чудя се..

Има неща заради които се притеснявам(да не глътне нещо и да се задави на пример),но се старая да не се вманиачавам много и определено се чувствам много по спокойна.Онзи ден синът ми си разби устата,но не го превърнах в трагедия,все пак е дете ще пада,ще се удря,това не мисля че ме прави лоша майка  

Не си, не си, и аз съм така. Тук ниастина има мами дет се тръшкат за щяло и нещяло, но хора различни........

но хора различни........[/quote]



Подкрепям!

И аз съм същата . Детето е на ясла от 10месечно , аз на работа , таткото го виждаме и него вечер след 21 ч.
Чак ме дразнят някои майки как се стряскат или охкат като падне или се спъне детето . Моето и от количката е падало и от кошарата също . Няма какво да се тръшкам , лошите работи за секунди стават , оглеждам за поражения и продължаваме с белите .
Да ми е живо и здраво детето , всичко друго са бели кахъри

Ами не си сбъркана или непукистка
Всяка майка се притеснява за детето си!
Наистина тук понякога се престараваме,но всеки реагира по разли4ен на4ин на ситуации свързани със семейството си!
Гледай си детенце както намериш за добре и не се притеснявай от хората,които го правят разли4но.

anette1104, спокойно нищо ти няма   Това, че не се тръшкаш при най-малкият повод, не значи, че си лоша майка  

jenia vulova, права си, че лошите работи за секунди стават. Ама само да ти кажа, че паданията са си за шашкане, особено, когато детето си удари главата. Може да се получат сериозни мозъчни увреди, които да се установят в по късна възраст. Та затова недей толкова да им се дразниш на майките, които се шашкат те си имат своето основание. Хора различни, реакции различни

И мойта бебка пада два пъти от леглото, глътна разни работи и т.н. и аз не се чувствам виновна и не се тръшкам, но не се и гордея с тези неща. Никак    Не може хич да не се шашкаш за детето, особено докато е още съвсем малко. Ех, ако можеха да се грижат сами за себе си...
  И ако някоя мама каже, че въобще не се шашка за детето си и никога не се е "тръшкала" заради него, просто няма да повярвам.
  А, още нещо... понякога, когато четеш или чуеш за чуждите проблеми, те ти се струват незначителни и врявата излишна. Когато обаче ти се стовари същото на главата, мислиш по друг начин. Никога не казвай "Никога"!

Ами аз се шашнах като беба падна от столчето,ама то си е за шашкане-рева два часа милото.Постоянно прави бели ,я ще лапне нещо ,я ще си бие главата в стената или с някоя играчка ще си бръкне в окото и тн.Но на мен тва ми е работата ,тия две години да си гледам детето и да се шашкам ако нещо му се случи,а ти мила имаш и други грижи на главата така че не си мисли че си лоша майка.

Накара ме да се замисля......Може пък именно стоенето вкъщи да ни кара да бъдем все нащрек и да обръщаме внимание да дреболии. Ние сме едва на два месеца и половина, не знам докога ще се гледаме, не съм решила още, но дано не се превърна в майка  - орлица:(

Естествено, че няма майка, която да не се притеснява за детето си. Това никой не го оспорва. Доколкото схванах, това за което става дума е преувеличаването на даден проблем.

Браво, Анет, ти си СУПЕРМАЙКА!  
Нали това искаше да чуеш?!
А ние тука сме просто едни квачки - не сме си пуснали децата на 5м. на ясла, не работим по 50 часа на седмица, имаме си и баби, за кредити просто не сме и чували и се тръшкаме за щяло и нещяло по цял ден!
Ей сега отивам да си посипя главата с пепел в знак на разкаяние.  

Не мога да разбера дали с въпроса си изказваш негативно мнение срещу някои майки и " теми" пуснати от тях понеже ти се виждат маловажни Или наистина се замисляш дали ти даваш всичко необходимо на детето си след като си толкова претоварена с ангажименти.
Ако е първото моето мнение е следното. Всяка майка се притеснява ако се случи нещо неприятно на детето и. Няма повече, няма по малко. Но някои си го показват, някои не.Форума е за това да  се задават вапроси, търси се съвет, даже съчувствие. Много от майките не смеят да споделят тези "дребни" неща с приятелка, съпруг или майка защото най вероятния отговор ще бъде " стига и ти нищо му няма на детето". Може би някои момичета намират разбиране и отдушник в този форум. Може би това му е хубавото че не се познаваме и можем открито и най малките си вълнения да споделим.
Аз не намирам притесенията на майките били големи или малки за смешни и преувеличени.
Ако съм разбрала грешно въпроса ти моля за извинение. Прескачай такива теми, не ги чети просто.
Ако пък ти наистина се замисляш дали ти самата  не си "шашава нещо "след като не отдаваш значение на такива "дребни" неща значи може би наистина трябва да промениш нещо.
Аз самата не съм в къщи но да ти кажа искренно завиждам на майките които имат вазможност да си гледат децата, да прекарат всяка минута с тях докато са още мънички, докато са бебета. Няма нищо по хубаво от това. Майка не се става всеки ден, малко дете не се гушка всеки ден. Те растат бързо и ние накрая оставаме без тях. Така че намали темпото и се наслаждаваи на тези прекрасни мигове.

Може би е до човека. Имаше майки в родилното на които бебетата им се късаха от рев денонощно, а те си спеяха сладко без да им мигне окото. А аз по цяла нощ не спях за да слушам данеби моето бебе да ревне, и на всяко ревнало бебе скачах. Не че не познавам плача на моето бебе, ами данеби с другото бебе да плачи и моето и да не го чувам. И колкото пъти ревнеше влизах в бокса за да го успокоя, въпреки, че беше строго забранено. И сега сме си такива паники. От най малкото нещо и....     Пък недайси Боже да се разболее и ще се самообвинявам до гроб.   Сама си гледам детето не сме в цветушто финансово положение, а от бабите не се възползвам, а живея със свекър и свекърва, които ни създавам МНОГО, МНОГО проблеми    . Имам си прекалено много грижи, но въпреки това се притеснявам за детето си. Така, че не мога да се похваля, че нямаме проблеми и сами си ги създаваме като се кахарим за всяка дреболия свързана с бебо. Според мен зависи от характера на човека. Аз съм си прекалено чувствителна и се шашкам за всяко нещо, други мами много не им пука, карат я по леко. Но не мога да твърдя, че едните са  по добри майки от другите.

Честно казано-абсолютно съм съгласна.
Мисля, че това, което става повод за спорове във форума е именно фактът, че за да подкрепим собствената си теза, отричаме всички останали.
Истории и хора различни-няма супер майки, защото се грижат за децата си или трябва да ходят на работа-животът е шарен.
Мога да уважа натоварения живот на всяка една майка, но не и да тръгна да я лаская. Ако останеш във форума, ще прочетеш много тежки истории и жени, които трябва да се справят с повече неща от работа и докторат, защото са сами, децата им са сериозно болни и пр.

аз също мисля, че си е до човек.
падам си малко майка непукист. Не знам колко е хемоглобина на детето ми, миналия ден се изтърси по едни стълби, после го ухапа кучето на баба ми( малкия искше да му взема храната от устата) , но без паника се оправих. Преди всичко 1-вия човек, от който искам съвет е педиатърката. Тя ми казва точно какво да правя. Може би затова не съм имала нужда да пускам такива теми тук.

 

абсолютно вярно,за щастие в Б-я все още /незнайно докога/ имаме шанса да се насладим на най-ценните мигове.на мен също не ми липсва работата все още и не мога да си представя да се върна след 1 месец.

майко мила..драги  Ina i Lilita-изобщо не искам да обидя някого като казвам какво правя аз,нито твърдя че е правилно..не съм и казала че ако дъшеря ни глътне пирон ще ида да си правя опитите и ще я  оставя на ситер..лекар съм и тва с падането съм го учила..повод за постинга ми беше че хората с болни наистина деца звучат много по-оптимистично и засмени от останалите и си помислих че е нечестно..но не исках да намесвам други хора,затова пуснах идеята от мое име..
моля да ме извинят засегналите се,аз никога не сьм искала да си седя в къщи.никой не ме е карал да ходя на работа,това сьм аз и не се срамувам ни най малко..считам го за правилно и за мен и за детето ми,а ако на някой му е терсене че си седи в къщи 24/7 и не си признава- не е моя вината..
та-простете,тоя форум явно не е за хора като мен,а нетолерантата в случая не съм аз..напьлно уважавам факта че майка се тревожи за детето си,? беше за вида тревога
лек ден на всички,
Анна

Това е така наистина може би, защото успяват да се радват на малките неща в живота и ценят много повече мъничките радости. Освен това надеждата и отимизма им ги крепят в тежките ситуации .

Аз лично се старая много-много да не се шашкам. За сериозните неща разчитам на педиатърката на бебо.

Поздрави anette1104 ! И не ни напускай .

Ана,това пък откъде го измисли,в този форум няма правила кой може и кой не може да е тук. Поне не според темперамента и мненията на майките.
А иначе съм напълно съгласна с теб,че е добре да запазваме спокойствие при неприятни моменти с децата ни,но не винаги успяваме.
Освен това искам да си кажа моето мнение от личен опит относно паданията на децата...ами моето дете имаше няколко сериозни удара и то все в главата,като повечето пъти е бил на педя от мен и пак се е удрял.Вследствие на това му се появи рефлекс да повръща всяко второ ядене,който отшумя съвсем наскоро.Затова и напълно безобидно удряне понякога създава неприятности,затова мисля,че няма малки и големи тревоги за децата ни,поне няма такъв класификатор.Учим се в движение как да реагираме.

[/b]

Определено има хора които се шашкат от най-малкото - уви това, че задръстват форума с теми, които дори понякога звучат неуместно - лично аз напр. бях адски възмутена от въпроси от типа "плачат ли бебетата ви при ваксина"   , но всъщност може би форума помага много повече на такива хора, отколкото на тези с истински проблеми... защото когато човек се изправи пред истински проблем, то той разбира, че почти всичко зависи само и единствено от него....
може би затова форума на майки с болни деца е по-оптимистичен - обикновено там се влиза с конкретен въпрос за инфо или с желание да дадеш подкрепа...и да споделиш малките радости... и с цел да получиш подкрепа - но без да товариш с излишни подробности за болежки и ежедневни проблеми - защото такива всяка от нас има бол!
но все пак форума е за всякакви мнения - и ако някои ни се струват глуповати - просто да ги прескачаме... въпреки, че понякога наистина човек се дразни - но това пък вече си е мой проблем  

Много,много добре казано

Все крайни мнения...все спорове Всяка майка решава за себе си кое е най-добро за детето й

И аз съм майка непукист!Май сме много!

Anette1104,

и  двата ти постинга са смешни в опита си да са уж небрежни и без грам надменна умисъл. В тах няма капка толерантност и желание за истинсто общуване. С пренебрежително-арогантния си тон, най-откровенно си търсиш спора  
При което, разбира се, типично за твоя случай (ти като лекар ще кажеш по-добре какъв:) ) научваме в минимум текст максимум неща за социалния ти статус  
Нали не си милсиш, че Майко мила, Мила Майко и други подобни възклицания могат да объркат някого какво точно си искала да кажеш ... напудреното ти самомнение доста издиша, щом привиждаш чужди (или свои,   ) проблеми в нормалните човешки тревоги на мамите.  
Айде със здраве, скъпа, няма да ми липсваш, ако се не веснеш повече  
Отивам да си правя опитите, доктората вече си направих I'm sorry, baby...  а и да се депресирам дълбоко от това, че ако искам мога да си седя в къщи и да си гледам бебчето
     

много моля модераторът за закл'чи темата.
съжалявам ако някой се е засегнал,но невъзпитани реплики и обиди са последното което целях и бих искала да търпя
Дано сте щастливи с изборите си , дами . И малко повече позитивизъм не би навредил никому
Анна

Ама как можа толкова злоба да се събере в устата ти бе мило мамче? От един напълно безобиден коментар ти започна диагнози да даваш. Я по-спокойно, май си се поизнервила покрай седенето в къщи с детето а?

anette1104, изклучително съм доволна от твоята тема, изобщо несмятам че е нужно да я затварят- повечето мами са съгласни с теб.
Достойна си за възхищение, и дори мога да те нарека герой.
Гледай си бебче, и семейство, целувки, и не ни напускай, както каза мама Margarita.

Абе незнам ти каква майка си, или аз каква съм - това един ден само децата ни ще кажат със сигурност, обаче има нещо мноооого вярно - има голямо, не огромно количество майки, които преиграват и  се вманиачават в децата си - но това си е тяхно право.

Леле,това от къде ти се събра в акъла да го напишеш,и какво им е на постингите,ама наистина ей това ми се вижда малко пресилено.Момичето пита нещо съвсем безобидно вие го превръщате едва ли не в обида за останалите майки,вече човек да не смее да пита за нещо е гати.

  Това вече ми звучи съвсем различно. И с това уточнение, макар и с леко забавяне, мога да се съглася с теб за много от нещата, които писа.
  Аз също имам проблем с детето си, но не смятам, че с него трябва да занимавам майките в този форум. И темите за пъпки, падания, рев по повод и без повод и т.н. са всъщност начин поне за секунди да забравя за голямата си тревога и да участвам наравно в обсъждането на ежедневните грижи около децата. По този начин не бягам от проблема, просто се опитвам да го превъзмогвам всеки ден и да продължавам напред.
  Не знам дали трябваше да ги пиша всички тия неща...  

И аз така мисля,аз също съм реалист и не обичам да правя от мухата слон и да преувеличавам дадена ситуация.Предпочитам да взема трезво мерки,за да реша даден проблем,отколкото да тръгна да обикалям в несвяст и да се вайкам,това си е чиста проба губене на време.Аз пък не мисля,че прекаленото вманиачаване в детето би било признак,че си добра майка.

Не виждам какво и е хубаво на темата щом поражда негативни емоции. Анетте сама пожела да се заключи.
А това дали някой си стои в къщи или работи не смятам че интересува някого.


"Няма нищо по лошо от лекар с титла но без опит и разбиране"

Разни хора - разни тревоги и начини на реагиране. Аз не разбирам за какво точно се дразниш, Анетте - някои мами реагират по-емоционално, и какво от това? Да тръгнем да ги променяме ли? Няма да стане - въпрос на характер. Казано е поне 100 пъти, и по други поводи, като те дразни някоя тема, защо я отваряш и четеш? Подминавай и си чети само това, което те интересува.

За всяко нещо си има причини... Много по-лесно е да осъдиш някого, вместо да опиташ да го разбереш. И цялата тая работа с форума е на доброволни начала - и писането, и четенето...

strandwasser най-възпитано е изказала мнението на "другата" половина майки и аз напълно я покрепям 'newsm10'
Искам детето ми да расте сред майчини грижи и любов, затова прецизно избрахме момента за неговото създаване - за да мога да му посветя цялото си време и внимание! Точно, защото не искам просто да създам живот и да го захвърля някъде с блаженното самозаблуждение, че "няма друг начин" и видиш ли - точно сега трябва да уча, да работя...но говоря само за себе си, не искам да налагам този начин на живот на всички останали! Но и няма да позволя да ме обиждат, че видиш ли, се глезя и превземам, като внимавам детето ми да не забоде глава в масата или да не налапа нещо мръсно или опасно! Радвам се на времето, което прекарвам с бебо (а то лети страшно бързо) и съм щастлива, че му го посвещавам! Иначе можех да се върна на работа още преди месеци, но за мен това не е важно! Искам да се радвам на детето си и го правя с удоволствие!

Малко късно се включвам в този спор - но мисля че всъщност няма спор. Аз също съм от майките, които не споделят проблемите си - просто съм по-затворен човек и страшно се радвам че има други майки които спокойно споделят всичкол Така аз прочитам тяхните проблеми и намирам отговори за своите.
Анетта а ти не се претеснявай - НЕ СИ ЛОША МАЙКА
На мен често ми го казват, че не съм обръщала внимание на дъщеря си, но вярвай ми възпитах дъщеря си прекрасно. В момента тя е на 9 години и се справя почти сама, освен това е отличничка, общителна, има много приятели ..... ще спра да се хваля.
Справяш се прекрасно важно е детето да знае че го обичаш, дори когато не си до него.

Аз също не виждам смисъл в тази тема.
Да, вярно е, че някои майки се шашкат повече от нормалното. Чудила съм се на теми от рода на Бебето ми се разплака гръмко през ноща, Помощ какво да правя, акото на бебето има зеленикав цвят с тревисто оранжеви отенъци.....и от сорта.
Но никога не бих си позволила да ги коментирам по начина по който го правиш ти . Защо ?
Защото когато аз самата бях майка за първи път и в самото начало на това "изпитание" и най-малкото нещо, най-лекото проскимтяване и промъркване ме хвърляха в паника. Подскачах като гърмян заек при всяко по-нехарактерно обозначаване от страна на бебето.
Но ето че времето минава, а то дава опит и тези първи страхове се преодоляват и забравят. Сега имам второ бебе и сама се дивя на себе си, че и при истински тревожни ситуации не се впечатлявам особено.
Така, че моят отговор на въпроса ти е, че не липсата на докторати и опити и проф. ангжименти е причина за майчината хистерия понякога, а просто липсата на опит. Който с времето се натрупва и елиминира излишните страхове.  
Така, че нека не забравяме от къде сме тръгнали. Във всяко отношение.

До човек си е, но така както ти се справяш е много по-добре. Аз съм от лесно шашкащите се.

Браво Додо! Много точно казано!

на мен ми предстои да стана майка за пръв път, дай боже, и със сигурност знам отсега колко много въпроси ще имам и как ще се чудя за всяко нещо...дори сега, по време на бременността, има маловажни неща, за които се паникьосвам...

Но не мисля, че има нещо лошо в това. Какво има да се чудиш толкова? Едно от момичетата беше го написала чудесно - за да подкрепим нашата теза, отхвърляме чуждата. Мисля, че твоите разсъждения клонят точно натам. А това, че пишеш докторат, извинявай, но няма нищо общо с това, че си майка. Иначе, пожелавам ти да го защитиш лесно и скоро!

  Додо,напълно съм съгласна с теб!Аз съм майка за първи път,притеснявам се за детето си и го гледам сама.Когато нещо ни ми е ясно се обръщам към форума Нали за това е създаден-да си помагаме взаимно .Единственото,което не разбирам е вси4ката тая жлъч дето доста често намира място в темите  
Мисля,че всички сме в този форум с една и съща цел-да обменяме информация за нашите деца,или се лъжа ???

Опита, темперамента на майката, професионални тревоги(ако има такива) и още ред фактори оказват влияние на шашването у майката  
 

Анетте -> намирам за правилно "чудетето ти"!
Ти си си наред   , да си жива, здрава и бебката ти също и както каза Марги - стой си тук   . Харесваш ми    и ти правя евалла.  

П.П:В никакъв случаи    не намирам постингите на Анетте за скандални  

на Додо и   на Мимката

здравейте отново,
съвсем не очаквах да се разрази такъв спор и да чуя токова ужасни неща за себе си..явно съм засеганала маса хора ,без да имам подобна идея дори-моля ОФИЦИАЛНО ако някой е приел нещо лично да ме извини..опитах се да споделя мисъл к ме чудеше отдавна и конкретно с повод че четох форума за специални деца,а не с цел да критикувам тревогите ви;все още ми е интересно обаче как битието определя съзнанието.Аз явно много се промених както дойдох тук(преди време бях пуснала тема за излизането без децата,разговорът макар и да не стана толкоз обиден имаше съшия дух както този)..,а и след толкоз бачкане не ми остават сигурно сили да се томозя за неща.к АЗ лИЧНО И АЗ ЕДИНСТВЕНО намирам за не-важни толкоз..ако някой се интересува от културо/етно/психо -логия-това всъщност е л*бопитното на разговора, за разликата в ежедневието и до какво води то,дори при хора по принцип хистерични като мен.. става дума за контекст и характер едновременно очевидно..с глобализация и живеененто ни по "западен модел" е вероятно след 4-5 години да не сме малцинство мислещите като мен
весел weekend&Герг*вден,
Aнна
пс.докторатът беше споменат само защото е символ на много работа(50+часа/седм)за много малко пари(с късмет към 900/месец) и има всичко общо с това да си майка поради тез" причини

И аз като теб започнах да се замислям, обаче да са ни живи и здрави децата и повече бели кахъри. Това е по- добрият вариант. Ако знаеш на мен как ми се иска да се притеснявам за нещо моломажно, а не да си мися сега ще ходим на изследвания и прочие. Ето например моето дете вчера падна от спалнята пък аз си помислих не стига, че детето не е добре пък аз каква я свърших.

 

И аз живея в САЩ и знам колко е динамичен живота в тази дьржава, особено като разчиташ само на себе си и сьпруга си.
Това че сьвместяваш толкова задьлжения е голям успех. Дано да успееш да сьхраниш нервите си и занапред, както явно разбирам сьумяваш до сега. Пожелавам ти го най-искрено!
От личен опит мога да кажа, че здравето е най-важното нещо в живота. Имам желание и да уча и да работя, но в името на здравето и доброто на моят мьник си стоя в кьщи и си го гледкам. И сьм щастлива, че болестите (да е глух дявола!) са минало.
На всички мамчета пожелавам да са здрави и да отглеждат здрави и щастливи дечица!!!
Весели празници!!!

Не виждам проблем от това, че някой се шашка в повече от колкото трябва... Ами като ми се стори нещо глупаво не го четя и гледам се въздържам от коментар (е не винаги се получава).
Форумът е за това всеки да си сподели мнението като в отговор може да получи и подкрепа/разбиране или да до оплюят... не може да се очаква чсички да те подкрепят или да мислят като теб(понякога може и да се почувсваш обиден, но това е цената на "комуникацията")
Седиш си сама в къщи (комуникация с външния свят-Интернет, денонощна ), притесняваш се за нещо, бабите са стотици километри, получаваш съвети, които ти се струват странни ("има пъпки, ... къпи го в солена вода или смрадлика" или "мажи го с мас"- мъжа ми подскочи от земята като чу и каза НЕ) ами естествено е да зададеш глупав въпрос, ако не успееш със търсачката.
Понякога човек има нужда от отдушник - да се оплаче (бебето реве, а ти не можеш да го успокоиш - дали не си най-лошата майка?!... ако на някой друг се е случило значи не е толкова зле работата) , или да сподели нещо, което му се струва "велико" - "ура той може да си държи главата изправена", или да си "поговориш глупости"

Да търсиш съвет не значи да товариш другите с проблемите си! Поне според мен! Да не говорим, че повечето теми изглеждат пресилени - пхросто щото може да има две идентични на една и съща страница!!! да не говорим за излишни въпроси - направо риторични - почти от типа "ака ли бебето ви" /само такъв още не съм срещнала/
Дразни може и  начина на питане - имаш чувството че за майката не е важно какво ще й отговориш, а това да разкаже за своите притеснения .... няма лошо стига да не се афишира с "!!!!" купища и ГОЛЕМИ букви.... Пък и някои мами като се разтроят и напускат 5-6 въпроса, в по-голямата си част безсмислени... Има си "Клюкарник" за това! Щом им се "говори" - моля, ама не е нужно да товарят този сектор с безмислено бръщолевене - да влезнат в "Клю"-то и да си побъбрят! Затова си има и групи - еди-кога си родени и чакащи и т.н. Има и чат!!!