа пред блока преди да се приберем или да излезем замалко само за това,но в останалите случаи-не. За рисуване предлагам алтернативни варианти,но не и по стените.Значи съм авторитарна? Не мисля ,че децата са нещастни заради това и че въобще е нужно да се поощрява.
Peace

# 58
  • Мнения: 8 917
Смятате ли че трябва да възпитавате детето си без да налагате ограничения, правила (естествено не включвам тук неща, които поставят в опасност животан надетето), наказания или въобще как се държите с децата си ?
Въпросът ми е провокиран от една случка наскоро с дете на приятели, но засега предпочитам да не измествам темата на разговора към въпросната случка.

Никога не съм я наказвала и не мисля да го правя. Опитвам се да й посочвам "правилният" път, понякога със спокойствие, понякога с повишаване на тон. Мисля ,че съм права.

# 59
  • София
  • Мнения: 392
Да много си зависи от човека и разбиранията му относно "либерално":
         -може да се яде повече от една шоколадова бонбона,особено когато цяла седмица не са й предлагани такива.Има и други.

Ето ви пример
 Аз давам на сина ми да яде колкото си иска, дори и да е ял такива преди един час.  За Феята (а и не само за нея) това може да е свободия, а за мен е нормално. Не мога да си представя да ми дадат една кутия бонбони и да ми кажат вземи си само един... аз за шоколадови неща човек убивам, как да забраня това на детето си..... newsm78



А когато външен човек е решил да почерпи с бонбони и ви поднесе кутията,какво правите-нахвърляте се върху нея и грабите по няколко? newsm78

# 60
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз лично оставям детето си да се държи както си иска, не му казвам да не взима бонбони, той ще си вземе няколко, естествено, нали е дете ... но му обяснявам, че не е хубаво да се удрят други хора и животни, че не е хубаво да се обижда ... но той е много добър...може би, защото винаги е усещал, че много го обичаме...

# 61
Наскоро моя позната сподели, че докато нейни приятели са и били на гости датето започнало да драска по стените и. Как бихте постъпили вие  такава ситуация на мяктото на майката на детето?

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
А на мен едно гостенче започна да изравя пръстта от една саксия. А родителите стояха безгрижно и гледаха.
С родителите вече не поддържаме връзка. Или поне ние не им се обаждаме.

# 63
  • Мнения: 2 722
Виждам,че за либерално се счита пляскането в локви и драскане по стените. newsm78И как го правите тоя номер-винаги носите резервни дрехи и се преобличате по улиците или ходите мокри?Сменяте тапетите или боята всеки месец или си стоят надраскани и намазани?А ако решат да подраскат ,когато сте на гости?Специално аз не разрешавам,ако е голям зора,може да пошляпа пред блока преди да се приберем или да излезем замалко само за това,но в останалите случаи-не. За рисуване предлагам алтернативни варианти,но не и по стените.Значи съм авторитарна? Не мисля ,че децата са нещастни заради това и че въобще е нужно да се поощрява.
Камъчето е в моята градина, така че отговарям, не за да се заформи спор, а за да защитя тезата си.
Когато вали дъжд винаги сме облечени подходящо - гумени ботуши и дъждобран, но задължително имам резервен комплект дрехи - не ходи мокър, защото не това е начина да тествам колко е закален /изключение прави летния дъжд, тогава предпочитам мокро и щастливо дете, пред сухо и тъжно/
Рисува се на едната стена в детската стая /на листове също, но едното не изключва другото/.
Тапетите са подбрани чисто бели и евтини, за разлика от другите стени със звездички и т.н.
Никога не се е изкушил да драсне на друга стена или когато сме на гости.
Кутията с шоколадови бонбони се поставя пред него и никога не се е изкушил да си вземе повече от два.
Всяко забранено нещо е дваж пъти по-сладко, за това забранявам само опасните за здравето и живота му неща.

# 64
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
А на мен едно гостенче започна да изравя пръстта от една саксия. А родителите стояха безгрижно и гледаха.
С родителите вече не поддържаме връзка. Или поне ние не им се обаждаме.
А ти как реагира ... аз винаги оставям човека да реагира пръв, ако се усмихва мазно ,  оставям детето да си вършее, ако изрази недоволство,  обяснявам на малкия, че тук не се разрешава, може само вкъщи

# 65
  • Мнения: 649
 Кутията с шоколадови бонбони се поставя пред него и никога не се е изкушил да си вземе повече от два.
[/quote]
Защото е още много малък - и моят беше така до три и половина някъде

# 66
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
 smile3521 и аз и той грабим по 2-3 и тъпчем и в джобовете и взимаме още и още докато остане само кутията и накрая я облизваме и питаме за още  newsm62  Това в кръга на шегата разбира се.

Взимаме си по един, благодарим и това е. Именно защото знае, че когато поиска ще може да яде бонбони, а не да чака Великден или Рождения ден примерно. Обеснила съм за това когато друг ни черпи, че не може да се взима цялото количество.

# 67
  • София
  • Мнения: 392
Пак ще изляза цербер,но не бих оставила гостенче да "вършее" у нас.За разхвърляне на играчки-да,но ако почне да драска по стени,рови в шкафове,саксии и прочие,ще му обясня,че у нас така не може.Не вярвам родителите да се разсърдят,по-скоро има такива,които чакат друг да направи забележката,че тях няма да ги послуша.Пък ако решат да играят обидени-тяхна работа.Не съм готова да пожертвам всичко в къщи за кефа на детето им.

# 68
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз пък чакам домакина да каже... аз не мога да гадая какво е раазрешено и какво забранено у тях .. едва след това аз обяснявам

# 69
  • София
  • Мнения: 392
А на мен едно гостенче започна да изравя пръстта от една саксия. А родителите стояха безгрижно и гледаха.
С родителите вече не поддържаме връзка. Или поне ние не им се обаждаме.
А ти как реагира ... аз винаги оставям човека да реагира пръв, ако се усмихва мазно ,  оставям детето да си вършее, ако изрази недоволство,  обяснявам на малкия, че тук не се разрешава, може само вкъщи
А не мислиш ли ,че човека може да се усмихва мазно,за да не те обиди и да чака сама да озаптиш детето си.Все пак не е много прилично да наливаш акъл на чуждо дете...

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Оказа се, че децата реагираха преди мен. Казаха да гостенчето, че не може да прави такива неща.

# 71
  • Мнения: 17 401
Хм, да отида на гости и да оставя детето си да си прави каквото си иска, щото не знам кое било позволено....Това пък не ми се връзва въобще с понятието" възпитание" Peace

# 72
  • Мнения: 8 999
Няма такова нещо "либерално възпитание" - това е абсолютен оксиморон. Правилник без правила..... Мммм, мирише ми на беззаконие и анархия.

# 73
  • Мнения: 24 467
И аз това писах одеве. Не знам защо днес широката общественост приема "либерализмът" като нещо положително. В същност обратното на либерален е не властнически или авторитарен /тяхната опозиция е по- скоро понятието "демократичен/, а "консервативен" и двете понятия- либерален и консервативен не се намират в съотношение добро към лошо, просто означават различен подход- традиционен /при консерватизмът/ и новаторски и свободен и т.н. /дала съм определение вече на понятието "либерален" взето от речник, по настоящата тема/ за либерален.
В същност дали възпитанието е "либерално" или "консервативно" зависи от това не каква свобода или слободия се предоставя на децата, а дали се подхожда по нов начин или се прилагат стари методи.
Кое "ново" или "старо" е добро или лошо обаче е неясно. Едно е ясно- възпитанието и липсата на правила се изключват взаимно.

# 74
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
А на мен едно гостенче започна да изравя пръстта от една саксия. А родителите стояха безгрижно и гледаха.
С родителите вече не поддържаме връзка. Или поне ние не им се обаждаме.
А ти как реагира ... аз винаги оставям човека да реагира пръв, ако се усмихва мазно ,  оставям детето да си вършее, ако изрази недоволство,  обяснявам на малкия, че тук не се разрешава, може само вкъщи
А не мислиш ли ,че човека може да се усмихва мазно,за да не те обиди

За да не ме обиди ли ?  Thinking

# 75
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Не знам дали възпитавам по "ново" или по "старо", в това отношение не се влияя от модата и тенденциите, възпитавам така както аз съм преценила и както е правилно според мен, и разбира се най-добро за детето ми. Едно само мога да кажа, че това за поколенията либерални-нелиберални в моя случай не важи. Нашите са ме възпитавали много свободно за времето си и са оставяли всички решения за живота ми в моите ръце. Същото мисля да направя и с детето си въпреки отпора от страна на мъжа ми.
Та и по този повод ми е интересно да науча как изглаждате различията със съпрузите си когато възгледите ви за възпитанието се разминават.

# 76
  • София
  • Мнения: 7 173
Имам чувството, че спорим, без да сме уточнили значението на термина "либерален".
Някои си представят синоним на "демократичен", други - на "анархистичен".
По принцип това е по-скоро политически термин, навлязъл и в други сфери на живота.
Според един речник "либерален" е:

- демократичен, свободомислещ, прогресивен, напредничав, свободолюбив, свободен, толерантен, търпелив|без предразсъдъци, с широки възгледи|широк, неограничен|всеобхватен, всестранен

Аз лично не виждам някъде в това обяснение да се казва, че няма и не бива да има правила.

# 77
  • София
  • Мнения: 62 595
Кой казва, че няма правила? Има.
За мен либералното е с малко правила, но важат почти на 90%. Нататък - според ситуацията. И най-важното - първо изисквам от себе си и после от децата. Ако аз не съм готова да направя това, което искам от тях, то да имам честността да се откажа.

# 78
  • София
  • Мнения: 392
Не знам дали възпитавам по "ново" или по "старо", в това отношение не се влияя от модата и тенденциите, възпитавам така както аз съм преценила и както е правилно според мен, и разбира се най-добро за детето ми. Едно само мога да кажа, че това за поколенията либерални-нелиберални в моя случай не важи. Нашите са ме възпитавали много свободно за времето си и са оставяли всички решения за живота ми в моите ръце. Същото мисля да направя и с детето си въпреки отпора от страна на мъжа ми.
Та и по този повод ми е интересно да науча как изглаждате различията със съпрузите си когато възгледите ви за възпитанието се разминават.
Оставям му детето,за да се опита да си приложи философстването на практика-много бързо му се изпарява ентусиазма. hahaha

# 79
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Веднъж  отиваме в магазина и детето започва да дърпа нещо, аз казвам "Недей мъничък, чичкото не харесва  да се  пипа всичко" ...през това време чичкото се усмихва и от любезност казва "Нищо, нищо, нека пипа " ...О.к,  помислям си аз, нека пипа тогава  Twisted Evil ... съвсем след малко чичкото спря да е така любезен ... и се научи да казва истината

А аз няма да уча детето си да лъже от любезност ...който лъже си понася последствията ..а не, казвам нещо, пък мисля съвсем друго нещо...лицемерие

# 80
  • София
  • Мнения: 392
Защо мислиш,че лъже,човекът може да е съгласен детето да пипа нещо за да го види,но в момента,в който има опасност да причини щета,вече естествено е да направи забележка.Въпреки че ти си тази,която трябва да упражни контрол и да не се злоупотребяваш с благоразположението на хората.Границите са очевидни за всеки. Stop

# 81
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз казвам, че не разрешава, а той твърди, че може...в крайна сметка, ако настоявам, аз излизам лъжлата ... единственото мнение , което ме интересува е това на детето ми и въобще не ми пука какво той ще си помисли за мен ... ако каже, че може аз го оставям да пипа

# 82
  • Мнения: 4 965
Либерална съм само в това, че давам няколко алтернативи /предварително преценени от мен/, а те могат да си изберат някоя от тях.
Но... задължително държа да спазват определени правила и норми за поведение.
Примерно, имат свобода да решат какво да им дам за ядене, какво да им облека, с какво да се занимават /да рисуват, да гледат анимации или да редят конструктор, например/. Могат да решат дали им се излиза или не /ако излизаме специално на разходка, а не по работа/, дали да общуват с някого или не и подобни.
Правилата са за това да се хранят на масата, да си мият ръцете, да не влизат вкъщи с обувките, да не рисуват по стените, на гости да не пипат нищо без позволение, на улицата да пресичат само за ръка с възрастен и т.н.

# 83
  • Oslo
  • Мнения: 659
От трите вида възпитание които познавам (авторитарно, авторитетно и либерално), смятам, че моят подход най-много се доближава до втория вид. Това, което получавам като резултат до момента е доста задоволително. Все пак мисля, че реална оценка за това как съм се справила, ще мога да си дам едва когато и двамата ми сина преминат през пубертета.

# 84
  • Мнения: 1 134
Отговарям за локвите и стените. Когато сме навън абсолютно винаги имам чифт резервни дрехи. През студения сезон дъщеря ми си обува гумените ботушки, а през лятото съвсем спокойно си влизаме в локвите и двете, после на бегом в банята, където мокреното продължава.
Искам да подчертая, че съм безумно гнуслив човек, както и паника по отношение на болести и все. Но това беше единствения вариант да вкарам влизането в локви в някакви граници.
Драскането на стените започна от момента, в който се преместихме в ново жилище. Дъщеря ми беше на година и половина и го преживя много драматично - мина през всички фази - истерии, хапане на нокти, неспокоен сън и пр. Така, че графитите вкъщи бяха най - малкия проблем. По - късно разбрах от специалист, че по този начин си е правила новата къща свой дом... Е кое да ми е по - важно в случая - ролка тапет или детето ми?
Периодът отмина. Сега пази всяко кътче от новата си стая. Рисува старателно само в блокчетата си и няма помен от предишния вандализъм Laughing
Така, че за мен либералното възпитание се изразява в компромиси в името на създаването на бъдещи граници.

# 85
  • Мнения: 2 722
Но това беше единствения вариант да вкарам влизането в локви в някакви граници.

 Е кое да ми е по - важно в случая - ролка тапет или детето ми?

Така, че за мен либералното възпитание се изразява в компромиси в името на създаването на бъдещи граници.


Напълно подкрепям.
Иначе изпадаме в крайности.
Започваме да се надцакваме коя е по-добрата майка, коя възпитава детето си най-правилно, коя го храни най-здравословно.
А ние всички сме просто Майки - всяка прави най-доброто в името на детето си по начина по който го разбира.  Peace

# 86
  • Мнения: 668
Либерална съм само в това, че давам няколко алтернативи /предварително преценени от мен/, а те могат да си изберат някоя от тях.
Но... задължително държа да спазват определени правила и норми за поведение.
Примерно, имат свобода да решат какво да им дам за ядене, какво да им облека, с какво да се занимават /да рисуват, да гледат анимации или да редят конструктор, например/. Могат да решат дали им се излиза или не /ако излизаме специално на разходка, а не по работа/, дали да общуват с някого или не и подобни.
Правилата са за това да се хранят на масата, да си мият ръцете, да не влизат вкъщи с обувките, да не рисуват по стените, на гости да не пипат нищо без позволение, на улицата да пресичат само за ръка с възрастен и т.н.

И при нас е така.
Освен това говорим много и обяснявам, за да разберат защо едно нещо не е редно да се прави и какви ще са последствията, ако бъде направено.
Никога не налагам забрани без да се обоснова. Всъщност забрани е силно казано, защото при нас има само няколко правила, които държа да се спазват.
Големият ми син /на 3г/ вече дотолкова е наясно с всичко, че дори се опитва той да налага правила /пример: дядо му си хвърля фаса на улицата и той започва да му обяснява, че така не се прави и защо не се прави така, карал се на децата в градината, които ядат мръсно и разни други подобни неща/.
С баща им сме на едно мнение по отношение на възпитанието.

# 87
  • София
  • Мнения: 2 686
Не разрешавам и няма да разрешавам да се пише по стените. Как иначе ще разбере, че не трябва да се прави така? Пише се и се рисува на лист и той го знае и си иска да му дам. Бих купила статив, или бих закачила лист на стената, ако наистина има желание да рисува така, но на стената - не! Ограничавам не само за опасните неща, но и за неправилните, според мен. И противно на изказаното мнение искам да възпитам сина си точно, както са ме възпитали мен. Това не значи, че думата "Не" ми е постоянно в устата. Напротив, бих му направила кефа да поскача в някоя локва, но веднага след това ще се приберем в къщи. Обикновено му прибирам играчките само, за да му доставя удоволствие да ги разхвърля отново из цялата къща. Ограничила съм, доколкото е възможно достъпа до опасните неща, но му е позволено да вади всичко от чекмеджетата и шкафовете, които може да отваря - след това прибираме заедно. Оставям го да се въргаля навън и преглътвам това, че от време на време опитва на вкус, нащо което е намерил на земята. В повечето случаи той ми носи да видя "съкровището", което е намерил. За сега е много вежлив с другите деца, но категорично не бих толерирала грубо отношение към някое дете, както и егоизъм спрямо играчките, особено при положение, че той играе с чуждите. Карам се, повишавам тон и потупвам понякога, но след като съм обяснила и предупредила, а след това прегръщам, извинявам се и обяснявам пак. Възмущавам се на майки, които позволяват буквално всичко на децата си, но само когато това касае мен и сина ми. Иначе всеки има право да възпитава както смята за добре.

# 88
  • София
  • Мнения: 1 074
Смятате ли че трябва да възпитавате детето си без да налагате ограничения, правила (естествено не включвам тук неща, които поставят в опасност животан надетето), наказания или въобще как се държите с децата си ?
Въпросът ми е провокиран от една случка наскоро с дете на приятели, но засега предпочитам да не измествам темата на разговора към въпросната случка.

Няма такъв филм. Дисциплината е в основата на всичко.

# 89
  • Мнения: 412
Не съм от майките, които забраняват много, може и да е грешка, но това зависи и много от детето. Моето, да чукам на дърво, е много спокойно и послушно. Имам предвид, че ако детето ми беше по-буйно или стане такова, със сигурност ще забранявам повече неща, отколкото сега.
Аз съм от майките, които крадат всеки свободен миг за детето си, защото ми е много интересно как се развива мозъка му, как напредва детето като личност, как се формира неговата самодисциплинираност.Не искам да го потискам с излишна дисциплина, не искам някой да вдъхва страх, граничещ с респект у него.
Знам, че много хора ще поклатят глави, когато прочетат мнението ми. Знам, че някой ден може и да съжалявам, но аз съм гледана така и смятам, че съм доста по-добре възпитана от много хора, с които израстнах.
П.п. старая се да го науча на много неща по някакъв друг начин, но той е много малък и може би след година или две ще мисля в друга насока.

# 90
  • Sofia
  • Мнения: 2 464
запис  Sunglasses

# 91
  • Мнения: 2 724
Много са ви малки децата .

# 92
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Много са ви малки децата .

да, права си   Peace

# 93
  • София
  • Мнения: 392
Много са ви малки децата .
Това-в какъв смисъл,че още не сме се видяли в чудо ли?На мен голямото ми е почти на 12г и нямам и не съм имала проблеми относно възпитанието.

# 94
  • София
  • Мнения: 2 686
А колко трябва да е голямо едно дете, за да започнем да го възпитаваме?

# 95
  • София
  • Мнения: 62 595
Без да искаме започваме да го възпитаваме от първия момент, в който го поемем в ръце. Все пак имаме инстинкти, които ни казват какво да правим за по-основните неща.

# 96
  • София
  • Мнения: 2 686
Да, и аз така мисля.

# 97
  • Мнения: 1 172
Детската стая си е неговата територия. Може да прави каквото си иска, стига да не застрашава живота му. Ако иска да рисува, ако иска да си залепя плакати и стикери, ако иска да си нарежда целия под с коли и камиончета. Това е негово право.

Когато обаче дойде в хола, трябва да се съобразява. Не може да застила пода с играчки - т.е. ако го направи,после трябва да съберем играчките, знае че така не могат да останат. Също така знае, че се яде  сутрин, обед и вечер на трапезарната маса. Знае и че има лимит по отношение на гледането на ТВ и ДВД. Но може сам да си избира с кои дрехи да ходи на градина или да излезе, какво да яде - ако има няколко приготвени ястия (независимо че 1 от тях е много по-полезно от останалите), да реши дали да спи наобяд или да полежи в кревата, да избере с какво да играем - дали ще бутаме колички или ще лепим, рисуваме, моделираме, може и да избере дали да ми помага в нещо или да си играе сам докато съм заета.

# 98
  • Мнения: 2 792
 Аз не го разбирам много този термин "либерално възпитание", какво се влага в него ?
 Аз държа децата ми да мислят и да осъзнават, че техните действия провокират следствията и да са наясно, че в живота по този начин се случват нещата. От друга страна уважавам правото им да не схващат много неща, просто защото им се случват за първи път и сега трупат опит, но не държа да им натрапвам моите изводи. Иначе всеки си има отговорностите, това е друга тема.

# 99
  • Мнения: 295
Ами има си някакви общи правила за поведение - и децата трябва да се учат от малки на това - разбира се, съобразено с възрастта. Не разбирам майките, които отиват на гости и очакват домакинът да прави забелжка на детето им. Няма да позволя на детето ми да рови из чужда къща, ако иска нещо да направи, а аз не съм сигурна какво е мнението на домакина, го карам да попита - ако той разреши, може. Например, чисто теоретично, иска да си играе с нещо, където сме на гости - при мен няма такъв номер - отивам и си вземам, по-скоро - отивам и питам домакина, ако разреши, вземам. Все пак е на гости.
В общи линии съм против възпитанието правя каквото си искам, щото така ми е кеф. И в големия живот си има правила, как едно дете като порасне ще ги спазва, като от малко не знае изобщо какво е правило?... Аз съм за правилата и границите, съобразени с възрастта.

# 100
  • Мнения: 2 724
Много са ви малки децата .
Това-в какъв смисъл,че още не сме се видяли в чудо ли?На мен голямото ми е почти на 12г и нямам и не съм имала проблеми относно възпитанието.
В смисъл, че и аз до миналата година възпитавах либерално дъщеря си и се чудех на някои родители ,защо са толкова строги.
Сега ми се наложи да променя правилата.
Дъщеря ми е на 15 в момента
А колко трябва да е голямо едно дете, за да започнем да го възпитаваме?
Аз не говоря за възпитание изобщо .
Ако питаш мен, детето се възпитава още в утробата на майка си.

Общи условия

Активация на акаунт