Жената-Дева - 2

Това вече правя и аз, че иначе винаги лекувах разни болежки! По-добре ми е така...
Относно изневярата - не вярвам да има Дева да я изживява лесно, то си е направо болка неописуема, не толкова за самата случка, а за излъганото доверие, накърненото самочувствие и това, което се е прекършило. Вярвам, че времето лекува малко или много, но Девата не би забравила!

п.с. да добавя за цветята - за мен няма по-красиви от орхидеите и лалетата!

Добро утро!Гледам,нова тема има за зодиите,и нас ни споменават
Любопитно ми е,знае се,че сме много умни,но успяхте ли да се реализирате.В смисъл,учихте ли достатъчно,за да започнете хубава работа,след това?Дали от списващите тук,повечето са с висше образование.Аз не съм за съжаление.Започнах работа много малка,после нямах пари за да се запиша,докато бях бременна,а и след това,нямах свободно време,много ме е яд,че така ми минава живота,и не мога да имам претенции,за работа и заплащане,защото както се казва,кой за каквото е учил.Направо съм в дупка,в сряда се връщам на работа,а не ми се ходи,искам да си гледам децата.За съжалание,мъжа ми още не изкарва достатъчно пари.Егати каръка,току що ми се обадиха,утре съм на работа

Добро утро и от мен.
 елказелка, защо толкова песимистично към работата ти? Аз лично мисля, че една Дева се чувства добре на работното си място. Аз също не можах да взема висше. Стигнах до втората година и се отказах. Съжалявам донякъде, но винаги, когато съм работила, съм се чувствала удовлетворена и на мястото си. Друг е въпросът дали работиш това, което харесваш наистина. Ти какво работиш ако не е тайна?

Харесва ми по принцип,добре се справям,удава ми се,но не искам да съм там.Работя като касиер в Метро ,имам накъде да се развивам,но не мога да работя на смени.Затова съм решила,утре като отида,да си подам молба за напускане,и да започна работа в детската градина до нас.Ще взимам 250лв заплата,но поне ще мога да си гледам децата.

А работила ли си някога в детска градина? Аз не бих се захванала с такава работа. Там има много интриги сред персонала. Дано при теб да не е така! Успех 

Аз не знам къде няма интриги?Ще видим как ще е.Да не оспамвам темата.

Уф, това за изневярата, да кажеш или не, е много сложно. И аз съм за откровените отношения м/у приятели, но на някои истината хич не им понася. При мъжете е по-лесно, но при жените... Бихте ли казали ако гаджето на приятелката ви, която е лудо влюбена и лети в облаците, ви налети? Аз имам горчив опит и не бих се месила втори път в чужди взаимоотношения. Всеки си има глава на раменете, би трябвало сам да може да прецени с какъв човек се обвързва и да си носи последствията от това. Мъжете кръшкачи се познават от километри само по погледа и някои жени си затварят очите и живеят в заблуда по своя воля. Още повече, ако знаеш до сега как е живял един мъж, е глупаво да очакваш с теб да бъде по-различно.
А, ако става въпрос за семейство с деца? Познавам мъже, които са изключително отговорни към семейството си, уважават и се грижат за жените и децата си, но се случва инцидентно да изневерят, без това да ощети по какъвто и да било начин половинките им. Струва ли си да се развалят дългогодишни бракове в такъв случай? Мъжете по природа не са моногамни и дори и да се стараят, не могат дълго време да противостоят на гените си. Разбира се, има и изключения, и пожелавам на всички жени такова изключение, но като гледам, май все се падат на жени, които най-малко го заслужават. Защото и ние кръшкаме, не само мъжете.
Не твърдя, че съм права и не искам да убеждавам, че това, което пиша е правилно. Просто споделям мислите си и се извинявам ако неволно засегна някой. И аз не съм сигурна как точно бих реагирала ако мъжът ми изневери. Далеч съм от мисълта, че цял живот няма да погледне друга. Искам от него само да се грижи за семейството си, да го поставя винаги на първо място и ако се случи да ми изневери, да не го превръща в системен навик, и да не го прави публично достояние. А ако се случи да хлътне по сериозно, да има доблестта сам да ми го каже.
Сетих се за един познат, който по принцип е много стойностен и добър човек, и далеч не е от кръшкачите. Та той каза:”Ако един мъж може да бъде с две жени, никога няма да бъде само с една.”
Ох, това човешките взаимоотношения, са много сложно нещо.


Хайде сега по новата темичка за реализирането. Изобщо не се чувствам реализирана, и не знам дали изобщо някога ще се почувствам така. Веднага щом постигна нещо, вдигам летвата. Да не говорим, че за мен успял означава независим финансово. Бих се почувствала успяла ако изкарвам достатъчно пари, за да мога да си позволя сама да си купя жилище и да мога да осигуря на детето ми добро образование. Със заплатата, която получавах преди да родя, това е просто абсурд. Мъжът ми много се обижда от тези ми разсъждения, но аз много искам да знам, че ако, не дай си Боже, нещо се случи, ще мога да се оправям сама. Като се роди малкия си казах, че ще се кротна, ще оставя на мъжо да се трепе, а аз ще наблегна на семейството, но изглежда няма да стане. Вече кроя планове. И изобщо не ми стига фантазията как ще се оправям с две дини под една мишница. Преди изнемогвах, а сега просто не ми се мисли.  

Aз имам висше образование.Но за какво ли.Моето висше е далече от дисциплината,която желаех да изучавам.Мечтаех да уча педагогика.Социална педагогика.Мечтаех да работя в асоциации за закрила на детето,за закрила на малтретирани жени и деца.
Исках да работя с деца:).обаче....Когато завърших гимназия силите и амбицията хич ги нямаше. После срещнах"любовта" и нищо друго нямаше значение!!! После забременях,родих,"любовта " си плю на петите ,а аз останах самотна майка с бебе на ръце,без "любов" ...Малкия поотрасна,аз кандидатствах ОТНОВО,не ме приеха нито,педагогика,нито психология...(а психологията ми е другата голяма мечта-искам да помагам на хората) Обаче ме приеха мениджмънт.Завърших!!! Детето ми на есен е в първи клас.Аз от една година работя в магазин.Продавачка съм.Върша си работата с любов.Отдава ми се.Харесва ми или поне не се оплаквам.(толкова съм добра,че редовните ми клиентки идват на неформален психо сеанс при мен )
С колегите НЕ СИ ГОВОРЯ. Надувам се.Те са прости продавачки-повечето.Не че аз не съм Но някак си се чувствам няколко нива над тях.Мен не ме занимават проблеми от рода с кой спала ленчето,и на коя щерката била твърде гримирана за възрастта си...
Наистина противно ми е.Не обичам да говоря зад гърба на колежката,на която само преди 5 мин.съм сваляла звезди едва ли не.
Когато сутрин идвам на работа "клявките" седнали на кафето ме обхождат с поглед,после се подсмихват...и започват да кудкудякат...Интересна тема съм им....явно!!! Аз си седя в моя магазин и си цъкам на компа.Радвам се ако някоя приятелка дойде да си поговорим.Аз съм особен човек,понякога съм сноб,друг път просто се затварям в себе си.
Понякога ми се иска да ида при "клявките" но това е само импулс-моментен.Чувствам,че това не е моята среда....Те не са ми сродните души.Те не биха ме разбрали правилно.А като че ли нямам сили да си показвам истинското АЗ-чаровното и всеотдайно момиче.Прекалено много съм огорчена от хората.А все още съм млада- на 28 год. А съм обезверена....

Защо ли ми звучи толкова познато?

letsgo, сложно нещо са взаимоотношенията между хората. Всяка ситуация е различна, хората са различни....Аз нямам опит в подобни взаимоотношения и се надявам винаги да е така. Склонна съм да приема твоето мнение, все пак имаш опит. Но аз съм болезнено откровенна и ако трябва да тая тайна за себе си, а в същото време мойта приятелка да е лъгана, ще ми е много трудно трудно. права си, че всеки има глава на раменете си...
Относно реализацията...имам висше образование, но с ръка на сърцето мога да кажа, че  учих тази специалност, просто защото ме приеха това. Нямах достатъчна мотивация, даже си бях и мързел. Не съм доволна и от образователната система - по специално от УНСС. Пълна анархия, никаква база, по никакъв начин не стимулират студентите. Материалът се предава сухо, в повечето случаи от преподаватели пенсионери, защото така излиза по-евтино на университета, да не говорим за корупцията и недосегаемостта на професорите....малко се отплеснах  
В момента работя не по специалността. Не ми допада работата, т.е не е това което искам да правя, но определено съм всеотдайна и давам всичко от себе си  
не съм работохолик, не гоня слава, не искам да се доказвам. Единственото, което искам е да имам достатъчно време, за да съм със семейството си. Бих се занимавала с частен бизнес, но за сега нямаме добра идея. Пробвахме преди време с нещо, но не беше нашият бизнес. Ще видим....

И аз! 

Добър ден и от мен,
По въпроса за реализацията - с висше образование съм и постигнах добра реализация в сферата на икономиката - бях началник на служба от 35човека.Но беше държавна и не издържах на шуробаджанащината, лицемерието, интригантството и т.н. Исках да ми е спокойно /даже и за сметка на по-лошо заплащане и длъжност/, а не всеки ден да отивам с притеснения на работа. На едно мислене сме с me4ekle4e и аз не съм работохолик, не гоня слава, но искам да получавам съответната оценка за всеотдайността си и добре свършената работа-всеизвестно е че Девите сме организирани, дисциплинирани , прилежни и лоялни. Сега работя в една частна фирма като технически секретар  и се родих - то уважение, то заплащане, то колегиалност ...пу,пу да не са ми уроки.Ама сега си имам притеснения с тази финансова криза , че работя в сферата на строителството. Но както казва letsgo успял е онзи който се чувства финансово независим.Аз бих добавила и това че срамна работа няма стига парите които изкарваш да са ти достатъчни.

То какво ли я нищим тази тема за реализирането, като вече, както изглежда, настава време за оцеляване. Особено ако живееш в някое китно градче от селски тип, язък ти за образованието, за способностите и за амбициите. За да успееш в България не е достатъчно да си умен, образован и интелигентен, да не кажа, че и изобщо не е необходимо. Трябва да си хитър, пресметлив, егоист, да забравиш всякакви скрупули, гордост и предразсъдъци. Време на хищници. То е ясно, че на нас Девите тази природа не ни е присъща, но дано поне инстинктите ни за самосъхранение се пробуждат от време на време, че иначе горко ни. 

А кокошките, които са константна величина на всяко работно място, където се подвизава повече от една женска, никога не са ми били голям проблем. В смисъл не си ги слагам присърце. Е, случвало се е да разпердушиня някоя, ако ме клъвне по-силно, но обикновено успявам да спазвам здравословна дистанция. Трябва да призная, че повечето жени трудно ме приемат от самото начало. Често съм се чудела защо е така. Със сигурност причината е в мен, защото към други новодошли са къде, къде по-благоразположени. След време се сближаваме и контактуваме безпроблемно, но първоначално все се е налагало да покажа нокти. Ще трябва да попитам някой, който ме познава какво ми има. 

  напълно съм съгласна с теб само дето аз на кокошките им викам кучки.А за приемането -какво да ти кажа  нали в края на краищата отиваш там, за да работиш ... не са важни първите, а последващите впечатления.

Не знам дали съм се реализирала, все мисля, че може още, още. За сметка на това работя, това което ми харесва, задоволява умствените ми потребности, провокира. Моята работа е верижна, длъжни сме да се търпим, за да върви работата. Това е безумно, трудно, почти невъзможно /с определени персони/, но като попаднеш в глутницата трябва да се научиш да виеш. Лицемерието не ми е присъщо, но понякога се налага, успокоявам се, че е в името на работата. Имам висше образование, учи ми се още нещо, но до този момент не знам какво. Нещо интересно, динамично. За парите, работата ми е интелектуална, кой печели добри пари от това, или поне достатъчни?