Литературен клуб - VІ

  • 58 675
  • 676
  •   1
Отговори
# 360 4 апр. 2008, 11:37 ч.
  • Мнения: 151
Здравейте,
Попаднах случайно днес на клуба ви. Невероятно интересно и полезно място! Не съм сигурна, че е редно да пиша тук, защото съм автор на книги, за които пишете и не ми се иска да стане нещо като реклама, или обратното. Още по-малко да повлияя на обективността на оценките ви. Истината е че не се сдържах. Искам само да благодаря на всички, които са си купили и преборили книгите ми (Анатомия на илюзиите, Червено злато и Стъклени съдби).
На скоро се върнах да си прочета Анатомия на илюзиите, защото един немец искаше да я превежда в Германия. Писала съм я доста млада и неопитна и си личи. Дори ме хвана срам от изказа, трудното изразяване и повторенията. И все пак историята е добра и се радвам, че много от вас са успели я усетят под наивния и тромав стил.
Прави са тези, които казват че трудно ми е вървяла. Не историята – тя е истинска и поучителна. Но не знаех как да се изразявам, трудно оформях сюжетните линии и т.н. Ако съм досадила простете, поне мога да ви гарантирам, че историческите факти и събития са истински.
Да ви призная запретнах ръкави и напълно я обработи, редактирах и допълних. Може би някой ден издателството ще се навие да пусне подобрения вариант.
Аз съм най-горда с последната си книга „Стъклени съдби”. Ако някой я прочете някой ден, ще се радвам да ми драсне мнението си, било то положително или отрицателно, на лични, че да не е тук като реклама.
А аз ще се постарая да не пиша тук, за да не повлиявам на обективността ви.
Още веднъж, поздравявам ви за страхотния клуб и доста добрите и точни оценки, които давате.
Поздрави,
Людмила

# 361 4 апр. 2008, 11:45 ч.
  • Мнения: 3 373
Людмила, добре дошла  bouquet  bouquet  bouquet
Не мога да опиша колко се радвам, че пишеш тук. Искрено се надявам да продължиш да го правиш, а аз лично обещавам да бъда обективна и неповлияна в мненията си за книгите ти Laughing
А ако искаш пиши просто за други книги, които са ти попаднали.
С удоволствие бих прочела и втори вариант на "Анатомия на илюзиите" - аз съм от впечатлените дори и от първия. Наистина много ми хареса.
"Червено злато" не ми потръгна добре и смятам след известно време да и дам втори шанс. А и до "Стъклени съдби" непременно ще стигна скоро.

И, ако ми позволиш един въпрос - какво и как чете един писател?
Успява ли да се откъсне от професионалиста в себе си и да прочете книгата просто като читател...

# 362 4 апр. 2008, 12:32 ч.
  • Мнения: 11 514
Поздравления за смелостта, Людмила! Hug
Мен също ме вълнуват въпросите, зададени от Тони.

Да ви се похваля, най-накрая преборих "Паула" на Алиенде. Много тежка книга от моята гледна точка (нали съм бременна) - много трудно ми вървеше.
Препоръчайте ми нещо отпускащо, което да мога да си поръчам онлайн и да ми го доставят дотук.

# 363 4 апр. 2008, 13:05 ч.
  • Мнения: 151
Здравейте,
Тони, Вечерница, чета непрекъснато нещо – и като читател, но и като учащ се. От около 10 месеца правя много задълбочено проучване във връзка с историческата драма, която пиша и която ще излезе в началото на другата година. Поглеждам бюрото си и на него има огромна купчина документални книги като : Християнски катакомби в Рим, Древна писменост, Изчезнали цивилизации, Началото на човешката цивилизация, Траките и т.н, и т.н. В малкото си свободно време в момента чета „Триумфалната арка” на Ремарк и страшно ми харесва. Зачетох и „Няма място за стари кучета”. Историята много не ми допада, но стила и изказа ми доставят голямо удоволствие. Преди месец четох „Хладнокръвно” на Капоти. Много трудно се започва (май като моята Анатомия, Ха, ха, ха), но от средата ми хареса. Това е първия трилър между другото. Преди това много ме впечатли Соларис. Препоръчвам го на любителите на фантастиката. На скоро си препрочетох „Поручик Бенц” на Димов. Книгата която най ме впечатли за 2007 е Кланица 5 на Вонегът – много е различни, силна и запомняща се, но не се чете за отмора.
Ще ви пиша за книгите, които ме впечатлят от тук насетне. Но ме чака година ровене в документалистика.
Поздрави и хубав уикенд,

# 364 4 апр. 2008, 13:52 ч.
  • Мнения: 3 373
Благодаря за отговора. Ще очакваме отново да се включиш Hug

От книгите, които предстои да излязат, впечатление ми направи "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт - в оригинално заглавие "Eat, pray, love".



Много нашумяла и обсъждана книга.

Ето описание:

Елизабет Гилбърт e млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя - просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.

"Успокояваща и вдъхновяваща, написана с невероятно остроумие, тази книга е за всеки, който някога е губил нещо или си е казвал, че би трябвало да има и друг, по-добър път." 
Ню Йорк Таймс

Откъс от сайта на издателство "Прозорец":


УВОД
или
Как ра­бо­ти та­зи кни­га
или
Сто и де­ве­то­то мъ­нис­то


Ко­га­то пъ­ту­ва­те из Ин­дия – осо­бе­но през све­ще­ни мес­та и аш­ра­ми*, виж­да­те мно­го хо­ра, ко­и­то но­сят на­ни­зи от мъ­нис­та на вра­та си. Виж­да­те и мно­го ста­ри сним­ки на го­ли, мър­ша­ви и пла­ше­щи йо­ги (а по­ня­ко­га да­же на пъл­нич­ки, бла­ги и лъ­че­зар­ни йо­ги), ко­и­то съ­що но­сят на­ни­зи. Те­зи на­ни­зи от мъ­нис­та се на­ричат джа­па ма­ла. Из­пол­з­ват се в Ин­дия от сто­ти­ци го­ди­ни, за да по­ма­гат на вяр­ва­щи­те хин­ду­ис­ти и бу­дис­ти да ос­та­нат със­ре­до­то­че­ни по вре­ме на мо­лит­ве­на ме­ди­та­ция. Дър­жат на­ни­за в ед­на­та ръ­ка и пръс­ти­те от­мер­ват мъ­нис­та­та пос­ле­до­ва­тел­но – по ед­но мъ­нис­то при вся­ко пов­та­ря­не на ман­т­ра­та. Ко­га­то сред­но­веков­ни­те кръс­то­нос­ци тръг­на­ли на изток за све­ще­ни­те вой­ни, те ви­де­ли с очи­те си пок­лон­ни­ци, ко­и­то се мо­ле­ли с те­зи джа­па ма­ла, въз­хи­ти­ли се и до­нес­ли иде­я­та у до­ма, в Ев­ро­па, ка­то мо­лит­ве­на бро­е­ни­ца.
Тра­ди­ци­он­ната джа­па ма­ла има сто и осем мъ­нис­та. Сред по­ве­че­то езо­те­рични кръ­го­ве от из­точ­ни фи­ло­со­фи чис­ло­то 108 се смя­та за най-бла­гоп­ри­ят­ното, за съ­вър­ше­но­то три­циф­ре­но чис­ло, крат­но на три, а су­ма­та от еле­мен­ти­те му е де­вет, ко­е­то е три пъ­ти по три. А три, раз­би­ра се, е чис­ло­то сим­вол на вър­хов­но рав­но­ве­сие, как­то яс­но про­зи­ра все­ки, кой­то ня­ко­га е изу­ча­вал или Све­та­та тро­и­ца, или обик­но­вен ви­сок стол в бар. Тъй ка­то ця­ла­та кни­га раз­каз­ва за уси­ли­я­та ми да на­ме­ря рав­но­ве­сие, ре­ших да я пос­т­роя ка­то джа­па ма­ла, за­това раз­де­лих ис­то­ри­я­та си на 108 раз­ка­за или мъ­нис­та. То­зи на­низ от 108 раз­ка­за е раз­де­лен на още три час­ти – за Ита­лия, Ин­дия и Ин­до­не­зия, три­те стра­ни, ко­и­то по­се­тих през го­ди­ната, пре­ка­ра­на в се­бе­о­поз­на­ва­не. Раз­п­ре­де­ле­нието оз­на­ча­ва, че във вся­ка част има 36 раз­ка­за, ко­е­то ми до­па­да в ли­чен план, за­що­то пи­ша всич­ко то­ва, ко­га­то съм на трий­сет и шест го­ди­ни.
Се­га, пре­ди пре­ка­ле­но мно­го да зап­ри­ли­чам на Лу­ис Фа­ра­хан* с та­зи ну­мер­оло­гич­на ис­то­рия, не­ка в заклю­че­ние да ка­жа, че ха­рес­вам иде­я­та те­зи ис­то­рии да се на­ни­жат спо­ред прин­ци­па на джа­па ма­ла и по­не­же тя е тол­ко­ва... под­ре­де­на. Ис­к­ре­но­то ду­хов­но ди­ре­не е – и ви­на­ги е би­ло – сис­темно и дис­цип­лини­ра­но уси­лие. Тър­се­не­то на ис­ти­на­та не е ни­как­ва нес­ко­по­сана об­що­дос­тъп­на иг­ра до­ри и в та­зи ве­ли­ка епо­ха на нес­ко­по­са­ни об­що­дос­тъп­ни иг­ри. Тъй ка­то съм ед­нов­ре­мен­но тър­се­ща же­на и пи­са­тел­ка, по­лез­но е да се при­дър­жам към мъ­нис­та­та, до­кол­ко­то е въз­мож­но, за да се със­ре­до­точа по-доб­ре вър­ху оно­ва, ко­е­то се опит­вам да пос­тиг­на.
Тъй или ина­че, вся­ка джа­па ма­ла има спе­ци­ал­но до­пъл­ни­тел­но мъ­нис­то – сто и де­ве­то­то мъ­нис­то, ко­е­то ви­си из­вън рав­но­весния кръг от сто и осем ка­то оби­ца. Пре­ди мис­лех, че сто и де­ве­то­то мъ­нис­то е  ре­зер­ва ка­то до­пъл­ни­тел­но­то коп­че на лук­со­зен пу­ло­вер или ка­то най-мал­кия син в крал­с­ко се­мейс­т­во. Но как­то из­г­леж­да, има още по-вис­ше пред­наз­на­че­ние. Когато пръс­ти­те ви дос­тиг­нат то­зи мар­кер по вре­ме на мо­лит­ва, тряб­ва да пре­къс­не­те сво­я­та вглъ­бе­ност в ме­ди­та­ци­я­та и да бла­го­да­ри­те на учи­те­ли­те си. Зато­ва тук, на сво­е­то сто и де­ве­то мъ­нис­то, спи­рам, пре­ди да­же да съм за­поч­на­ла. Бла­го­да­ря на всич­ки­те си учи­те­ли, ко­и­то се по­я­ви­ха пред мен та­зи го­ди­на под тол­ко­ва мно­го чуд­но­ва­ти фор­ми.
Но най-ве­че бла­го­да­ря на сво­я­та гу­ру, ко­я­то е са­ми­ят пулс на със­т­ра­да­нието и ко­я­то та­ка щед­ро ми поз­во­ли да уча в ней­ния аш­рам, до­ка­то бях в Ин­дия. Ос­вен то­ва се­га е мо­мен­тът, в кой­то бих ис­ка­ла да изяс­ня, че пи­ша за сво­и­те пре­жи­вя­ва­ния в Ин­дия из­ця­ло от лич­на гледна точ­ка, а не ка­то из­с­ле­до­ва­тел те­о­лог или ка­то офи­ци­а­лен говори­тел на ко­го­то и да би­ло. Ето за­що в кни­га­та ня­ма да из­пол­з­вам име­то на сво­я­та гу­ру – не мо­га да го­во­ря от ней­но име. Ней­но­то уче­ние го­во­ри най-доб­ре за се­бе си. Ня­ма да раз­к­рия име­то или мес­то­на­хож­де­ни­е­то на ней­ния аш­рам, спес­тя­вай­ки на та­зи чу­дес­на инсти­ту­ция об­щес­т­ве­но­то вни­ма­ние, от ко­е­то тя мо­же би ни­то се ин­те­ре­су­ва, ни­то има на­чин да се спра­ви с не­го.
Един пос­ле­ден из­раз на приз­на­тел­ност: раз­п­ръс­на­ти­те из та­зи кни­га име­на са про­ме­не­ни по раз­лич­ни при­чи­ни, но про­мя­на­та на ис­тин­с­ко­то име на все­ки човек, ко­го­то срещ­нах в ин­дийс­кия аш­рам – и ин­ди­ец, и от За­па­да, – е мой ли­чен из­бор. Пра­вя го от ува­же­ние и по­ра­ди фак­та, че по­ве­че­то хо­ра не пред­п­ри­е­мат ду­хов­но тър­се­не, за да се по­я­вят впос­лед­с­т­вие ка­то ге­рои в кни­га. (Раз­би­ра се, ос­вен ако то­ва не съм самата аз.) Нап­ра­вих са­мо ед­но из­к­лю­че­ние от та­зи са­мо­на­ло­же­на по­ли­ти­ка на ано­ним­ност. Ри­чард от Тек­сас на­ис­ти­на се каз­ва Ри­чард и на­ис­ти­на е от Тек­сас. Ис­ках да из­пол­з­вам ис­тин­с­ко­то му име, за­що­то той оз­на­ча­ва­ше мно­го  за мен, до­ка­то бях в Ин­дия.
И пос­лед­но – ко­га­то по­пи­тах Ри­чард да­ли има не­що про­тив да го спо­ме­на в кни­га­та си ка­то бивш пла­сьор на нар­ко­ти­ци и пи­я­ни­ца, той от­вър­на, че ще е съв­сем под­хо­дя­що.
Ка­за: „И бездру­го се чу­дех как да го раз­г­ла­ся.“
Но пър­во – Ита­лия...



ИТА­ЛИЯ
или
"Ка­жи го, как­то го ядеш"
или
Трий­сет и шест ис­то­рии за стре­ме­жа към удо­вол­с­т­ви­е­то

1.
Ис­кам Джо­ва­ни да ме це­лу­не.
Но то­ва е ужас­на идея по мно­го при­чи­ни. Пър­во, Джо­ва­ни е с де­сет го­ди­ни по-млад от мен и – ка­то по­ве­че­то ита­ли­ан­ци на двай­сет и ня­кол­ко го­ди­ни – още жи­вее с май­ка си. До­ри са­мо те­зи фак­ти го пра­вят мал­ко ве­ро­я­тен лю­бо­вен пар­т­ньор за мен, ка­то се има пред­вид, че аз съм ти­пич­на аме­ри­кан­ка на око­ло трий­сет и пет го­ди­ни, ко­я­то то­ку-що е пре­ми­на­ла през нес­по­луч­лив брак и опус­то­ши­те­лен без­к­ра­ен раз­вод, пос­лед­ван не­за­бав­но от страс­т­на лю­бов­на ис­то­рия с от­в­ра­ти­тел­но бо­лез­нен край. След тол­ко­ва мно­го по­ред­ни за­гу­би ста­нах тъж­на и ра­ни­ма и око­ло се­дем хи­ля­ди го­диш­на. По прин­цип не бих нат­рапила сво­я­та жал­ка, съ­си­па­на, зас­та­ря­ва­ща лич­ност на прек­рас­ния и не­о­пет­нен Джо­ва­ни. Да не го­во­рим, че най-сет­не стиг­нах въз­растта, ко­га­то же­на­та поч­ва да се пи­та на­ис­ти­на ли най-мъд­ри­ят на­чин да пре­о­до­лее за­гу­ба­та на един кра­сив тъм­но­ок млад мъж е вед­на­га да по­ка­ни друг та­къв в лег­ло­то си. Ето за­що бях са­мот­на тол­ко­ва ме­се­ци. Ето за­що всъщ­ност ре­ших да пре­ка­рам ця­ла­та го­ди­на във въз­дър­жа­ние.
Тук схват­ли­ви­ят наб­лю­да­тел мо­же да се по­ин­те­ре­су­ва: „То­га­ва за­що дой­де в Ита­лия?“
На ко­е­то мо­га да от­го­во­ря са­мо: „Чу­де­сен въп­рос“, осо­бе­но ко­га­то гле­дам през ма­са­та краси­вия Джо­ва­ни.
Джо­ва­ни е мо­ят партньор в ези­ков тан­дем. Зву­чи ка­то на­мек, но за съ­жа­ле­ние не е. Оз­на­ча­ва един­с­т­ве­но, че се сре­ща­ме ня­кол­ко ве­че­ри сед­мич­но тук, в Рим, за да мо­же все­ки да уп­раж­ня­ва ези­ка на дру­гия. Пър­во го­во­рим на ита­ли­ан­с­ки и той е тър­пе­лив с мен; пос­ле го­во­рим на ан­г­лийски и аз съм тър­пе­ли­ва с не­го. От­к­рих Джо­ва­ни ня­кол­ко сед­ми­ци след ка­то прис­тиг­нах в Рим бла­го­да­ре­ние на го­ля­мо­то интер­нет ка­фе на „Пи­а­ца Бар­ба­ри­ни“, от дру­га­та стра­на на ули­ца­та сре­щу фон­та­на със скул­п­ту­ра­та на он­зи сек­си три­тон, кой­то на­ду­ва сво­я­та ра­ко­вина. Той (Джо­ва­ни, не три­то­нът) бе­ше за­ле­пил съ­об­ще­ние на дъс­ка­та за обя­ви, че ита­ли­а­нец тър­си ня­кой с май­чин език ан­г­лийс­ки, за да се уп­раж­ня­ва в раз­го­вор. Точ­но до не­го­ва­та обя­ва има­ше дру­го съ­об­ще­ние със същата мол­ба – ду­ма по ду­ма, до­ри с ед­на­къв шрифт. Един­с­т­ве­на­та раз­ли­ка беше в ин­фор­ма­ци­я­та за кон­такт. На една­та обя­ва има­ше имейл на ня­кой си Джо­ва­ни, а дру­га­та пред­с­та­вя­ше ня­кой си Да­рио. Но до­ри до­маш­ни­ят те­ле­фо­нен но­мер бе­ше един и същ.
Из­пол­з­вах сил­на­та си ин­ту­и­ция и пра­тих имейл на два­ма­та ед­нов­ре­менно, ка­то по­пи­тах на ита­ли­ан­с­ки: „Да не би да сте бра­тя?“
Джо­ва­ни бе­ше то­зи, кой­то на­пи­са след­но­то мно­го provocativo* съ­об­ще­ние: „Още по-ху­ба­во е – близ­на­ци сме!“
Да, мно­го по-ху­ба­во. Ока­за­ха се висо­ки, мур­га­ви и кра­си­ви, ед­но­яйч­ни двай­сет и пет го­диш­ни близ­на­ци, с оне­зи ог­ром­ни, ка­фя­ви и влаж­ни ита­ли­ан­с­ки очи, ко­и­то прос­то ми къ­сат сър­це­то. След ка­то лич­но се срещ­нах с мом­че­та­та, се за­цу­дих да­ли да не ко­ри­ги­рам ня­как ре­ше­ни­е­то си за въз­дър­жание през та­зи го­ди­на. Нап­ри­мер да спаз­вам аб­со­лют­но въз­дър­жа­ние, но по из­к­лю­че­ние да за­дър­жа двой­ка кра­си­ви двай­сет и пет го­диш­ни ита­ли­ан­ци близ­на­ци ка­то лю­бов­ни­ци. Ко­е­то ле­ко на­пом­ня­ше на моя при­я­телка – ве­ге­та­ри­ан­ка с ед­но из­к­лю­че­ние, бе­ко­на, – но все пак... Ве­че съ­чи­ня­вах пис­мо­то си до „Пен­т­ха­ус“:
За­па­ле­ни­те све­щи в рим­с­ко­то ка­фе­не раз­пи­ля­ва­ха пот­реп­ва­щи сен­ки и бе­ше не­въз­мож­но да раз­бе­ра чии ръ­це ме га­ле...
Но не.
Не и не.
Пре­ся­кох фан­та­зи­я­та по сре­да­та на ду­ма­та. Мо­мен­тът не бе­ше под­хо­дящ да тър­ся лю­бов­на ис­то­рия и не­съм­не­но (както след де­ня ид­ва нощ­та) да ус­лож­ня­вам до­пъл­ни­тел­но ве­че обър­ка­ния си жи­вот. Вре­ме бе­ше да по­тър­ся лек и спо­койс­т­вие, ко­и­то оси­гу­ря­ва са­мо уеди­не­ни­е­то.
Как­то и да е, се­га, в средата на но­ем­в­ри, два­ма­та със сра­меж­ли­вия и усър­ден Джо­ва­ни ве­че сме доб­ри при­я­тели. А Да­рио – по-шум­ни­ят и ве­сел от два­ма­та бра­тя – за­поз­нах със сво­я­та оча­ро­ва­тел­на при­я­тел­ка Со­фи от Шве­ция и те об­що взе­то спо­де­лят ве­че­ри­те си в Рим ка­то друг вид тан­дем. Но аз и Джо­ва­ни са­мо си го­во­рим. Е, ядем и си го­во­рим. Ве­че сме пре­ка­ра­ли дос­та при­ят­ни сед­ми­ци в яде­не и го­во­ре­не – спо­де­ля­ме ту ня­коя пи­ца, ту поп­рав­ка в гра­ма­ти­ка­та. И та­зи ве­чер не бе­ше из­к­лю­че­ние. Чу­дес­но се за­бав­ля­вах­ме с но­ви иди­о­ми и с пряс­на мо­ца­ре­ла.
Се­га е по­лу­нощ, има мъг­ла и Джо­ва­ни ме из­п­ра­ща до апар­та­мен­та ми по тес­ни­те улич­ки на Рим, ко­и­то та­ка се ви­ят око­ло древ­ни­те сгра­ди, ся­каш заб­ла­те­ни ре­ки пъл­зят пок­рай сен­чес­ти­те ко­ре­ни­ща на ки­па­ри­си. Ве­че сме пред вра­та­та ми. Зас­та­ва­ме един сре­щу друг. Той неж­но ме прег­ръ­ща. То­ва е нап­ре­дък; пър­ви­те ня­кол­ко сед­ми­ци са­мо про­тя­га­ше ръ­ка за поз­д­рав. Мис­ля, че ако ос­та­на в Ита­лия още три го­ди­ни, той мо­же до­ри да се на­пие и да ме це­лу­не. От дру­га стра­на, мо­же прос­то да ме це­лу­не вед­на­га, та­зи ве­чер, точ­но тук до вра­та­та ми... още има шанс... Искам да ка­жа, те­ла­та ни са при­тис­на­ти ед­но към дру­го под лун­на­та свет­ли­на... и ес­тес­т­ве­но, ще е ужас­на греш­ка... но все пак има та­ка­ва чу­дес­на ве­ро­ят­ност да го нап­ра­ви точ­но се­га... прос­то да се на­ве­де... и... и...
Не.
От­д­ръп­ва се от прег­ръд­ка­та.
– Ле­ка нощ, скъ­па моя Лиз – каз­ва той.
–  Buona notte, caro mio* – от­в­ръ­щам аз.
Из­кач­вам стъл­би­те до апар­та­мен­та си на чет­вър­тия етаж съв­сем са­ма. Вли­зам в ми­ни­а­тюр­но­то си ате­лие съв­сем са­ма. Зат­ва­рям вра­та­та след се­бе си. Още ед­на са­мот­на ве­чер в Рим. Очак­ва ме по­редната дъл­га нощ, през ко­я­то в лег­ло­то ми ня­ма да има ни­кой и ни­що, ос­вен куп­чи­на ита­ли­ан­с­ки раз­го­вор­ни­ци и реч­ни­ци.
Са­ма съм, съв­сем са­ма, на­пъл­но са­ма.
Про­у­мя­вам то­зи факт, ос­та­вям чан­та­та си, па­дам на ко­ле­не и при­тис­кам че­ло­то си в по­да. Ето, от­п­ра­вям към все­ле­на­та пла­мен­на мо­лит­ва за бла­го­дар­ност.
Пър­во на ан­г­лийс­ки.
Пос­ле на ита­ли­ан­с­ки.
И пос­ле – прос­то за да ме раз­бе­рат по-доб­ре – на сан­с­к­рит.

# 365 4 апр. 2008, 16:40 ч.
  • Мнения: 2 617
 Вечерница, за съжаление, не мога да ти препоръчам някаква лека книга в момента, защото и аз самата не чета напоследък такива. Вчера си купих последната на Ш. Маклейн, за която бях писала и ме завладя, както обикновено.  Ти кой сайт ползваш за доставки на книги на български в чужбина, аз все съм се чудила за избор?
Тони, благодаря за препоръката  Peace 
Людмила, добре дошла в темата  Hug Преди време гледах по една телевизия интервю с теб точно по повод последната ти книга Peace

# 366 4 апр. 2008, 17:12 ч.
  • Мнения: 4 784
Добре дошла и от мен на Lessyy! С нейното присъствие тук, за мен този форум става още по-специален!

# 367 4 апр. 2008, 17:42 ч.
  • Мнения: 11 514
Цугуми, Лора беше пуснала в предната тема линкове към поне 2-3 сайта, но досега не съм поръчвала още.
Бях си в България през февруари и тогава си накупих още няколко книжки.
Реших да се отдам на детска литература и ще подхвана "Роня - дъщерята на разбойника".

# 368 4 апр. 2008, 21:08 ч.
  • Мнения: 2 694
Ще чета "Лудориите на лошото момиче" на Льоса. Попрехвърлих я, за да я вкуса - засега ми е някак разочароваща. Но ще й дам шанс...

# 369 4 апр. 2008, 23:08 ч.
  • София
  • Мнения: 632
Цитат на: Шехина в пт, 04 апр 2008, 21:08
Ще чета "Лудориите на лошото момиче" на Льоса. Попрехвърлих я, за да я вкуса - засега ми е някак разочароваща. Но ще й дам шанс...

Моята книга от този автор е "Леля Хулия и Писача". Нищо друго негово, което прочетох не ми хареса толкова. "Лудориите на лошото момиче" си има свои силни страни - поне за мен, но ми се искаше да е толкова дълбока, колкото и  "Леля Хулия и Писача", а по скоро ми се стори повърхностна и героите някак фалшиви. "Празникът на Козела" пък  даже няколко пъти съжалих, че я прочетох - имаше ужасяващи моменти и ми подейства твърде потискащо. Не мога да отрека, че съм привлечена от този автор и сигурно ще чета и други негови неща.

# 370 9 апр. 2008, 21:37 ч.
  • Мнения: 431
В момента чета The butterfly tattoo на Philip Pullman. Това му е първата книга, преди "Тъмните му материи". Преполовила съм я, не съм очарована... нито от стила, нито от историята, нито от героите. Куца историята на три лапи...

....


Дочетох я. Е, краят си струваше да се прочете, направо се разтреперих.

Последна редакция: чт, 10 апр 2008, 11:01 от Лизбет

# 371 10 апр. 2008, 00:35 ч.
  • Мнения: 4 784
Приключих Анатомия на илюзиите. Към средата ми стана интересна, към края още повече, но признавам, трудно я изкарах. Има много смисъл в книгата, накара ме да осмисля някой жизненоважни събития в моя живот, стигайки до извода, че преди около 2 години съм взела най-важното решение в живота си, па макар и с цената на доста нерви и страдания. Благодаря на авторката, че ме накара да си припомня тези неща.... и да продължавам да живея...   bouquet

# 372 10 апр. 2008, 06:28 ч.
  • Мнения: 3 373
В момента разделям вниманието си между основно три книги.
Пиша "основно", защото и други преглеждам Laughing

"Стъклени деца" на Людимила Филипова - почти я прочетох. Като изключим моментите на... уф, и аз не знам как да го напиша - едни такива романтични, със сладникав привкус, твърде нагласени, книгата ми харесва.
Понякога чета само заради удоволствието от думите - но малко са авторите, които могат да пишат така, че да ти е все едно какво всъщност разказват.
В повечето останали случаи ми се иска книгата да ме научи на нещо, да разшири светогледа ми, да ме накара да се замисля.
Е, тази книга успя напълно да го стори. Научих неща, които дори не съм предполагала. Породиха се разни мисли, поставих си други въпроси.
Въобще книгата е .... как да се изразя... важна! Да, точно така, това е важна книга - защото е актуална, защото поставя морални въпроси, защото е ангажирана и човечна.
Освен това очевидно е плод на пространно и задълбочено проучване.
С две думи - заслужава си.

Другите две книги са на Ваня Щерева - купих си миналата седмица "Фасове" и останах дотолкова разочарована, че преди дни намерих и "Образцов дом" - в опит да открия за какво бе целият този шум преди време.
Не препоръчвам "Фасове". В тази книга липсва цялостност - макар и всъщност това да е идеята, все пак трябва да има нещо, което да задържи вниманието или да ти достави удоволствие. В случая и за себе си аз не открих нищо стойностно. "Образцов дом" определено е много по-добра. Но може би трябва да я прочета след известно време, защото в момента разочарованието от новата книга на Ваня Щерева е твърде силно, за да бъда напълно обективна в преценката си.

# 373 10 апр. 2008, 11:59 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 1 553
И аз съм захванала няколко книги едновременно. Мъча се да чета "Ловецът на хвърчила", но много трудно ми върви. Нещо в стила на автора не ми допада. Другата е "Студената планина". Тя ми харесва доста повече от филма, който беше направен леко скучноват - гледах го заради звездите, които участваха и най- вече заради Джуд Лоу  Mr. Green И започнах "Стъклени съдби"..Ще се изказвам, когато прочета поне мъничко от нея  Peace И това ме подсеща да честитя рождения ден на авторката - ЧРД Лесси, с най- добри пожелания от твоя почитателка    bouquet  bouquet

# 374 10 апр. 2008, 13:31 ч.
  • Мнения: 2 617
 Отказах се да си купувам книги от български автори с включени към тях CD още след като истински мазохист прочетох http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=12930&pt=0&cat=  Crazy
(по повод книгата на В. Щерева)

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата