Как Ви възприемат вас "чужденките" в БГ познати и

Същият случай. Малко след раждането много хора ми казваха колко съм дебела. Дори един съученик срещнах и вика - лелеее, кво прасе си станала  

Абе друго си е да си слабичък независимо дали си в БГ или навън И аз точно от това съм се притеснила сега. Това лято няма да съм в никакъв случай в същата физическа форма както преди   А пък малко молив и бледо червилце правят чудеса така, че в това отношение чужбина не ми е повлияла.
Но пък по отношение на светогледа ми съм се променила. По спокойна, уравновесена и позитивна съм. Имам повече самочувствие и ценя повече парите. Ама така като се замисля то това може и да е от възрастта    
Не мисля, че се различавам по нещо като се прибера в БГ. Или се адаптирам добре или не съм се променила още

Аз пък съм си същата-фурия и половина. Мога да обранизирам всичко за секунди, да подредя, оправя, напазарувам, изпера, простра, сготвя, изгладя, направя пийване и мезета........гледам дете и прочие екстри
Ни ми ли изнася-разправям се!
Дава ли ми някой акъл без да съм го изкала-правя се на ударена!
Говоря много по телефона!

Но чужбинско едно промени-МОГА ДА КАРАМ КОЛА!

Това за килограмите ми е ....отврат...Ама забележките са същите- независимо дали идваш от чужбина в България или от София във Видинско /примерно..../ Моята сестра се срещнала с една голяма нейна приятелка, която сега живее в Париж и вместо- Ооо,колко се радвам да те видя! -Имало- Леле, колко си надебеляла... /та значи манталитета български си остава навсякъде..../

   Иначе дали съм се променила       Иска ми се да вярвам, че не съм до чак толкова голяма степен. В смисъл стремя са да бъда същата. Но има неща, с които преди не можех да свикна, а камо ли сега /като да ме лъжат на пазара на Графа;  да чакам безкрайно, докато някой се сети да спре с колата си на 2 сантиметра от обувките ми; да се блъскам в автобуса / и някои мъжки екземпляри да виждат шанс да са на 0.2 см от теб- леле, ужас!   /, да живея с мисълта, че парите диктуват живота  и т.н.

  Тук съм много по-спокойна /то и затова са килцата/; знам, че ако искам мога да постигна все нещо; че няма да ми искат рушвети; че има закони /дори и процедурите да са бавни/; че дори и да не съм милионерка- това няма голямо значение....Но най-голямата промяна, като че ли е свързана с времето   Научих се да ценя слънчевите дни   и топлото време....

поради същата причина един приятел си смени стария половинкилограмов сименс с някаква джвъчка дето почти му се заклещваше в ухото като се опитва да я използва по предназначение. и какво? след три месеца се развалила и той пак си извади следвоенния сименс... мдааааа. приоритетите са различни, зависи работа ли искаш да вършиш или да разменяш смс-и "ела да пием бира. ти знаеш къде"...

Vсеки се променя v 4ужбина                  
И аз vе4е не плаЩам "даньк обЩестvена стойност".
По спокойна сьм,като искам да се ка4а на аvтобуса не се дразня от бутаЩите се баби ,по простата при4ина 4е такиvа няма.
Не се срамуvам ,ако v магазина трябvа да благодаря за неЩо или просто да поздраvя за добьр ден.
Смятам ,4е хората се променят задьлжително......лошото е ,4е можеби v поvе4ето слу4аи кьм лошО.Поне аз тоvа vиждам v Испания.Vиждам как vсеки се озлoбяvа и "надуvа".

Аз от скоро съм "чужбинска" мама. Така, чв за краткия си престой няма как да съм се променила - поне така си мисля.

Относно дрехите и грима аз държа да изглеждам добре, но в зависимост от случая. Не ходя да пазарувам с вечерен грим, но и няма да отида по тениска. Е ако съм на разходка  парка съм спортно облечена. Не мисля, че живота извън България ще промени вънщния ми вид. Но това само времето ще покаже.
А да забравя думи на български или  да започна да говоря с акцент- това няма да стане със сигурност.

Странно ми е, обаче, това което почти всички споделяте - че сте станали по-учтиви в т. нар. "чужбина". Вярно е, че човек се учи да казва благодаря, но си мисля, че това става през първите седем години от живота. Е никога не е късно човек да се научи на нещо ново все пак

А на въпроса дали познават българите, че живея в чужбина- незнам - ще видя като се прибера

ами, да си кажа и аz.....прибрах се zа около 1,5 в Бг......тръгнах с такова желание.....и първия ден, когато се качих в автобуса и каzах "Иzвинете, може ли да мина напред?" един "господин" така ме иzгледа и имах чувството, че ще ми каже "Ти добре ли си? zащото съм каzала Иzвинете......и в магаzина до нашия блок, когато вляzох, каzах Добър ден и после Довиждане, продавачката ме иzгледа по същия начин........ами при нас това е като да дишаш..... и свикнах.....даже ми раzкаzаха една случка от тукашен магаzин, когато един клиент( със сигурност не е бил швейцарец  ) поискал нещо да си купи, но не каzал "моля" накрая.......продавачът го обслужил, но накрая каzал, че не е куче  и че не може така да се раzговаря на обществено място с непоzнати .......та така.....

По отношение на бльскането в магазини и автобуси ще се потренирам преди да отита в Бг в Женева. Там много напомня в някои отношения на София, не е като немската част на Швейцария. Има много чужденци и в магазините се бльскат, пререждат, не казват добьр ден, идват и вьв сьседните френски градчета и в нашето включително, паркират кьде им падне, на пешеходна пьтека даже, на пешеходец никога не спират, карат по забранени улици...
Най-страшни са едни от сьседния кантон Vaud кьдето е Лозана, които са много нагли -спират на нашия паркинг редовно при все че има 100 табели че е частна собственост, та адс е чуди мьжа ми кьде да паркира. В магазина до нас идват да пазаруват от 10ки км чак тук че е по-евтино от швейцарско като ме видат с двойната количка с бебетата бягат бьрзо пред мен да ме изпреварят на касата и да минат преди мен и се усмихват колко хитро са постьпили, бльскат се много и никога не се извиняват. Абе нашенски номера, което никой уважаващ себе си французин никога не би направил нито у дома си нито зад граница.
Ама явно че някои швейцарци като отидат зад граница и си правят каквото си искат и забравят доброто поведения.
   
Така хората в някои отношения са еднакви като имат свобода, няма закони няма пречки, няма значение от каква националност са.

да, поzнава се, като някой е живял zад граница.
на мен дори собственият ми брат веднъж ми каzа, че се държа неадекватно макар да говоря български.

сума ти години се прибирах все по студено време и лани се иzненадах, като видях късополите девойки по улиците и блуждаеЩите погледи на продавачките пред, zабележете, пред магаzините. даже попитах дали не е станала публична проституцията. както и да е.

а иначе такситата ме кефят, едни небрежни, свойски, гледат тъпо, ако ги питаШ неЩо учтиво, като че трябва по един бой да им хвурлиШ, че да се раzберете.

Те англичаните по това познават чужденците.
Обаче тяхното- "благодаря" и "моля" е нещо, кото ги възпитават от много малки и въобще се валагат някакви особени чувства на благодарнст. Когато в Бг кажеш на някого "благодаря", наистина го имаш предвид, А тук е все едно да кажеш "здрасти". Но разбира се много по-приятно ми е да ми казват "благодаря" и "моля" без да влагат чувства, отколкото да ме гледат начумерено.

Това определено прави впечатление и доста бързо се прихваща - аз изкарах 3 лета в САЩ по 5-6 месеца и като се връщах в София ми се струваше, че съм попаднала на много лошо място при зли и невъзпитани хора. За себе си се стараех да запазя добрите навици, придобити зад океана.
Обаче ето ме сега тук пак в страна от бившия "соц-лагер", а хората са културни, усмихнати, възпитани и спазват всички закони. Направо им се чудя как са успели за 15 години да се превъзпитат или винаги са били такива. Мъжа ми каза, че не винаги, но откак глобата за пресичане на червено е 120 евро, всички чакат светофара... и т.н. Интересно в България кога ли ще се сетят за този прийом и ще има ли ефект

Мира, с това моля и аз бях голяма селянка в началото   Един познат англичанин даже ми каза, че много съм обичала да комадвам   И аз все се чудех защо ли не звуча учтиво, при положение, че използвах най-засуканите литературни форми за учтивост, които рядко можеш да ги чуеш   Е след време хванах цаката и като сложа едно моля и усмивка в края и на най елементарното изречение, ставам супер възпитана и учтива Ама си беше мъка докато схвана къде греша.
А малкият пък шашка в БГ всички особенно като каже "Не, благодаря" Ние обикновено казваме просто Не. Но това си е структура на езика, не е от неучтивост.

В Бг една приятелка ме попита защо непрекъснато казвам Добър ден, Довиждане и Приятен ден, след като никой не ми отговаря! Беше преди повече от 10 г. На бас, че всички знаят какво означава тези думи и са ги чували поне 1-2 пъти през първите си 7 г.
11bobi11, за да добиеш представа - ако тук се сблъскат 2-ма човека, всеки ще вика сори до посиняване. Ако в Бг се случи същото, единия ще вика къде гледаш бе .........., другия ще вика  да ти....... ...... с .......... .
Ако си мислиш, че си гризнала някой с ирония, не си ни най-малко.

Момичета много ми е интересно да чета при вас във форума. Дано не се обидите че ще се включа. Много ми е интересно как гледате на едни и същи неща по различен начин от мен.    Може би по- концентрирано ви се струпват нещата, а може и аз да съм свикнала с това. От дете съм възпитана да не си изхвърлам боклука където ми падне и честно казано не мога да се пречупя и да пусна билетчето си щом сляза от автобуса. Така възпитавам и децата си. Синът ми докарва до потрес хората по спирките като отиде да си хвърли боклука от дъвката в кошчето. От две години в София по спирките наслагаха едни кошчета за боклук както си му е редно. Но сега общината сключила договор с Концесионерите които извозват боклука, който не включва извозването на боклука от тези кошчета?????Параграф 22! Не съм живяла в чужбина, но съм ходила. Само на едно място в България съм виждала да е толкова чисто-в Албена.
Аз обичам да се усмихвам и го правя и по причина, че като се усмихна на някого и той ми се усмихва. И понеже изключенията са истинския живот докато обобщенията и правилата са ни само в главите да ви разкажа неуспешния си три годишен опит да опитомя продавачките в един детски магазин. Не поддават на усмивки и това е:) Последно отидох да търся обувченца на щерка ми и понеже съм купувала от там такива(но ги изгубих) попитах директно за тези обувки. Те, както можете да се сетите, не се виждат никъде - защо да се виждат - те клиентите са ясновидци. Получаваха стока, но там са сто продавачки и аз се обръщам към тази която е свободна от 10 минути и дори не ме пита какво ще желая. Но щом аз и казах какво искам(с прословутата усмивка) Тя ме поглежда и казва - Не виждате ли че получаваме стока? Въпреки всичко ми извади три размера различни обувки. Пробвах на детето- тези които и стнаха бяха бели от плат- питам други цветове нямате ли?А тя - ми няма и ме поглежда като някакъв плужек. Е аз пък се впечатлих-и друг път са го правили и да ви кажа гледам да не показвам че ми пука. Поглеждам под стъкления щанд и виждам поне десет други цвята. Врътнах се и си излязах-просто не видях смисъл да си дам парите.
Сега да ви кажа за такситата от летището. Мисля, че ОК взеха правата да превозват от летището и те си държат на тарифите- а те са като на всички таксита.  И мен са се опитвали да ме мародерстват, ама нъцки. Абе големи тарикати- как смучат от хорицата които идват от провинцията- от гарата до паметника Левски 15 лв!!!!! преди две години.А то и сега не струва повече от 3-4 лв.
От всичко прочетено от вас до сега ще ви кажа - променили сте ,но само за добро. Което ще ви пречи в пребиваването ви в БГ ако не успеете да се впишете и да оцелеете в средата на недружелюбни келнерки и  таксиджии обирджии. Нали не мислите че всички в БГ сме такива.   За съжаление и 100 000като мен да има на фона на 8 милиона сме си капка в морето ,но все от някъде се започва.