Номинации за най-голяма муня

  • 3 510 800
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 14 745
  • София
  • Мнения: 9 416
С тази поява на работа в почивен ден ми припомнихте за случка от времето, по което едновремено работих и бях студентка. Вярно, че от изпити + работа по едно време не помнех на кой свят се намирам, но все още съм убедена, че тогава не аз бях мунята, а колежката ми. Или пък съм аз, защото тя ми погоди номер, а аз се вързах...
Помня ясно разговор с нея, в който тя ме моли да я заместя в нейния ден и аз приемам, даже си записвам, за да не забравя. Появявам се на работа в същия този ден, но и тя е там и ме пита аз к`во диря на работа в почивния си ден. В крайна сметка си тръгнах, а тя остана, но в мен се загнезди усещането, че на нея са й се променили платновете и е решила да си дойде на работа както е било по график, но просто не ми е казала предварително. Тя имаше навика да постъпва така + да плете интриги на работото място и затова след въпросната случка и една-две интриги, в които се опита да ме вкара избягвах да я замествам.

# 14 746
  • София, Младост
  • Мнения: 2 414
Аууу, това не е мунско, а супер подло от нейна страна.

# 14 747
  • Мнения: 2 751
В петък успях да си счупя малкия пръст на крака, докато тичах около някаква баница. Понеже ходя боса из къщи, ритнах качествено един стол и така...сега ще ми дават болнични да си куцукам из къщи (вече обута, ама кел файда). Муня, та муня
Не си сама да знаеш. Петък вечер, врата и малкия пръст на левия крак...Сега куцукам из двора с чехлите на ММ, понеже нищо не мога да обуя Animal See No Evil

# 14 748
  • Мнения: 1 668
Аз днес излизам от офиса, помъкнала съм кашон, който да изхвърля. Включвам СОТ-а и се опитвам да затворя вратата. Бутам, бутам и не успявам. С кашона съм бутнала изтривалката и тя пречи на вратата да се затвори. Вече съм в паника, защото трябва да затворя за 15 секунди, иначе ще включи алармата. Реших да бутна изтривалката с крак, но стъпих върху нея, подхлъзнах се с единия крак напред, на полушпагат. При тази маневра стъпих някак накриво и ме заболя глезенът. Изправих се криво ляво, бутнах вратата и сега кракът ме боли ужасно, качен е върху възглавници. Стискам си палци да не съм го навехнала.

# 14 749
  • Мнения: 6 833
Като изкълчено звучи. Сложи му лед или риванол.

# 14 750
  • под тепетата
  • Мнения: 9 170
Днес преди работа - разпечатвах една торба документации, тичах за хапчета на кучето, за десерт трябваше да купя шалтета от Бриколажа и да ги пусна по Еконт. Та засилвайки се на касата в Бриколажа ,  продавачката учтиво ме моли да си въведа пина на картата и се дръпва настрани. Въвеждам с бясна скорост и чувам '' Ама не тука!" . Набрала  съм си пина в един малък касов апарат, тип калкулатор  Outta Joint

# 14 751
  • Мнения: 11 253
Миленка /приятелка от детинство/ напипа страхотна оферта за Гърция и веднага я капарира. Помоли ме да гледам Деймъдчо - черният и ангорски котарак. Лесна работа било - по цял ден спи, само да му сменям водата, да му досипя храна и да изчистя тоалетната. За да ми е по-удобно го премести в кантората си, която е на 3 пресечки от дома ми.

ДЕН ПЪРВИ
Отивам усмихната и заредена с малка мишка, която има перце вместо опашка. Ще оправя каквото трябва и ще поседя малко, че да не му е самотно на Деймъндчо. Отключвам кантората и се втрещявам. Целият офис е нагоре с краката. Всичко от бюрото, рафтовете, малките шкафчета и от кухненския бокс е на земята. Котаракът седи по средата и ме гледа с жълтите си очи. Ако бях леко чалната щях да си помисля, че ме предизвиква.  Twisted Evil
Оправям почти час, накрая се опитвам да закрепя отчупената ръка на съборената статуетка на Темида, но така и не намирам къде е отчупената и глава.  

ДЕН ВТОРИ
Отварям вратата внимателно и ме лъхва зловонна миризма. Пак се е катерил тук и там, но бях парирала всякакви опити за вандалстване. За сметка на това храната и купичката му с вода са разсипани по пода и накиснатите гранули приличат на малки сочни кюфтенца. По-страховито е обаче положението с тоалетната му - всичко което съм сипала вътре е изритано навън в широк радиус, а по средата се мъди голямо ако. Замислям се дали някой бездомник не се е промъкнал и не е ползвал котешката тоалетна. Да му се невиди как неяла котка е сътворила това?!

ДЕН ТРЕТИ
Отново заварвам разсипана храната и водата, тоалетната сякаш е експлоадирала. Клякам да чистя и допускам огромна грешка обръщайки гръб на Деймъндчо. Той се мята на гърбината ми и забива нокти. Писвам и мятам далеко, това което е в лопатката за чистене на котешки тоалетни. Изправям се и го отръсквам от гърба си, но той атакува крака ми и започва да го гризе като бут хамон. Убедена съм, че отхапва големи късове месо. С много викове и подскоци успявам да го откопча от крака си. Повече не му обръщам гръб и го наблюдавам независимо какво правя.
Вечерта щерката разглежда раните от ухапвания и одрасквания по мен и ме пита "Тоя котак май не е Деймъндчо, а Демончо?!"

ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Пристигам в кантората и за пореден път нося тракащо топче  и мишка играчка. Гадинката разпарчадосва всички мишки, които и нося, а топките изчезват безследно, сякаш в стаята има портал между световете, който ги поглъща. Навън е 40 градуса, но аз съм със зимни дънки, чорапи до коленете и натикани в тях кори за футбол, отгоре съм предвидила плътничък суитчър. Знаех си, че 20 години подмятания из шкафовете спортен екип на мъжа ми, все нявгаш ще потрябва. Всички де са по сауните в СПА курортите могат да завидят на потенето ми. Отварям вратата с убеждението, че вече всичко съм предвидила. Ако ще да е рисувал с акото си графите по стените няма да ме трогне. Фиууууу черна космата топка се стрелва през краката ми и хуква надолу по улицата. Хуквам след него и жално блея "Деймъндчооооо", по средата се сещам, че оставих кантората отключена, че и отворена. Но надали има толкови смели да пристъпят тези порти на ада, не и след вонята която се разнася от там. След 40 мин. гонки с един младеж заклещваме изчадието под една кола. Седи, ръмжи и ме гледа с жълтите си очи, в които сякаш виждам червени пламъчета. Благодарение на младежа го измъкваме и го понасям към кантората. Струва ми се, че чувам как уличните котки ми се присмиват и ръкопляскат на беглеца. Да, вече съм напълно убедена, че развивам параноидна шизофрения. Представям си как пред мен застава аватара на Кака Сийка, надига сведените свенливо очи от гръдите си и укорително ме пита: "Ти лекар ли си Дорис, че си поставяш диагнози?" Отговарям и на глас "Е***а съм го какво съм, но съм убедена, че лечението е 1 х 2 малки ракии вечер. И започвам лечението още днес!"

ДЕН ПЕТИ
Отнво съм екипирана като за ски курорт. Вървя, потя се, ама не съм убедена дали е от жегата, от притеснение или от нерви какво ме чака. Нося стирка, препарат с мирис на момина сълза, ароматизатор и поглъщател на миризми. На него пише, че е за цигарен дим, но така или иначе в това кътче на ада с дявола вътре може и дим да има. Отварям полека, веднага подлагам крак, влизам промъквайки се като анаконда, запълвайки целият процеп за да парирам бягства, нападения и напръсквания с лютив спрей. Котакът седи по средата на стаята и ме гледа. Ясно е, че пак има взрив в тоалетната, храната и водата се търкалят по пода, ама сякаш нещо лукаво има в начина по който си мята опашката. Оглеждам се старателно и откривам, че е раздрал малкото кожено канапенце за посетители. Седалката, гърба и страните му са раздрани сякаш е минало през митническа проверка при търсене на наркотици у набеден, недаващ подкупи тираджия. Оправямям, чистя, мия като държа Демончо под око. Той също не сваля очи от мен.
Миризмата в кантората почти е намалена и тръгвам да си ходя. Докато заключвам от съседната врата се подава усмихнат млад мъж:
- Търсим си чистачка. Ако имате време може да поемете и нашия офис. Веднъж седмично ще е достатъчно.
- Само ако имате зла котка. В противен случай не ми е интересно! - врътвам се и го оставям да се чуди какви ги говоря.
Ха видя ли Како Сийке, вече и страничен човек потвърждава диагнозата ми! Това д-р Хаус ряпа да яде пред диагностичните ми способности. Може би е време лечението ми да стане 2 х 2 на ден!

ДЕН ШЕСТИ
Миленка днес се прибира! Ще се видим пред кантората да и върна ключа. Разказвам и какви ги правихме с Демончо, ама в съкратен вариант. Тя и без това сама ще види. Влизаме и двете едновременно. Котаракът лежи на диванчето, скача идва и се търка в краката и. Купичките му седят пълни, тоалетната няма песъчинка навън, а по средата малко акенце създава красива склуптура. Кантората ухае на момина сълза. Нещо все пак понамирисва ... А, това се оказвам аз дето се подтя с дънките, чорапите и суитчъра.
Миленка гушва котето си и го целува. То ме поглежда през рамото и с жълтите си очи и този път съм напълно сигурна, че виждам червени пламъчета. Но, няма страшно вече старателно се лекувам и преди и след като дойда до тук.

# 14 752
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 661
Лееееелееееееее, the Дорис, това не е истина, нали? Това е художествена измислица.... Smiley Пишеш ли книги? Май са те питали, не помня отговора, но пиши!

# 14 753
  • Мнения: 6 833
Бахахаха 😂 Искрено ме разсмя, Дорис!

# 14 754
  • Мнения: X
Дорис, за сетен път се убеждавам, че имаш невероятен талант. Ако кантората е юридическа, то си си сбъркала професията.

# 14 755
  • The Big Apple
  • Мнения: 23 522
Много се смях, благодаря ти, уникално разказваш, отивам да го прочета и на мъж ми, че и двамата сме влюбени във всички космати топки, май няма да иска да си вземем второ коте. Joy

# 14 756
  • София
  • Мнения: 39 715
the Дорис, Joy
Ела да гледаш и моя Хариточно Simple SmileSimple SmileSimple Smile

# 14 757
  • Мнения: 47 888
В краката ми мърка нашия котарак. Свеки споделя за подобни на твоите преживявания, докато ни няма и го храни...

# 14 758
  • Мнения: 783
The Дорис,то бива истории,съшити с бели конци,ама чак пък толкова не бива.

# 14 759
  • sf
  • Мнения: 10 080
Още на третия ден щях да съм се отказала 🤣
А ако искаш да пробваш и с кученце, давам едно за три дни в края на октомври 🤣

Общи условия

Активация на акаунт