Баща ми до вчера беше на рехабилитация в Любимец от всички места до сега, от там се върнаха много доволни с майка ми. Бих казала най-накря да правят интензивна рехабилитация, че в прехвалената Банкя само си изхабиха направленията. Някой да има наблюдения за барокамерите и дали си струва да се посещават или са само пари на вятъра?
- Публикувана: 5 май 2008, 21:34 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2021, 22:30 ч.
Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете
Съжалявам се случилото се.
Ясно кога става не мога да кажа. Баща ми като получи първия си по-тежък инсулт беше в кондиция, знаеше къде е и какво се е случило. Но докато лежа, на 4-ти ден направи инфаркт и го върнаха от оня свят. След този случай не беше в кондиция, не знаеше къде се намира, започна да се губи и да говори щуротии. 6 месеца отне да дойде на себе си. Познаваше ни иначе, но само толкова. Всичко друго беше една каша.
Добро решение си взела да остане още няколко дни. Рехабилитацията е важна и се действа веднага.
След това - според възможностите. Вие да я гледате вкъщи, мед.сестра, жени за гледане, или в специализиран дом. Назад са писали за такива.
Дали и колко ще се възстанови е много относително и различно за всеки човек. И според силата на инсулта, според възстановяването, волята на пациента, дали е с ума си, как приема нещата и т.н.
Didi, какво става при вас?
Ясно кога става не мога да кажа. Баща ми като получи първия си по-тежък инсулт беше в кондиция, знаеше къде е и какво се е случило. Но докато лежа, на 4-ти ден направи инфаркт и го върнаха от оня свят. След този случай не беше в кондиция, не знаеше къде се намира, започна да се губи и да говори щуротии. 6 месеца отне да дойде на себе си. Познаваше ни иначе, но само толкова. Всичко друго беше една каша.
Добро решение си взела да остане още няколко дни. Рехабилитацията е важна и се действа веднага.
След това - според възможностите. Вие да я гледате вкъщи, мед.сестра, жени за гледане, или в специализиран дом. Назад са писали за такива.
Дали и колко ще се възстанови е много относително и различно за всеки човек. И според силата на инсулта, според възстановяването, волята на пациента, дали е с ума си, как приема нещата и т.н.
Didi, какво става при вас?
Благодаря, че попита.
Моите съболезнования, Didi. Видях мнението ти, признавам си, не посмях да пиша.
Хеморагичните инсулти са определено по-тежки и дори да не засегнат крайници, говор, ум, пораженията при тях в мозъка са доста по-големи. Докторите не дават прогнози дори и при леки случаи, на какъвто и да е инсулт. Всичко се случва. Баща ми го бяха отписали още в началото. Много тежък исхемичен инсулт. Живя още 2,5 години след това и всеки път си беше медицинско чудо, въпреки тежестта на инсулта. И с ума си, макар и парализиран на легло.
Чинка ми съвсем скоро си отиде от хеморагичен инсулт, а беше с ума си, движеше крайници. Медицински екип идва два пъти и не разбра, че е направила инсулт. А от пръв поглед личеше по изплесване на езика... да не разказвам повече...
Съжалявам.
Лека и пръст на свекърва ти.
Хеморагичните инсулти са определено по-тежки и дори да не засегнат крайници, говор, ум, пораженията при тях в мозъка са доста по-големи. Докторите не дават прогнози дори и при леки случаи, на какъвто и да е инсулт. Всичко се случва. Баща ми го бяха отписали още в началото. Много тежък исхемичен инсулт. Живя още 2,5 години след това и всеки път си беше медицинско чудо, въпреки тежестта на инсулта. И с ума си, макар и парализиран на легло.
Чинка ми съвсем скоро си отиде от хеморагичен инсулт, а беше с ума си, движеше крайници. Медицински екип идва два пъти и не разбра, че е направила инсулт. А от пръв поглед личеше по изплесване на езика... да не разказвам повече...
Съжалявам.
Лека и пръст на свекърва ти.
Didi smile, съболезнования!
И майка ми не е добре. Лекуващия лекар каза, че е много отпусната и за рехабилитация в този момент е немислимо да се говори. Има завишен CRP и е на антибиотик, от който не се повлиява и обмислят да добавят още един. Сложили са ѝ и кислородна маска, ще ѝ сложат и сонда, защото лошо се храни. Дишането ѝ е съпроводено с хриптене. Почти през цялото време е унесена. Поне ме позна...
И майка ми не е добре. Лекуващия лекар каза, че е много отпусната и за рехабилитация в този момент е немислимо да се говори. Има завишен CRP и е на антибиотик, от който не се повлиява и обмислят да добавят още един. Сложили са ѝ и кислородна маска, ще ѝ сложат и сонда, защото лошо се храни. Дишането ѝ е съпроводено с хриптене. Почти през цялото време е унесена. Поне ме позна...
Благодаря ви момичета. Всичко се случи така изведнъж, шокът за нас е голям. Добра жена беше, уважавах я и я обичах. Но си мисля, че при такъв тежък инсулт, ако Господ не я беше прибрал, тя щеше да се чувства много зле, че ни тежи, такава си беше, не искаше никого с нищо да тревожи. Не знам дали беше предотвратимо и дали е можело да се избегне всичко това, защото тя цяла седмица сутрин е имала много силно главоболие, не повлияващо се от никакви хапове, но не са ни казвали и така...
Лека й пръст, вярвам, че е отишла на едно по-хубаво място, където заслужава да бъде.
Лека й пръст, вярвам, че е отишла на едно по-хубаво място, където заслужава да бъде.
Някой да има наблюдения за барокамерите и дали си струва да се посещават или са само пари на вятъра?
Здравейте, всички, които четете тук!
Искам да разкажа за мъжа си, който от 1г 4 м се бори с гадната болест.
На 2.4. 2008г получи масивен хеморагичен инсулт, следствие на спукване на аневризма със запушване на мозъчните вентрикули. Успяхме да го откараме в голяма болница в столицата, защото тук беше обречен.(лекарите с наведена глава ми съобщаваха, че ако Господ реши, ще живее) След седмица му запушиха аневризмата с платинени спирали през кръвоносен съд. Оказа се, че е кървял два пъти и е в 25 - те % оживели след него. На скенера се видя, че има и обширен исхемичен инсулт. Наложи се да му имплантират клапа, заради хидроцефалията, която се появи заради запушените вентрикули. Тя не проработи и след седмица и направиха ревизия. И така, след месец и половина в реанимация, продължихме борбата вече почти сами. Благодарна съм на невроложката, която му предписа качествено лечение, на рехабилитаторката, която даде всичко от себе си и не остана помен от левостранната хемипареза. Ужасът беше пълен като се има предвид сензорно-моторната афазия (невъзможност да говори и разбира). Но... с много вяра ,търпение и любов, сега решава судоку, кръстословици, бие ме на табла. В къщи може сам с помощтта на бастун, но навън все още и с моя помощ.(ослепя с едното око и му се вие свят)
Вярвам, че ще продължи да се въстановява, макар че лекарите смятат първата година за най-важна(после става по-трудно)! Непрекъснато му давам кураж и го убеждавам, че за мен той винаги ще е най-хубавия (въпреки, че напълня 25 кг от лекарството за епилепсия), най-милия и обичен мъж. Винаги когато каже, че вече е половин човек, го пресичам и не му давам да разсъждава в тази посока. На 49 години е , 95% инвалидност с чужда помощ.
На всички, които гледат болен желая много търпение, защото горките хорица не са виновни за нашето безсъние, обтегнати нерви и разни несполуки, които съпътстват живота ни. На болните, които се въстановяват - да вярват, че могат да се върнат към предишния активен начин на живот, искат се само воля и инат.
Искам да разкажа за мъжа си, който от 1г 4 м се бори с гадната болест.
На 2.4. 2008г получи масивен хеморагичен инсулт, следствие на спукване на аневризма със запушване на мозъчните вентрикули. Успяхме да го откараме в голяма болница в столицата, защото тук беше обречен.(лекарите с наведена глава ми съобщаваха, че ако Господ реши, ще живее) След седмица му запушиха аневризмата с платинени спирали през кръвоносен съд. Оказа се, че е кървял два пъти и е в 25 - те % оживели след него. На скенера се видя, че има и обширен исхемичен инсулт. Наложи се да му имплантират клапа, заради хидроцефалията, която се появи заради запушените вентрикули. Тя не проработи и след седмица и направиха ревизия. И така, след месец и половина в реанимация, продължихме борбата вече почти сами. Благодарна съм на невроложката, която му предписа качествено лечение, на рехабилитаторката, която даде всичко от себе си и не остана помен от левостранната хемипареза. Ужасът беше пълен като се има предвид сензорно-моторната афазия (невъзможност да говори и разбира). Но... с много вяра ,търпение и любов, сега решава судоку, кръстословици, бие ме на табла. В къщи може сам с помощтта на бастун, но навън все още и с моя помощ.(ослепя с едното око и му се вие свят)
Вярвам, че ще продължи да се въстановява, макар че лекарите смятат първата година за най-важна(после става по-трудно)! Непрекъснато му давам кураж и го убеждавам, че за мен той винаги ще е най-хубавия (въпреки, че напълня 25 кг от лекарството за епилепсия), най-милия и обичен мъж. Винаги когато каже, че вече е половин човек, го пресичам и не му давам да разсъждава в тази посока. На 49 години е , 95% инвалидност с чужда помощ.
На всички, които гледат болен желая много търпение, защото горките хорица не са виновни за нашето безсъние, обтегнати нерви и разни несполуки, които съпътстват живота ни. На болните, които се въстановяват - да вярват, че могат да се върнат към предишния активен начин на живот, искат се само воля и инат.
И аз да напиша какво става с моя баща - минаха вече 4 месеца, но реално не виждаме да има някакво подобрение. Даже напротив - отказва рехабилитация, все още не може да говори, а от там и не можем да разберем колко е в час. Опитва се да говори, но нищо не се разбира и вече почти постоянно плаче. Пие лекарства, които според мен или не действат..или всичко става изключително бавно. Не знам какво да правим..дали да викаме друг рехабилитатор, защото с този, който е в хоспис отказва да прави упражнения, а и самия той не виждам да е мотивиран. Толкова ми е мъчно и тежко..една буца ми е заседнала..вече почти изгубих надежда, че може да се оправи...поне малко..липсва ми баща ми..
Здравейте!
Майка ми е от днес в болница с диагноза инсулт, утре сутринта ще правят скенер и ще има по-голяма яснота предполагам.
Ще чета темата напред като ми остане време тези дни...
Нещо важно, което трябва да направя през първите дни има ли? Знам ли, лекарства някакви да купя или друго... освен това, което правят в болницата.
Майка ми е от днес в болница с диагноза инсулт, утре сутринта ще правят скенер и ще има по-голяма яснота предполагам.
Ще чета темата напред като ми остане време тези дни...
Нещо важно, което трябва да направя през първите дни има ли? Знам ли, лекарства някакви да купя или друго... освен това, което правят в болницата.
Нямам никаква идея кога може да започне лечението с барокамера, дали веднага след инсулта.
Мон..., може да провериш и питаш, ако е актуален този телефон за въпроси: https://clinica.bg/2294-%D0%9B%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1% … D1%83%D0%BB%D1%82
Когато баща ми направи инсулт ни питаха веднага колко време е минало, преди да се обадим. Предполагам има значение относно лечението и първите часове са най-важни, за по-нататъшното възстановяване. Мисля че имат и някакви скъпоструващи лекарства, които предлагат в тия първи час, два от инсулта, но не мога да ти кажа какви са. Чух после за тях. Помня преди години, че уж искаха да въвеждат това скъпо лечение, да се покрива от касата, но май доникъде не стигнаха с него.
На баща ми му беше приложена една такава скъпа терапия, но беше при много тежък инфаркт, който хванаха веднага, а баща ми беше в много тежко състояние, но тогава успя да се отърве и възстанови.
Има някои добавки, за които казват, че помагат за бързо възстановяване. Една от тях е Сириус Д. Татко отказа да я пие. Малко по-назад в темата споменаха и една доста скъпа добавка, над 1000 лв, отново за инсулти. Не бях я чувала.
Майка ти как е? Има ли парализа, тежък ли е инсултът, в коя част на мозъка е?
Мон..., може да провериш и питаш, ако е актуален този телефон за въпроси: https://clinica.bg/2294-%D0%9B%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1% … D1%83%D0%BB%D1%82
Когато баща ми направи инсулт ни питаха веднага колко време е минало, преди да се обадим. Предполагам има значение относно лечението и първите часове са най-важни, за по-нататъшното възстановяване. Мисля че имат и някакви скъпоструващи лекарства, които предлагат в тия първи час, два от инсулта, но не мога да ти кажа какви са. Чух после за тях. Помня преди години, че уж искаха да въвеждат това скъпо лечение, да се покрива от касата, но май доникъде не стигнаха с него.
На баща ми му беше приложена една такава скъпа терапия, но беше при много тежък инфаркт, който хванаха веднага, а баща ми беше в много тежко състояние, но тогава успя да се отърве и възстанови.
Има някои добавки, за които казват, че помагат за бързо възстановяване. Една от тях е Сириус Д. Татко отказа да я пие. Малко по-назад в темата споменаха и една доста скъпа добавка, над 1000 лв, отново за инсулти. Не бях я чувала.
Майка ти как е? Има ли парализа, тежък ли е инсултът, в коя част на мозъка е?
За барокамерата звънях тази сутрин /снощи разбрах за нея, лекарите отново не ми бяха казали/. Лекарката ще мине да я види и да прецени дали е подходяща, ако няма противопоказания още днес ще направи първата процедура.
Няма парализа, движи се, говори, но малко, залита, но като цяло е адекватна и подвижна, макар и трудно на този етап.
Не знам в коя част, вчера на обяд излезе скенерът, лекарката беше много трудна за общуване, отвори, погледна, каза:"Исхемичен инсулт и множество малки инсулти." и толкова. Питах какво следва, какво ни очаква, какво мога да направя, за да ѝ помогна и да е максимално добре тя... Нищо. Каза:"Ще се опитаме да я стабилизираме." и нищо повече. Аз и без друго не знам на кой свят съм, но и като лекарите нищо не обясняват съвсем става трудно да помогнеш на човека. Сама разбрах за барокамерата след инсулти снощи.
Друг е въпросът, че в първите часове след инсулта чакахме 2 часа в коридора като ни докара Бърза помощ... никой нищо не каза за лечението в първите часове, което е най-важно... не ми се говори.
Не знам кога ще се разбере колко тежък е инсултът... И дали може тепърва да става по-зле или най-страшното е минало... Днес като отида да я видя, дано има друг лекар на смяна, ще се опитам пак да говоря с тях. Ще видя и с барокамерата какво ще стане и какво ще каже лекарката там.
Търся и невролози за консултация след изписването от болницата. Намерих добри отзиви за д-р Млъзев, д-р Балимезов, д-р Георгиева, д-р Гоцев, д-р Баров. Не че е проблем всички да ги мина, но ако някой в темата може да ми даде лични отзиви и впечатления за невролог, който е адекватен за проследяване на състоянието и лечение след инсулт ще съм много благодарна.
Майка ти как е? Има ли парализа, тежък ли е инсултът, в коя част на мозъка е?
Не знам в коя част, вчера на обяд излезе скенерът, лекарката беше много трудна за общуване, отвори, погледна, каза:"Исхемичен инсулт и множество малки инсулти." и толкова. Питах какво следва, какво ни очаква, какво мога да направя, за да ѝ помогна и да е максимално добре тя... Нищо. Каза:"Ще се опитаме да я стабилизираме." и нищо повече. Аз и без друго не знам на кой свят съм, но и като лекарите нищо не обясняват съвсем става трудно да помогнеш на човека. Сама разбрах за барокамерата след инсулти снощи.
Друг е въпросът, че в първите часове след инсулта чакахме 2 часа в коридора като ни докара Бърза помощ... никой нищо не каза за лечението в първите часове, което е най-важно... не ми се говори.
Не знам кога ще се разбере колко тежък е инсултът... И дали може тепърва да става по-зле или най-страшното е минало... Днес като отида да я видя, дано има друг лекар на смяна, ще се опитам пак да говоря с тях. Ще видя и с барокамерата какво ще стане и какво ще каже лекарката там.
Търся и невролози за консултация след изписването от болницата. Намерих добри отзиви за д-р Млъзев, д-р Балимезов, д-р Георгиева, д-р Гоцев, д-р Баров. Не че е проблем всички да ги мина, но ако някой в темата може да ми даде лични отзиви и впечатления за невролог, който е адекватен за проследяване на състоянието и лечение след инсулт ще съм много благодарна.
Дано е лек исхемичният инсулт. Много добре, че не е парализирана и макар и трудно е подвижна. По-бързо да се възстановява и ще кажеш после какво е казала докторката за барокамерата.
Знам че няма как да не се тревожиш, но се опитай да си максимално спокойна. Оттук нататък ще върви възстановяването. Относно множеството микроинсулти, да, правят ги, понякога и докато спят и може за момент да се "загубят" и объркат къде са или да забравят някои неща.
Относно докторите, десетки пъти съм споделяла с близки, че интензивното неврологично отделение е възможно най-най ужасното отделение. Баща ми е лежал къде ли не и за какво ли не, но в такива отделения имам чувство, че пациентите са оставени в божии ръце и "който оживее". Прогнози не дават, пациентите като че ли са захвърлени там на по едно легло, понеже не са и контактни в повечето случаи, не могат и да кажат боли ли ги, как са... просто, все едно пред теб стои една кукла. Единици са с леки инсулти и адекватни, да могат да говорят с близките си и с докторите.
В Добрич, където по-често е лежал татко, в 12:30 до 13:30 и от 18 до 19 часа може човек да говори спокойно с дежурен доктор.
Във Варна е същото, но само обедно време, с разлика, че не те пускат изобщо да видиш пациент в интензивно отделение, но дават някаква информация. Настоявай, говори... Докторите се сменят, все ще улучиш някой по-разговорлив.
Знам че няма как да не се тревожиш, но се опитай да си максимално спокойна. Оттук нататък ще върви възстановяването. Относно множеството микроинсулти, да, правят ги, понякога и докато спят и може за момент да се "загубят" и объркат къде са или да забравят някои неща.
Относно докторите, десетки пъти съм споделяла с близки, че интензивното неврологично отделение е възможно най-най ужасното отделение. Баща ми е лежал къде ли не и за какво ли не, но в такива отделения имам чувство, че пациентите са оставени в божии ръце и "който оживее". Прогнози не дават, пациентите като че ли са захвърлени там на по едно легло, понеже не са и контактни в повечето случаи, не могат и да кажат боли ли ги, как са... просто, все едно пред теб стои една кукла. Единици са с леки инсулти и адекватни, да могат да говорят с близките си и с докторите.
В Добрич, където по-често е лежал татко, в 12:30 до 13:30 и от 18 до 19 часа може човек да говори спокойно с дежурен доктор.
Във Варна е същото, но само обедно време, с разлика, че не те пускат изобщо да видиш пациент в интензивно отделение, но дават някаква информация. Настоявай, говори... Докторите се сменят, все ще улучиш някой по-разговорлив.
Merelenda , толкова пъти си ми помагала в трудни моменти, благодаря ти и сега 
Вчера мина първата процедура в барокамера, преди това мина лекар да я види дали е подходяща и т.н., че нали понякога може да има противопоказания, казаха, че може и я вкараха за час. Изглеждаше доста по-добре, усмихва се, говори почти нормално, свързано, без дементни моменти. Мъничко въздух си поех и аз.
Не я изправят обаче, не знам дали трябва. Точно защото са хвърлени всеки на по едно легло и ... всичко, което ти си описала. Тя беше опитала да става веднъж, ходело ѝ се до тоалетна, после ѝ се карали, че не трябва. А при положение, че човек може да се движи не е ли по-добре по малко да се размръдва, а не да лежи като кукла постоянно...
Току-що разбрах, че утре може да я изписват?! 4 дена след инсулт... Какво ще правя не знам, нямам представа как се гледа такъв болен, какво трябва да правя, какво не... Отделно трябва да си гледам децата....
Вчера мина първата процедура в барокамера, преди това мина лекар да я види дали е подходяща и т.н., че нали понякога може да има противопоказания, казаха, че може и я вкараха за час. Изглеждаше доста по-добре, усмихва се, говори почти нормално, свързано, без дементни моменти. Мъничко въздух си поех и аз.
Не я изправят обаче, не знам дали трябва. Точно защото са хвърлени всеки на по едно легло и ... всичко, което ти си описала. Тя беше опитала да става веднъж, ходело ѝ се до тоалетна, после ѝ се карали, че не трябва. А при положение, че човек може да се движи не е ли по-добре по малко да се размръдва, а не да лежи като кукла постоянно...
Току-що разбрах, че утре може да я изписват?! 4 дена след инсулт... Какво ще правя не знам, нямам представа как се гледа такъв болен, какво трябва да правя, какво не... Отделно трябва да си гледам децата....