Saanita,миличка не се измьчвай.Знам,че това е невьзможно,но аз си мисля,че детенцето ти е вече на по спокойно място и не иска да те гледа така да страдаш.Знам,че те боли до полуда и не можеш място да си намериш,знам,че няма утеха за тази болка,но ми е мьчно като чета постовете ти и виждам каво преживяваш.Как да ти помогна миличка?Всеки пьт когато те чета се врьщам в АДА.Истината е,че трябва да приемеш,че рожбата ти я няма вече и да се научиш да живееш с тази мисьл,иначе ще полудееш.Аз бях на рьба.По цял ден плачех и четях тук ,в този форум.Тези майки ми помогнаха да си стьпя на краката.Някьде тук бях чела,че има няколко фази на тьгата ,когато загубиш любим човек.Не ги помня точно,но беше нещо такова-пьрвата фаза е отричането,не искаш да повярваш ,че го няма.Втората е гнева мисля,т.е. обвиняваш всичко,за загубата му.и накрая идва болката,когато осьзнаеш,че нищо не можеш да промениш.Казват,че колкото по бьрзо стигнеш до болката и я изживееш,толкова е по-добре за теб. 
Благодаря за разбирането и подкрепата , но при нас нещата не са така ,може детето и да е живо .. Аз съм реалист човек и при реален отговор , ще приема истината каквато и да е тя , когато разбира се някой все пак ми отговори ... искам да ти кажа , че не изпитвам гняв , искам истината за детето ни , ами ако е живо , защото има и такава версия ? Ти как би го осъзнала? Аз търся истината и пак казвам , че ще я приема каквато е ...
дано си намерим детето, само това искам 
