"Вие бедни ли сте?"

Лара, намирам за напълно в реда на нещата да обясня, когато ми е зададен въпрос. Ние у нас обикновено си говорим, като ме питат отговарям, не се дърпам в ъгъла. Темата не е табу и не виждам защо на сила трябва да я превръщам у нас в такова. Ако някой няма желание да разговаря в къщи по тези въпроси- негова воля, да не разговаря. Аз се мотивирах достатъчно защо говоря в къщи, какво говора и каква е целта ми. Който пожелал- прочел и разбрал. Давам пример с осемгодишно дете, не с бебе. На бебето си не обяснявам, естествено, тези неща.
Ако детето ми ме пита какво означават понятията "богат" и "беден" също обяснявам- нищо ненормално не виждам в това. Нормално е да говорим и за причините, водещи до тези състояния.
Това обаче няма нищо общо с оценката на различните хора, не за това си говорим у нас. Когато обаче виждам, че на детето Х майката си стои у тях и е здрава, таткото е някъде, незнайно къде и то не знае къде е морето, не може да се облече нормално и няма телефон /личен, домашен/, на който да го потърсиш /говоря съвсем принципно/ и детето ме попита защо е така, аз разбира се ще отговоря, че това има нещо общо и с мързела.
Не превръщай темата в лични нападки, до тук никой не го прави. В клюкарника има достатъчно такива. Никъде не обсъждам тук какво работя и колко получавам, респ. харча, можеш да прочетеш писаното вече от мен, не навирам личното си битие в нечии очи. Споделям становище и се мотивирам.  
Не можеш да видиш дали и как "страда" моето дете по обясними причини.   Моето дете не се "тормози" от истината. Не виждам причина да съчинявам разни неща. Въобще насоката, на която обръщам внимание е доста различна.

Така ли направих?
Не съм се опитвала ни най-малко да те засегна, нито те нападам с нещо. Ако съм го направила, неволно е, извини ме.
Просто моят модел на възпитание е друг. Споменах вече разликата, няма да я повтарям.
А иначе ние също си говорим в къщи, но за по-хубави неща от това, защо са бедни или богати съседите ни, приятелите на децата ни и т.н.
Това, което исках да кажа е, че светът така и така си е материален, това не можем да го променим, но можем да се постараем децата ни да не са материалисти, поне, докато са деца!

Желая успех във възпитанието на децата на всички тук! Нека да станат точно, каквито вие искате! 

С децата си за пари говоря,защото съм на мнение,че те трябва да разбират стойността на парите.Дори в детската градина си спомням,че имаха такива игри.Но не обсъждам богатството и бедността на другите,ащото нито ме интересуват,нито пък децата ми се вълнуват от това.Лично за своите деца смятам,че те трябва да уважават парите,без да им се кланят и да им пеят възхваляващи химни.За мен всеки,който не цени парите,изкарани с труд,е глупак.

Определено така направи.
"показваш на детето си, колко много пари даваш за него",
"...замисляла ли си се някога, че убеждавайки детето си, колко много си учила и колко много пари взимаш  за това, то може да започне да смята бедните хора за глупави, мързеливи и недостойни да бъдат негови приятели..." /такова чудо като много или малко пари вземам не съм писала не само в тази тема, а и изобщо, тъй като това е твърде условно понятие, а това, че често между благосъстояние и други качества има връзка пък не мога да отричам/,
"ти насочваш вниманието на детето си към материалното благосъстояние на хората"- за да насочвам вниманието трябва аз да инициирам такива разговори.
Нормално е едно дете да попита някой дали е богат или беден, както е нормално да попита дали е болен или здрав, дали нещо е добре или зле направено. Нормално е да получи и отговор, а не мълчание или излишно изкривяване на разговора в други насоки. Нормално е да обсъжда важни неща основно в къщи, не на улицата. Не пиша, че това са основни разговори или че децата говорят навън само за това. Напротив, пиша точно обратното. Разговорите между децата в компанията на сина ми /оня, дето не е бебе/ са различни, не предимно на тема "пари" и "цени". Дали в къщи ще се акцентира предимно на такива разговори е еднакво погрешно, както и ако не се говори въобще. Не мога да игнорирам или омаловажавам съществуващи неща, както и причинно следствени връзки между причина и последица.
И обърни внимание- писала съм, че обсъждам НАШИТЕ финанси, нашия труд, нашите заплати. За останалите често не знам, няма и какво да обсъждам, освен ако не е налице очебиен пример.
През септември синът ме пита защо учителите стачкували. Не е похвалем модел на възпитание да не обясня или да излъжа.

Темата не се е повдигала май засега у нас. Така или иначе рядко коментираме финансовото състояние на хората около нас, пред децата никога, нормално е и за тях да не е интересно. Веднъж, на около 5 години беше синът ми, когато се учуди, че на едно детнце от ДГ баща му нямал кола. Тогава му обясних, че те със сигурност имат други ценни неща, а колата не им е от първа необходимост просто.

За нищо на света не бих искала децата да почнат да мерят хората според материалното им състояние, има време като пораснат да стават материалисти, ако искат. Не им е сега момента да мислят кой е беден и кой богат, нито пък на кого родителите какво имат.

На моят син му е рано за такива въпроси.
И не мисля давам поводи за обсъждане на такива теми.
Имам принципи обаче на тема натякването на децата за произхода на парите и лишенията на родителите,свързани със спечелването им.
Направило ми е много грозно впечатление преди доста време обвинението/защото за мен си беше такова/ на една позната,която заяви на сина си:"Баща ти се дави в морето за тези пари,а ти само чупиш и съсипваш"
Не бих вменила на детето си вина,че родителите му се блъскат за да му купуват разни неща.
Те затова са родители и тяхно задължение е да се грижат за него.
Кой доколкото може да си позволи.

За съжаление такова ни е обществото...
Много ясно помня как в една тема тук прочетох изразяване на негативно отношение към детска градина, защото децата там ходели с маратонки "Найк" и това било снобарско - това е обратната страна на медала.

Не обсъждам с дъщеря ми нито нашето финасово състояние, нито това на околните. Никога не се извинявам с "Нямам пари." Казвам защо няма да купя това или онова с реалните причини. Не коментирам коя купена й вещ колко струва и не изисквам специално отношение към дрехите и вещите й, които са по-луксозни.

Ако на сегашните й години /4/ й се случи да се сблъска с подобно приятелче - просто ще се опитам да им огранича леко срещите, ако сле случи след 1-2 години - ще обяснявам малко по-обстойно за това какво е основното при избор на приятел и кое е вечното в една приятелска връзка.

Нямам време да изчета всички отговори. Но на въпроса на BirdsFlu: не мисля, че ощетяваш детето си, напротив. Създаваш му истински ценности. Ако можеш да го опазиш от хора (респ. деца), за които какво имаш определя колко струваш, го прави. Ако не можеш, му дай опорна точка, за да разбере, че има и такива хора, но че техните ценоости не са истинските ценности. На мен лично ми стана мъчно за това момиченце. Представям си колко пусто ще му бъде като порасне, сред всички лъскави дрънкулки, мерцедеси и силикони, от които ще бъде обградено.

Judy, виждам, че не приемаш това, че мисля различно от теб, но и не те насилвам.
Първият цитат от моят пост не е насочен към теб.

А относно многото учене и многото пари, също съм ги използвала условно, защото също смятам, че това е условно понятие, така че няма нужда да се засягаш.

За мен не е нормално това, което за теб е нормално - светът е шарен! Казваш, че е нормално детето да пита някой, дали е богат или беден. Бих му отговорила, че това не е важно и че богатството на хората не се измерва с парите, които притежават и най-вече, че парите по никакъв начин не правят човека повече от другите.
Аз често слушам децата за какво си говорят, защото ми е интересен начинът по който разсъждават. Ами, всяка втора дума е облечена в цена, или марка - "На Пепи са му купили мотор за 500 лв", "Харесах си едни маратонки за 150 лв", "Мамо, ще ми купиш ли шапка на Найк - в МОЛ-а е 35 лв". И просто не говорят за тези, които нямат телефон с камера и мп3, които ходят с маратонки за 20-30 лв... За мен това е жалко.

моята малката, от както навърши 4,  по4на да си събира пари4ки-това са жълтите стотинки от големите! минахме периода на шантажа и мрънкането за пари! сега знае кои пари стигат за игра4ките й и кои за сладолед! интересното, 4е в на4алото не си даваше имането, последствие запо4на да заема или да дава пари, на който няма!откакто знае цифрите,сри4а цените! сега даже е наясно, 4е аз както не работя, не мога да си позволя да хар4а без да мисля, полезно е,както в поговорката, който не работи, не трябва да яде! и спря да иска от мене, логиката надделя! но сега 4акам да прави нещата за награда, за мене са периоди! големите са свикнали на каквото има, с колкото може и има да се разполага, не робуват на парите,нито на снобското показване! при това са благодарни за това,което се прави за тях, за да им се осигури и задоволи желание,нужда! затова и работят ваканциите! отговорност и спестовност са си важни за  живота,както и умение да си влагат и заработват парите!но богати, бедни не сме квалифицирали преди те да го открият сами и да знаят и +, и- на многото или малкото пари!

Нормално е да задават тези въпроси!
Не виждам нищо странно в това...
Хората са измислили класите - първа,втора,трета...пета!

Това за класите добре, ама важи за нормалните държави. Все пак не мисля, че наркопласьор с мерцедес е кой знае каква класа!

За някои хора е важен мерцедеса, не професията.

Не виждам нищо срамно или лошо един родител да каже на детето си, че няма пари за едно или друго нещо. Все пак сме им родители, а не пещерата на Аладин, от която могат да вземат колкото и когато искат. И това не е редно - децата да изискват какво ли не от родителите си само, защото родителят бил длъжен. Няма длъжен за маратонки от 200 лева. Длъжен е да осигури обувки на краката на детето. Ако не детето не му харесва като порасне достатъчно, че да има право да работи, моля, нека работи. Родителят е длъжен да осигури покрив, храна, дрехи и основно или средно образование. Нататък е бонус.

И в коя точно 'нормална' държава наркопласьорите не ходят с Мерцедеси?