Може ли в България жена да износи чуждо дете?

Аз лично не бих! Мисля, че много ще се привържа към детенцето, което съм носила 9 месеца, как ще го дам после, все едно е подарък?!    
Иначе звучи обнадеждаващо за много майки, които не могат да износят бременност, но пък според мен ще е адски трудно да се намери жена, съгласна да ти направи такава "услуга"!
Казваш, че би направила това за жената на брата на мъжа ти, но честно казано, мисля, че ако размислиш, ще разбереш, че едва ли би го направила.
Според мен се иска сърце от желязо за такова нещо, не знам...  

Мисля, че е възможно такова нещо и в БГ, но не съм убедена  

А по въпроса дали бих направила такова нещо ...., амииии ..... не знам  
След като имам аз дечица и моя близка се окаже, че не може да износи бебче, може би бих са навила, но пък може и да размисля. Струва ми се лесно, но и много трудно. Може би след като разбера какво е да си бременна и да родиш, много повече ще помисля над тази тема, но за сега мисля, че съм способна на това  , ама пак не съм 100 % сигурна  

Сложен въпрос задаваш тинтири  

Не съм мислила съвсем сериозно по въпроса, но пък съм сигурна, че сестра ми би го направила за мен. Мисля, че и аз бих го направила, за някой наистина близък, естествено.
Но това дете няма да е мое... Няма да носи нито един мой ген. А ще си е тяхно. Жертвата е една бременност. Аз за съжаление още не съм раждала и не мога да преценя колко голяма жертва е това. Но факта, че ще зарадвам безумно близките ми хора, си заслужава според мен.

О, в това, че е много сложно и се изискват нерви и сърце от желязо, съм абсолютно сигурна.

Аз съм била бременна и мога да кажа, че майката започва да се чувства майка още по време на бременността и това няма общо с гените... Още като го усетиш да ритка в теб и искаш да го предпазиш от целия свят, какво остава да го опаковаш като подарък и да го поднесеш на някой, пък бил той и много близък...
Но всеки пак говоря само за себе си! Дано има и други жени с по-благородни сърца от моето, което да могат да помагат с такова нещо!

В България това е невъзможно - жената, която роди детето тя е маиката.(дори да е с твоя материал)
Варианти в тази посока ;
1.Другата жена (ще я кръстя А) ражда твоето дете.Понеже тя му е родител - прави декларация, че се отказва от детето и го дава за осиновяване.Ако А има мъж трябва и тои да подпише такава декларация.След което ти и мъжът ти го осиновявате.Труден и съмнителен вариант е това - дава широко поле за изнудване от страна на А.Освен това с новите промени в Сем кодекс не ми е ясно как точно на теб ще ти предложат да осиновиш точно това дете.Може да стане, но трябва много пари да изръсиш за подкупи на различни хора, а нервите изобщо не ги броя.Само си представи твоето дете да бъде осиновено от друга двоика - направо трябва да се гръмнеш
2.Много по-лесно и чисто е така;
задължително неомъжена жена ражда вашето бебе.Мъжът ти го припознава с декларация (казва да бебето на тази циганка е мое не виждам друг освен циганка да се навие да направи такова нещо).След това А прави декларация, че изоставя детето, мъжът ти съответно не прави такава декларация и то си е негово законно дете.После ти го осиновяваш и така.
Това са на практика неосъществими неща - как ще имаш доверие на тази циганка - трябва да я отглеждаш докато е бременна, да я водиш на лекар, да и платиш (апетитът идва с яденето), а и после може да те тормози.Детето като научи как е родено не се знае как ще реагира - таина не можеш да опазиш в България.Много междуличностни проблеми могат да възникнат.

Мама Кенга възможен ли е такъв трети вариант

Жената А (омъжена) и аз сме много близки - сестри (пример)
Жената А се съгласява да износи моето дете. Ражда и мъж ми го припознава и казва - да това е моето дете. Жената А се отказва от детето и мъж ми го осиновява  :
Всичко разбира се преди това уговорено между двойките

здравейте, знаете ли четох преди време в едно списание/българско/за подобен случай.В него се разказва за преживяното от едно момиче,което износва детето на брат си.Проблемът до голяма степен е психологически.Тя подробно описа за всички свои настроения и емоции по време на бременноста.Крайният резултат е че тя се е разделила с детето много болезнено.Страдала е много ,породили са се майченските чувста. И дори това, че детето не е нейно,това е нямало значение.Почувства ла се е много ограбена и много нещастна.Рефлектирало е до голяма степен на психиката и.
Аз лично не съм раждала и не знам как бих постъпила,труден въпрос и още по труден избор.............

Тука в Щатите мисля, че има специален закон, който урежда взаимоотношенията при такива случаи, както и разноските, естествено. А за България, определено си предполагах, че нещата стоят по този отвратителен начин. Няма и как иначе да бъде... Кой ще ти вземе да се занимава с узаконяването на такива "маловажни" проблеми.

Танея

Тъи като предполагам, че сестра ти е омъжена детето родено от нея в брак става автоматично дете и на съпруга и .И двамата трябва да се откажат от детето, но тогава то отива в институция и пак попадаш в 1 вариант.Наи-чисто е маиката да не е омъжена.
Сега си говорим по принцип - не познавам някои българин да го е направил.Виж гърците много си падаха по 2 вариант с нашенски циганки.Но това го забраниха с новия Сем.кодекс.

Да, Доби, и според мен проблема е в доста голяма степен психологически. Незнам... Сигурно не всеки би издържал. И за себе си не съм сигурна, въпреки, че настройката ми е, че правя добро на някой, скъп човек. Преживявала съм доста тежки неща, без  хубави последствия... А от това ще има прекрасен резултат. Мисля, че психиката ми би издържала, но при положение, че имам свои деца. Иначе не бих се навила.

Мамо Кенга, за циганки не става въпрос. Ясно е, че такъв вариант се изключва. После ще ти съдерат кожата. Виж, за детето, като научи, е също интересен въпроса.

Според мен само циганка би се навила, защото тя няма да размишлява толкова много, няма да има психол.терзания - за нея ще е сделка.Дете=пари и това е .Знаете по колко аборта правят, колко деца раждат и ги изоставят - окото и няма да мигне.
Скоро намерих маика на дете от турски произход - маика му беше зарязала цели 5 деца по този начин.На всичкото отгоре и без декларации и си била камшика кои знае къде.Струваше ми почти 3 години да оправя документите и да осъществя осиновяването.детето стана на 5 години.

Аз вече родих и мисля, че мина достатъчно време, за да почувствам с пълна сила целия ураган от чувства, който обзема една майка, когато наистина осъзнае, какво й се е случило и какво означава за нея новия живот! Майчнинския инстинкт е само началото на всичко.
Има една жена, заради която бих родила и три деца, ако го пожелае. За щастие тя няма проблеми с фертилността и вече е майка на две прекрасни дечица. Става въпрос за моя приятелка от ранното детство, за нас самите и общите ни познати сме повече от сестри.
Тя самата също е споделяла с мен, че с удоволствие би направила същия жест за друга трета жена, която й е много близка, загубила е първото си дете, а сега от години не може да зачене. Вече няма и надежди.
В такива случаи, когато става въпрос за зрели хора, с доброволно и осъзнато решение и от двете страни, може би и с необходим минимален образователен ценз и социално положение, би трябвало да има законодателство, което да урежда подобни въпроси етично и цивизизовано
Защо да не осмислиш живота на едно младо семейство, ако са ти близки приятели и отлично знаеш какви родители ще бъдат и ако си уверен, че ще продължиш контактите си с тях и детето, което си износила :  :
Защо да не поискаш подобен жест от близък човек, на когото имаш доверие, а трябва да прибягваш до криминални методи и жени от утайката на обществото :  :
Какво пречи експертна група от психолози, медици, социални работници и юристи да даде карт бланш за подобно нещо  :
По-малко благородно ли е от шанса, който вече се дава с подобна процедура на транссексуалните за реална идентичност и пълноценен живот :  :  :  :

Въпроса, който постави Тинтири-минтири, изобщо не е екстравагантен, абстрактен, тирнтири-минтри и т.н.
Хубаво е да имаме единно мнение за него.
Само дето, отново сме на светлинни години от истината.

Елси, ти определено написа абсолютно всичко, което аз чувствам и мисля. Благодаря ти, нямаше да намеря по-точните думи.

Елси
Много хубаво звучи така , както си го написала.Но ако тръгне да се осъществява такава идея е наистина много сложна и то за всички.Ще изникнат проблеми, за които дори не сме се сетили.Замислете се защо хората, които не можат да имат деца не правят така, а осиновяват.

Ами защото нямат възможност легално да "правят така".
А за проблемите е ясно, че няма да са малко, особено от психо-емоционално естество. За това просто трябва всичко да е помислено добре като процедура.

Eлси
да припознаеш дете от неомъжена циганка е абсолютно легална възможност.

Значи може да припознаеш дете и от "неомъжена бяла жена" , ама защо трябва да е по сложния начин ? - например А се развежда с В, ражда дете на С и Д. Д го припознава като баща, С - го "осиновява", А и Б евентуално пак се женят - не е ли малоумно???
Защо да се лъже закона, като просто може да има подходящ за случая?
И защо "С" да "осиновява" собственото си дете?

п.п. говоря за нормални бели хора, близки познати или доброволци,   , стига молят те с тези циганки и с плащането на пари    

Говоря за циганки, защото бели хора не се навиват.Всеки от нас има много близки и верни хора да себе си, но ако помолиш някой за такава услуга 100 % съм сигурна, че ще ти откаже.

ми аз съм сигурна в двама души, които няма да ми откажат, ама наистина 100% и се съмнявам, че и една трета приятелка е способна да се съгласил при хипотетична ситуация.
Аз също няма да откажа на гореспоменатите 2.
Е, вярно, че "колекционирам" "луди" приятелки, убедила съм се с годините, че около мен остават само "шантави" хора. Сигурно е въпрос на "магарета" и "надушване".

То нека си я има законовата база, какво пречи, ясно е че няма да е популярна мода, но ще има хора, които ще се възползват.

  Май на другите не им е интересно ,само двете си говорим.

Не че не ние е интерсно, напротив на мен лично даже ми е прекалено интересно.
Обаче за сега не мога да кажа на 100 % чче съм способна на това, поради факта че не знам какво е да си бременна и да родиш (говоря за чувствата), но както казах одеве - аз за много близки хора съм способна да направя такова нещо.
Сега "гледам" малко и от другата страна. Знам че не е минало много време в нашите опити за бебче, но съм доста притеснена и ме е страх от неуспеха. С удовлоствие след време ако мога да помогна на жена (но много близка) която не може да има дете, но до болка го иска - мисля че ще го направя

И на мен ми е интересно да следя... не знам какво мога да кажа по темата... Но си признавам, че и аз съм се замисляла по този въпрос и за съжаление мога да кажа, че не познавам никой който би се съгласил на такава жертва за мене. Що се отнася до бих ли аз се съгласила... не знам... Труден въпрос!

днес намерих това във вестник 'Всичко за жената"

Може ли друга жена да износи детето ми?
д-р Емилия Ташева, акушер-гинеколог, експерт в МЗ: "законодателството в България до този момент не разрешава износването на дете от майка-реципиент. И ако някой някъде извършва такава дейност, тя е незаконна. Но вече е изработен нов проектозакон за здравето, който в момента се обсъжда в Комисията по здравеопазване в Народното събрание. В този проектозакон има цяла глава Асистирана репродукция. Става дума за нови репродуктивни методи като ин витро, ИКСИ и други. Износването на дете от майката е свързано с тези процеси. В тази глава са поставени законодателни основи, от които произтичат поднормативни актове, в които ще бъдат уточнени всички аспекти на новите репродуцивни технологии: регламенти за извършване на тези дейности, регламент з акачеството им, както и психологическите и правните им аспекти, които са много сериозни и доста сложни.

jivota ti podnasia kakvo li ne.predi 5 godini kogato stanah na 30 resih 4e e vreme da opitam s in vitro tai kato ne mojeh da sabremeneia po normalen pat.lekarite ne mi davaha nikakav sans no as sabremeniah,koeto mi donese mnogo maka i stradanie sastoto v na4aloto na 6 mesez si sagubih mom4enzeto.
poluvin godina po kasno otnovo biah bremena s blisna4eta,no v na4aloto na 6 m otnovo gi sagubih/2 momi4enza/
ne moga s dumi da opisa kak se 4uvstvahme s saprugat mi,a as osven bolkata po sagubata se 4uvstvah usasno 4e s mene strada o4e niakoi.saprugat mi tolkova mnogo se radva kato sabreminiah vse oste go visdam sednal na divana s telefon v raka kak si maha o4ilata i salsite mu tekat.tova biaha salsi na stastie,ne mi se pise sa drugite.
sled vsi4ko prisiviano 4uvah ot tuk i ot tam saveti sa osinoviavane no as ne mojeh da si go predstavia,no edin den biah nagrop4eto na mom4enzeto ni i isvednas vse edno niakoi mi go posusna osinovi si detenze.imah sresta s maja mi i as mu kasah:snaes li as ste si osinovia bebenzi.mnogo mi kasvaha 4e ste stane mnogo trudno i 4e ste e mnogo skapo,4e pove4eto deza sa bolni i kakvo li ne,no as biah sigurna nesnaia sasto,4e ste stane i to mnogo skoro. i samo sled 3 meseza as darsah v razete si malko mom4enze,koeto tolkova,tolkova mnogo obi4ame.sega moga da kasa 4e genite ne sa vasni,ne e vasno da nosis edno dete pod sarzeto vasnoto e da go nosis do sarzeto si i v sarzeto si.
naistina ne e vasno edno rasdane gledaneto pravi ot edna jena maika.

no eto 4e imam drug problem ot posledniat opit imam 4 samraseni embriona /sa 2 opita po 2 embriona/as ne moga da gi isnosia,a i lekarite ne iskat da riskuvat pove4e vaprosat e kakvo da pravia?-moga da se podpisa sa da badat unistojeni,no ne mi dava sarze,kak da go napravia.ve4e ot bliso 3 godini si blaskam glavata inesnaia kakvo da pravia.daite mi savet molia vi.as jiveia v 4usbina i tuk e sabraneno isnosvaneto na embrioni ot druga jena,koga se o4akva promiana v sakona?
mnogo sam obarkana.4esno kasano bi bilo po-leko sa nas ako gi niama tesi embrioni,togava snam 4e ne bih se samisliala sa podoben variant.no ne vinagi e lesno.as s udovolstvie bih si osinovila oste edno detenze i go mislime seriosno,no tesi embrioni ne mi davat spokoistvie-pomognete mi.

Здравей Тара 1, поздравявам те за това, което сте направили със съпруга си. Ние с моя направихме същото, аз също имам два неуспешни опита ин-витро, и се отказах да опитвам по този начин. Заехме се сериозно с въпроса за осиновяване и след 2 месеца вече имахме новородена дъщеричка. Иначе ще продължим да опитваме по обикновенния начин, но сега сме спокойни и много, много щастливи. А по въпроса за замразените ембриони. Аз мога само да ти кажа какво казваха моите лекари за тях и за трансфера им. Не възлагаха почти никакви шансове на трансфер на замразени ембриони. първо при размразяване няма гаранция, че ще са живи и наред. Второ , само при трансфер след като не е имало стимулация на яйчниците, матката по-трудно качва ендометриум и по-трудно се нагажда да приеме оплодени яйцеклетки. Това лично съм го чувала като мнение на специалисти, които това им е работата. Така, че си помисли добре, консултирай се ако трябва и с други специалисти и сама ще отсееш, и прецениш как да постъпиш.

Не знам нищо за юридическата страна на въпроса.
Емоционалната е изключително сложна.
Бих могла, но само за сестра ми.
Мисълта, че няма да го виждам би ме убила.

Абсолютно съм съгласна! Мисля, че няма да мога да преживея факта, че бебо няма да живее с мен и няма аз да съм му майка. Може и да е егоистично, но аз обичах Марти безумно още докато беше в корема ми!
Може би бих го направила за МНОГО близки хора, но не мисля, че ще съм същия човек послед и че няма да гледам на бебето като на мое.

Много е сложно...
Но пък тя ти е сестра...
Много боли да искаш бебе и да не става...
Много...

Оле ле, Хонда, миличка пред каква дилема си иzправена... Ужасно е просто. Обсъждала ли си го с мъжа си? Той какво мисли? Това също е много важно, zащото беz неговата подкрепа, мисля че ще ти е много трудно иzобщо да се сьгласиш да помогнеш на сестра си.

koi lekari sa i kasali 4e ima dve vasmojnosti?as pisah e-mail na niakolko kliniki sanimavasti se s in vitro i polu4ih dva rasli4ni otgovora.parviat bese polujitelen i 4e e vasmojno pri uslovie 4e jenata ti e rodnina,kakto e pri vas,no se o4akva da se prieme sakona.a vtoriat otgovor pisese 4e v balgaria e sabraneno i as ne snaia na kogo da viarvam.
sasto spored mene vaprosite koito si sadavas sa osnovatelni,snaia 4e e trudno,no mislia 4e ste ti e po lesno ako jaizekletkata ne e tvoia i ako saprugat i dezata ti sa saglasni.

Обсъди го със съпругът ти най-напред. Все пак от него зависи следващата крачка.

Със съпругът ми обсъждахме подобна възможност преди повече от четири години. Тогава при пункцията за вземане на яйцеклетки почина зълва ми. Ударът беше толкова жесток и неочакван, че това беше като някаква надежда за всички ни. Имаше 12 жизнеспособни ембриона.  С времето се отказахме от тази идея.
Сигурно би могло да се намери жена за това, но не могат да се предвидят усложненията - например тя да откаже да даде детето.

А мислиш ли, че би те попитала директно?
Ако не съм семейна и нямам деца, решението ще рефлектира само върху мен и мойте чувства.
Писали са ти да говориш със съпруга си.
Но възниква и друг според мен по-важен въпрос - как ще реагират децата ти? Какво влияние би им оказало върху емоционалното развитие?
Ако на мен ми се налага сериозно да обмисля подобна постъпка задължително ще говоря първо с детски психолог.