УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Ани Илиева , dani19 БЛАГОДАРЯ!!!! ЗА УСМИВКИТЕ!
мОМИЧЕТ, МНОГО Е ВАЖНО ТЕЗИ ИСКАНИЯ ДА ВЛЯЗАТ ТОЧНО В ТОЗИ ЗАКОН.тЕ СА ПРЯКО СВЪРЗАНИ С поетапното ни излизане от социалното подпомагане. Закона за семейните помощи с тези промени , ако станат, а трябва да станат-ЩЕ НИ ЛЕГИТИМИРАТ КАТО ЧАСТ ОТ НОРМАЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА, НО С МАЛКО ПО- ОСОБЕНО МЯСТО ВЪВ ФИНАНСОВАТА ПЛОСКОСТ НА СЕМЕЙНОТО, А НЕ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ!!! Надявам се да разбирате разликата, защото тя е много важна. Постепенно нашите проблеми ще бъдат решавани от единствено от Закона за семейните помощи, ЗИХУ  и ДАЗД като контролен орган на цялата работа.

kalpre права си че задължително трябва да има такива мерки-връщане на парите със съдебно дело чрез Агенцията по вземанията! Чрез нея държавата си взема издръжките от бащите-идиоти при развод.

Краси, много си права, много, браво за логиката ти, и че се сети за този аспект!  Задължително, моля те, този пост го преработи да е като категорична позиция и искане от родители на деца с увреждане. Пак така както си е кратичко, просто ще го вкарам в началото на писмените предложения по тоя Закон, които ще внеса до Адемов.

Това, което съм пуснала нагоре като мнение, моето са нахвърляни бележки, другото са на Краси позициите, които ми пусна да защитя. Аз моята позиция си я бях написала малко по-подробно. Ще ви я пусна след малко, защото в същия смисъл ще са ми и конкретните предложения по Закона, които имам изричното уверение, че буква по буква ще бъдат разгледани на следващите заседания, които вече ще са дискусии в подробности и детайли. Колкото повече мисля по въпроса, толкова повече се изприщвам какво има опасност да приемат, специално по повод децата в институции и безотговорното родителство. Днес мина много добре срещата, тя не беше за обсъждане в детайли, а принципно да се представи идеята за тези промени. Идеята им с две думи е, да се стимулира доброто родителство, отговорните родители, тези промени били част от цялото общо завъртане и променяне на политиката в тази посока. Чудесно, но ако тези промени не се обмислят и напишат супер внимателно, в детайли и конкретика да се уточни всичко (както съм сигурна, че ще стане, ако не се включим), направо настръхвам какво може да последва. Аз изложих нашата позиция, обърнаха много сериозно внимание на нея и настояват да се включим на следващите обсъждания и да внесем конкретните предложения (пак казвам, на тази среща нямахме възможност да дискутираме конкретно, това ще следва тепърва). Докладвам:

1. За задочните студенти- родители ми казаха, че те работили и се осигурявали. Според мен, понеже разговарях и извън залата, по-скоро битува мнението, че задочен родител, означава задължително работещ такъв. Тук мога да защитя евентуално обратната позиция, само ако ми предоставите конкретни факти от живота, и как точно е написано сега в закона, дали е задължително задочния студент да работи, текста на закона ми трябва.
2. За майките студентки, с дете с увреждане, с близнаци или едно, майка на близнаци с увреждания, имаме две такива майки, разбрала съм се с Краси, имаме план по въпроса. Аз изрично казах, че тези майки не трябва да се разглеждат наравно с останалите (които се псрягат в Закона), а трябва да получат повече. Обосновах се много стабилно, че точно в тази млада възраст (студентка) са най-честите изоставяния на деца, особено пък близнаци с увреждания, то просто е страшно. Те едно дете с увреждане изоставят, камо ли две, камо ли, ако са студентки м/у 18-25г.. Особено като имаме предвид широко зейналите врати на институциите у нас. Христина Христова обърна внимание, че много сериозни и важни теми повдигам, и че задължително трябва да се дообсъдят, на първо четене отговори, че те получавали по другите социални помощи пари. Но не беше убедителна, казвам ви тук трябва да се преборим, мотивите са ни железни, копче не могат да ни кажат и няма да могат да ни откажат, защото принципно щат, не щат цялата социална политика се стреми да намаляваме децата в домовете, а не да ги увеличаваме. А ние имаме две майки на близнаци с увреждания, едната е Диана от Добрич, едното детенце е с ДЦП, студентка и се крие от години от социалните, защото като такава няма право на другите облекчения като майка на дете с увреждане. Т.е. тя се учи не благодарение и с помощта на държавата, а въпреки нея, криейки се, за да не я санкционират за това. И другата майка е жената от филма на БТВ репортерите, майка на близнаци с увреждания, аз се свързах с нея.

Това, което ме кара да настръхвам, е че ако този закон не се обмисли и направи като хората, супер внимателно от всички страни, вместо да подпомогнат и насърчат добрите и отговорните родители и семейства, което им било основния довод да предприемат тези стъпки, този път с изключително мощна финансова инжекция ще стимулират не просто безотговорните, а престъпните родители, тези които живеят от усъвършенстваната и разработената си вече идея да злоупотребяват с недомислената ни социална политика. След малко ще ви пусна доказателството си за думите ми.

Като ги попитах какви мерки са обмисляли и смятат да вземат, за да се предотвратят напълно логично очакваните злоупотреби след даването на подобни суми накуп, какъв механизъм за контрол предвиждат, ми отговориха, че имат текст, сетили са се. Погледнах го после, сетили са се само да пишат, в пет реда, че ако майката реши през тая година да изостави детето, трябва да върне парите, които остават до края на годината. Нищо повече, и какво правим като парите ги няма и няма как да ги възстанови по никакъв начин?! Пием една студена вода и прибираме детето в дома на отглеждане.

Имаме следните варианти:
1. Ако все пак има основателни причини за искането й, да изостави детето, да се изисква да върне парите за месеците, които остават до края на годината (това все пак са сетили).
Ако конкретния случай е тежко социално положение, бедност, няма възможност да върне парите (бащата ги изпил примерно), децата гладни, голи, пребивани, малтретирани. Майката няма работа, добре, детето се взима на отглеждане в дома, но само при положение, че майката постъпи на работа в същия дом, като помощен персонал (веднага решаваме проблема с липсата на достатъчно персонал в домовете, дори само да надзирава децата и да ги води до училище като придружите (новия закон на ДАЗД), да чисти, мие и т.н..), като за това ще получава съвсем символична сума, защото детето й ще е хранено, обличано и обгрижвано от държавата, тя ще е на топло и сигурно, през деня ще има осигурена храна и за нея, а и работа. Т. е. тя с работа към държавата, ще изплати надвзетите пари, а и ще плаща за отглеждането на детето й от държавата, в същотго време то няма да е разделено от майка си. И самата тя няма да е на улицата, да проституира примерно, или да седи безработна, гладна и прочие. Ако тази жена междувременно се квалифицира, намери си по-добра работа, стъпи на крака, си взима детето и продължава живота си. Ако изчезне, се изчакват шест месеца, и се започва процедурата му по вписването в регистъра за осиновяване. (трябва да се приеме проектозакона за новия СК).
2. За децата, които са подхвърлени, без да могат да се установят родителите им (защото е напълно логично да последват и такива случаи), се задействат промените в СК, след 6 месечно неуважително непотърсване на детето, се започва процедурата по вписването му в регистъра за осиновяване, като тя трябва да е максимално кратка, защото за тези деца, всяка минута е от жизненоважно значение. А нали ужким във всичките си закони за децата се ръководим на първо място от ИНТЕРСЕСА НА ДЕТЕТО!

Тия мерки с пълна сила трябва да важат и във всички останали случаи на изоставяне, когато майката е безработна, децата са малтретирани, бити и необгрижвани, или пък се изоставят щото нямало как да ги гледат.

Успокоителното в случая е, че все пак може би ще става дума за малък процент семейства, които евентуално биха злоупотребили. Доколкото от тези социални слоеве са студенти и/или имат близнаци. Но то тяхното въображение граници няма.

teo7777 рискът от злоупотрпеби винаги ще съществуа!
Но е по-добре да е последващ контрол отколкото предварителни ограничения както е сега. Освен това всичките тези промени трябва да вървят заедно съзадължителната психологическа помощ на СЕМЕЙСТВОТО във всеки момент. ДАЗД ще трябва да осигури такава памащ, в смисъл да я регламентира и заедно с личните лекари и специалистите с диспанес по заболяване ще осъществята превенцията срещу изоставянето. Ако всяка седмица ти виси в къщата човек от ДАЗД и ти следи трудностите и се търсят решения за преодоляване на тези трудности- няма да е трудно. И нещо много важно-тези всичките помощи да се получават само при осигурителен стаж /извън студентството разбира се/за майката и за бащата /или само за единият родител, ако е самотен/поне една година. Защото не е честно да лежиш и да обикаляш кафенетата и в един момент-хоп-раждаш и ти се изсипват един куп пари.
Освен това ДАЗД да имат водеща роля в този процес-социалните вече са достатъчно задръстени и закостенели в ролята си на жандарми-първо, и второ-социалните ще се занимават само с безработните и изпадналите от социалната стълбица по причини, извън уврежданията.За децата ДАЗД-за възрастните с увреждания-АХУ с разширени функции и правомощия.  Сегашните десетки дирекции и отдели в МТСП ще работят за ДАЗД и АХУ-проекти, услуги и прочие, а не обратно-че ми писна от простотии.

Изглежда не точно орязани, но има промяна, виж това решение от 23.01.09 - http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/budget/resh … nie_MS29-2009.pdf
в приложение 5, стр. 15 - Центровете за ресурно подпомагане и от техния бюджет 10% се предоставя на училището, където се обучава интегрирано детето.

Тео,чудя се защо мислим как да формулираме искания и прочие като имаме стратегията от 2003-2005г-там има всичко,което ни е нужно(на децата с увреждане и семействата им),като казвам всичко значи абсолютно всичко-просто трябва към тази стратегия точка по точка да допълним всяко нещо на кого е отговорност и колко пари ще трябват за изпълнението на дадената точка.
Като най-отгоре само ще сложим увода на Мишона за създаването на комисия,която да контролира и координира дейността на всички отговарящи за изпълнението на стратегията.
От лесно по-лесно!
Ето и пример:

"Стратегическа цел:
І.  Промяна на модела на грижа за деца с увреждания от настаняването им в специализирани институции към грижи в семейна среда.
    Оперативни цели :
1.   Промяна на обществените нагласи спрямо децата с увреждания.
2.   Преглед на нормативната уредба и иницииране на промени, свързани с употребяваната терминология и с недопускане на дискриминация спрямо децата с увреждания."

Тук по втора точка можем да допълним-промени в ЗИХУ(не на ПОМОЩИТЕ,да НА интеграционните добавки-изпълнител автора на ЗИХУ

ЕТО ОЩЕ от друга глава:

"Дейности:

11.На родител, отглеждащ дете с увреждане, да се изплаща месечно възнаграждение."

допълваме-Професия родител на дете с увреждане(посочваме заплащане,категория на труда и прочие.)-изпълнител МТСП

Има всичко що ни трябва-за образованието,за здравеопазването,социална политика,достъпна среда  и прочие-ВСИЧКО.
И това,че стратегията е от преди 5г не я прави по-малко актуална от всяка нова дори напротив-по-добра е от най-новите -Стратегия за детето 2008-2018г и СТРАТЕГИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ 2008-2015 Г.

Краси, това е така всичко, фермани сме изписали по този въпрос, но никакъв шанс няма да се случи, докато не се направи основна реформа в организацията на сегашните социални структури, ангажирани с проблемите на децата и семейството. И то реорганизация из основи, на парче нищо няма да стане. Писахме подробно за това по-нагоре.


Нали обсъждаме сега Закона за семейните помощи? Какво общо имат тия текстове с него? Ние исканията си ги имаме, и те са сто пъти по-добре написани от тая стратегия, защото за голяма част от тях сме написали и конкретна методология за случването им, как да стане точно. Нали се разбрахме, че ако наистина искаме да постигнем нещо реално, не само да си приказваме и обясняваме едно и също по срещите, трябва да се стремим и да посочим как конкретно да се случи, нищо, че не ни е задължение. Ето сега например "...Не искаме социални помощи, а интеграционна политика!" Ти как точно си го представящ това да се случи в реалността, стъпка по стъпка, не само на приказаки? Ами ей ти го, Краси го е написала по-нагоре, казваме и настояваме много обосновано, семействата на децата с увреждания, изрично да се включат в тоя Закон за семейните помощи за деца. Като първа стъпка от изваждането им от социално слабите социални политики и помощи, и разглеждането им като равнопоставени с останалите семейства и деца. Не може майките студентки на дете с увреждане, или майките на близнаци с увреждане, по този закон да получават наравно с останалите студентки и майки на близнаци, имайки предвид огромната разлика в нужната им финансова и морална подкрепа (и последствията, ако не я получат), и за тази подкрепа те да бъдат прехвърлени в социалната политика към групата на социално слабите и бедни слоеве, каквито вие не сте, те са ви сложили там. Отделно организацията на тази помощ към социално слабите я знаете много добре каква е, а и отношението какво е и т.н....

За професията стана ясно, че само с тоя текст в нашите искания нищо не правим, трябва ни пълна информация за тази практика, къде и как е организирана, какви са резултатите.

Няма откъде да получиш тази информация,защото навън не съществува такава професия-не и формулирана по този начин-навън това е професия придружител,а родителя получава един вид заплата за това,че полага максимум грижи за едно дете с увреждане вместо да го хариже спокойно на държавата.
Заплатата на този родител е един вид приноса му в семейния бюджет,а не както тук-ти си асистент,ама с тия пари плащаш и разходи в семейството и за лечение на детето-тоест НИЩО,защото сумата е мизерна тъй като тази заплата е един вид стимул за някой да не е безработен без оглед на това,че в случая ние не сме произволно безработни,а сме такива поради БОЛЕН в семейството.
И друго-не съм съгласна здравото ми дете да получава двойни детски защото имам разходи за лечение по болното си такова-нека дадат на болното дете свестни интеграционни добавки,подходящо заплащане(както професията) на мен-аз ще си оправя здравото дете.

И друго-няма значение в коя графа с помощи ще ни сложат -все са помощи,а ние нямаме нужда от такива,защото помощ се дава временно,а ние имаме нужда от интеграционна политика,която няма нищо общо с помощите.
 

Ако те си изпълнят само написаното в стратегията за 2003-2005, то и нашите искания може да поемат в друга посока. Примерно когато в семейството има човек с увреждане да му се изплаща месечно възнаграждение когато е над 18г в размер нормален за живеене /примерно 2 средни работни заплати за страната/ а не социална пенсия, която не може да покрие дори част от разходите му. По този начин ще намалее и броя на възрастните с увреждане в институциите.

Ми добре де, няма значение заглавието й, кръсти я "Професия придружител на дете с увреждане". Просто за да мине това искане, трябва да го обосновем с подробна информация, а не общи приказки, понеже не са и чували за тази практика. Ако не го направим, трябва да се откажем просто от тази точка, няма смисъл да си губим времето да си приказваме само. Хвани и напиши подробна обосновка за искането ни за тази Професия, ако има като доказателство и практиката й в други страни, тогава има много голям шанс да се приеме искането ни и да се започне сериозно обсъждане. Другият им проблем е какво ще правят с настоящите програми, ЛА и т.н.., това също трябва да се спомене в обосновката. Примерно те ще си останат, но ще важат само за възрастните хора с увреждания. Просто трябва много сериозно да се обосновем, и с факти вкл., за да ги убедим, че това е по-доброто не само за вас, но дри и за тях.

Навсякъде, всичко що се дава на семействата и децата, не само на деца с увреждания, все са го писали помощи, подпомагане и тем подобни. Карат си по инерция, и в тоя закон, независимо, че няма доходно ограничение, т.е. и на заможни хора ще дадат, стига да имат близнаци, или пък да е студентка майката, пак са писали помощи. А интеграционната политика трябва да почне отнякъде, и именно може да започне оттук, да сложат майките студентки на деца с увреждания, майките на близнаци с увреждане, наравно с всички останали семейства, да ги изкарат поне малко от унизителната позиция на социално слабите, дето живеят от милостинята на държавата.