Хиперактивност с дефицит на концентрация

letigpg, сина ти не е хиперактивен, а има ДИСЛЕКСИЯ. Това е нещо МНОГО по различно.

И да - трябва веднага да почнете терапии за да се научи детето ти да пише и чете правилно.  Не е края на света, успокой се, почти всички дислексици преодоляват проблема си и нямат никакъв проблем после...

докато едно дете с хиперкинетичен проблем евентуално ще успее да се научи да се владее..но от хиперактивно дете ще стане хиперактивен възрастен.

Преглеждаха го детски психолози и педиатри включително и педагожките в яслата се изказват за него. Тук малки деца не се водят на невролог. Обаче тези дни педагожките в яслата ми казаха, че детето ми изостава с говора и то до такава степен, че в детската градина ще има сериозни проблеми. Препоръчаха ни да му четем всяка вечер преди лягане, да стане като ритуал, приказки за лека нощ. Да ама проблемът е, че той изобщо не иска да ги слуша. Не слуша като му се говори, само гледа картинките, и ако види нещо познато го посочва и го назовава и продължава да разлиства, като не ни оставя да прочетем нищо. Не слуша и така е било винаги. И ТВ не гледа. И това са едни от причините, че изостава езиково, освен двуезичието. Според мен не проявява интерес, защото просто не разбира какво му се разказва. Още го мъча с книжки за бебета с картинки, показвам му нещата и го карам да повтори. Опитва да повтаря, но не запомня нищо. След половин минута го питам да каже какво е нещо, което тъкмо съм му назовала  и или не казва и почва да пищи или се замисля и казва някаква съвсем различна несъществуваща дума. Знае си примерно трактор и мотор и като взема книжката да му показвам по нея той ми я взема от ръцете, намира ми мотора и трактора и ми ги сочи и назовава, демек той на мен ми показва. И не иска да му показвам каквото и да било, не дава друг да поема инициативата, трябва да е той командира. Което е една от причините, поради които не се поддава на никакво обучение. А другата е, според мен, че това, което го карам да прави му е непосилно и го изнервя, почва да хвърля парчетата пъзел, да разрушава кулата от трупчета или конструктор. Не му е интересно защото не може да го схване, не го разбира. А това са адски много неща, които децата на неговата възраст вече правят без проблем. Като добавим, и че още не можем да му махнем памперса и да го накараме да използва гърнето по предназначение, тича непрекъснато и пищи, не спира да говори (но на негов си език, никой не го разбира, но той си се разбира, защото извършва жестове и прави мимики, ясно показващи, че това, което говори има смисъл) и т.н. и т.н. Аз продължавам да съм оптимист, ама ядски много ще се ядосам ако в близките години все пак решат, че е хиперактивен и ми предложат да взема мерки по въпроса, защото вече ще бъде минало адски много загубено време, през което аз съм подозирала проблема, но спецовете не са ми обърнали внимание. Направо така ще ми прикипиии... 

NikiFin,ако съм разбрала правилно ,ти, описваш поведението на твоето 8 месечно момченце? Не мога да засеча проблема,освен ако не посещавате ясла за надарени дечица-по българските и американските мерки си е ..много кадърен юнака-да ви е жив и здрав,както и сестричката:)Аз съм твърдо ПРОТИВ телевизията и ЗА" книжка с гушка".Моето малко момиченце е на 23 месеца и все още не ми позволява да и чета книжка-харесва и да имитирам героите или да я включвам в"шоуто" с въпроси.УСПЕХ. 

Харесва ми позитивното отношение към AD/HD и много се зарадвах на авторката Susan Ashly,PHD в книгата и"ADD&ADHD Answer book".Ще си позволя да преведа и цитирам  нейната транскрипция на основните симптоми:
импулсивност-живееш изцяло за момента
хиперактивност-енергичност
разсеяност-внимание към неизследвания свят
забравяне-свобода от нещата за правене
прекъсване на чужди разговори-развълнуван от идеята да сподели с другите своите мисли
НЕНАВИСТ КЪМ УЧИЛИЩНИ ДОМАШНИ-невероятна способност да играе игри
губещ неща постоянно-необвързаност с материалния свят

Мисля, че NikiFin има по-голямо момченце. Според мен е объркала нещо и лентичката и отчита грешна възраст. Иначе не виждам как може да тича едно 8-месечно бебе и да му се  маха памперс, за да се приучи на хигиена.
veselcheto, благодаря за преведените цитати.

Не, става дума за големият ми син, който е на 2г 7мес. Малките всъщност от сега проявяват по-голям интерес към ТВ и книжки с картинки от по-големия си брат 

mari_anka, не съм объркала. Бях сложила 3 лемтички, но бг-мамма не разрешава толкова много и са ми изтрили тази на Давид, големият ми син, чиято снимка обаче е останала от ляво

рецепти за пластелини и стимулиране на "злояди" деца.
Това е от програмата на сина ми който е със СИД:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.msg6687013#msg6687013

Никифин,съжалявам за грешката в комуникацията. Ако детето ти е прегледано от посочените до момента специалисти плюс семейния доктор и никой от тях не детектва нещо обеспокоително,мисля че можеш да поемеш глътка дълбок датски въздух(дано да не е като чикагския) и да следваш препоръките на детската ясла.Дечко може да е нещастен,обиден,а в тази възраст имаше и някакакъв страх от раздяла с майката-виж,да не говорим за двуезичието.Детето тряба да бъде достатъчно зряло (повече от 4 години) за да може да бъдат засечени основните ИСТИНСКИ симптоми на АДХД,за говоренето просто се консултирай с логопед,който има опит с двуезични деца.Моята майка ,често казва"Да не те стига това,от  което се тревожи майка ти"
ДЕСИ-рецептите са страхотни,аз още в понеделник ще пробвам някоя с едно тъжно гледащо момиченце,хубаво е че винаги отбелязваш за кое заболяване говориш.... И не така еднозначно за..порасналите хиперактивни деца, де,...ако се обучат да използват енергията си и да я контролират влизат успешно даже в графата НАДАРЕНИ..

NikiFin и  majceto,
Това което написахте много ми напомня за моя син когато беше на същата възраст. Той до около 3 год говореше изключително на някакъв негов си език, неразбираен за околните, но ти говори сякаш трябва да го разбираш, с жестовете и мимиките. Но така или иначе с него общувахме най вече невербално, някак със жестове, мимики и настроения "ни внушаваше" какво иска. Понякога сякаш не разбираше това което му говоря. Сякаш думите за него нямаха значение, напр. до около 3 год. ми викаше тате, и на баща си тате, докато един ден сам се осъзна и ми каза че аз не съм тате.
Не е хиперактивен.
И нас ни привикваха още в детската градина, защото нямал никакъв интерес към учебния процес. В последствие - проблеми в училище. Трудно се научи да чете, трудно пише и до днес, трудно се концентрира да разбере какво му се говори. Но постепенно напредва.

Вашите деца са много малки за да се каже дали имат проблем или не, дай Боже да нямат!
Но сега , ако детето ми беше на тази възраст, бих се занимавала с него, като му дам да прави разни неща с пластелин, на повечето деца им харесва.
Идеята е следната : да правят със собствените си ръце предмети и после да ги назовават, защото човек помни много по- лесно когато твори. Не е нужно фигурите да са идеални. Светът на думите е като отражение на материалния свят. Децата имат образно мислене, имат в главата си картини на това което ги заобикаля, но после трябва да изградят за себе си и вербалния свят, който е звуковото съответствие на нещата. Предимството на пластелина пред картинката е, че фигурите са триизмерни, както са в действителност.
Надявам се да им е забавно.

Флора1, все едно разказваш за моя син. Моят поначало всичко оправдават с това, че е три месеца е по-рано роден, но аз си знам и също съжалявам за ранната му детска възраст, че не съм го подхванала.

Честита Баба Марта!Замириса си на на пролет,нали?! 

Мислех си ,че не сме обсъждали темата за живака и неговото влияние на ADHD-to.Мамите , които живеят в САЩ сигурно са обърнали внимание на списъците от китайски детски играчки(в боята , на които  има живачени съединения) и тяхната забрана или връщане обратно в магазините.Ето тук  връзвам един линк,който ще опитам да намеря време и да преведа на тази тема http://borntoexplore.org/mercury_poisoning_and_adhd.htm
Едва ли в БГ има по-малко евтина китайска "смрад"-извинете за израза, но живакът е един от най-трудно извеждащите се елементи от организма ,  а като се замисля колко рожденни дни по колко подаръка сме получили....