- Публикувана: 2 окт. 2008, 10:58 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2008, 16:57 ч.
Трябва ли съседите да определят дали да гледаме куче или не?
irrababy 
Факт е - към любимеца си може да се привържеш адски много. И дори да не е толкова много, както към човешко същество, то достатъчно, за да ти се скъса сърцето, ако някой се опита да ти го отнеме.
Пък тези.... хайде да не казвам дума, че ми идват едни красиви
, които са измислили тая глупост, че и един да не харесва кучето ти, може да го изгони, да вземат да приемат закон, че и един да гласува против правителството примерно, и то пада, един да не иде да гласува на избори, и те да са нелегитимни. Навсякъде, за всякакви избори, се иска поне обикновено мнозинство, а тук гледай ти, един може да реши съдбата ти, напук на други 20. И що така? Аман от умници, дошли от немайкъде, дето вместо да свършат нещо полезно в този парламент, се чудят какви мислени недомислени закони да творят.
И още нещо да кажа - да, може да е грозно да се сравняват деца и животни, но още по-грозно и още повече боли да се делят хората на такива с деца и такива без - че тези без деца не разбирали чувствата на другите. Да бе, де ли ще разбират. Ами има хора, които просто не могат да имат деца - това не е техен избор и не ги прави втора категория или по-безчувствени от останалите. А това, че нямам дете не значи че нямам майчински инстинкт. Инстинктите са вродени, не придобити, те затова са инстинкти. И именно те карат хората да се привързват към животните си, понякога дори много силно, защото и те, подобно на децата, са безпомощни и зависят от нас.
Хау.
Факт е - към любимеца си може да се привържеш адски много. И дори да не е толкова много, както към човешко същество, то достатъчно, за да ти се скъса сърцето, ако някой се опита да ти го отнеме.
Пък тези.... хайде да не казвам дума, че ми идват едни красиви
, които са измислили тая глупост, че и един да не харесва кучето ти, може да го изгони, да вземат да приемат закон, че и един да гласува против правителството примерно, и то пада, един да не иде да гласува на избори, и те да са нелегитимни. Навсякъде, за всякакви избори, се иска поне обикновено мнозинство, а тук гледай ти, един може да реши съдбата ти, напук на други 20. И що така? Аман от умници, дошли от немайкъде, дето вместо да свършат нещо полезно в този парламент, се чудят какви мислени недомислени закони да творят.И още нещо да кажа - да, може да е грозно да се сравняват деца и животни, но още по-грозно и още повече боли да се делят хората на такива с деца и такива без - че тези без деца не разбирали чувствата на другите. Да бе, де ли ще разбират. Ами има хора, които просто не могат да имат деца - това не е техен избор и не ги прави втора категория или по-безчувствени от останалите. А това, че нямам дете не значи че нямам майчински инстинкт. Инстинктите са вродени, не придобити, те затова са инстинкти. И именно те карат хората да се привързват към животните си, понякога дори много силно, защото и те, подобно на децата, са безпомощни и зависят от нас.
Хау.
irrababy
И още нещо да кажа - да, може да е грозно да се сравняват деца и животни, но още по-грозно и още повече боли да се делят хората на такива с деца и такива без - че тези без деца не разбирали чувствата на другите. Да бе, де ли ще разбират. Ами има хора, които просто не могат да имат деца - това не е техен избор и не ги прави втора категория или по-безчувствени от останалите. А това, че нямам дете не значи че нямам майчински инстинкт. Инстинктите са вродени, не придобити, те затова са инстинкти. И именно те карат хората да се привързват към животните си, понякога дори много силно, защото и те, подобно на децата, са безпомощни и зависят от нас.
И още нещо да кажа - да, може да е грозно да се сравняват деца и животни, но още по-грозно и още повече боли да се делят хората на такива с деца и такива без - че тези без деца не разбирали чувствата на другите. Да бе, де ли ще разбират. Ами има хора, които просто не могат да имат деца - това не е техен избор и не ги прави втора категория или по-безчувствени от останалите. А това, че нямам дете не значи че нямам майчински инстинкт. Инстинктите са вродени, не придобити, те затова са инстинкти. И именно те карат хората да се привързват към животните си, понякога дори много силно, защото и те, подобно на децата, са безпомощни и зависят от нас.
Подкрепям те напълно.
И още нещо да кажа - да, може да е грозно да се сравняват деца и животни, но още по-грозно и още повече боли да се делят хората на такива с деца и такива без - че тези без деца не разбирали чувствата на другите. Да бе, де ли ще разбират. Ами има хора, които просто не могат да имат деца - това не е техен избор и не ги прави втора категория или по-безчувствени от останалите. А това, че нямам дете не значи че нямам майчински инстинкт. Инстинктите са вродени, не придобити, те затова са инстинкти. И именно те карат хората да се привързват към животните си, понякога дори много силно, защото и те, подобно на децата, са безпомощни и зависят от нас.
Хау.
Хау.
Съвсем различно интерпретираш думите ми, но както и да е. Изобщо не ми се обяснява сега. Аз пък побеснявам, когато някой каже нещо подобно."2. Решение дали да имаме дете- отново детето става общо за блока и ако има намерение да реве през нощта /глад, колики и др./; да тича по пода /гангстерче/; да къса цветята в предблоковото пространство; да не поздравява съседите; да кани гости и прочие- то няма място при нас." и не само това още няколко подобни безобразни изказвания има и то, когато се обсъжда закон за кучета. Боже, става въпрос за животно, което се сравнява с дете бе хора. Всъщност, няма значение, каквото и да си говорим тук, това с този закон няма да стане.
Хайде всички с майчин инстинкт да ми отговорят какво се прави в случаи, при които голямо куче ежедневно лае и се спуска срещу дете, а на собствениците не им пука и го пускат свободно да си дивее пред блока?
Аз лично бих се възползвала от закона, ако се приеме. Ако не, ще трябва да се мине към саморазправа, което би било фатално за кучето.
Въобще въпроси като аките, шум от кучето и т.н.не са проблем за мен, все пак любовта и удовлетворението, които ти дава едно животно не могат да се сравнят с такива елементарни неудобства. Но има случаи на откровена проява на агресия, което застрашава не само здравето, а и живота на околните. Хората, които се привързват към кучетата като към деца,едва ли биха допуснали такова нещо, но не всички са такива. Точно за тях е необходим може би не точно този, но подобен закон, който да дава право на застрашените от агресивно куче да се защитят.
Аз лично бих се възползвала от закона, ако се приеме. Ако не, ще трябва да се мине към саморазправа, което би било фатално за кучето.
Въобще въпроси като аките, шум от кучето и т.н.не са проблем за мен, все пак любовта и удовлетворението, които ти дава едно животно не могат да се сравнят с такива елементарни неудобства. Но има случаи на откровена проява на агресия, което застрашава не само здравето, а и живота на околните. Хората, които се привързват към кучетата като към деца,едва ли биха допуснали такова нещо, но не всички са такива. Точно за тях е необходим може би не точно този, но подобен закон, който да дава право на застрашените от агресивно куче да се защитят.
Имам куче от 14 години -няма сила на Земята която да ме накара да го изгоня или да му причиня зло. В интерес на истината и животното е кротко и не създава проблеми на никой.
Обаче винаги имам едно на ум и не разрешавам на децата да го галят и закачат - на животно вяра на 100% нямам.
Имам и дъщеря, но сравнение не мога да правя.
Единственото което хората трябва да знаят преди да си вземат животно, е че то изисква голяма отговорност и грижи, които са подобни на тези които се полагат за дете.
Онзи ден едва не припаднах от ужас - един английски булдог се затича към нас, подмина ме и сложи главата си в скута на дъщеря ми /1.7г/ е изтръпнах, а момичето ми много се зарадва.
Оказа се че живеел с 3 деца и много ги обичал та за това им се навирал. Ами за мен това е без значение аз си изкарах акъла, като гледах крехкото тяло на детето си и масивната глава на кучето . Кучето трябва да е вързано навън, ами ако я беше ухапал.
Ако имахме адекватни закони няма да се бистри кой има право на куче и кой не. Преди няколко страници дадох пример за онзи питбул - ако имаше действащи закони, то това куче би следвало да бъде отнето от стопанина, а въпросният стопанин глобен или с наложено по-строго наказание.
Същото е и за другите не мърливи стопани - като не полагат грижи, не спазват общоприетите правила / водене на повод, хигиена и т.н./ да им се отнемат животните. Държавата за пореден път абдикира.
Много по-лесно е да кажат ние да се оправяме и да се изпокараме по съседски, вместо държавата да си свърши работата. Същият номер ни приложиха и с парното.
Въпрос на време е да ни дадат право и да се съдим по съседски, да се наказваме и т.н., тая държава просто я няма.
Обаче винаги имам едно на ум и не разрешавам на децата да го галят и закачат - на животно вяра на 100% нямам.
Имам и дъщеря, но сравнение не мога да правя.
Единственото което хората трябва да знаят преди да си вземат животно, е че то изисква голяма отговорност и грижи, които са подобни на тези които се полагат за дете.
Онзи ден едва не припаднах от ужас - един английски булдог се затича към нас, подмина ме и сложи главата си в скута на дъщеря ми /1.7г/ е изтръпнах, а момичето ми много се зарадва.
Оказа се че живеел с 3 деца и много ги обичал та за това им се навирал. Ами за мен това е без значение аз си изкарах акъла, като гледах крехкото тяло на детето си и масивната глава на кучето . Кучето трябва да е вързано навън, ами ако я беше ухапал.
Ако имахме адекватни закони няма да се бистри кой има право на куче и кой не. Преди няколко страници дадох пример за онзи питбул - ако имаше действащи закони, то това куче би следвало да бъде отнето от стопанина, а въпросният стопанин глобен или с наложено по-строго наказание.
Същото е и за другите не мърливи стопани - като не полагат грижи, не спазват общоприетите правила / водене на повод, хигиена и т.н./ да им се отнемат животните. Държавата за пореден път абдикира.
Много по-лесно е да кажат ние да се оправяме и да се изпокараме по съседски, вместо държавата да си свърши работата. Същият номер ни приложиха и с парното.
Въпрос на време е да ни дадат право и да се съдим по съседски, да се наказваме и т.н., тая държава просто я няма.
Отговарям с Да, като имам впредвид моите съседи. И сега на горния етаж имат куче- голямо. Непрекъснато влачи някакви предмети по пода явно- детето ми докато беше малко гледаше към тавана уплашено с викаше, че идва баба Меца. Пускаха го да пишка на балкона; след скандал направен от мен май го отучиха, но прозорците на балкона ми и до сега не могат да се отмият- незнам какво изпишка това чудо- мазнина ли, масло ли някакво..... И последно- когато кучето слиза с асансьор, то естествено го заема целия, значи ние с детето чакаме следващия курс и се качваме в умирисания асансьор (незнам дали и бълхи не оставя)....Е как да съм съгласна?
И аз смятам, че е редно човек да се съобрази със съседите си. Защото и аз мога да затворя куче и то да скимти и лае цял ден, а аз да ида на работа, но едва ли съседите ми ще са много щастливи. Иначе обожавам кучета, особено големи породи, но не мисля че мястото им е в блока. Моя приятелка има два лабрадора и котка, ами да ви кажа никак не ми се иска да съм на мястото на съседите й от долния етаж.
И да си призная, за 28-те ми години живот никога не съм виждала някой да си събира отпадъците от кучето на улицата или в парка.
И да си призная, за 28-те ми години живот никога не съм виждала някой да си събира отпадъците от кучето на улицата или в парка.
Хайде всички с майчин инстинкт да ми отговорят какво се прави в случаи, при които голямо куче ежедневно лае и се спуска срещу дете, а на собствениците не им пука и го пускат свободно да си дивее пред блока?
Подава се оплакване. Jarita и Bushkata се убиха да ви цитират действащи закони, регламентиращи това. Много съм далеч от мисълта да защитавам подобни собственици на кучета. Ама и много хора има, четейки тук се убеждавам за пореден път в това, които просто смятат, че кучето или изобщо което и да е животно е не много по-различно от някоя мебел, дето може да я правиш каквото си искаш. И не възприемат факта, че това са живи същества, които също имат чувства, също се привързват и също се плашат. И такива хора ще решават съдбата на моята котка или на съседското куче? Как ли пък не!
А фактът, че държавата не си върши работата, а си измива буквално ръцете с подобен безумен закон, едва ли е от полза за някого. Ако имахме действащи закони, подобни "стопани" просто нямаше да са стопани дълго време. Че нали уж целта на държавата, законите, правосъдието е да няма саморазправа, всички казуси да се решават законово и безпристрастно. А то какво става - ми да върнат другарския съд най-добре.
Писна мииии, прочетох отново цялата тема, но не открих никъде да се цитира подобен закон. Дори да има такъв, той не се спазва. Между другото бях пуснала питане в една друга тема, мога ли, ако куче ме тормози, а собственикът се държи неадекватно, да извикам полиция и да разчитам, че ще дойде веднага и ще ме защити. Не получих конкретен отговор.Повече вярвам, че съседите ще изгонят такова куче, от колкото държавата, което естествено е проблем и не е правилно, но поне е вариант. Не можеш да обвиняваш хората, че обичат повече децата си, отколкто кучетата, няма начин.
В случая, който съм описала в една от предишните публикации, за едно съседче, което преди години беше ухапано от куче, родителите имаха познат полицай, който застреля кучета. Тази саморазправа е ужасна и жестока, но аз също бих прибягнала до нея, ако е застрашен жъвота на детето ми.
За протокола- цял живот сък гледала котки, винаги прибирани от улицата, никога не съм се справяла възпитанието им- винаги са се катерили по масата, дърпали са храна от чинията ми, но винаги съм ги обичала безкрайно. Последната ми котка се научи да прескача през терасата, да ходи в съседите и да им рови в саксиите по терасата. Дадох я на майка ми, не мога да допусна да тормози чуждите хора ( не можех да си предградя и терасата, защото сме под наем). Така че не ме обвинявай за безчувствена, защото мисля за детето си. Държавата не го прави и аз ли да стоя със скръстени ръце?
В случая, който съм описала в една от предишните публикации, за едно съседче, което преди години беше ухапано от куче, родителите имаха познат полицай, който застреля кучета. Тази саморазправа е ужасна и жестока, но аз също бих прибягнала до нея, ако е застрашен жъвота на детето ми.
За протокола- цял живот сък гледала котки, винаги прибирани от улицата, никога не съм се справяла възпитанието им- винаги са се катерили по масата, дърпали са храна от чинията ми, но винаги съм ги обичала безкрайно. Последната ми котка се научи да прескача през терасата, да ходи в съседите и да им рови в саксиите по терасата. Дадох я на майка ми, не мога да допусна да тормози чуждите хора ( не можех да си предградя и терасата, защото сме под наем). Така че не ме обвинявай за безчувствена, защото мисля за детето си. Държавата не го прави и аз ли да стоя със скръстени ръце?
Цитат
Държавата не го прави и аз ли да стоя със скръстени ръце?
Тъкмо това е проблемът! Закони има, но няма кой да следи за изпълнението им. А цитатите може да са били в другата тема, в клюкарника. Е след като не се изпълняват законите, този дали ще се изпълнява? Ще кажат съседите животното да се махне, стопанинът ще им каже да си гледат работата и какво? Ще го изгонят насила ли? Няма как да стане. Ще опрат пак до помощта на държавата, която никаква я няма. А ако я имаше, нямаше да се налага съседите да решават дали или.
Цитат на Bushkata от въпросната тема:
"От вече съществуващи закони:
ОТ ЗЗЖ:
Цитат
Чл. 35
(1) Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.
Това е члена, по който хората с котката, която им влиза в балкона могат да се оплачат.
И още общи:
Цитат
(3) Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.
......
До сегашните закони не се спазват, няма и орган, който да следи за това. Например - инспектори, които да следят дали и кой не си почиства след кучето. Ако не е имало до сега кой да следи за спазването на законите, нали не си мислите, че сега ще има?
Защо мислите, че че един нов закон ще промени нещата?
Няма да си изхвърли кучето/котката никой, невъзможно е и да има подобен член в новия закон. Да речем, че във вашия блок има вече 5 кучета, от най-кофтито - виещи и серящи в асансьора. С какво новия закон ще ти помогне да си решиш проблема?
А тези от вас, които се жалват - защо до сега не сте направили нещо срещу
проблемните си съседи? Какво точно, на практика очаквате да се случи, ако този закон се приеме в този му вид?"
Надявам се да няма нищо против, че я цитирам, но много точно го е казала.
Това, че държавата трябва да следи наистина е така, няма да споря. Сега видях и попрегледах и темата в другия подфорум. Съгласявам се, че трябва да има закон, който да се спазва, може би не точно в този му вид, но да дава достатъчно сигурност,както на хората, които имат някаква причина да се страхуват от съседското куче, така и на стопаните на кучета, че няма от чиста злоба да им отнемат кучето.
Цитат
Държавата не го прави и аз ли да стоя със скръстени ръце?
Тъкмо това е проблемът! Закони има, но няма кой да следи за изпълнението им. А цитатите може да са били в другата тема, в клюкарника. Е след като не се изпълняват законите, този дали ще се изпълнява? Ще кажат съседите животното да се махне, стопанинът ще им каже да си гледат работата и какво? Ще го изгонят насила ли? Няма как да стане. Ще опрат пак до помощта на държавата, която никаква я няма. А ако я имаше, нямаше да се налага съседите да решават дали или.
Нали и аз това казвам поредното безумие. За да влезе някой да проверява по сигнал има ли куче/змия/котка или каквато и да било жива твар в апартамента на съседите трябва заповед издадена от компетентните органи, която да дава разрешение да влезнат полицаи или служители на общината и да огледат.
Това няма да стане, просто няма начин, никой няма да се занимава. Те не могат съдя изпълнители да влезнат, ще влезе Ненка от общината да проверява за куче и да те причаква пред блока. Това , че го разхождаш не означава автоматично, че живее в жилището, трябва да се докаже.
Абсурдно и смешно.
Обаче, съседа Пешо бесен, че не може да спи може да влезе с вратата в жилището и да тегли куршума на животното, а защо не и на стопанина.
Ей това е целта, да се избием за малки конфликти, докато горе си въртят далавери.
Гласувах с НЕ в анкетата, но след като прочетох мненията, вече промених мнението си.
ДА! ДА! ДА!
Съседите трябва да задължително да правят събрания, на които трябва да решават мога ли аз или не мога да си гледам куче! /Би било добре да може да се изкажа какви са пък доводите ми да го имам това животно- сляпа ли съм; предписано ли ми е от лекар, че ми е нужно повече движение, че затова да го искам; самотна ли съм; дали пък не съм улава и да изпитвам някакви чувства към животните и грижите и живота с тях да ми доставят радост /последния случай е много тежък и изисква немедлено общото събрание да се обърне към психиатър и да ме въдвори в медицинско заведение//.
След изясняването на тези, а и други, свързани с отглеждането въпроси, събранието може да ми даде или не карт бланш.
Предлагам подобен подход да се въведе и при следните случаи:
1. Вземане на съпруг- само и единствено след одобрение от общото събрание- защото въпросният навлек ще живее в блока, ще се мотае по коридорите, а ако подпийне може да ги оповръща; ще ползва общата собственост-асансьора и ще го цапа с обувките си, ще се разхожда около блока и ще цапа с угарки и клечки кибрит; ще нарушава покоя , крещейки по мене, ако не съм приготвила салатка; ще свири на пиано; ще пуска фолк; ще кани гости и изобщо ще живее заедно със съседите и те имат право на глас щат ли го или не го щат. Аз трябва да се съобразя с това дали допада избраникът ми на съседите.
2. Решение дали да имаме дете- отново детето става общо за блока и ако има намерение да реве през нощта /глад, колики и др./; да тича по пода /гангстерче/; да къса цветята в предблоковото пространство; да не поздравява съседите; да кани гости и прочие- то няма място при нас.
Пак се съобразявам с желанията на общото събрание и ако е крайно необходимо спираме до второ нареждане всякакви интимни контакти със съпруга, за да не стане беля.
3. Да имаме ли хобита /гледане на цветя /може да падне саксия върху някого/, готвене /вмирисва общите части/, пеене /гадно е/, секс /пази боже- разврат в блока/и др./.....
Т.е. ние не сме в дома си, а в общежития, което значи, че нямаме право на никакви самостоятелни решения- самата мисъл за това ме удовлетворява и премахва стреса яко дим!
ДА! ДА! ДА!
Съседите трябва да задължително да правят събрания, на които трябва да решават мога ли аз или не мога да си гледам куче! /Би било добре да може да се изкажа какви са пък доводите ми да го имам това животно- сляпа ли съм; предписано ли ми е от лекар, че ми е нужно повече движение, че затова да го искам; самотна ли съм; дали пък не съм улава и да изпитвам някакви чувства към животните и грижите и живота с тях да ми доставят радост /последния случай е много тежък и изисква немедлено общото събрание да се обърне към психиатър и да ме въдвори в медицинско заведение//.
След изясняването на тези, а и други, свързани с отглеждането въпроси, събранието може да ми даде или не карт бланш.
Предлагам подобен подход да се въведе и при следните случаи:
1. Вземане на съпруг- само и единствено след одобрение от общото събрание- защото въпросният навлек ще живее в блока, ще се мотае по коридорите, а ако подпийне може да ги оповръща; ще ползва общата собственост-асансьора и ще го цапа с обувките си, ще се разхожда около блока и ще цапа с угарки и клечки кибрит; ще нарушава покоя , крещейки по мене, ако не съм приготвила салатка; ще свири на пиано; ще пуска фолк; ще кани гости и изобщо ще живее заедно със съседите и те имат право на глас щат ли го или не го щат. Аз трябва да се съобразя с това дали допада избраникът ми на съседите.
2. Решение дали да имаме дете- отново детето става общо за блока и ако има намерение да реве през нощта /глад, колики и др./; да тича по пода /гангстерче/; да къса цветята в предблоковото пространство; да не поздравява съседите; да кани гости и прочие- то няма място при нас.
Пак се съобразявам с желанията на общото събрание и ако е крайно необходимо спираме до второ нареждане всякакви интимни контакти със съпруга, за да не стане беля.
3. Да имаме ли хобита /гледане на цветя /може да падне саксия върху някого/, готвене /вмирисва общите части/, пеене /гадно е/, секс /пази боже- разврат в блока/и др./.....
Т.е. ние не сме в дома си, а в общежития, което значи, че нямаме право на никакви самостоятелни решения- самата мисъл за това ме удовлетворява и премахва стреса яко дим!
напълно подкрепям, а като допълнение мога да кажа, че е добре преди да се нанесем някъде да свикаме на събрание бъдещите си съседи, да им дадем подробна автобиография и да ги оставим да гласуват достойни ли сме да живеем при тях или не 
Нищо няма да кометирам.
Само ще ви кажа, че свеки чисти блока.
И всеки ден чисти пикни и лайна на кучета по коридорите и стълбите.
И всички си траят.
А в Испания съседите ми направиха проблем, че кучето на съквартрантката ми беше изцапало малко стената!
А няма да ви разказвам за разните добри души, дето събират помиярите пред вратата си, ама не ги взимат вкъщи, а ги "гледат" в коридора!
Само ще ви кажа, че свеки чисти блока.
И всеки ден чисти пикни и лайна на кучета по коридорите и стълбите.
И всички си траят.
А в Испания съседите ми направиха проблем, че кучето на съквартрантката ми беше изцапало малко стената!
А няма да ви разказвам за разните добри души, дето събират помиярите пред вратата си, ама не ги взимат вкъщи, а ги "гледат" в коридора!
Аз съм с две ръце "ЗА" новия проектозакон.
Най-общо казано, само тези без домашни любимци, сме тези, които се налага да правят цял живот компромиси.
Другите - собствениците им - излизат с невероятни оправдания пред недоволните от непрестанния лай, екскрементите и прочие - видите ли, то си е живинка и няма какво друго да се направи.
За сведение - имала съм дълги години домашни любимци. Била съм и от двете страни на "барикадата" и знам, че никой не е длъжен да се съобразява с лошата миризма в блока, шумът и страхът който животното всява у някои.
Най-общо казано, само тези без домашни любимци, сме тези, които се налага да правят цял живот компромиси.
Другите - собствениците им - излизат с невероятни оправдания пред недоволните от непрестанния лай, екскрементите и прочие - видите ли, то си е живинка и няма какво друго да се направи.
За сведение - имала съм дълги години домашни любимци. Била съм и от двете страни на "барикадата" и знам, че никой не е длъжен да се съобразява с лошата миризма в блока, шумът и страхът който животното всява у някои.