Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.

Номинации за най-голяма муня

3 563 650
18 481
1

Отговори

1
...
140
141
142
...
1233

# 2 100 28 юли 2010, 18:54 ч.

Мнения: 165

прясно... от днес Whistling

главни герои: аз, моя милост и другата в мен Mr. Green

време и пространство на действието: работно, на улицата /не свързвайте двете неща съвсем буквално и по мръснишки Naughty

/

та, такааа... днес беше един от най-отвратителните ми дни на работа

изпокарах се с всичко живо, що срещнах в офиса /а иначе не съм такава Flutter

. наистина!/ не върви тая работа и не върви! все някой не свършил нещо, не обяснил, както трябва, мислел да каже нещо, пък не го казал... всичко това обърка моята работа... и аз така #Cussing out

...
стига толкова увод
излизам да свърша нещо служебно, естествено още съм под пара... звъни ми телефона. колегата. "извинявай, ама трябва да се върнеш, не съм ти дал еди-кой си документ... останал е на бюрото..." леле как ми кипнааааа #2gunfire

като го почнах по телефона едни майни, едно чудо... Embarassed

в тоя момент чувам клаксон, точно до мен, ноооо нали сея змии и гущери, обръщам се по посока на клаксона и викам "кво си се разбибиткал, беее, я тихо! не виждаш ли, че говоря по телефона!" поглеждам и виждам такава физиономия Shocked

. след секунда човечецът се окопитва и ми вика на свой ред "кво си се разприказвала по телефона, бееее, не виждаш ли, че си по средата на улицата!..."
осъзнах се моментално! наистина бях по средата на улицата... Shocked

и даже вече бях спряла 3-4 коли...
срам и ужас Embarassed

... още ме държи Embarassed

# 2 101 28 юли 2010, 20:38 ч.

Мнения: 1 159

Цитат на: Атти в вт, 27 юли 2010, 15:23

..... Нямам и телефон, кой ходи до тоалетна с телефона си?

Аз ходя!И съм го изтървала дори,ама то беше преди да подновят тръбите и...го извадих,изсуших и той си проработи дори!Тогава разбрах,че съвсем не съм гнуслива!

# 2 102 29 юли 2010, 08:08 ч.

Мнения: 13 512

Цитат на: edelweiss1 в вт, 27 юли 2010, 19:49

Тя историята не е моя, ама..
Като заговорихте за тоалетни..та се сетих, за познати на мои познати Laughing

, които били в чужбина.та въпросната тоалетна била от тези с жетон от 1 евро, пускаш евро отваря се вртата и като влезеш автоматично се затваря след теб. Та наще хора-съпруг и съпруга, решили по ганьовски да метнат системата и да свършат и двамата работа с една монетка Grinning

Влязъл първо мъжа, свършил работа човечеца и на излизане бързичко се шмугнала съпругата му. Каква била изненадата за чакащите отвън хора, когато тъкмо шмугналата се вътре съпруга свлякла облекло и седнала-в тоз момент вратата широко се отворила и разкрила прелести пред смаяните погледи на останалите чакащи пред вц-то Shocked

Явно тоалетната била с някакъв температурен датчик който се задейства като усети някой вътре, който се е оказал там, без да си пусне монетка Grinning

еее. това е много яко!

# 2 103 30 юли 2010, 11:32 ч.

Карлово
Мнения: 5 369

Цитат на: edelweiss1 в вт, 27 юли 2010, 19:49

Тя историята не е моя, ама..
Като заговорихте за тоалетни..та се сетих, за познати на мои познати Laughing

Или е под видеонаблюдение. Joy

и е работа на оператора.

# 2 104 30 юли 2010, 11:56 ч.

Мнения: X

Да се включа и аз с една муньовска история.
Бях се изтипосала в темата за дебитните карти, но разказът ми си е точно за тук.

Веднъж влизам в супера с една приятелка, напълнихме порядъчно торбите и отиваме на касата да плащаме. Оказа се, че не ми стигат парите в сметката, а кеш нямам. И да съм имала, похарчила съм ги. Между другото, имах лошото предчувствие, че някой ден ще ми се случи нещо такова. Приятелката ми предложи да ми плати сметката, ама аз - не! Помолих касиерката да ме изчака да се обадя на мъжа си, за да ми прехвърли малко пари. Добре че беше неделя и той си беше вкъщи, т.е. имаше достъп до компютъра. Извиних се, излязох, изпуших една от все още неплатените си цигари (докато я изпуша, трансфера беше готов), после влязох обратно и си платих. Но най-впечатляващото беше, че касиерката беше изключително спокойна и любезна... въпреки че й създадох неудобство. После, естествено, отнесох малко мъмрене (от мъжа си), дето не проверявам с колко пари излизам, ама... какво да правя. А приятелката, която беше с мен, сподели, че и на нея й се е случвало същото нещо. Crazy

# 2 105 30 юли 2010, 12:06 ч.

о`майна лунна нощ е
Мнения: 5 544

Онзи ден с мъжа ми минаваме покрай една бензиностанция в квартала. На изхода й бяха спрели две коли, но ... една до друга. Т.е никой не може да мине покрай тях, защото запречват целия път. Шофьорите им - жени. Излезнали от колите, опнали две касетки с домати отзад на асфалта и ги пренареждат. За едната бройка да спрем с мъжа ми и да ги снимаме. Що "свирки" отнесоха, не е истина.

# 2 106 30 юли 2010, 13:58 ч.

Под липата
Мнения: 620

Аз покрай бременността и неспането след раждането съм станала такава муня, че чак не мога да се понасям Crossing Arms

Преди няколко дена, значи, излизаме на разходка с количката и хем на разходка, хем по задачи. Ама, нали не съм спала, нали не съм адекватна - вървя и се спъвам. Влизам в един детски магазин, оглеждам старателно стоката и след като не виждам каквото търся с делови тон питам продавачката - ''Имате ли бутилки за шишета?'' Момичето ме гледа така Shocked

, а аз пак питам - ''Имате ли бутилки за шишета?'' и хич не се усещам, че говоря глупости. Как да е, разбрахме се с девойката - ЧЕТКИ Mr. Green

за миене на бебешки шишета нямаше там. Вечерта, влизам в супермаркета и заставам пред щанда за хляб - пуля се половин час срещу две-три царевични питки и отчаяно питам касиерката - ''Абе, тестен хляб няма ли? Mr. Green

# 2 107 30 юли 2010, 14:03 ч.

Мнения: 348

Аз бях изтрещяла още преди раждането. Седим си една вечер вкъщи и милото излиза в коридора за нещо си, моля го на връщане да ми донесе пистолета от чантата. Той - стреснат.
- Да ти донеса какво?
- Пистолета бе, в малкия джоб е.
- Shocked

- Така де, самолета.
- Rolling Eyes

През цялото време си мислех за телефона, разбира се, но самата думичка ми убягваше Laughing

# 2 108 30 юли 2010, 14:32 ч.

Мнения: 4 341

Цитат на: Мрън в пт, 30 юли 2010, 14:03

- Така де, самолета.
- Rolling Eyes

През цялото време си мислех за телефона, разбира се, но самата думичка ми убягваше Laughing

Бременна с пистолет... Мъжът ти е имал сериозен повод за притеснение Joy

# 2 109 30 юли 2010, 15:20 ч.

Мнения: 165

мрън, напомни ми нещо - като бях малка много бърках "ключ" и "часовник" hahaha

мисля си за едното, пък казвах другото Crazy

никаква логика няма, ама доста разсмивах нашите Mr. Green

# 2 110 30 юли 2010, 16:56 ч.

Мнения: 4 275

Аз пък бъркам "очила" и "обици" ... Случвало се да питам милото къде са му обиците ... Joy

# 2 111 30 юли 2010, 22:29 ч.

Мнения: 85

Цитат на: edelweiss1 в вт, 27 юли 2010, 19:49

Тя историята не е моя, ама..
Като заговорихте за тоалетни..та се сетих, за познати на мои познати Laughing

Поразително прилича на тази история:

Цитат

Франция, 93 или 94 година Thinking. Разглеждаме Париж, и разхождайки се по Шанз Елизе започваме да търсим тоалетна. Тогава виждаме едни улични тоалетни, като будки за вестници, малки и кръгли, с отвор на вратата, където се слага монета, за да се отвори и да влезеш. Няколкото франка ни се видяха множко за едното пишкане, и решихме да влизаме по 2 hahaha. Влиза първата двойка, другите седим и чакаме отвън. Чува се отвътре пускане на вода, което е автоматично, разбираме, че първата девойка е готова и сега е наред втората. Но в този момент вратата на тоалетната се отваря, и втората девойка лъсва в целия си блясък 35 35 пред погледите на минувачите. Тя тоалетната няма да чака по двама, като се пусне водата, след 5-10 секунди вратата се отваря Twisted Evil. Къде сме виждали ние тогава такива тоалетни Laughing, че да знаем.

# 2 112 30 юли 2010, 22:51 ч.

Мнения: 4 341

Днес каква я свърших:
Позинервени тримата с децата ще излизаме на разходка. Обличала съм ги час и нещо, докато ги гоня кой на гърне, кой не иска тия дънки и ... познато ви е. Излизаме и отиваме към асансьора, синът ми казва "А, аз нямам обувки".
"Ооо, добре", отключвам ключалки, слагам обувки, пак пазърлък тези, онези и излизаме.
Стигаме до детската площадка и поглеждам щерката. През цялото време тя е имала обувки, но обърнати лява/дясна Mr. Green

# 2 113 31 юли 2010, 09:31 ч.

Мнения: 2 770

История от преди няколко дни: след работа отивам в апартамента, който купихме на шпакловка и замазка ...След почти едномесечна одисея покрай избора на майстор, плочки и т.н. със задоволство поглеждам налепените вече плочки, позиционирания шкаф и умивалник и с още по-голямо удоволствие се настанявам на един стар стол в бъдещия ни хол. Майсторът не е изпил всичката бира, която му бяхме оставили, отварям си една бутилка (малко топла, че нямаме хладилник, но това не ми пречи), изпивам една чаша, втора чаша... Около мен - торби с цимент, теракол, разни други боклуци... Но и това не ми пречи - вдигам си по американски краката с обувките на старата маса (втората и последна мебел там), сипвам си трета чаша бира и започвам да си мисля колко хубаво ще си жевеем с половинката там. Идилия! До момента ... в който не усетих, че много, ама много ми се ходи до тоалетна... а нашата все още не е монтирана Laughing