СЕПТЕМВРИйско бебче мило в мамино коремче се е скрило!

Оооо, фотоапарата задължително си го пъхнете в чантата за болницата (пък после и Шийла много ще се радва ) Невероятни са малките човечета, наистина нямам думи, за да го опиша. Родих рано сутринта, в 10 бяхме в стаята и лежах и разглеждах бебка, бяха минали часове без да се усетя.

За мен трудност си беше кърменето, въпреки че мисля, че бях доста подготвена Иначе с таткото се редувахме да се дундуркаме през нощта, пък денем малката като спеше и аз си подремвах и така, а той на работа

Здравейтееееее, много сте изписали браво на Вас
Ние местихме магазина, нали знаете типично по български 1 седмица им трябваше на БТК да пуснат тел и нета, ама вече съм на линия, изчетох всички каквото сте изтворили. И ние се готвим за сватба ама чак на 21 юни, нали го няма мъжа като се върне от рейс тогава. Сама си се оправям, ресторанти, рокли ама то много щуротии. Иначе сме решили да направим нормална сватба с 60-70 гости, стандартно. Винаги съм си мечтала да е моята приказка, ама сега няма точно как да стане. поне изживях мисълта, че ще съм булката кит или булката Титаник 
Хубав ден и много усмивки!

Леле момичета, аз съм загубила тренинг на такова писане... Преди като пишехме в очакващи бебета през септ. 2006 пак пишехме стотина девойки и като родихме с времето се разредиха редиците - та сега максимум да сме 30-40 активните... Както и да е...
Ето специално за Муцито да види как изглежда човече на 3-4 дни
За негативни неща... еми то клише пак ще използвам - всичко негативно се компенсира... Общото оплакване е от недоспиване, но това не е валидно през първия месец - поне при мен. Първия месец Спаси спеше много и хапваше... После започна да се буди с пъшкане покрай коликите... Иначе на мен след раждането ми тежеше само възстановяването от ... хм... хемороидите  Никога не бях имала такива екстри и до последно не знаех кое ме боли - оказа се, че от самото раждане няма капка остатъчна болка, но дупето... в рамките на месец и то се оправи де... А за самото раждане - не е безболезнено но си е приключение - в смисъл - нещо неповторимо е - някои хора скачат с бънджи, други взимат наркотици - раждането също е някаква форма на невероятен адреналин, но със страхоооотно последствие.

Ооо, Муци, фотото е задължително за багажа в болницата! Кога друг път детето ти ще бъде само на 3 часа!!!
Моят син, както се вижда от лентичката, е на 2г. и 3м. Обяснили сме му вече за какво става въпрос. Самият той казва и показва, че в корема на мама има бебе, че бебето ще спи в негово легло, че ще го къпем в неговата ваничка, като играем по-буйно и му кажа "внимавай да не ударим бебето" идва и ми погалва и целува корема.... Много е мила картинка!
А трудностите - те са част от играта, но определено са значително по-малко от радостите.
Аз от недоспиване не можех да се оплача докато сина ми стана на 6м. Спеше си непробудно по цяла нощ, най-много да измърка за малко, аз залюлея леглото и толкоз. Обаче дойде юнската жега, почнаха да му никнат зъби .... и стана страшно. Поне докато не разбрах, че няма нищо лошо в това детето да спи в леглото на родителите си. И така почнахме да спим заедно и дори да се будеше по сто пъти на нощ, ми беше лесно защото в просъница подавах шишето с водата, гушвах го и пак заспивахме.
Виж, проблема хранене ми беше по-голям. С кърменето не ми се получи работата. Стени беше мързеливо, поспаливо бебе (това от жълтеницата) и си спеше дори и гладен. Засукваше колкото да се унесе да заспи и после си спи на гърдата, а аз искам да наддава. Имах и други проблеми (не свързани с раждането или детето), които пък много ме натовариха психически и така, много рев му изревах и заради неяденето и заради другото и нямаше как да получа стабилна лактация. Взехме да се дохранване. То пак беше мъка докато уцелим кои шишета са му удобни да пие от тях (затова несе презапасявайте със шишета предварително!!!).... но постепенно започна да се храни човечето, аз се успокоих, че не съм некадърна майка, която си държи детето гладно и нещата си дойдоха по местата. В тоя ред на мисли да ви кажа - дори и да не ви се получи с кърменето, не се укорявайте и не позволявайте някой да ви смачка с фрази от рода, че не щеш да дадеш необходимото на детето си и т.н. Добрата майка е спокойната майка!
Та, така е! Минава се през някои проблеми. Но въпрос на житейска философия е дали ще обръщаш повече внимание на тях или на хубавото. А децата са хубаво нещо, поне според мен!

Здравейте и от мен!
Аз съм една от майките,която...не изпита майчинските чувства веднага.
 Родих със секцио и когато ми извадиха бебето и ми го показаха се почувствах много странно. Целунах го и ми го взеха... После нямах търпение да го видя /на другия ден/,но в сравнение с чувствата,които изпитах по-късно към него и които изпитвам сега....има голяма разлика. Може би просто,защото не можех да ги различа. Отношенията между баща и син...това са най-хубавите моменти. Да гледаш как мъжът ти,който пред теб се е правил на мъжкар изведнъж омеква, как дундурка малкото бебе, как му сменя памперса или пък го къпе. Как си говорят ,а сега..как си играят и се борят и какъв смях пада...Лелелеееееееее супер моменти са това. Сигурно след години няма да е същото,но сега да се наслаждаваме на моментите на близост и на детските години,в които се връщаме и самите ние покрай децата си. Мами,да знаете хубаво е да си майка,но и адски изморително. Но нали това е смисълът на живота,да оставиш нещо след себе си и да се постараеш то да бъде по-добро от теб.      

Да се запиша и аз в тази тема. Толкова бързо пишете, не смогвам да ви изчета  .
Аз имах напрегнати дни - малко неприятни емоции, доста работа и за капак на обяд имах съвсем леко кафеникаво зацапване  . Та след работа съм при доктора - дано всичко да е наред  .
Това е за сега - стискайте ми палци.

много съм щастлива...искам да се похваля - днес малко нелегално покрай зъболекаря пообиколих 2-3 магазина и  намерих страхотен магазин с дрехи за нормални хора, а не някакви парашутки и са приспособени за бременни с еластични колани. Най-хубавите дрехи за бременни, които съм виждала...събота и неделя ще ходя поне 1 панталон4е да си взема. Пробвах ина4е едно..най-малкото - у4удващо за мен, но ми беше съвсем леко голям и то най-малкия номер  /за 1 път съжалих за това  /  но пък продавачката ме успокои веднага/продавачка в нужда се познава/ : То ти още ще напълнееш"  музика за ушите ми -> уффф това чове4е мн го харесвам...запоследък вси4ките ми емоции си пасват с него...жалко 4е не мога да изглеждам така от време на време  ...

Belladona стискам палци всичко да е наред. Почивай повече уикенда и пиши довечера след прегледа 

Муцо, много обичам раждането. Няма такова чувство...няма.
Ето я моята втората, секунди след като се роди я повдигам с помоща на акушерката. Татко ни снима,  сестричка с моята най добра приятелка в стаята също.


След това си легнах в кревата и се запознах с новата девойка. Огледахме я, опипахме я, целувки, усмивки, снимки. Сестричката скача наоколо и снима с камерата която и бяхме дали специално за случая. Дребната гледа кротко и аз я закърмих. Прегледаха ме сестрите и си отидоха. И така аз и семейството си гугаме.



Като беба заспа, си взех душче, облекох си удобни дрешки и скочих с нея в кревата да пробвам да спя. Но аз явно не мога след раждане, защото съм като на наркотици, окото не спи. Та си я галих и гушках за няколко часа, докато ме пуснат да си ходя в къщи.

И двата пъти страдах в началото с кърменето, но се оправям накрая. Като Ирини, хемороидите ми разказаха историята - ужас. Нямаме семейства тука, та сами си караме, та първите няколко месеца като зомби се чувствам.
Децата са огромно щастие и трудна работа. Не виждам родителското преживяване като приказка, има доста трудни моменти. Но за нищо не бих го заменила.

Сега чак стигнах да погледна снимките с коремчетата- много са сладки, ама направо ме хвана срам да качвам аз моя снимка, такъв ми е голям тумбака, направо ужас! А Шейла си е направо като манекенка!!! И без това имам някой и друг излишен килограм от горе. Как ще съм последните месеци, ме е страх да си помисля ! Предишните две бременност завършвах поне с 22-25 кг. от горе. И се задъхвах и уморявах, болеше ме кръст, подуваха ми се краката... Не ми се мисли, че цяло лято е пред нас!!! Май предпочитах да карам последните месеци през друг сезон, но така ми било писано....

Шейла любима, много хубави снимки! Аз да си призная, докато четях разказите за емоциите около новородените много се разчувствах и малко си  ....

Да випитам-болят ли ви зърната? Моите почнаха да ме сърбят и болят...дали не е от растежа? не ги мажа с кремовете, мажа само гърдите без зърната. Та незнам какво да правя. Четах че трябва да се масажират с хавлиена кърпа, за да се подготвят за кърменето, да загрубеят за да не се разранят. Наистна са ми станали много чувствителни....

Относно раждането- аз също не изпитах веднага майчински чувства. Радвах се, че всичко е минало, че бебето е здраво и е добре, и единствената ми мисъл беше, че исках по- бързо да си тръгнем и да се махнем от болницата. Така със сина, понеже всичко беше наред, успях да ги накарам да ни изпишат още на втория ден!
Вече вкъщи се поотпуснах и започнах да изпитвам щастие от това да съм майка!

Здравейте!

Аз бях за известно време в болница. Получих кървене и се оказа, че има отлепване. Посиниха ми дупето от инжекции за 8 дни и ме изписаха. В момента всичко уж е под контрол, но вече втора седмица имам ежедневно светло-кафеникаво зацапване. Притеснена съм и това се отразява на настроението ми. Постоянно съм концентрирана върху това какво чувствам като болки в корема - придърпвания, пробождания и т.н. Благодарение на това почувствах как бебето се качи по-нагоре 
Иначе сме 9 см. и махаме с ръчички и крачета. Постигнахме някаква договорка да стои вътре още поне 6 месеца, пък да видим.

Усмивки на всички