А какво ще им казваме?

  • 1 282
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 863
Не ми дава мира въпроса какво ще кажа на дъщеря си? Говоря за онези случаи, в които доскоро любим човек е постъпил напълно нелюбящо  и си е взел чукалата нанякъде....в които не иска и не се интересува как да се постигнат някакви договорки в полза на детенце....
Ако имате отовор за себе си, много ще се радвам да го споделите с мен? Thinking

Последна редакция: вт, 20 дек 2005, 10:09 от Jaly1

# 1
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Виж тази статия - тя е за осиновени деца, но мисля, че аналогията е ясна
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=26452.0

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз бих казала истината - без най-лошите моменти, но не и приукрасена щото иначе създаваш илюзия-лъжа и когато детето разбере, че е лъжа - може да изгуби доверие в теб. Бих казала - обичах ме се, не стан, после се наложи той да замине, сега е далече и му е трудно, а може и като в приказките да е забравил за нас... Колкото по-отрано говориш за това - толкова по-голям шанс детето да приема това като нещо естествено!!!!
Децата са създадени да се адаптират в обстановката - колкото по-малки толкова по-лесно. Така ако те приемат, че това  енещо естествено няма да страдат. Но в това ви начинане трябва и роднините да ви подкрепят, а не само и то пред самото дете да се вайкат "Аууу нещастното... горкото... " като че ли идва края на света!
Колкото по-спокойно и по-точно му се предаддат нещата - толкова по-вероятно да не страда и да приеме нещата, както и да не му се налбожи дза се разочарова, че сте го лъгали!

# 3
  • Мнения: 4 458
Знаеш  ли, и мен ме гложди този въпрос и за това съм пуснала тема с въпрос "да бъде или не разговора с бащата?"

За сега аз казвам на децата, че баща им работи далече и не може да е с нес. Мисля си обаче, че не е редно да се крие истината както и не е редно да се лъже заради детето.
Не можеш да кажеш дирекно истината защото детето просто няма да разбере. Недей да криеш чувствата и убидата си. Така поне детето ще има представа какво ти причинява баща и. Разбира се и ня трябва да се преувеличава и да се настройва детето с/у него. От другата страна, не може да лъжеш че "тати те обича но...." защото след време тази лъжа ще излезе на яве и ти ще си виновна че си потдържала тази илюзия....

Аз обяснявам и друго - особено когато други деца питат за бащата. Всяко дете има баща и майка, но понякога се случва така, че те да са разделени. Бащата винаги ще е баща, но не винаги има възможност да е с детето ..... Винаги има и по-лошо, понякога децата нямат нито баща нито майка до себе си...... Все неща от сорта които да успокоят децата и да не ги карат да си мислят, че са различни и изоставени. Разбира се винаги казвам, че каквото и да се случи аз винаги ще ги обичам  Grinning

Най-добре е детето само да стигне до заключението че "тати не го иска". Е, не така драстично и дирекно казано както е станали при  "змей". Мисля, че може да говориш на детето и в същото време да оставиш бащата сам да се "представи" ........

# 4
  • София
  • Мнения: 39 718
на мен мама ми каза истината. Е аз бях голяма, 1ви клас. Беше ми гадно, но ... го преживях.
И преди и сега не ми е липсвал (баща ми). На мен даже ми е трудно да си обърна езика и да кажа "баща ми". Понякога се усещам, че като говоря с брат ми казвам "баща ти", "баба ти" (брат ми остана да живее с баща ми).
Трудничко е, но понякога децата са по-издръжливи от нас самите.

# 5
  • Мнения: 148
За сега аз казвам на децата, че баща им работи далече и не може да е с нес.

Твоите деца са вече големички. Не задават ли въпроса защо татко работи далече и защо ние не можем да отидем при него?

Питам, защото и аз съм намислила с това обяснение да започна, но ме притеснява как ще отговоря на следващите въпроси "защо"?

# 6
  • Мнения: 6 472
Не съм и казвала истината Cry В смисъл, че и казах, че с тати вече не живеем заедно, че тя няма нищо общо с това, но също така казах, че тати има страшно много работа и за момента и е много трудно да я вижда. Не исках да я настройвам против баща и, нито пък по някакъв начин да се почувства отхвърлена от баща си. Само, че тогава беше на 3. Сега е на 6 и някои неща ги вижда и сама, колкото и невероятно да ми се струва Grinning Сама си прави някои изводи и макар, че пречупва ситуацията през детското си съзнание, доста добре схваща нещата. Аз в момента само гледам, да не почне да обвинява себе си в нещо, защото в един момент беше почнала да се чувства виновна Confused

# 7
  • София
  • Мнения: 6 477
Моята дъщеря за сега също е малка, но винаги съм мислела как и каво са й отговарям...При нас проблема е малко по-различен.Баща й ултичативно ми заяви, че иска да я вижда 3 пъти седмично за по 1 час - как да й обясня, защо татко прелита за малко и за това ли изобщо служат бащите.....Надеждата ми е, че този начин на контактуване ще се промени...ама и аз не знам как и кое ще е по-добро.....Така че ще ми е интересно да прочета другите мами как са се справяли, които имат вече реално тези въпроси на главите си? ooooh! ooooh! newsm78

# 8
  • София
  • Мнения: 6 477
Ух, твоят случай наистина е по-труден ooooh! Преди време даваха по ТВ интервю с Александра Сърчаджиева (ако не й бъркам малкото име де), та оназ дъщеря на Сърчаджиева, за която той не обича да се споменава. Питаха я доста нетактично как е преживявала без баща. Та тя рече, че точно само веднъж се е почудила за какво е точно бащата, когато на някаква нова година децата се хвалели с подаръците от баща си. После обаче стигнала до извода, че бащата е нещо като дядо мраз (по онез времена нямаше дядо коледа Wink) - носи подаръци за нова година! Hug И никога не е страдала за нещо, което не е имала.....Но не знам дали при всички деца е така....и дали не страдат повече от един баща, който прелита като птица.....за сега......понеже нямам никакви гаранции, че в бъдеще и той няма да се врътне и да каже, че си има друго семейство и да не го занимаваме с каквото и да било......ууух, не стана много оптимистично, май...... ooooh! А иначе и аз ще следя с интерес опита на мамите Peace

# 9
  • Мнения: 6 472
След като той изобщо не желае да я вижда и кажи по- голямата част от истината. Кажи и че мама и тати не живеят вече заедно, защото не се разбират, не  се обичат и се карат. За това тя няма абсолютно никаква вина. Кажи и също, че когато двама души се разделят е много трудно и за двамата и по тази причина тати не иска да се обажда, но продължава много да я обича. След време детето само ще схване какво точно е станало и как стоят нещата в действителност. Децата не са никак глупави и ги подушват тези неща от далече.
На мен много ми помогна, че детето от самото начало знаеше, че ние сме разделени. Тя тогава беше малка и не осъзнаваше, но самият факт че знае истината много и помогна. Определено щяхме да имаме много повече проблеми, ако просто и бях казала че тати е заминал (те проблемите и без това не бяха никак малко). При мен "заминал" "командировка" и "има работа", бяха по- скоро замазване на татковото безхаберие и някакво обяснение защо не идва да я вижда толкова често, колкото на нея би и се искало.

# 10
  • Popovo
  • Мнения: 571
Съпруга ми има син от първия си брак, който всеки ден е при нас.Отначало на Марти(моят син) не му правеше впечатление, но по късно започна да пита честичко: защо мамо тати не ме взима толкова често, колкото чичо Наско взима Митко. Нали и той ходи на работа как има време, а тати все няма.
Знаете ли сърцето ме боли когато чуя това.Обеснявах, че татко му много го обича и иска да го вижда повече от 1-2 в годината, но живее далеч (Варна) и има много работа.Сега вече незнам, опитах се да му кажа истината, но доколко съм успяла ще разбера по нататък.А към таткото трупам само негативи, кога ли ще дойде денят в който #2gunfire

# 11
  • Мнения: 4 458
За сега аз казвам на децата, че баща им работи далече и не може да е с нес.

Твоите деца са вече големички. Не задават ли въпроса защо татко работи далече и защо ние не можем да отидем при него?

Питам, защото и аз съм намислила с това обяснение да започна, но ме притеснява как ще отговоря на следващите въпроси "защо"?

 Mr. Green право в целта!
Забелязала ли си темата която съм пуснала със зов за помощ, че вече съвсем се оплетох Laughing

Питат и това е проблема. Вече на изуст знаят обяснението и даже ме поправят ако изпусна някоя думичка  Wink

На въпроса защо нашия тати не е при нас отговарям така: всяко дете има майка и баща, но понякога живее само с единия родител. Има и деца кото не живеят с никой и са сирачета. Понякога се случват неща които малките деца не могат да разберат. Това, че баща ви не е при вас не значи, че нямате такъв... Вие сте много щастливи деца, защото имате мен и аз много много ви обичам. Помнете, че каквото и да се случи, каквото и да ви казват аз винаги ще ви обичам и няма да позволя на някой да ви причини болка.
Това последното го казвам заради баща им защото той се е заканил да " си купя децата и след време ще си останеш сама а те ще те намразят" Искам децата да знаят, че каквото и да стане в бъдеще и каквото и да им каже оня кътил баща им - аз ги обичам.

На въпроса кога ще го видиме отговарям така: не мога да ви кажа със сигурност кога. Той сега работи далече и е много зает. Когато свърши работа и може да дойде ще се видите. или: Когато пораснете ще ви запозная с него и ще се видите.

Имаше и въпроси които пронизват като с нож и ми беше невероятно трудно да измисля адекватен отговор. Питаха например: тати обича ли ни? тати сега като си легне мисли ли за нас? защо всички татковци имат ден на бащата а ние нямаме тати?

Това се сещам за сега.

Общи условия

Активация на акаунт