Тези дни ми е придошъл един силен импулс по отношение на местата за паркиране на хората с увреждания. А именно - дразня се по паркингите на разните магазини и други подобни, че специалните места са вечно заети не по предназначение. ЧовекОт, приспан от инерцията, иде, мята си автомобилчето на широчко и на близичко, и хич и не обръща внимание на табелките и знаците.
Та, със засилването на импулса у мен
, си припомних каква табелка съм виждала по Загребските паркинги под знака с инвалидната количка:"А като взимате мястото ми, искате ли да вземете и моето увреждане?"
Много силно внимание ми беше обърнала табелката тогава и си спомням колко ясно усетих пробуждащото послание на този прост въпрос.
Та, вчера ми хрумна, че можем да направим една малка пробудителна кампания чрез този тъй силен въпрос, която изисква минимални средства и усилия - просто всеки, който приема присърце проблема, може да си носи едно тестенце с посланието на лист в чантата и да подпъхва по листче под уважаемите чистачки на уважаемите автомобилчета на още по-уважаемите дремуцащи по инерция.
Като как намирате идеята?
- целева група.
когато има паркирани коли по тротоарите и така паркирани,че се е налагало да слизам с количката на улицата където се движат колите ,за да заобиколя някое паркирана кола на тротоара и това адски ме изнервя
дали някои ще си вземе поука и следващия път да паркира правилно
Няма начин да го разберете. Единствено по някой стикер, който обикновено се слага доброволно от ползвателя на правото или злоумишлено от мним ползвателн на правото. Така, че за мен листчетата отпадат-може би за спрелите коли по тротоарите ще важат, но на паркингите с обозначение пред магазините няма как да сте сигурни на сто процента. Надпис под табелата или знака за обозначение ще изиграе определена роля и ще има ефект- възпитателен най- малко.