"Вие бедни ли сте?"

Откровено казано съм раздвоена в отговора.
Може да се устои физически с многократни обяснения на причина и следствие стил “Няма да имаш телевизор в стаята, защото има в хола, защото телевизорът излъчва, защото статистиките показват, че децата с телевизор в стаята си затъпяват и т.н. ” и категорична позиция на родителите -  децата накрая свикват и се примиряват. НО не може да е устои на всичко и трябва да се действа селективно, т.е. да избереш най-малкото според теб зло. В противен случай действително детето започва да се чувства подтиснато или най-малкото изолирано. Ще дам два примера:
Надпреварата в класа на дъщеря ми е по линия на компютри, телевизори в стаята, GSM-и, при момичетата аксесоари на H20 (преди беше на Winx). Родителите на съученичка на дъщеря ми са против интернет и кабелна телевизия вкъщи. Детето е прекрасно възпитано, будно, културно, но по някакъв начин отхвърлено от масата, защото няма възможност да си чати по скайпа със съучениците, пък и героините от двата сериала на са й известни, защото по ефирните телевизии не ги дават, откъдето изпада малко в изолация.
Аз съм категорично против скъпите GSM-и с безброй функции, защото за мен това е само апарат за телефонна връзка. Да, но независимо от милярдите ми обяснения, че телефонът е само средство, а не цел, дъщеря ми си превърна във фикс идея притежаването на по-хубав апарат. След четири години мълчелива борба помежду ни го получи, защото просто не издържах на непрекъснатите коментари кой какво имал, кой модел какъв бил и т.н. и защото не исках повече да фокусира желанията си в материалната сфера.

Що се отнася до това кой колко е беден и богат, единствено допустимия за мен отговор е, че всеки човек има различни приоритети и това, което за един е бедност, за друг е богатство.

соларис, права си, но има и някои други варианти. НЕ zнам колко точно струва скъпия гсм с много функции, но със сигурност можеше zа теzи пари да иде на някой интересен лагер в чужбина или да идете семейсно на почивка някъде или нещо одобрено от теб, zа което другите ще искат да и подражават , не тя на тях... или мисля много идеалитичнио 

Много е важно за мен детето да се научи, че стоките и услугите имат основно най- вече предназначение, а стойността не е най- важната им характеристика. Така, напр., за мен е важно синът да ползва компютъра и Скайпа, но не е задължително този компютър да е непременно "скъп". Важно е да има телефон, за да може да осъществява свръзка, но редица функции, поставяни върху този тип стоки човек никога не ползва, излишни са и би било добре той да го осъзнае. Добре е да има ТВ в къщи, но не е задължително да има по един във всяка стая, животът не е само телевизия. Не е задължително да отидеш на околосветско пътешествие или на Карибите, за да си починеш добре и да прекараш една хубава ваканция. Не е задължително да се изхарчиш за поредния марков парцал- нещо не чак такова ще ти свърши същата работа, дори би могло да изглежда и да ти стои също не по- зле от марковите дрехи и аксесоари. Няма нужда да платя на коафьор за едно подстригване на връхчета, което струва 4.00 лв. при съседката- фризьорка, ефектът е един и същ.
Както писах вече надделяване няма, задължително е обаче детето да се научи да си поставя граници, да игнорира тази нескончаема надпревара, която производители и търговци се опитват да вкарат насила в живота ни и често успяват, защото има хора с подобна настройка.
Говорим редовно в къщи не само за труда и парите, говорим и за излишните неща, които ежедневно се рекламират, продават, предлагат, акцентираме на това, че те наистина са напълно излишни и целят единствено печалби за търговеца, не и запълване на някаква потребност.
Както всички задължителни навици, така и този- да се прави реална оценка на нуждите, ползите и цената, съпоставка между тях, намиране на смисъл, човек следва да придобие в по- ранна възраст.

въпроса с ваканциите на раzлични места при мен е важен, zащото искам детето да пътува ,да види и да учи раzли,ни неща , хора и еzици. Няма zначЕние дали е на Карибите или в Гърция или просто да обиколи България, но не да стои на едно място и да си тъпче главата с чуждите фобии.

Общо взето децата копират нашето поведение. Това, че толкова малки деца питат за пари и придобивки е симптом на цялото общество. Имам доста познати, за които марковите дрехи и скъпите вещи са причина да общуват или не с някого. Е, кажете ми как децата им ще са по различни. Аз лично не възприемам дрехите като показател за материално положение, старая се да втълпявам същото и на детето (децата си).

Да, стоките имат предназначение, но искам детето вече да може да прави разлика кое е скъпо и кое е евтино, кое е изгодно, кое не и т.н.На този етап Зръчно например тя приравнява към Шоколадово яйце.Например.Само че Зрънчото струва 25 ст. а яйцето-2лв.Искам да знае разликата.
Разделение на бедни-богати винаги е имало и ще има.

jabata_dil , скъпият GSM струва 79 лв от промоцията на Мтел , но си има така жадуваната камера, радио, MР3 и т.н. По-евтин е от предишния й, но има екстрите, за които тя бленуваше.
Що се отнася до другия вид оползотворяване на парите, бъди сигурна, че е го правим редовно. Ние не сме материалисти и всеки възможен миг използваме в пътуване, включително и в чужбина.
Цитирах GSM-а, първо защото видях след 4 години инат от моя страна лоши последствия/ все пак заобикалящата среда спечели битката/ и второ, в подкрепа на тезата, че трябва да се избере по-малкото зло. Аз съм забранила ред други неща, но не всички все пак

jabata_dil , нямам предвид даден от теб пример, сравнявам излишно скъпото с друго, аналогично, което би могло да допринесе до задоволяване на същите нужди. Това е идеята- да се установят нуждите и да се види дали същите могат и следва да бъдат задоволени, по какъв начин.

На мен все още не ми е задавал този въпрос. НО аз се замислям колко е тънка границата между наистина необходимото и прекаленото.
Аз също не му угаждам за всичко, което поиска или което имат другите деца. Не правя разделение между бедни и богати. Той знае, че мама и тати ходят на работа, за да печелят парички и да има за дрехи, играчки, люлки, почивка...Затова той ходи на градина докато ние печелим парички.

Много точно казано, Judy, и аз разсъждавам в същата насока. За мен лично покупките винаги са форма на необходимост, а не елемент от така разпространената "шопинг терапия". Въпросът е доколко децата имат механизъм да правят тази реална оценка, за която и ти говориш. Защото ето - получава се едно противопоставяне - аз се мотивирам, че някаква вещ не ни е необходима, но всички наоколо я притежават... Доколко тежестта на моята преценка и влиянието на средата в един момент няма да влязат в конфликт - както е писала и solaris, страхувам се в един момент да не се наложи да отстъпя... До сега не съм била изправена пред такава дилема, защото синът ми е на пет, но когато стане на 10, на 15?
Сондирам мнения, защото искам да съм подготвена. Не искам да самочувствието на детето ми да е изградено поради притежанието на някакви дрънкулки, но и не искам да е аутсайдер. Къде е златната среда?

Не са родени с такъв механизъм, ние им го създаваме. Поне трябва да го направим, иначе ще се изгубят в огромния бълващ безкрайни глупости и излишества пазар и ще се превърнат в негови роби. Няма как да е лесно, както по отношение на всички въпроси, отнасящи се до възпитанието и тук няма общовалидни рецепти. Нали знаеш, "златната среда" е нещо като "постоянното равновесие"- към тези неща всеки се стреми непрестанно и този процес изисква постоянни усилия и промяна, дори и на приоритетите.

 
Аz лично обичам да паzарувам интересни неща. Нее zадължително да са скъпи, но шопинг терапията ми е любима. Последно се zапалих по правенето на суши и сега се терапирам с търсене на интересни продукти подходящи zа суши ... т.е шопинг терапията нее zадължително да е беzумна и раzсипна.

Истината е ,че децата не растат в гората и за това им правят впечатления всякакви неща.Различните деца,се впечатляват и от раз
лични неща.Големите ми деца например,никога не са се вълнували от материалното положение на другите хора.С тях винаги сме споделяли семейното си материално състояние и сме обяснявали защо можем или не можем да си позволим еди какво си......В резултат смея да твърдя ,че израснаха ,като добре ориентирани умеещи да преценят какво ,как и по какъв начин могат да получат това което искат.Никога не са имали към нас неразумни искания и никога не са си деляли познатите на имащи и нямащи.Дъщеря ми е студентка в чужбина,без да е и в минимална тежест за семейният бюджет/което направо ме кара да се чувствам виновна до някъде/,така реши тя,така го направи.Синът ми сам събра пари за първият си гсм,за първото си пътуване в чужбина с малка помощ от нас,започва това лято отново работа ,защото има друга цел.Всичко това децата ми ,го правят не защото ние не можем да си го позволим,а защото така са научени.
На другият полюс е малката,тя е дете което много се впечатлява от това, кой какво има и защо го има. Още преди три години коментираше ,че еди кой си имал три клоуна за Р.Д.,значи са мнооооого богати  На мен ми вика,мамо защо имаш много обувки ,а пък си купуваш дрешки от втора употреба,бедни ли сме вече ? И разни подобни.Казвам ви никога ,а ма никога не съм коментирала кой какво и защо го има.В същото време смея да твърдя ,че ценностите на семейството ни в които възпитаваме децата си въобще не се изчерпват с материалното.Но факт е ,че детето ми ,за мой ужас ,когато си облича дрехите сутрин за градина ,старателно оглежда етикетите на блузките.

Винаги съм се изумявала на родители, които се обясняват на децата си за семейните доходи и тези на другите семейства.
Имам доста познати, чиито деца винаги питат това колко струва, онова колко струва... Знаят цените на всичко. Говорим за деца на 5-6-7 годинки. Едното ми обясняваше, че майка му взима заплата на 20-о число всеки месец   Друго пък знае размера на лизинговата вноска за телефона на майка си....
Изобщо, половин счетоводители са тези деца. И нямат детство. За тях играчките, както и всичко останало се дели на евтино и скъпо. Така оценяват и приятелите, учителите и околния свят изобщо....
Колкото и купища пари да имам, не бих ги насаждала, като самочувствие на детето си, както и ако не ми достигат парите, не бих му отнемала детството, занимавайки го  с тези проблеми...
Като чуя, че някой искал да възпита у детето си уважение към парите, направо ми става смешно. Какво уважение от дете, което, нито ги изкарва, нито ги харчи, още по-малко може да им направи някаква сметка...