Нова мода тук се очертава, септемврийското семейство се увеличава!

Дзааак и от мен!
Преди малко се върнахме от Пловдив, където Мимка беше на психолог. Докато чакахме да и свърши урока, пийнахме по чаша горещ чай, а някои от нас в комбинация с ром.
Веси вече спи блажено, Мими разхвърля из стаята, а аз притичвам между котлона (готвя) и компютъра.
steli-ssd, tzvety, заинтригувахте ме с вашето дюканство и снощи се намърдах в темичката ви. А там "засякох" DVV , която съвсем ни забрави нас... Поздравявам ви момичета за волята. Успех ви желая от сърце. Резултатите наистина са изумителни!
la estrella, благодаря ти, ръчичките на Веселушка са значително по-добре. Вече сме се специализирали с мъжо и и правим перфектни превръзки, а в болницата ходим само да я наблюдават.
MariaF, ти силно ме впечатли, че скоро Филип ще е ученик. Интересна образователна система си имате там. Е, поне ти е решен въпроса с ясли и градини.
fibi4ka, интересна тема подхващаш. Браво! Помня, че когато дечицата ни бяха още бебчета я дискутирахме. А сега вече се сблъскваме по-сериозно с това. Водеща роля при възпитанието на децата ми е силната ми любов към тях. Любовта е основния двигател в живота на човек и много ми се иска да им предам своето усещане. Надявам се да израстнат щастливи, уверени в себе си хора, състрадателни и добри. Старая се да им показвам правилния път и се водя от майчиния си инстинкт дори при възпитанието им. Силно вярвам, че един ден ще се гордея с моите принцеси. Но точна рецепта не мога да дам. Сърцето ме води. Ще се радвам, ако успея да им предам онези ценности, които са ми предали моите родители.
Евичка, чудесно е че днес Софийка е заспала у дома.
дилИпилИ, и аз съм разглеждала снимки от вашата ясла. Невероятна обстановка! Но в нашата родина нещата не изглеждат така . Тук, в единствената ясла в нашия град, се носи ужасна слава на част от персонала. На такива истории съм се наслушала, че ако мога да избегна яслите, ще я пусна направо на детска градинка. Дори и да се наложи да тръгна на работа, ще има мисля кой да гледа Веселуша. Но за сега не мисля за това. Струва ми се толкова далечно, а всъщност времето отлита неусетно. Прегръщам те горещо!
Спокойна нощ на всички сладурани и мънички сладурчета!

Привет отново,

Благодаря на всички за коментарите по темата "Ясли & Детегледачки" и т.н.

Ирини събра ми очите   , твоя подбор на детегледачка е бил страшен, това с фирмата за подбор на персонала - като ми потрябва ще те питам, но си права мисля, че ако си взема гледачка и аз ще я подложа на сериозни тестове - все пак си доверявам детето, а ми влиза и в дома.
Аз имам една жена, на която наистина имам голямо доверие, тя ми помага в домакинството още откакто родих и много се обичат със София, а и има опит с гледане на деца - страхотна е и бях решила да я използвам като детегледачка в момента в който реша да се върна на работа, но тя има един проблем - не малък - вече няма толкова сили, казва че годините са и повече и няма да издържи на това темпо - и аз   се простих за сега с идеята за гледачка.

За емоциите София е огън   много се смее и от съвсем малка има страхотно чувство за хумор, сега вече и тя се прави на магаре като усети, че нещо ни забавлява, нооооо не става ли нещо както тя иска или взема ли и нещо от ръцете - ревва сърцераздирателно - така че сърцето да ти се скъса, напоследък започва и да се тръшка   ужас. ААА пък любовта ... страшно е гальовна, гушка се, дава ни да я цункаме и се наслаждава на всеки миг блаженно внимание - абе май много ще я разглезим, а баща си какво го прави - той така се размеква, немога да го позная  

И София откъм 5-6 часа сутрин, когато се събуди за мляко спи при нас, но напоследък започва и по рано да скача и ако не я взема при нас започва страшен рев   сега поне после пак заспива, че лятото редовно посрещах изгрева на морето на терасата - дремейки ядосано и ме успокояваше красивата гледка

На въпроса за възпитанието, който Фабичка зададе, аз бих отговорила като Мари анка с любов, любов и пак любов, но всъщност винаги съм смятала, че личният пример е най-важен, винаги ще се старая да се държа и да постъпвам така както искам някои ден моите деца да постъпват. Привърженик съм на определена ценностна система за което съм безкрайно благодарна на моите родители и смятам да го предам и на децата си, но с някои малки забележки - не смятам, че в днешните времена "скромността краси човека". Най-важното е да научиш един човек да умее да обича, а затова е необходима много обич.


Улях се да пиша, нали бебка спи, тя междупрочем, въобще не влиза в час с новото време вечер в 7 часа едвам гледа и ходи като пианица  

Хайде лека нощ и сладки сънища

Добър вечер!

Много интересни теми за разискване, но ще коментирам по-късно, че сега ме чака разчистване на пораженията от урагана Стенли... , който вече сладко спи
А това е поздрав за вас от моя щурчо, който от днес има нов прякор...Dodo /м/у другото сам се нарича така.. /



Лека вечер!

Несъм Ама Ники е голяма фога и докато изчета какво сте написали и направи някоя беличка и трябва да ставам   А сега ми се спи ужасноооо

Лека нощ 

П.С. Как са на куклата ръчичките

Ха, и аз малко да се разпиша! Цяла вечер не смогвам да се добера, но сега на спокойствие съм тук!
А пък Fibi4ka каква сериозна тема е повдигнала!Относно възпитанието на децата, се замислям всеки ден по много пъти и това е нещото , върху което все си разсъждавам, правилно ли постъпих, правилно ли се отнасям , правилно ли възпитавам? Както казват, лесно е да родиш едно дете, трудното е после да го отглеждаш и възпитаваш!Като си помисля, надали моите родители толкова са задълбавали по въпроса, и все пак са ме възпитали добре, поне аз за такава се смятам! Поддържам мнението на Ева и Марианка, че най-важното е да дадем цялата си любов към децата и те да усещат, че растат , обградени от много обич и топлина. От друга страна обаче къде е точната граница между това , да позволяваш всичко от обич, и от момента да не разглезиш прекалено детето и да ти се качи на главата? Още повече, че както вече се убеждавам многократно, като имам и по-голямо дете, децата минават през различни периоди, на спокойствие и добро държание, на глезотии и тръшкане! Аз пък всеки ден ги наблюдавам и има моменти, в които се чудя как да постъпя, моменти, в които все трябва да отстъпва единия и другия е обиден и плаче! Ще продължавам да си размишлявам по въпроса, най-важното е да съумеем да отгледаме и възпитаме добри хора,  да поддържаме топлината и обичта в отношенията си и да осигурим добро образование на децата си, което предопределя целия му жизнен път!

Привет, мами!

Не съм ви забравила, но влизам само да ви попрочета и времето свършило. Вчера пък малката ми спря компютъра.

И моята щерка става от ден на ден по-забавна. Повтаря едно "пуф-паф, пуф-паф" съпроводено с поклащане. Понякога така го извърта, че само по мелодията разбирам че става въпрос за нашето си "пуф-паф". Обича да я гониш и тя да бяга и да се крие. Като я пусна на кревата, почва едно таркаляне.... Обича да й правя страшни физиономии, сигурно е от Хелоина. Ето я тук и нея страшна: http://images20.snimka.bg/004403243.jpg  Отскоро се крие зад завесите и се показва и така няколко пъти, като ние задължително отвръщаме с възхита на всяко нейно появаване.

Дилипили, Сесилия, пристигам в неделя към вашия край за една седмица. Кацам в Мюнхен, но веднага с влакчето за Гармиш. Ако скатая петък следобеда, може да отскоча до Мюнхен, но какво ли ще видя за половин ден?  Ако не успея чак до там, поне ще гледам да видя тоз прословут замък Нойшванщайн . Помня че sladur4e бе много въодушевена от него. Ако и това не стане, ще се задоволя с баварска бира и вурстчета...

tzvety, снимките ще си ги взема като отворят Барбарони 4 в Младост.  Сериозно, ако bonne esperance е още в Младост и ходи на срещи, моля да ми вземе диска и този на venush.

Ох и моите двама любимци си спят вече сладко, а Йоанка туко що извика на сън Дай, дай, дай. Миличката, сигурно сънува някоя поничка... Пък аз какво да правя - ей ме на пак тук.
Първо - беше ми наистина много интересно да прочета по колко различни начини реагират на света малките сладури. Невероятно е как от бели платна, вече всяко едно е различно оцветена, пъстра картинка. 
За възпитаването - наистина обсъждахме тази тема преди, но тогава по общо. Сега вече е време за конкретни действия с цел точно изграждане на характер. Любовта - това е основното, без нея нищо не става, но за съжаление както често ми се налага да констатирам - само любов не е достатъчна...
За мен тази тема е изключително важна, защото за съжаление аз отчитам много грешки и пропуски при моето възпитание, които не искам да повтарям и аз, но не искам да допусна и нови такива.
Малко предистория - нашите са много интелигенти, амбициозни и ерудирани хора, с висока култура и бих казала мъдър поглед върху живота. Грешен съвет никога не са ми дали, те са хората, чието мнение за мен е най-миродавно, когато става въпрос да взимам важни решения в живота си. Та водени от своята амбиция за тях е било много важно аз от най-ранна възраст да се уча. Имам една касета-запис за Дядо Мраз, където на 3 години и 2 месеца знам цялата азбука, да броя до десет, да разказвам Малечка-Палечка, да събирам до 5 и даже да чета М А М А . 6 години по-късно, пак на касета, сестра ми на същата възраст, с триста уговорки казва само една залагалка. В годините по нататък  - то не беше пиано, не бяха всички видове танци, гимнастика, езици и т.н. В моите детски спомени от тогава в съзнанието ми е само колко много исках да си играя, но как не можех, поради сумати задължения. В крайна сметка резултата беше, че намразих всичко - и книги и уроци и пиано.....доооооо гимназията, когато ме оставиха на мира. Естествено те всичко са правили за мое добро и ми обясняваха как един ден ще съм много щастлива от всички умения, но аз не го разбирах. Може би по нещо от всичко е останало в мен и е допринесло за това, което съм днес, но за мен е важно, че аз нямам хубави спомени от детството. Та спомена от онези години ще е това, което ще ме води сега. Помня всичките си тъжни мисли, всичките си страхове и желания, всичките си детски копнежи. Вярвам, че сега ще имам много от отговорите, които си задавам за Йоанка, защото ги нося в себе си от времето, когато бях колкото нея. Най-важното за мен е да се чувства свободна и възможно най-неограничавана. Искам да се водя от онова, което иска душата и през годините, а аз само да и помагам и да я поущрявам. И най-много искам да знае, че сме от един отбор, че съм от нейната страна, че съм и приятел и съмишленик. Искам за Йоанка да съм "тази, която разбира", а не "тази, която иска да разбирам"!
 Това е! Човек се учи от грешки!
А часът е едва 12:54 

Fibi4ka, така е, гледам да не повтарям грешките на родителите ми, и най-вече пропуските на моментите на обич, на приятелското отношение един към друг. Както и при теб, все са били изисквания и задължения и общо взето никога доволни, в настоящето отношенията са малко по-регулирани, но чувства пак не се изразяват напълно!
La estrella, благодаря за страхотния и романтичен поздрав, слушам си го и в момента, за кой ли път...
И наистина, часът е само 1.10!
За моята всекидневна среднощна компания тук Fibi4ka

Добро Утро!
Бързам да кажа ,че много харесвам Додо и особено шапката му 
Фибичка много хубава тема си захванала.По нея можем да си пишем дълго!
Аз мисля,че нашите деца никога не са били бели платна,а са цветни,пъстри от самата си поява.Смятам че те всички идват със своя свят,характер и гени и както ние има на какво да ги научим така и те нас.Смятам че възпитанието е двустранен процес на даване и получаване на знания,любов....разбиране.Аз имам невероятни спомени от моето детство.Единственото нещо за което имам спомен да съм получавала големи кавги е било липсата ми на апетит.Бих искала да мога да имам смелостта да гледам Арен така свободно както моите родители са ме гледали.Спомням си хиляди мои пътешествия в и извън страната.Лагери,екскурзии,невероятни ваканций на село в Молдова с баба,дядо и всичките ми първи братовчеди като общият ни брой е 10.Ставане по обед,лягане в полунощ,хиляди,хиляди разнообразни и интерестни игри.Имах усещането за цялата свобода на света без да са ме "изпуснали" Бих желала да постигна това равновесие и при Арен .Чувството за свобода ,заедно със отговорността за постъпките му спрямо себе си,околните и усещането че е обичан,подкрепян и може да сподели когато пожелае.Искам да го науча да вярва в себе си и никога да не спира да търси.Така ще знае ,че човек се учи цял живот и няма нещо на което не би могъл стига да има желание и вяра.Ако постигна това в него да е търсещ ,останалото ще дойде по реда си.......Още ще пиша ,но ....потегляме към Пловдив.Ще продължа от там
 

Привет сладурани!!! Събудих се неотпочинала, но пък вече съм във форма! Бях на зъболекар и съм много приповдигната от предстоящата частична промяна  Освен това вчера за една седмица си дойде лелята на Спаси от Малта - беше ми домъчняло за нея и сега сме щастливи заедно!
И аз държа да отбележа, че Стенли е просто сладкиш!!! Не знам дали е Додо, но си представям с този сладък екип как го мачкам и целувам, а очите му - цяла вселена! Да е мн здрав!
Диман, изплаших се много от малкото хелоуинско вампирче. Приятно изкарване в Германия и дано ти остане време за културна програма! А как се справяте с отбиването?

Фибичка, темата за възпитаването е чудесна наистина. Моите гледни точки се припокриват с написаното от теб и Денис. Има една книга на Дийпак Чопра Седемте духовни правила за родители - за мн тя е истинккщо съкровище и место пъти я прехвърлям, за да си напомня как съм си обещавала, че ще възпитавам детето си още преди да се роди. Много дълго е за обяснениеи затова препоръчвам на всеки да я прочете. На първа страница също съм качила една статия за възпитание по аюрведа. Най-общо е важно да отбележим, че душите на децата ни са души преминали през много прераждания и натрупали опит не по-малък от нашия. Заради което детето трябва да се уважава като личност  - още от малко. Фактът, че сега се е появил на този свят му дава право на избор за нова гледна точка върху нещата. Най-много от всичко искам да разбере, че всичко в този живот зависи от него, защото "Когато човек желае нещо с цялото си сърце и Вселената му съдейства!" Мое виждане в живота е, че човек се ражда с два невъзвратими ресурса - здраве и време - това са нещата, които обменяме всъщност. Даваме здравето си и времето си за да изкарваме пари, за да се грижим за близките си, дори за да се забавляваме. Когато Спаси взима решения, искам да се научи да изчислява каква част от дадения му ресурс трябва да замени, за да постигне целта си. 
Мисля, че наистина ще е полезно постоянно да си дискутираме тази тема, като всеки споделя ежедневен опит, за това как е реагирал в определена ситуация, как му е отвърнало детето. Какви идеи за възпитанието са го осенили и т.н.
Днес мисля да поработя до обяд и после да отделя времето до вечерта на Спаси. Уикендът ще гостува при баба и дядо, за да може и леля му да му се порадва по всяко време.

На всички пожелавам релакс и романтика!

Диман, ние това лято ходихме до Neuschwanstein, но поради ло6ото време не успяхме да стигнем до самия замък. Долу в ниското около езеро е паркинга, където задължително трябва да си оставите колата.  Съ6тото важи и за автобуси с организирани туристи4ески групи, както и други превозни средства. За да се ка4и6 до замъка има няколко варианта - Минибус или конска карета  за около 10 ду6и. Когато ние бяхме вале6е като из ведро, и за да вземем кару4ка или бус, трябва6е да 4акаме поне 1 4ас. Пред нас има6е поне 100 ду6и, а и бяхме с детската коли4ка. Тръгнахме пе6а. Прехода е към 4ас и половина. Но поради съ6тите при4ини - дъжда и коли4ката, на нас 6те6е да ни отнеме поне 3 4аса. И се отказахме.  Поразходихме се наоколо, хапнахме, поснимахме и си тръгнахме с уговорката пак да отидем.
Пожелавам Ви слън4ево време и по-голям късмет... Да разказва6 после.. 
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=176851

Здравейте момичета  !
Ивка заспа и бързам да се разпиша, за да остане време и да поошетам безпорядъка, който днес създадохме съвместно с нея  
Мария ф направо ме накара да се замисля за второ дете. Да си призная малко, но пък благородно ти завидях, че догодина ще си имаш не едно, а две съкровища. За съжаление аз ще трябва да изчакам, докато уредим разни жилищни и тем. подобни проблеми  .
Цвети Русимова и мен ме впечатли този Дюкан, сега ще търся книгата да се запозная по-обстойно с идеята и като се заинатя достатъчно може и аз да се подложа на този режим  .
Ева78 поздравления за първия успех, продължавай в същия дух и Софи ще свикне да заспива в къщи  .
А по въпроса за яслите - и аз съм в дилема какво да правя. Искам да се връщам на работа в началото на 2008 г., но не ми се иска да давам Ивета точно през зимните месеци. По принцип не съм против яслите, когато персонала в тях върши работата си с желание. Точно до нас има ясла, от която отзивите са много добри, поне досега не съм срещнала, недоволна майка и си мисля от април месец да я пусна, но дотогава ще трябва да наемеря гледачка. Благодаря на Ирини за споделения опит относно избора на детегледачка, за съжаление тук в Търново не съм чувала да има агенции за подбор на кадри (изключвам т.нар. частни трудови борси, които за мен са едно голямо недоразумение) и се притеснявам как ще преценя човека срещу себе си и ще му поверя детето си  .
За възпитанието това е тема, по която все по-често се замислям. Това което искам е да възпитам Ивето, така че един ден да бъда нейна приятелка, а не родител. Нямам амбиции да правя от детето си спортист, полиглот или отличник, но ще поощря всяко нейно желание за изява в желана от нея област. Ще се постарая да й вдъхна самочувствие, защото аз израстнах с потиснато такова и ми беше много трудно. Искам да успея да я науча преди всичко да бъде човек и да се оправя в живота. Надявам се да успея  . 
Щастливка благодаря, че сподели как се справяш със ситуациите, в които децата проявяват характер. Да си призная досега наистина пренебрегвах обясненията, изхождайки от мисълта, че няма кой да ме разбере и гледах да й отвлека вниманието, но вече сменям тактиката и дано да имам успех.
Ивелина много сладък DODO си имаш  .
Оставям ви, за да се отдам на домакинските си задължения, пък дано останат и 20 - 30 мин., за да обтегна кокала и аз  . Целувки на всички мъничета и много галки за малките запетайки на Ави и Мария Ф  .

Здравейте мацки!

Моето малко тръшкало дремва, изморено от рев, а пък аз да попиша да се поразтоваря при вас........ Казвам това, защото днес ми направи едно голямо извиване и тръшкане докато бяхме навън. Легна на земята, рита, чак започна да се дави от рев... Не ми се разказват подробности но едва успях да запазя спокойствие и сега съм изцедена.
Фибичка чудесни среднощни откровения за възпитанието. Знаеш ли, мисля, че поколението на нашите родители са правили едни и същи грешки. Просто времето на младостта им е било такова. Аз също съм възпитавана да уча, уча, и пак уча, ходех на балет, уроци по математика, машинопис, гледала ме е баба ми, докато нашите работят. Чувствам се до голяма степен като теб и затова също смятам да не допускам грешките на родителите си. Затова съм си казала, че никога няма да оставя детето си на отглеждане при баба му - далеч от мен и никога няма да оставя деня му пълен с уроци и задачи и без никакви игри. Естествено, че децата трябва да учат, да се усъвършенстват, да бъдат възпитавани и понякога ограничавани, но - всичко с мярка. От мен за теб 

В момента чета Фицхю Додсън и "Изкуството да бъдеш родител". Определено ми помага в някои ситуации, но като цяло съм се оставила на майчината интуиция за добро или зло.
Ирини благодаря за инфото за бавачката. Не мисля чак да я подлагам на такива тестове, но определено ще си поговоря с нея и с предишните й работодатели. Мисля,че инстинкта ще ми подскаже дали е подходяща.

Стенли и Мия наистина са страхотни муцунки 

Като вече стабилизираща се дюканка да поздравя DVV   и Цвети -  Режимът не е лесен, но дава страхотни резултати, които определено се запазват.


,02

00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000нннннннннннмн

00000000000000000пнтрр с

тези нули са поздрав от Иги, чао и целувки от нас3,0000000000000000000000!

Много ми е интересно да ви чета, момичета...

irinii - мисля, че си абсолютно права - трябва по-често да разискваме тази тема и да споделяме, какво научаваме за вътрешния свят на малките съкровища. Наистина Майчинството е такова вълнуващо пътешествие....А тази книга ще си я набавя при първа възможност. Подозирам, че много ще ми хареса.
И като стана дума, MariaF и аз не мисля, че за решението, което сте взели и двете е Ави се иска смелост - иска се сърце!

А, Йоничка се събуди....
 

ехооо

еййй, пак на сериозни теми сте го обърнали значи  

Свободата Санчо.... оххх много ми е сложно и на мен това с възпитанието, все го мисля... и знаете ли по-скоро се страхувам от момента с пубертета. Иска ми се когато дойде това време да съм ги научила на толкова много неща... например Избора! да опитват от всичко, но да преценят добре последиците от това, добри или лоши са те и как ще повлиаят на живота им последствие... да умееят да се държат адекватно в различна среда, но в същото време да да отстояват позициите си... да е твърд, но и нежен, да е чаровен, но и сериозен... и какво ли още не, но винаги да усещат подкрепата и любовта ни разбира се... не знам как става това, надявам се обаче да успея     И още нещо, сега когато имам 2 деца, които са толкова различни, колкото виното и водата, знам че не се раждат като бял лист... и ми се иска никога да не го забравям и във възпитанието им да следвам характерите и нуждите им.... Изобщо хубаво е казала Денис, възпитаваме се взаимно. И чак когато имаш деца го разбираш, дори когато имаш 2 още повече! Да си призная това родител-приятел... не знам може ли да стане... иска ми се връзката ни да е по-различна, но в момента не мога да формулирам каква точно.

За яслите... ами повечето мами знаят за моята положителна нагласа към тях. Дори тези дни си мислех, че Боян е готов за ясла. Имам опит само с нашата обаче. Там само при контакта ми с директорката и вече бях убедена, че всичко ще е ок. При първия ми разговор с нея тя много обстойно ми разказа за живота на децата в яслата. Изключително слънчев, добронамерен и вдъхващ спокойствие човек е. Почти всеки ден водейки Ивайло на ясла я срещах, обикаля стаите, познава всички деца по име, както и родителите им, има наблюдение за всяко едно от тях, дори глади   и като е такава директорката... е какво да кажа за персонала, чудесни бяха. Сега взимам детска кухня от там и се срещаме често с персонала. Миналата седмица видяхме една, която бе в групата на Ичи, тя му се зарадва, протегна ръце, а той без да се замисля се отскубна от мене, затича се и се гушна при нея! Не казвам, че всичко е изрядно, нооо позитивната настройка е много важна!

Вържин, радвам се, че съм била полезна   Мисля, че няма никакво значение кога децата ще започнат ясла. Всеки сезон си има + или - !Зимата седят вътре при постоянна темп, но пък има много вируси. През останалите сезони това вътре - вън все го мислиш. Ама дали са му сложили шапката, като духне, или пък дали не са му я махнали като пекне. Успех на всички мами, каквото и да решат за ясла-гледачка.

Стели-ссд, еййй ама какъв сладкиш е с тази пижамка да го изядеш  

И браво на дюкянките, Цвети наистина доста си се вталила, браво. Пожелавам и на Дбб и стели-ссд да се похвалят скоро и те с подобни резултати... а нещо за затлъстяване, няма ли?!  

Фибичка, кво правите по нощите бре.... само измисляш разни теми да мъчиш прашасалия ми мозък  

Марианка, радвам се че Веселушка се подобрява, а за Мими... много ще ти е трудно в избора явно, но пък много се радвам, че така добре напредвате и детето има желание да учи  

ла естрела, песничката е страхотна, сега разбирам, че има и страхотен текст, Благодаря!

п.п. И забравих, вчера видях нашата Лулова в реклама... така се плених от стахотното и излъчване, че дори не разбрах какво рекламира  е за остеропорозата бе де