Уна,Кат,Ели,в крайна сметка този форум е точно за това-да споделяме!Животът е не винаги розов и на човек му става много по-леко,когато има с кой да сподели.
Уна,дори не мога да си представя какво ти е!Но поне кълбото се е търкулнало в правилната посока и няои възли са се отплели.Няма да забравиш,но пък ще се почувстваш по-добре скоро.Пък и вече нали си шеф
Кат,моите баба и дядо починаха през една година и мама се грижеше за тях.Беше се сринала психически,защото не й беше лесно да гледа родителите си в такова състояние.Разбира се,всичко се отразява на децата,които цял живот остават такива,когато стане въпрос за всичко,което е изградило живота им-родителите им.Така че разбирам мъжа ти,ще му мине,но трябва време.Много е тежко да виждаш майка си толкова нещастна,знам го от ичен опит.А за баба ти-много ми е жал за нея.Това е човекът,с който е минал целия й живот.Първата година казват,че е най-трудна.Но виж ти можеш да си помогнеш.ПОмоли го да геда мачуганка и отиди някъде с приятелки.Дори за няколко часа да е,ще се почувстваш нормална.Пък и за басейн може да провериш някъде.

Ели,страдаш от моята следзачатийна депресия


, разнасяща се по нашето крайбрежие.
