Здравейте момичета!
Извинявам се ако засягам често дискутирана тема, но не мога да намеря отговора за себе си.
Ще ви кажа накратко днешната случка. Тя не единствена.
Срещам едно момиче от нашия блок. Познавам я бегло по физиономия. С изненада установявам, че вече бута количка, а аз само веднъж я видях бременна. След като й честитих тя веднага ме попита как се храним и още ли кърмя Деничка. (Изглежда ми се носи славата из блока, че все още кърмя почти 10 месечно бебе, при това тя е почти само на кърма.) Оказва се, че нейното момиченце няма два месеца, а кърмата й вече много е намаляла и всеки момент ще спре. С баткото не било така, но ей на - сега няма кърма. Захванах се да й обяснявам, че не е толкова трудно да си увеличи кърмата, но просто трябва да се откаже от три часовите интервали между храненията, да кърми и нощем.... И още на средата на обясненията ми забелязах, че тя загуби интерес. Не знам, може би очакваше да й кажа някаква магическа формула и това й се видя твърде елементарно. За миг се почувствах като някаква сектантка, която обяснява на случайните минувачи как е открила просветлението и т.н.
Често когато говоря с приятели за кърменето усещам, че ме възприемат като някаква фанатичка. Пък и може би наистина е така щом продължавам да си кърмя детето на фона на целия негативизъм около мен. Благодарна съм на съпруга си, че ме подкрепи, на този форум за безценната информация, която ми даде и на дирския клуб за бъдещи и настоящи майки. Никоя моя приятелка обаче не е кърмила детето си толкова дълго. Как мога да им предоставям знанията, които натрупах без да ставам досадна? Всички твърдят, че искат да кърмят децата си по-дълго, но сякаш правят едва ли не всичко, за да си спрат кърмата. Още повече, че педиатрите сякаш нарочно усложняват кърменето максимално.
Как да казвам това, което знам без да ставам досадна? Разбирате ли ме? Изпадали ли сте в подобни ситуации?
Извинявам се ако засягам често дискутирана тема, но не мога да намеря отговора за себе си.
Ще ви кажа накратко днешната случка. Тя не единствена.
Срещам едно момиче от нашия блок. Познавам я бегло по физиономия. С изненада установявам, че вече бута количка, а аз само веднъж я видях бременна. След като й честитих тя веднага ме попита как се храним и още ли кърмя Деничка. (Изглежда ми се носи славата из блока, че все още кърмя почти 10 месечно бебе, при това тя е почти само на кърма.) Оказва се, че нейното момиченце няма два месеца, а кърмата й вече много е намаляла и всеки момент ще спре. С баткото не било така, но ей на - сега няма кърма. Захванах се да й обяснявам, че не е толкова трудно да си увеличи кърмата, но просто трябва да се откаже от три часовите интервали между храненията, да кърми и нощем.... И още на средата на обясненията ми забелязах, че тя загуби интерес. Не знам, може би очакваше да й кажа някаква магическа формула и това й се видя твърде елементарно. За миг се почувствах като някаква сектантка, която обяснява на случайните минувачи как е открила просветлението и т.н.
Често когато говоря с приятели за кърменето усещам, че ме възприемат като някаква фанатичка. Пък и може би наистина е така щом продължавам да си кърмя детето на фона на целия негативизъм около мен. Благодарна съм на съпруга си, че ме подкрепи, на този форум за безценната информация, която ми даде и на дирския клуб за бъдещи и настоящи майки. Никоя моя приятелка обаче не е кърмила детето си толкова дълго. Как мога да им предоставям знанията, които натрупах без да ставам досадна? Всички твърдят, че искат да кърмят децата си по-дълго, но сякаш правят едва ли не всичко, за да си спрат кърмата. Още повече, че педиатрите сякаш нарочно усложняват кърменето максимално.
Как да казвам това, което знам без да ставам досадна? Разбирате ли ме? Изпадали ли сте в подобни ситуации?
на всички бебоци! 
. 
. Както и да е, и аз питам, подпитвам и ако има интерес някакъв, опитвам да убеждавам, но е трудно. И наистина като че ме имат за луда 
. До нас в кварталната градинка се събираме около 20 мами с бебета м/у 3 и 9 месеца, 2-3 само кърмим, като само аз не съм захранила все още, чудят ми се на "тъпия" акъл, кой знае и как шушукат зад гърба ми 
, ама дреме ми 
. Някои си мислят че от икономии го правя, други че ме мързи да се занимавам и за това не захранвам. 
Гледаш интелигентни хора са а немърливи и нехайни, не им се чете, не ги интерисува. И така, те ме гледат странно, аз ги гледам странно и си се чудим една на друга на методите:thinking: 
И не си премълчавам - но пък и почти не общувам с мами,на които им е първо дете,а от тези,на които им е второ,няколкото сме на един акъл и само една не беше убедена.Но понеже имахме числено превъзходство и настъпателно я убеждавахме всички,тя се задържа да кърми до 6-тия месец,макар че искаше да спира още в края на първия,защото бебето беше с рефлукс,че да можела да му дава Фризовом! И тя си го казва директно - ако не бяхте вие постоянно да ми се карате и да ме карате да се чувствам лоша майка,че не искам да си кърмя детето,никога нямаше да изкарам толкова дълго (а си спря кърмата с хапчета 6-тия месец,защото искаше да пази диета - но предвид липсата й на мотивация е цяло чудо,че изкара толкова).Сега гадно звучи,че сме я карали да се чувства лоша майка - макар че никой никога не й е казвал такова нещо,а само си пеехме песните за колко е полезно за детето и че по-добро от това няма - но пък ефект имаше,което е по-важното.Явно и до числено превъзходство опират нещата - защото засега кърмачките сме единици и затова ни гледат като секта - а ето в случая,когато сме повече,и другите се мотивират 
Че в млякото ли се е позиционирал тоя мозък бе?И ако е така значи преди да роди той съвсем е липсвал. 
) - майката да си почине и т.н. Макар, че не зная кой болен мозък е решил, че кърменето е по-трудоемко, е аз ако трябваше и шишета да изварявам просто щях да се гътна. Нещо като криворазбраната цивилизация - ама пак не сме в час. 
То това беше само един от хитовете и другите причини бяха потресающи, ама ей на не съм ги запомнила. Ако мъжа ми си спомня ще ви пише да се посмеете малко 
Напрво ми се свива сърцето като си помосля, а мъжът ми изобщо вече не ще и да чуе за въпросната майка 
Неведнъж съм се чувствала, като глупачка: досадна и многознайна. Виждам грешките, които майките допускат, поради незнание или просто нежелание да се кърми.
