Каква е, според вас, оптималната разлика м/у децата?

Мисля, че е най-добре разликата да е в рамките на 5 години за първите 2 деца и около 10 между първото и (евентуалното) трето. Добре е по-голямото дете да е излязло от бебешката възраст и да разбира достатъчно добре, за да приеме по-лесно бебето (да ревнува по-малко и да помага на мама).
Ние с моя мъж обмисляме (живот и здраве) вариант за 3-то детенце след 6-7 години (още по-добре ще е ако уцелим времето на тръгване на близнаците в първи клас - така хем ще имам време за бебето, хем ще мога да им помагам за първите уроци.

Здравейте!
в анкетата посочих максимум 5год. за разлика между двете деца, въпреки че в моя случай надали ще се получи.
С тати все се шегуваме да "правим " за сестриче на Георги, ама...
Намесва се паричния проблем; искаме да си намерим по нормално жилище (нали сме на общежитие и няма много място за още хора   ); искам да завърша; да си намеря прилична работа,  пък тогава чак ще мислим за второ дете...
От познати съм виждала и двете страни.
И с разлика 1год. и 3м, и с разлика 10год. В първия случай казвам й:ти си майка-героиня, тя пак отвръща - ние ще си отгледаме бързо децата, после ще ергенуваме  , а вие още с бебе ще се занимавате...
Във втория случай, особено, ако първото е момиче, помага на майката за второто и е някак по-лесно...
Всеки сам си преценява, при желание всичко става...

moite kalpazani imat 11meseca razlika........ pochti kato bliznacheta sa
xubavoto e che si igraqt zaedno

Ние с брат ми имаме 10 години разлика   Еххх ,че е хубаво да имаш по голям батко    Аз също искам децата ми да имат по голяма разлика,но не повече от 10 години и не по малко от 6-7 години  

Аз съм най-голямото от три деца.С брат ми сме породени ,  а със сестричката имам 12 години разлика.Мисля си , че е най-добре някъде посредата - разлика около 5 или 7 години.


Бобе и ние по4ти наполовина сме изпълнили плана (5 деца)))

Емката + 9месеца

Аз смятам, че разликата не трябва да е повече от 3-4 г. Поради няколко причини:
1. Ако децата са породени е ужасно трудно за майката, особено ако ще ги отглежда почти сама. Аз си представям да съб бременна и да тичам след нищо неразбиращо дете.

2. Ако разликата е по-голяма пак от гледна точка на майката нещата се отдалечават, в смисъл тамън си тръгнала на работа и си влязла в крак и айдеее пак.

3. При малка разлика някак вървиш по инерция, имаш тренинга и това е по-добре.

Аз лично не смятам, че по-голямото дете трябва да помага в отглеждането на малкото или поне не така както го разбират масово жените, затова и това отпада като мотив за голяма разлика.
Има едно друго нещо, което съм чувала от жените около мен, че е добре да родиш второто когато първото започва училище. Мисля си обаче, че може да се окаже, че вместо да помагаш на първокласника не можеш да му обърнеш внимание.

Затова ние сме си говорили да планираме второ дете, когато Александра направи 2 или 3 години в зависимост от финансовото състояние, в което се намираме.

Честно казано, до преди няколко месеца-година, си мислех, че идеалната разлика е около 3-4-5 години. На моите разликата е 4 г. и 4 месеца.
Сега, обаче, ако трябва да се върна назад бих избрала по-голяма или по-малка разлика.
1. Ако са близко едно до друго, наистина сякаш накуп се отглеждат. Вярно, със сигурност е по-трудно, но бързо отминават най-трудните години.
2. Ако е по-голяма разликата, тогава ще си имал глътка въздух между двете.

А защо си промених мнението?
Нещата ужасно се презастъпват.
Ей на - при моите, точно изникнаха всички зъби на Мони и си викам "Край - свърши се" (и на двете ми деца, зъбите изникнаха ужасно трудно, с много болка, високи температури и т.н.) и започнаха на Ади да й падат зъбите и да растат постоянните и хукнахме с нея по зъболекари.
Току-що си научил едното да ходи до тоалетна само, само да се мие, бърше, да си мие ръцете, да се облича и т.н. и идва на ред второто.
Едва ли не току-що си махнал единия памперс и си спрял да бършеш наакани дупета и... айде пак отначало.
Може би защото напоследък съм ужасно изнервена и уморена, но вече ужасно много ми додея бърсането на наакани детски дупета - имам чувството, че от 6 години само това правя... и е така де.

Откъм занимания и игри.
Ади иска да си чете, да рисува, да реди пъзели, да строи с конструктор.... е, да, ама не става - хем не мога да ги разделя, хем малкият не позволява на кака си да прави каквото и да било... Направо не знам какво ще ги правя, когато от септември Ади тръгне на училище - как ще й осигурявам спокойствие за учене - идея си нямам. Дано дотогава главата на малкия терминатор поуври малко и се кротне...

Разбира се, моите хлапета не са критерий. Според хората, които ги познават - не е имало и няма по-спокойно, тихо, кротко и послушно дете от Ади и по-буйно, палаво и ревливо дете от Мони - двете абсолютни крайности.

Аз също искам три деца. За разлика все още немога да кажа напълно, но знам че ще са три. Когато влязох да раждам имаше една жена на 45г. роди четвъртото си дете, а имаше и две внучета. Незнам дали е нормално, но лично на такива жени им свалям шапка.

На мен ми се иска да имам 3 деца с по 2-3 години разлика. Знам, че ще е ужасно трудно, докато порастнат, но пък минава по-бързо, а не току свърши бебешката възраст на едното и хей го второто, а и ще се разбират по-добре. Със сестра ми имаме 5 г. разлика (аз съм малката), и трябваше да стана аз на 18-19, за да започнем да се държим нормално и да имаме приятелски отнопения, а не малък-голям.

Аз съм още само с №1, но от наблюдения, ми се струва, че Буу и Мамма са прави.
 А и подобно нещо пишеше в Книга за майката на Елизабет Фенуик. Не мога да цитирам точно, че я дадох на една обременена приятелка   , но там имаше таблица посветена точно на плюсовете и минусите при различните възрастови разлики. И изводите /направени от психолози и т.н. след тестове, наблюдения и пр./ беше, че оптималната разлика е най-малката разлика, за да има пълноценен психоемоционален контакт между децата, горе-долу общо двигателно, емоционално и интелектуално развитие. Разликата под година не се препоръчваше като здравословна за мамите И се обясняваше, че тази от 4-5 създава най-голям потенциал за напрежение между децата. Общо взето извода беше - или по-малка - 2-3 години, или по-голяма разлика - 7-8-10 години.

По повод написаното от Elsi, сравнителна таблица има и в предния брой на сп. "Aз и моето бебе".
Oт личен опит смея да твърдя, че разликата 3 до 5 години е много добра. Аз съм най-голямото от три деца, със сестра ми имаме 3 г. разлика, с брат ми -5, а те двамата помежду си-само година и 20 дни. Майка ми е забременяла, когато сестра ми е била на 3 месеца. Тя ми сподели, че не е било лесно, били са почти като близнаци, но пък всичко е отминало "на един" дъх, и след това вече е било по-лесно озаптяването на три терминатора.
Аз също бих искала да имам 3 деца, знаейки колко е хубаво. Вече мислим за следващото

разликата между денис и ерик е точно две години.
на моменти ми доста трудничко защото съм сама в къщи и понякога така се случва, че и до тоалетна не мога да ида.
но въпреки това решението ни за тази разлика беше напълно съзнателно.
имам намерение да родя още едно дета като плана ми това да стане е след4-5 години.ако сме живи здрави и господ е рекъл.

Аз съм малко off topic, ама да питам dodo_dodo... Защо не спиш бе мила, ами си будна толкова рано/късно... не че аз съм заспала oще де... 4:27 е...

ами защото ставам да кърмя
и понеже всички спят, и на мен ми се спи ужасно та четенето и писането ме държат будна

dobro utro, dodo! i az makar da ne karmja sam v podobno polojenie noshtno vreme!

добро утро
ставаш да храниш бебока ли?
ех какви сомнамбули сме се събрали, нищо чудно и други будуващи да има, та ще се окажем цяла тумба
направо да правим среща в чата , а    

stava, shte e zabavno! pri men problema e che kato se razsanja - kraj, ne moga da zapja pak i sluhtja koj kak disha, kak shmarka i drugi takiva.......

ооох, братя, пардон сестри по съдба
и аз слухтя, като разперя пеленгаторите и чувам всяко шумче.
а ерик е особено звучен нощем - то не е сумтене, то не е хъркане, давене, хълцане, пуфтене.......човек ще рече, че осъществява тежък физически труд мъника, а не че просто трябва да заспи!

hahaha, a Iovana ramji! prosto ne e za vjarvane , ramji strahovito, ne razbiram zashto, napava li se, kakvo parvi!?

нямам идея
тези бебета издават зашеметяващи звуци понякога , да не повярва човек, че идват от такива дребосъци    

И аз съм за 10 и повече, но не повече от 12 - 14 години. Не знам, но ми се струва неоправдано изнервящо грижата за две или три палави човечета наведнъж. Въпрос на личен избор!

Ние си правим сметки разликата да е около 3-4 години. Мисля, че така е най-добре за децата. Аз имам брат и сестра. Най-голямата съм. Разликата със сестра ми е 3,5г, а с брат ми 13. Чесно да си кажа, със сестра ми сме много по-близки едно заради еднаквия пол и второ заради разликата. Брат ми до скоро беше дете, а в момента е необуздан пубертет. Ще минат още поне 5 години докато влезе в релси и можем да контактуваме нормално  
Със сестра ми имаме много общи теми за разговор и от няколко години насам я възприемам като набор, а не като по-малка. Мисля, че разликата ни е идеална.
Майка ми ми е казвала, че са искали разликата с брато да е по-малка, но той просто не се получавал - 4 години са го правили, въпреки, че аз и сестра ми сме станали от раз. Така че понякога сметките са без кръчмар, не забравяйте!  

Според мен не може да се каже точно колко е оптималната разлика във възрастта на децата. И малката и голяма разлика има своите плюсове и минуси. Всичко зависи от родителите и от самите деца.

Имам приятелка, на която децата са със 1 г. и 10 м. разлика. В никакъв случай не мога да кажа, че й е  лесно. Още повече, че ги гледаше сама без помощ от баби и дядовци. Искрено съм се смяла, когато ми се оплакваше, че докато кърми бебето голямото й дете иска да пишка. Било много трудно едновременно да кърмиш и да вдигаш гащи. Сега децата са на 5 г. и малко и 3 г. и половина и не мога да кажа, че си играят. По-скоро непрекъснато имат спорове и се бият (нали са момчета). Сигурно като пораснат още малко нещата ще се променят.

Моите деца ще имат разлика от 7 години. След една година ще ви кажа кои са плюсовете и минусите при такава разлика.

Ох, как ме разсмя само!!
А аз си мислех че само моя прави така и вече бях решила че нещо му има на детето!
А ако знаете само какво пръхтене става като спи и му започнат коликите
Додо вие още ли се будите да папате през нощта?
Реших че само ние сме останали лакомниците - ама на като си иска няма да си държа гладно детето!

Всеки сам трябва, разбира се, да прецени, но за нас най-добра е малката разлика. Всъщност аз дадох зор   , за второто. Първо на моите години не мога да си позволя разлика от 10 години (поергенувах си доста), а и не мога да си представя, че ще тръгна на работа, детето на детска градина , всичко влиза в норма и след година две, хайде пак памперси, нощни събуждания, подсечени дупета ...... И да ви кажа смятам, че с годините децата стават по-големи егоисти и ревнивци , а не по-малки. Моите са като при Додо с две години разлика и също ги гледам сама. Не ми е лесно, цял ден правя сметки как да им размина храненето и въобще режима, че да имам време за глътка въздух. Понякога вечер съм толкова уморена, че не мога да водя нормален разговор, а само гледам в една точка, но вярвам, че скоро децата ще почнат да си играят заедно и ще стане доста по-лесно, или поне живо се надявам да стане така   . Но не съжалявам, никога не ми е скучно, даже в момента пиша и слушам Вики как ми "чете"   някаква книжка.

Буди се и няма изгледи скоро да се отказва от тая екстра
За мой ужас

Да! И на мен това ми е най-голямата чуденка. По цял ден правя сметки и изчисления как да им размина храненията.
Не, че не ми се е случвало да стане пробойна в графика и едновременно да кърмя и да държа с дясната рка Ерик, а с лявата да храня Денис. Не ме питайте как се прави
Вече мозъка до такава степен ми е изпит, че не знам кое какво е и къде е. Загубих си шофьорската книжка, вчера не можах да намеря и ключовете от колата..ходих на пазар без книжка и с резервни ключове.........
Чудя се какво ли ще загубя днес

"Оптимална" възрастова разлика??? Оптимална за кого - за децата или за нас родителите. Не мисля, че има такова нещо - в края на краищата раждаме децата си не за да създаваме тим или да им осигурим компания за игра, нито пък трябва да имаме илюзии, че ще ни е лесно като решим да създадем поколение. Основното е да дарим децата си с любов, грижа и разбиране и да създадем от тях пъноценни личности, а за това се изисква много, много време и търпение от наша страна и според мен такова нещо като оптимален момент едва ли може да има! Единственото, може би, с което трябва да се съобразим е, че няма да сме вечно млади и ако искаме да имаме и да можем да отгледаме децата си е добре да го направим до определена възраст.

Ваче, заставам зад всяка една твоя дума!  Мисля точно като теб!
Всъщност се улавям, че не ми е за първи път да споделям твое мнение. Но сега използвам случая и да ти го кажа.

Също така е права и Elfi, като задава въпроса: ?

Аз имам сестра, със 6 години по-голяма от мен. Ами да ви кажа така си мина времето-тя учеше в друг град, после аз отидох да уча в друг град, тя се омъжи много рано-на 19 роди, та не остана време да се опознаем.  Много ми е мъчно за това.
На моменти- в редките случаи, когато изобщо се виждаме-усещам, че имаме да изграждаме много мостове помежду си....

dodo_dodo, pazi decata!!!

Хахахаха !    
Няма страшно за тях! защото само те са ми в главата, та няма място за другите неща

В тази връзка разликата между мен и брат ми е 1г. и 5м. и винаги сме се разбирали прекрасно /е, имало е периоди в детсвото когато се дърляхме и биехме непрекъснато     , но те са в реда на нещата     / и сега все още сме много близки . Същото важи и за моите братовчеди - с двама от тях разликата ни е по2г., а с единия - 5г., но много се разбираме и обичаме и до сега. А имам братовчед, който е с 10г. по-малък от мен, но той някак не се вписва сред останалите - по-отчуждени сме. Така че ако е за децата - разлика до пет години може би е най-добре . Но въпросът ми отново е - защо всъщност раждаме децата си ?

Сега да си кажа и аз какво мисля по въпроса:

1. Породени деца - нямам нито желание, нито физическата сила да гледам.
2. Разлика от 2-3 години - като чета постингите на Ellypr и dodo_dodo, а и по предишни мои наблюдения - ама хич не ми харесва тоя вариант. Почти всеки ден виждам как 2-3-годишното дете отнася шамара, защото майката е изнервена от постоянните колики на бебето или никнещите му зъби, и очаква по-голямото дете да я разбира и подкрепя, ама тц, то и то си е бебе! /не казвам, че всички са така, не ме разбирайте погрешно, но това е което виждам/.
3. Разлика от 4-5 години. Цитирам една позната - много спокойна и мъдра мама /чак и се чудя на хладнокръвието!/ - "Тъкмо едното стана човек, и айде пак наново!"
4. Над 5 години разлика. Тук вече е истинското тото. Не съм съгласна, че колкото повече растат, толкова по-големи егоисти стават. На тази вързаст вече личи характера, и съответно се вижда резултата от възпитанието. Ние с брат ми сме с 6 години разлика /той е по-малкия за съжаление/, но освен "побоищата" в ранна детска възраст, всичко друго ми е купон с него. Може би защото имаше един дълъг период, в който сами се гледахме, нямаше "тате носи, мама меси", но връзката ни е много силна, при положение, че от доста години не живеем заедно. И така - въпреки различните полове и разликата във възрастта, никога не сме губили връзката помежду си! Е, когато беше по-малък не съм го водила по купони и кръчми с мен, също така едва ли можеше да ми е някаква опора в света, но пък аз живея с нагласата, че съм сама и само на себе си трябва да разчитам!
5. Около 10 години разлика. Колко много си личи, когато на някое дете не му е обръщано достатъчно внимание! Виждала съм и двете крайности - от жестока ревност /граничеща с лудост и престъпление/, до дете, което дава всичко за малкото си братче или сестриче!

Та така, общо взето пак се убедих, че първоначалното ми намерение е най-доброто за нас! Време откъм възраст имам да планирам всеки от изброените варианти /е, породените отпадат, Емката порастна вече /, и всъщност затова пуснах анкетата!  Майчинството не ми тежи, така че нямам нищо против да го изживея отново на една по-късна възраст!Благодаря ви за отговорите, момичета, интересно ми беше да прочета всичко написано!      

Аз искам три деца с възраст през 3-4 години. Сега се борим за номер две!  
За мен това е най-добрата разлика. Так имаш време да се насладиш на бебешорските години на първото, после като то тръгне на градина - имаш време за второто и т.н.
Освен това междувременно имаш възможност да походиш малко на работа - година-две, да влезеш пак в обществото, колкото да не те забравят през следващите две години. Че иначе ако изкараш 4-5 години само вкъщи с децата, първо- ще изкукаш и второ - като срещнеш някой познат по улицата, ще ти кима с объркана физиономия и ще си мисли - "Абе откъде я познавах тази, не съм я виждал сто години?!"    

Ако не е късно и аз да кажа моето мнение, което е в подкрепа на варианта "до 10г." Аз имам брат, който е 7г. по-малък от мен и доколкото си спомням никога не съм се чувствала ощетена, напротив страшно много го обичам и досега и му помагам с каквото мога да си стъпи на краката. А като дете страшно помагах на майка ми и се грижех за него.
Моите деца са с 2г. и 10м. разлика  и мога да кажа, че съжалявам че не изчаках каката да стане по-самостоятелна и тогава да раждам братче, тичането и нервите са големи, умората също. Добре, че тръгнах на работа, когато малкия стана на 6м., защото бях с опънати нерви и сигурно щях да си ги изкарам на дъщеря ми. Но да са живи и здрави, все си мисля че ще дочакам момента, в който ще се оправят сами и няма да се налага да бърша носове и да разтървавам на всеки 3 минути.
Успех на всички майки, които искат и второ детенце - това е най-хубавия подарък за първото дете, но то ще го разбере чак като порасне

Имам сестра с 4 години по-голяма от мене.От как се помня все се "дърляхме", докато аз не излязох от пубертета.От тогава се разбираме много добре.Преди да се омъжим излизахме заедно по дискотеки и си бяхме като приятелки.Но пък годините преди това.....    За това и реших децата ми да бъдат с разлика около 2 години.За сега така и се очертава.Митака ще бъде на година и осем месеца когато живот и здраве се появи бебето.Знам, че ще е трудно, но пък ще си израснат заедно.
Третот го планувам след около 10-15 години  

Разликата между Елина и новото попълнение ще е две години и един месец...незнам дали е оптимална...ще ти кажа след месец-два....но знам, че ако бяхме отложили за по-натам....сигурно щеше да ни се отще всичко от начало.... знам ли:)

пък и ми се стува, че така ще мине по-бързо:)....може само така да ми се струва...незнам, ще видим:))))))

И ние сме същите и се чудех дали сме "в нормата"  
То не са звуци, то не са физиономии и протягания във всякакви посоки... понякога пръхтим като кончета, друг път кудкудякаме като кокошчици или пък цвъркаме като мишлета...

А Додо, как го правиш този номер с едновременното писане във форума и кърмене?

То и аз към 3-4 също кърмя, но не сядам на компютъра, щото много ми бучи нощем и ме дразни, пък и после през деня очите ми се сбъркват, а евентуално гледам по тв повторението на някой филм от през деня. Пък и не мога да си представя как ще се кърмим без да държа с едната ръка гърдата - иначе тя се изплъзва и бебо яко захапва зърното: до сълзи (моите разбира се). Иначе и аз бих се включила в чата

А относно темата: моите деца са с 8 години разлика. Хубавото, което аз виждам е че: каката ми помага; между нея и бебо имах няколко години, в които да поработя та да ми омръзне и пак да поискам да се кротна вкъщи  с някой малчо. Осъзнавам, че няма да може да си играят на един акъл, но пък каката ще може да се грижи за малкия и да го учи на туй-онуй като му дойде времето.
Аз и моят брат имаме 8 години разлика - в случая обаче той е по-голям от мен. Отдалечеността е голяма наистина, но когато порастнахме, разликата във възрастта няма такова голямо значение.

малко сложно ми идва, затова и пиша с краката без препинателни знаци и главни букви
по правописа ми може да познаете дали кърмя в момента или не    
и с едната ръка съм обгърнала бебето, с другата пиша - бавно и славно
гърдите ми не са големи и му идват тамън по мярка без да ми се налага да ги придържам, натискам и повдигам
а за бученето нощем - бучи спор няма, аз като съм дежурна по бебе хич не го гася, но на фона на другото озвучаване за което писах вече - хич не може да ме впечатли

Хм, това за по-големите каки ми се струва, че е почти правило, много са грижовни, но ми се ще да се включи и някоя мама с по-голям батко, има ли такива?  Все си мисля, че от по-големите батковци можем да очакваме евентуално разбиране, ама чак помощ... не знам, то си е и до дете!

Аз исках брат ми да е по-голям, защото щях да имам повече свобода, и нямаше да ми се налага аз да пробивам вратите в закоравялата и упорита до самозабравяне Овнешка глава на майка ми! Сега на него му е толкова лесно...    

Разликата от 2 год. и 8 месеца при моите деца си ми харесва , така си я искахме . Но , да , това е разлика за хора със здрави нерви ! Добре че моите са такива ) . Така едното дете "върви покрай другото " , по-близки са си децата ( макар че и това да е относително както много майки са споделили ).
Но аз си оставам за разлика до 5 години .

Еееееех, мила, не е само до здрави нерви, повярвай ми!

Приятно ми е да общувам с хора единомишленици    

Вярно до деца си е . Нашата кака пък се радва когато беба допълзи до някоя от играчките и и дава и най-любимите си , радва и се че вече може да ги хваща , лапа и т.н. , обяснява и как се играе с тях . Сутрин иска да я сложа при нея в леглото и и с нетърпение чака кога ще спят двете в детската .
НО , иска да ядат двете заедно , трудно се помирява беба да яде първа , винаги споменава че иска от нейната каша , сок , пюре ... И нещо друго сигурно ме чака за в бъдеще , знам ли , чак не ми се вярва как добре си се разбират ( пу-пу да не чуе дявола !!! )

Но не за това се включих всъщност , а за да споделя ето това - от френска авторка (Ан Бкюс ) , книгата е Моето бебе

"Противно на мненията на мнозина , аз съм убедена , че не съществува идеална разлика между две деца . По-точно ИДЕАЛНАТА РАЗЛИКА Е РАЗЛИКАТА , КОЯТО СЪЩЕСТВУВА МЕЖДУ ВАШИТЕ ДЕЦА , независимо дали сте я избрали специално , което в наши дни е по-лесно осъществимо , или просто сте я приели , защото превратностите на живота са решили така  . "

Разликата с брат ми е 11 години!Чесно казано на мама й е добре,защото съм голяма и мога да се оправя с  него!             Да го гледам,приспивам,изкарвам с количката и други подпбни.........

Бобо,незнам дали сме говорили за нашата разлика,но ако не сме сега ще ти кажа. Дъщеря ми беше на почти 7 години без един месец,когато се роди бебо  -тази разлика ние си я планирахме и да ти кажа не съжаляваме-мисля че добре си пасват двамата .Но да почна поред на ситуацийте ,с които се сблъскахме в началото.Първо беше огромният и сремеж да помага ,но така се стараеше,че в старанието се нараняваше по ъглите на легла,маси и други мебели.Трябваше да обясня че с бебо няма да ходим никъде и няма да и избягаме,ще има време за всичко.Това мина.После дойде периода на ревност ,който също не беше много дълъг.Тя ревнуваше от него като казваше че не и обръщаме внимание,макар че с баща и се бяхме разделили и единия ако се занимава с бебо ,то другия беше при нея,но понеже вниманието,което оказвахме на бебето беше по-голямо и тя се възмущаваше,но интересното в случая беше това че тя не си изкарваше яда върху него-напротив беше много мила и нежна. И последния етап беше да си спечели  вниманието на бабите -и там изнасях лекция(понеже сме отделно от тях и като дойдат да ги видят и наставаше паника на кого и кога да се радват) .Но смело мога да кажа,че благодарение на това че е по-голяма със 7 години тя го разбира и не се сърди ако и дърпа косата или и вземи тетрадките.За сравнение ще кажа че с моя брат имаме 4 години разлика и той все още си носи белега на веждата от това че явно не съм свикнала с присъствието му.Та ка че 7 години са добра разлика,а и да кажа още че в момента тя вече може да го храни да го наглежда ако трябва да отида до магазина-знае от какво да го пази и съм спокойна. Това е -късмет и разумност ви желая,от друга страна пък наистина идеалната разлика е тази ,която е между вашите деца.

As sum twurdo za do 5 godini da imat razlika. Nemoga da si predstavia, che shte rodia i mesetz po-kusno pak shte zabremeneia. A oshte poweche, che edno bebe trudno se gleda kamoli dwe nakup. Nasta razlika sus setra mi  e 4 god. Maika mi vinagi mi e govorila i razkazvala kak tja e pomagala dokato as sum bila bebe. Spored men , lichno moe mnenie, mnogo po-"leko" ste se gleda edno bebe, pri weche razbirashti kaki i batkovtzi.

Благодаря ти!     Много мило!    

Да, и аз си го мисля това, но май и до 5 години няма да се класираме! При нас е малко и Божа работа, така че ще видим!

As kazvam "za" no tova po niakoi put ne pita ... iskam neiskam koga doide ) kakto kazvat starite babi ..
E, porodeni njama da sa v nikakuv sluchai pone v tova sum sigurna . As sushto mnogo iskam da si imame oshte edno, mujut mi sushto.No nali znaesh, pone v tova sum se ubedila, kogato nai-mnogo iskash i to ne iska da doide.Winagi reshava da se pojavi v nai-neochakvaniat moment.
Uspeh

А не, аз друго имах предвид! Ако се сдобием със собствено жилище още утре почваме да работим по въпроса! Но засега почиваме...

Sujaliavam , znachi ne sum te dorazbrala. Wuw sichki sluchai vi  pojelavam da si se sdobiete sus sobstwen apartament.

mnogooo uspehiii )

Благодаря!    

Ей,Бобо събира инфо ама май вече си я решила разликата каква да е-успех!!!

Аз искам децата ми да имат по-малка разлика - 3 до 4 години. Имам брат 7 години по-голям от мен, ние израстнахме малко отдалечени и въпреки че сега разликата не се усеща, мисля че не сме така близки. Съдя по отношението на мъжа ми с брат му. Те имат 2 и нещо разлика и са си много близки. Не знам може и да е до характера на човек.

А аз имам батко 5 години по-голям от мен
И винаги ме е радвал този факт. Дори тайно си мечтаех и при моите деца разликата да е такава. За момента обаче имаме една госпожица в план

Аз съм малката, брат ми е осем години по-голям от мен. До тук добре, обаче на моменти имам чувството, че имам трима родители. Все покровители, все да ти дадат мнение за правилна насока, въпреки, че станах почти на 30, майка ми и баща ми посвикнаха, ама той - цък и цък. От една страна е ужасно, е, от друга не чак толкова. Или моя брат е много загрижен за мен, не знам...
Като, че ли, около 5-6 години е добра идея. Ние за тогава сме го планирали  сестричето на Цецо:!:

Нека и аз да се включа по темата. Аз имам сестра по-малка с 4 години. Като деца много се карахме за играчки, книги и каквото ви дойде на ум. Сега сме много привързани, но като малки не мога да кажа, че се разбирахме много. Сега моите деца са със 7 години( без 2 месеца) разлика. Голямото е момиче, а малкото е момче. Много ми помага и то по собствено желание. Аз наистина исках по-голяма разлика, защото дъщеря ми беше много трудно бебе за гледане и исках някак си психиката ми да се възстанови. Поработих няколко години, взехме си жилище и сега мисълта за второ дете сама узря. А да ви кажа каката как искаше едно бебе. Близо година преди това само за това ме ядеше. Дори каза, че за рожденния ден си пожелала едно бебе като духнала свещите. Абе ние и без това вече действахме по въпроса, но резултата се бавеше. Така след година и половина упорит труд      резултата е налице - един малък великан. Каката е страшно щастлива и много си играе с него. Пее му, изнася му представления и стои с него ако се наложи да отида до магазина. На есен сме ученици, така че ще мога и да и помагам докато съм в къщи. Така, че за мен разлика от 6-8 години е най-оптимална.

аз се присъединявам към така споделеното
аз със сетра ми имам почти 11 години разлика - от гледна точка на нас с нея мога да твърдя, че не сме много привързани, но за сметка на това сме се радвали на цялото внимание на родителите си
освен това майка ми се е подмладила изключително много като ме е родила мен, а и до ден днешен изглежда по-млада от връстничките си (въпреки че винаги ме е било яд, че не е по-млада)
аз съм привърженик на разлика 6-8 години, защото сега с първото си дете се наложи бързо-бързо да започвам работа, защото ми предстои развитие в кариерата - до 6-7 години предполагам, че ще мога да се утвърдя в професията а и малката пикла ще започва училище, а в днешно време е необходима доста помощ от страна на родителите за един първолак - тогава си мисля, че ще е най подходящо да се занимавам с едно бебче,

За мен оптималната разлика е нещо много относително. Имам за пример познати семейства с много малки и много големи разлики. Всичко зависи от характера и пола на децата(а може би и от обстановката в семейството). Второто дете го планирахме да е тази година, когато каката навършва 5г. Мисля, че е много неподходяща разлика от 7г. (по наблюдения...), защото първокласниците сега много ги юркат горките! Едно учене пада заедно с мама... Ха намери време като ти врещи едно малко калпазанче . Ако желаете голяма разлика, препръчвам да изчакате инфарктните 1-2 клас.

Ивета,
Нямам намерение да се заяждам, понеже аз съм на мнение, че разликата между първото и второто дете трябва да е максимум 5 години. В същото време обаче си мисля, че всичко зависи от конкретното положение.
Понеже аз съм от тези, които са твърдо убедени, че първи клас е перфектен за раждане на трето дете (в моя случай) - не смяташ ли, че все пак е по-добре през деня да имам време и за "калпазанчето", и за първолаците, отколкото, точно когато наистина имат нужда от помощ в уроците, аз да ходя на работа по цял ден, да се връщам след 19 часа и тепърва да се чудя дали да ги нахраня, дали да им помогна за някой неразбран урок или направо да почвам да оправям леглата за сън. Другият вариант (с изчакването да минат 1-ви и 2-ри клас) ме плаши доста повече - първо, защото тогава аз ще съм на повече години и второ, защото ми се струва почти невъзможно да се справя с бебе и с 2 хлапета, които им предстои да влязат в пубертета.

Моите са породени. Точно две години им е разликата. Аз с брат ми също съм така - 1 г. и 10 месеца. Разбираме се чудесно и още от деца сме много близки. Затова и исках и моите деца да са с малка разлика. Гледат се много трудно, макар че човек като се организира и влезе в ритъм, нещата се подреждат и се свиква. Двамата растат заедно, винаги играят заедно, имат много общи интереси и занимания. И са много привързани един към друг.

Сега щяхме да имаме и трето дете. Голямата е на 5 и ми се стори добър вариант преди да стане ученичка да има бебе. Все още нямаше да съм ангажирана с ученичка, бебето щеше да е достатъчно близо до другите, аз вече имам опит, който ми е пресен и щях да се оправя без проблем. Но... не стана. Но го бях обмислила, подредила и организирала. Това беше оптималния вариант според мен.

Иначе аз по принцип не съм фен на големите разлики. Те отдалечават децата и създават бариери. Според мен.

Всичко зависи и от случая и от децата. Моя близка ми описа едно доста сложно положение с първокласника и 3-месечното бебе. Но всеки има право на мнение и решава сам. Надявам се да споделиш когато му дойде времето личен опит и много се радвам, че си решила да имаш 3 деца! Дерзай, пък може и аз да се реша след време...

само за инфо
в едно от мамешките списания, последен или предпоследен брой, а може и по-назад да е било, има страхотна схема на плюсовете и минусите във възрастовата разлика. Много беше ценно, като всеки опит наготово. То е повече като помощник при планиране на второто дете, но наистина имаше неща, за които не бихме се сетили. Някой ако се интересува повече, мога да го препиша

Според вас, каква е оптималната възрастова разлика между децата в семейството? И как се полу4и при вас? Защото понякога ние планираме едно, а се полу4ава съвсем друго, било заради финансови проблеми да отлагаме раждането на първо или второ дете, или пък с изненада да открием, 4е сме бременни и да решим да задържим детето. Споделете мнението си, моля!

Наистина както дойде...моите, живот и здраве, ще им е 3 г. без месец разлика, но имаме близки приятели, на които децата са с 12 г. разлика и са перфектно семейство. Гласувах за 3- 4.

Аз смятам, че разлика м/у 3 и 4 години е най-добра и за децата и за родителите! Нямам личен опит като майка, но по моите спомени от детството мога да споделя, че с брат ми имаме 9 години разлика и нямаме много общ живот и интереси-тъкмо започнах да пораствам и да разбирам нещата от живота......и той се ожени зелен, зелен на 20г.  
От друга страна пък малката разлика при породени деца, според мен не е много добра за майката-първо, не се е възстановила от първото бебче, и второ представа да мисли за накакви 4-5 години за други неща освен за бебета!!! А и аз мисля, че е хубаво едното дете да е малко по-голямо и да се "грижи" (не в буквалния смисъл разбира се) за по-малкото, така се чувства пълноценно, а не пренебрегнато от повечето грижи, отделяни за малкото;)
Така мисля аз, но всеки си има своя концепция и разбиране:)

Гласувах за 3-4 години. И това е предположение...
Разликата между моите деца е 11г и 6 месеца. Два пъти гледам по едно дете...и плюсове си има и минуси предполагам - проблеми в това и заради това обаче поне при нас и засега няма.
...хм, има - не мога да ги събера в една стая, 15годишен мъж и 3 годишна госпожица...абсурд е! Та се чудя отде да си купя още една спална...ако някой продава, да се обади!

аз гласувах за 5-6 години. като че  ли тогава по-голямото дете ще разбира повече, ще помага при отглеждането на по-малкото, може и ревността към бебето да не е толкова голяма /въпреки, че тук не мога да кажа със сигурност, просто така си мисля/. ние например искаме три дечица. сега имаме едничко на 5 месеца и ни се иска другото да е поне след 4 години, че да има време после и за трето но да е живот  и здраве ще видим. може нещата да не са така както си ги мислим сега и децата ни да са с по-малка разлика но за мен е по-добре да са с по-голяма разлика, но не чак 9-10 години

3-4 години ми се струва малко... защото по-голямото дете изкуственно трябва да порасне и да бъде баткото или каката, докато то все още има нужда от цялото внимание на мама и тате. Но пък Александра ми е първо бебче а аз съм на 28 едва ли ще чакаме да навърши 5-6 колкото и да ми се струва по-удачно  

Аз мисля че най-добрата разлика е м/у 2 и 3 години. Това го извличам от личния си опит с брат ми, който е с две години и 4 месеца по-малък от мен, а и от всички съседчета из нашия блок, които бяха с разлика м/у 2 и 3 години...  Изкарах чудесно детство... Играехме си с брат ми много и не ни е липсвало внимание от родителите. Нито на мен, нито на него...
Аз искам също 2 деца (мечтая си и за 3, но ако има 3то ще е много по-нататък) и може би ще са с такава разлика... м/у 2 и 3 години.

Имам двама братя,разликата им е 18 години,а между мен и малкия ми брат е почти 15 години!Да ви кажа,не случайно гласувах за 5-6 год.разлика.. Но така е,като дойде изтърсак точно когато ти е времето да ходиш по купони   Все пак разлика от 18 години е твърде много,дори за 2 момчета!Но в крайна сметка-както доиде,то си е радост...  

Аз гласувах за 5-6 години. Но съм на 28 и май ще стане малко късно

Porodeni spored men. Trudno e za maikata , no samo v nachaloto ste e taka.Eto sega imam 7 godishno dete hodi na uchiliste, takmo zapochnah rabota pochasova i pak sam bremenna, pak v kashti ste se zatvoria.Ako biaha s edna godina razlika haide na uchiliste i ako iskam rabotia i se realiziram, ako iskam si stoia v kashti.

Гласувах за 3-4години,мисляче това е идеалната разлика.От една страна ако е по-малка ,ще е трудно за майката,а от друга ако е по-голяма децата няма да имат никакви общи интереси.
Разликата между моите деца е точно 4 години и за сега всичко е О.К.

моите бебоци имат 11 месеца разлика    

Леле как си се справяла, само ти си знаеш   .
Смятам, че най-добрата разлика е тази, която родителите изберат. За нашия случай се оказа, че 2 г. и 2м. е най-добрата разлика . Трудно е по някога, но си заслужава и не се оплаквам.

на моят приятел и сестра му (близнаци) такава е разликата с "кака им") било е доста весело.....

и аз съм за породени....наистина трудничко е...но пък всичко свършва за 3-4 години и край с памперсите и другите такива...пък и ще са си по-близки...поне се надявам:)

Според мен 3-4 години разлика е оптимално. Ние с брат ми сме с 6 години разлика - от личен опит мисля, че е прекалено много. Мразех, когато ме караха да го паса зад блока! Но пък поне можеше да го ступвам тогава без да ме видят нашите    
По-малка разлика също не ми харесва, по-добре да си имам направо близнаци    ако може  

Струва ми се, че разлика от 3-4 години е най-добрият вариант. Тъкмо едното ще е поотраснало, ще си ходи на градина и т.н, а аз ще си се грижа за бебето    Поне нашите планове са след 3-4 години да работим по второто/вторите - има близнаци в рода   Иначе с моята сестра имаме 5 години разлика, ама аз толкова съм искала да си имам другарче, че не е имало никога ревност и проблеми. Само дето като кака опирах пешкира, ама то това си е нормално!

Ние с братми сме с разлика 2 години и 2 дена - не сме били особенно близки и се дразнехме като куче и котка. 3-4 години разлика ми се вижда по-добър вариант- повече разбиране да има от по-голямото дете.

Моите са породени. Както и аз и брат ми. За мен това е идеален вариант. Аз с брат ми се разбирам чудесно и затова исках и децата ми да са така. Много ми беше трудно в началото, но ги изгледах и давамата заедно, както се казва, и приключих с бебешката част. Те двамата са много близки и винаги са заедно. Аз успях да се организирам така, че да остана с тях в рамките на нормалното (според мен) и да се върна на работа, без изгледи скоро пак да се закотвя с бебе вкъщи. Но когато исках навремето деца с малка разлика изобщо не съм мислила за мен и това как ще си подредя живота и кариерата. Мислех главно за това, че искам децата ми да са заедно и да имат силна и добра връзка помежду си.

Иначе съм на мнение, че "идеална" разлика няма. Всеки преценява сам за себе си и според собствените си виждания и избира подходящия момент за второ, трето и т.н. дете.

Разликата с брат ми е 12 години. Разбираме се чудесно. Разбира се най-много слуша брат си и за него знача много. И аз аз много го обичам. Разликата между майка ми и брат й е 18 години. Разбират се много добре, а и той черпи много от нейния опит.

Гласувах за 5-6 години. Моите деца са с 6 години разлика. Така го исках и така го направих  
Първото ни дете беше "студентско" и съответно отгледано с по-малко възможности (финансови) и с повече помощ от баби. Тъй като имахме достатъчно време пред нас, решихме за второто дете да си "подредим живота" (завършихме университета, устроихме се с жилище, таткото си изкара казармата и т.н.). И сега се гледаме с бебка много по-спокойно и БЕЗ баби!  
Даже правим сметки, че имаме време за още 1-2 деца със същата разлика  

Няма оптимална разлика.
Кой когато реши или когато се случи.

При нас разликата ще бъде почти 7 години.

според мен е добре да е малка разликата за да имат повече общи интереси децата а и да е по-малка ревността на галямото.пък как ще ги отгледаме си е друг въпрос.аз гласувах за породени.

  ами супер е това
аз имам дьщеря на 11,5 и ако сега забременея(ах,дано да стане)ще имат 12 години разлика.
аз имам разлика с брат ми  4,5 години и все се дразнехме като малки.
според мен това си зависи от децата,не от вьзраста
макар 4е най¬изгодно финансово май излиза да ги родиш едно след друго....второто износва дрехите на пьрвото,коли4ки,игра4ки,кошарка...