Пери, подреждай и глади, че може и преди ОКТОМВРИ бебчето да се роди!

Честит празник!

Трикси, с тия симптоми скоро да няма  новинки  Така като гледам контракциите обикновено не почват непосредствено преди раждането. Как разбирате кога да почнете да се оправяте за болницата? Надали като станат на 5 мин ще имаме време за душ и такива неща.

На липсващите момичета стискам палци, въпреки че с тези 3 почивни дни като нищо да са отпрашили нанякъде.

Сега се пригответе за дълго четене, защото идва моят разказ за естественото ми раждане. 

Водите ми започнаха да изтичат в 4 сутринта на 17.09. Когато отидох до тоалетната, ми падна и тапата. Да ви кажа честно, в първия момент се разтреперах като лист и поседяхме с мъжа ми около 15-20 минути, преди да се успокоя и да започна да се приготвям. Взехме багажа, документите, извикахме съседката да стои при децата и тръгнахме към Майчин дом. Стигнахме до приемната, гледаме- няма ги документите. Претърсихме безуспешно цялата кола. Нямах в себе си дори лична карта, защото я бяха оставила в плика при останалите документи. Върнахме се обратно вкъщи и слава богу, че ги намерихме изпаднали до асансьора. В това време започнах да усещам, че имам контракции и много се зарадвах, защото предишните два пъти водите ми изтекоха без контракции и раждах на системи. След рутинните процедури ме качиха в предродилната зала и ме сложиха на монитор за тоновете. Поисках ВИП зала, за да може мъжът ми да е до мен. Опитаха се да ме разубедят („За какво ви е таткото”, „Тука ще ви е по-добре” и пр.), обаче аз любезно настоях и накрая подготвиха една от стаите за раждане и качиха там мъжа ми. Контракциите ми бяха на 5-6 минути, разкритието- 4 см.

В 8ч. мина на визитация проф. Димитров, прегледа ме и нареди да махнат монитора, за да мога да се разхождам из стаята. Това ми донесе страхотно облекчение, защото можех да застана в каквато поза ми е удобна по време на контракциите. Оказа се, че най-добре се търпи болката, като се облегна напред с лакти на леглото и клекна леко с разтворени крака. През цялото време на 10-на минути минаваха акушерки да ме проверяват как вървят контракциите. Последният преглед беше в 11.15- разкритие 5 см. Казаха ми, че ако до половин час не тръгне раждането, ще обсъдим да ми поставят система. Малко след това контракциите започнаха да стават наистина много силни. След 4-5 такива силни контракции настъпи една, която беше много продължителна. В един момент усетих, че идва много силен напън и главата на бебето тръгна да излиза. Изпаднах в паника, че няма да мога да удържа детето, защото бях права. Подхванах с ръка главата на бебето и извиках на мъжа ми, който се втурна към мен и успя да го хване, преди то да изпльока на земята. Точно за една секунда се притесних, че не изплака, и тя в този миг ревна. Мъжът ми щастливо извика: „Държа я, момиченце е!”
Бяхме сигурно невероятна картинка- аз права, мъжът ми зад мен, държащ бебето, и помежду ни-пъпната връв.

Започнахме да викаме да дойде някой от персонала, обаче акушерките бяха в другия край на коридора и изглежда никой не ни чу. Тогава се замъкнахме двамата с мъжа ми до вратата, отворихме я, и накрая ни чуха и дойдоха. Няма да ви описвам шока, който настъпи, след като видяха току-що роденото бебе без никаква помощ от тяхна страна! Не можеха да повярват, че съм родила  15 минути след като разкритието ми е било само 5 см.

След това вече ме поеха в техни ръце, плацентата излезе без проблем, биха ми една инжекция за контрахиране на матката (тъй като е трето раждане) и по същата причина ми вляха една банка окситоцин. Вероятно заради липсата на каквито и да е напъни при изгонването на бебето се чувствам най-добре физически от всичките си раждания досега.

 Не е нужно да ви описвам гордостта и щастието на съпруга ми. Самообладанието, което прояви в този момент, беше забележително. Той ми каза, че е било толкова хубаво, че само може да съжалява, че е пропуснал раждането на Косьо и Зорница.

Накрая да кажа няколко думи за екипа на МД. Както знаете, раждах без предварителна уговорка. Всички бяха много внимателни, особено в двата часа след раждането, поради това, че разкритието е станало прекалено бързо и ми беше все пак трето раждане. Изредиха се всички доктори, които бяха на смяна, докато се уверят, че матката ми се контрахира нормално. С особено приятно чувство ще запомня д-р Нашар, която главно се занимаваше с мен. Извънредно приятна и мила жена, и чудесен специалист.

През изминалите девет месеца мечтаех за едно естествено раждане, без системи, и получих едно наистина невероятно преживяване- детето ми да се роди в ръцете на собствения си баща! Никога няма да го забравим!