Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 май 2005, 12:27 ч.

Номинации за най-голяма муня

  • 3 253 836
  • 16 660
  •   2
Отговори
# 16 620
  • Мнения: 122
Мунщината май се предава и генетично. Аз винаги съм в синини, щерката също. Само не питайте кога и от къде.... От вчера : малката Муня се лигави с кученцето (на 1г. около 30 кг)на спалнята, тя го гали, то от щастие размята крайници. Казвам и: внимавай маменце да не получиш някои ритник,  почвам и аз да го галя, навеждам се.... И шут със задното краче в в бузата. Тя съвестно "Мами, не се прави така, виж...", навежда се и бам една лапа по веждата.  Идва приятелят и, гледа, гледа, ама нищо не каза -, вече ни познава и знае що за чудо сме. Ако е чужд човек  ходи и обяснявай, че кучето ти те е посинило.

# 16 621
  • Мнения: 325
Преди много години имах едно гадже от друг град, който живееше с майка си и нейната котка. Изобщо не харесваше котката и никога не е говорил мило за нея. Един ден си говорим по телефона и по едно време казва "Писанкеее, писанке малкаа.." и аз вече разтопена отвръщам "Даааа Hug , кажи каквоо милоо.." и той- "Ама аз на котката говорих, че дойде да ми се търка". Е много тъпо се почувствах, колко съм тъпа. Години след това отивам за първи път на гости, в един в който години наред бях влюбена в него и дори това беше първата ни среща. Седя си аз в хола, а той се качи за малко до стаята си на горния етаж и изведнъж чувам- "Какво си прайкаш бе котенце" и пак разтопена от милото обръщение, отвръщам "Ами нищо бее, седя си и те чакам" и за моя изненада или пък вече не, получавам познат отговор- "Ааа, на котката ми говоря, май забравих да ти кажа, че си имам". Уффффф Rolling Eyes От тогава избягвам мъжете с котки Grinning

# 16 622
  • Мнения: 2 215
Подсетихте ме.
Девойка, аз. Работех сервитьорка. Но имах ужасния навик да си гризя устните. Съответно все бях с алено червени джуки, щото и се надуваха. Кой да ти знае тогава за хиалурон, ботокси и подобия...Joy Обаче този ми навик допринасяше, да се сдобивам редовно с херпеси. И една сутрин се събуждам и освен с цепнати и напукани устни съм и с огромен херпес на долната устна. Десет кубика, минимум Joy/ хич не му разбирам, да ме извините ако бъркам с кубиците/. Погледнах се в огледалото- ужасТ...Но така ме болеше, че се налагаше да се намажа с нещо, да ме успокои. И кво, кво, то друго навремето нямаше..та крем "Здраве" Stuck Out Tongue Winking Eye Ама така обилно...ами боли ме. И отивам на работа, гледат ме хората в автобуса, ама хич не ми дреме. Мен ме боли, не тях. Почвам смяна...и унесена, че много работа нали... забравям, че приличам на призрак с този крем по устните. Абе оставят хората така бакшиши, абе доста повече от обичайното оставят....ама викам си, бря, днес ми върви на готини клиенти Sunglasses И споделям на колежката, а пък тя- ами да ти кажа, те хората от съжаление сигурно, като те видят такава бледа..с този крем...Ами...отидох и се понамазах още Joy
Бъни и аз като теб. От кльщАвост, дъто ми е все синьо..Head Band

# 16 623
  • София
  • Мнения: 8 562
В петък следобед бърникам из настройките на Експлоръра, щото съм момиченце и нямам с какво да си играя. И промених нещо, с идеята уж да стане по-добре. Внезапно компютърът ми се разбърза, но на каква цена - изхвърли ме от Фейса и вече няма влизане, и не само там - всички сайтове с име и парола не ставаха, вкл. и бг-мамата.
Днес бях на косъм да викам специалистите, сигурно щяха много да ми се смеят, добре че първо проверих какво съм бърникала (забранила съм всякакви кукита, не зная как и защо, но влияе).

# 16 624
  • Мнения: 1 377
Като сме на тема посиняване и аз винаги съм със синини, но ТОП мунското изпълнение ми е докато чистех новата кухня и се нервех колко непрактични и болезнени са лайсните на шкафовете и как не ги стигам все едно ми се изключи мозъка и скочих с парцала (?!) уж за да стига най-високата точка и си ударих средния пръст точно на сгъвката и се оказа,че съм си спукала вена...е няма да ви казвам колко се наду и посиня Grinning помислих си, че съм си счупила пръста

# 16 625
  • Мнения: 436
Вчера излизам от магазина и се отправям към паркинга, засилвам се към моята кола, поглеждам я и сърцето ми спира, прилоша ми, започна да ми се вие свят, защото някой ме беше бая ударил, на практика беше заминал единия калник. Целият смачкан. Как не припаднах, не знам. Като се окопитих малко забелязах, че и номера и модела на колата ми са сменили. Как се израдвах на наистина моята кола, която кротко и здравичка ме чакаше малко по-надолу. Та прибирам се аз след това вкъщи и на входната врата моля едно малко момченце-съседче да ми отвори отвътре вратата щото съм си загубила ключовете. Повайках се, оплаквах се на майка ме, чудих се как ще си вляза докато не се усетих, че ключовете ми са в подмишницата ми.

# 16 626
  • Бургас
  • Мнения: 497
И аз съм към мините с астегмътизъм на едното око лек, на другото доста, Еми хич не мога преценявам разстояния, постоянно се блъскам в някоя страна на вратата, стена, гардероб, маса, мебел.... Често на равен път просто се спъвам сама, а за стълби да не говоря...

# 16 627
  • София
  • Мнения: 1 679
Ние с моя съпруг и двамата сме с астигматизъм. Той е способен на равно да се спъне, а аз 2 пъти си чупя различни пръсти на краката, нацелвайки ръба на едно и също легло у дома.

# 16 628
  • София
  • Мнения: 2 467
Вие с астегматизма поне си имате причина/оправдание. Пък аз се скъсах от очни прегледи последните месеци, но астегматизъм не ми откриха. Така че съм си откровена муня, която редовно отнася врати, ръбове и каквото друго има по и около пътя .

Отделно, че синявици много лесно ми стават. Повечето даже не знам от къде са. Майка ми също лесно си причинява синини с неизвестен произход. Веднъж лятото бяхме излезли някъде заедно двете. Къси ръкави. Обилно насинени ръце. Слънчеви очила - заради слънцето, там поне синки нямахме, но хората може и това да са си помислили, че крием зад очилата. Събрахме погледите по улицата и по някое време загряхме, че сигурно ни мислят за жертви на домашен тормоз. И с няколко съседа се разминахме в квартала. После предупредихме баща ми да се покрие някъде за известно време докато съседите забравят гледката , че да не му се случи нещо.

# 16 629
  • Мнения: 15 608
Напълних ел. кана за топла вода и я сложих на котлона. После я включих от бутона на каната.

# 16 630
  • Габрово
  • Мнения: 2 218
Аз моята снощи я включих и излязох от кухнята да свърша нещо друго, докато се загрее. Под "включих" да се чете че натиснах бутона, а не че сложих щепсела в контакта Grinning
Не мога да ви опиша изненадата ми, когато установих че водата си е все студена. Мигах на парцали половин минута, мислейки си "Ми да, то такава евтина кана, не се и очакваше да изкара много дълго". През това време щепселът ми се хили насреща, на плота до самата кана. Знаете колко къси са им кабелите, не е като да е далеч и да не виждам включен ли е...

# 16 631
  • София
  • Мнения: 2 467
Преди няколко дни рано сутринта, току-що излюпена изпод топлата завивка, пропълзях някак до кухнята за заветната доза кафе. Сложих си кафе в цедката, включих машината и тя започна да църцори баааааааааавно бавно, капка по капка. Ама буквално капка по капка. Сигурно 15 минути се точи това кафе и не се напълва чашата, а аз се разсъних от бяс, че сега и машина трябва да се купува. И докато фучах сърдито наоколо най-сетне забелязах, че контейнерчето за вода е пълно под чертата за минимум.

# 16 632
  • София
  • Мнения: 2 009
Днес започнах с Мунски изпълнения от сутринта. Отивам в училище, влизам си в стаята и осъзнавам, че ще трябва да ида до лавката да си купя бутилка с вода. И тръгвам. В коридора се сещам, че нямам пари. Връщам се да взема, нещо се разсейвам и пак тръгвам да си купя вода. След което отново се сещам, че нямам пари. На третия път успях.
Естествено се полях с водата, когато я отварях, но то си е в реда на нещата.
По-голямата муньовщинка, която сътворих беше следобед. Имаме събрание в директорския кабинет и обсъждаме предстоящо мероприятие. Директорката задава въпрос, гробна тишина, защото всички мислят, когато моя Мунска светлост, или по-скоро коремът ми решава, че е подходящо да освободи напрежение през устата ми. Не стига, че не можах да го спра, ами поне да беше тихичко. И да си говорим. А то - силно и в гробна тишина. Умрях от срам!
И, разбира се, като излизахме си забравих якето в кабинета на директорката.  
Надявам се с това мунската серия да е приключила

# 16 633
  • The Big Apple
  • Мнения: 20 620
Ще си кажа, ако ще да пукна от срам! Не ми се беше случвало откакто излизах една витрина в мола.
Забих се в стълб, уличен стълб! Стана сутринта, има синина вече и е леко подуто, нормално, всички ме гледат странно, мъжът ми не иска да излиза с мен, защо ли? Joy И то баш преди празниците, няма начин да не сътворя нещо, а в неделя сме канени на имен ден, дано помине.Joy

# 16 634
  • Мнения: 622
Напълних ел. кана за топла вода и я сложих на котлона. После я включих от бутона на каната.
Това е добре, защото аз преди време сложих слоукукъра на котлона и го включих. Котлона, не слоукукура. После кротко заспах. Смрадта от разтопената пластмаса, която ме събуди, беше безценна. За мой потрес, слоукукърът още работи, макар че вече е ултра грозен.

Общи условия

Активация на акаунт