Публикувана: 6 фев. 2009, 19:07 ч.
Последно мнение: 29 юни 2009, 08:10 ч.

Раждане вкъщи - 3

46 552
715
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е темата на дискусиите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Как участниците във форума реагираха на предложението за поставяне на разкази и връзки на първа страница?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е темата на дискусиите във форума?
  
  Темата на дискусиите във форума се върти около домашното раждане, споделянето на лични преживявания, опит и информация, свързана с този процес. Участниците споделят своите истории, изразяват мнения и търсят взаимна подкрепа и насоки относно домашното раждане. Те също така споделят полезни връзки и ресурси.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват лични разкази за домашни раждания, споделяне на полезна информация и ресурси относно раждането и кърменето в обществото.
- Как участниците във форума реагираха на предложението за поставяне на разкази и връзки на първа страница?
  
  Участниците във форума реагираха положително на предложението за поставяне на разкази и връзки в началото. Те изразиха желание да споделят лични истории и полезна информация, като взаимно се подкрепяли и ангажирали с идеята за събиране на ресурси в началото на темата.
- Как реагират участниците във форума на статистиката за домашните раждания във Варненска област?
- Как участниците във форума реагираха на цитата за раждането в линейката?

# 105 13 фев. 2009, 22:20 ч.

Варна
Мнения: 2 305

За хемоглобина не мога да обясня, но знам,че когато количеството циркулираща кръв е по-малко, налягането в кръвоносните съдове е по-ниско и кървенето много по-слабо. Но слабото кървене не означава, че в тялото нещата са наред, а може да е симптом на проблем.

# 106 14 фев. 2009, 00:47 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Ще се самоцитирам, че ми е болно да го пиша наново! Tired

Цитат на: Lady Frost в пт, 13 фев 2009, 22:47

Ще споделя нещо, което не съм споделила с никого, дори със съпруга си, с надеждата, че ако го запокитя дълбоко в душата си, все едно не е било... Да, ама не...

Говорих с моята докторка последния път когато се видяхме (в началото на декември). Най-сетне се осмелих да я попитам някои неща. Попитах я също дали съм имала шансове да родя нормално. Тя ми отговори, че имала известни резерви и се е подготвяла от самото начало за това, че ще завърша със секцио. НО ако сме били изчакали още, можело и да си родя нормално. Даже изказа съжаление, че ме е приела, а не ме е пуснала да си ходя вкъщи.

Била съм отишла твърде рано! Имах три сантиметра разкритие, но е било нужно време... Време, което едно простичко "Ти можеш да се справиш!" можеше да ми даде...

Ако знаете колко плаках след това... Така ми се искаше да ми каже, че секциото е било неизбежно...

# 107 14 фев. 2009, 01:41 ч.

Мнения: 557

Цитат на: Lilibon в пт, 13 фев 2009, 22:20

Затова според мен, все още знаем прекалено малко за да се опитваме да си обясним природата, процесите и начина, по който протичат в телата ни. Надали с един, два фактора от дадено изследване можем да си правим изводи за проблем. Всяко нещо може да бъде проблем, а може и въобще да не е такъв. Зависи от конкретния организъм.
Именно тук за мен голяма роля играе интуицията. Ако я познаваме добре, тя ще ни подскаже кога трябва да обърнем внимание на "проблема". Ако вътрешно се чувстваме истински здрави, тогава има ли нужда да се притесняваме, за това, че не попадаме в общата статистика за "правилното" ниво на хемоглобина. Simple Smile

За мен най-голямо значение има това, че с третата си бременност и след нея се чувствам с пъти по-добре отколкото с другите две. То просто няма място за сравнение.
Честно казано, изобщо не ме интересува колко ми е хемоглобина - важното е какво ми казва тялото ми.

# 108 14 фев. 2009, 03:06 ч.

Мнения: 1 199

Цитат на: Lady Frost в сб, 14 фев 2009, 00:47

Ако знаете колко плаках след това... Така ми се искаше да ми каже, че секциото е било неизбежно...

Лейди Фрост, извинявай ако звуча грубо. И аз съм раждала със секцио, без да го желая. Ама при условие че дори след секцио съм държала в ръцете си живото си и здраво детенце, последното което би ми хрумнало да правя, е да плача. Все пак не всички имат това щастие - да родят, незавимо по какъв начин, детенце. Защо такава разлика във въприятията?

# 109 14 фев. 2009, 03:38 ч.

Мнения: 391

Lady Frost, и аз бих плакала...с крокодилски сълзи. Съжалявам, мила. Поне е била искрена с теб, което е рядкост. Дай си време да тъжиш, за да можеш да постигнеш мир с това което се е случило.

heureuse, и аз се извинявам ако съм груба, но ти не си всички. И само защото резултата от нещо е прекрасен, не унищожава автоматично ужасните изпитания които са били НЕнужни за да се стигне до него.
Добавям: защото наистина не ги разбирам тези тип коментари - какво искаш да кажеш с това всъшност? Че тя е неблагодарна? Че нейната реакция не е нормална? Че нейните чувства са не на място? Какво?

Последна редакция: сб, 14 фев 2009, 03:45 от Sheila

# 110 14 фев. 2009, 03:40 ч.

Мнения: 2 185

И аз мисля като Sheila -точно това че секциото не е било неизбежно е проблемът в сучая на Лейди Фрост ( нека ме поправи ако греша)

# 111 14 фев. 2009, 04:23 ч.

Мнения: 557

Lady Frost Аз пък мисля, че няма какво повече да се задълбочаваш в проблема. Каквото станало - станало. Минало е вече. Не можеш да го промениш, но можеш да промениш отношението си към него. И да му позволиш да те нарани, или да те направи по-силна. Преживей си мъката, но не и позволявай да те сломи психически. Ако се концентрираш само върху думата "секцио" току виж пак до там си стигнала.
Горе главата и посрещни бъдещето си. Ако знаеш още колко хубави моменти те очакват в тоя живот! Току виж и мечтаното раждане! Мисли си за него, имайки цялата информация и опит от предишното. Но не и тъгата от предишното. Живота е прекалено кратък и хубав и имаме точно толкова време, че да се наслаждаваме само на приятните моменти Simple Smile

Всяко нещо може да се погледне под добър и лош ъгъл. Погледни случката от добрия ъгъл - като опит. Извлечи максималното от нея, което ще те направи по-силна и много по-категорична в решенията си! Hug

# 112 14 фев. 2009, 06:26 ч.

Мнения: 1 199

Струва си да се направи всичко възможно за да се роди нормално, но това според мен не бива да става идея фикс. Ако не се получи това не бива да става причина за сълзи и депресия. Все пак има живо и здраво дете. Има жени, които раждат мъртви деца. Има жени, които изобщо не могат да родят. Не виждам никакъв смисъл човек да задълбава в отрицателни емоции когато си има бебе, което между другото попива всичките чувства на майката. Не виждам смисъл и изобщо в това да се съжалява за нещо което вече е станало. Винаги могат да се извлекат поуки и да се върви напред. Това е личното ми мнение, Шийла, то е ясно че не съм всички.
Вдъщност искам да кажа точно това което е казала и Ескориал.
Можем да убеждаваме Лейди Фрост какви силни основания има да е нещастна и да "плаче с крокодилски сълзи" (цитирам Шийла) защото е родила бебето си със секцио, а аз просто се опитвам да релативизирам малко усещаниятай, да й покажа че е въпрос на гледна точка и че това травмиращо за нея събитие при по-различна нагласа може да й изглежда и като щастливо. За раждането на третото ми бебче с мисля като за празник, който нищо, дори фактът че беше с нежелано секцио, не може да затъмни Heart Eyes

Последна редакция: сб, 14 фев 2009, 06:52 от heureuse

# 113 14 фев. 2009, 07:53 ч.

Мнения: 5 714

Цитат на: escorial в сб, 14 фев 2009, 04:23

Ако се концентрираш само върху думата "секцио" току виж пак до там си стигнала.

Така е! От собствен опит го казвам. Simple Smile

За хемоглобина- към края на бременността ми с Ясен беше 90. Чувствах се много добре. Но въпреки това казаха анемия; трябва да се пие желязо, особено, ако се стигне до операция...Купих ги хапчетата, макар че бях убедена, че не ми трябват. Пих ги точно 2 пъти, ставаше ми лошо от тях, повръщах. Секциото мина добре, а кървенето след това беше нормално и спря след 1 седмица.

# 114 14 фев. 2009, 14:58 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Различни хора сме, с различни усещания. Немога да опиша какво изпитвам, нито искам да бъда разбрана... Не искам някой друг да живее моя живот...

Ще ми се да кажа, че съм загърбила това преживяване, но не съм убедена на 100%. Имам още какво да науча. Може би ще има още да боли... Винаги уча нещата по трудния начин... Но пък това естествено си има положителната страна - дава ми повече опит, повече познание за нещата...

Клучовата дума в моята история е "ненужно". Ключовото е, че не е направено всичко възможно!

НО...
Всъщност се радвам, че знам истината. Естествено, само можем да гадаем какво би станало, ако бяхме изчакали още. Но се радвам, да знам, че секциото не е било неизбежно... В една алтернативна история, аз раждам нормално... защото ми е бил даден шанс! Защото съм имала вяра и сили...

Понякога, за да продължим напред, трябва да се върнем назад! Hug

Честит празник на всички! bouquet

# 115 14 фев. 2009, 16:23 ч.

Мнения: 1 199

Цитат на: Lady Frost в сб, 14 фев 2009, 14:58

Понякога, за да продължим напред, трябва да се върнем назад! Hug

Така е, лейди Фрост. Мисля че най-много помъдрях благодарение на една седмица от живота ми, когато се смяташе че може би съм болна от рак. Ако знаеш какво просветление ми даде тази седмица! Ако знаеш как започнах да се радвам истински на живота и да отдавам необходимия игнор на многобройните проблеми и проблемчета, в които бях привикнала да задълбавам и да страдам от тях, а понякога и сама да си измиислям. Ей, минаха няколко години и пак започнах да си забравям урока, дано не ми бъде напомнен по много болезнен начин... Просто разказвам за себе си, не търси директна връзка с теб.

# 116 14 фев. 2009, 16:47 ч.

София
Мнения: 369

Здравейте!
Благодаря за споделените подробности относно хемоглобина.

Отделянето на плацентата беше единственото, което ме плашеше при едно неасистирано раждане. А знам за моя организъм, че е абсолютно нормален и подготвен за естествено раждане. Особено ми помогнаха разказите и лекциите на Ива Д, и останалите момичета от Естествено Simple Smile

и някои теми в този форум, включително тази Grinning

!!!! за което съм много благодарна bouquet

Смятам, че на болката й трябва време - да се изживее и това е важно, защото ако се подтисне следват усложнения на всякакви нива и емоционално и физ. и т.н.
Нека Лейди Фрост изживее това, да го преосмисли и да се надяваме че сама ще намери отново силата и доверието в себе си, никой друг не може да й ги даде...Дори когато знаем, че хората около нас ни обичат и подкрепят, понякога просто е нужно време да си повярваме отново Simple Smile

живи и здрави!!!

# 117 14 фев. 2009, 19:20 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Lady Frost, реакцията ти е напълно нормална. Дай си време да потъгуваш и изживееш мъката и разочарованието си.
Моето цезарово също не беше необходимо, но тогава не го знаех, нито пък знаех че мога да кажа не на докторите и да откажа интервенции. Имах съвсем нормално раждане, което опорочиха. В началото бях бясна на тях, след това на себе си, но премина. Сега виждам че без този опит нямаше да съм толкова про естествено раждане и да съм прочела толкова и да знам нещата, които знам. Помогнах на приятелка да роди преди няколко месеца, беше невероятно. Освен това съм решила да се специализирам професионално в терапия на postpartum depression and PTSD следствие на секцио. При мен упойката не хвана и беше доста болезнено и кошмарно изживяване, затова разбирам как много жени се чувстват и не виждат хубавото в добрия резултат - здраво бебе, а се фиксират на преживяното от тях. Понякога трябва да изживеем нещо за да разберем другите и да ни се отворят очите bouquet

# 118 14 фев. 2009, 22:14 ч.

Мнения: 557

Темата доста се поизмести, но за сметка на това пък е итнересно Simple Smile

Така, че да питам:
sipirumi Имаш ли представа от какво се получава Postpartum Depression? Или поне какво е твоето обяснение?

Много жени напоследък ми говорят за това. Една даже сподели, че в болница влизала заради тази депресия... Аз сякаш не съм изпитвала такова нещо досега и съм в пълно невидение по въпроса. Кога се наблюдава? Какви са факторите, които я предизвикват? Всички казват - хормони, но на мен това не ми звучи достатъчно като обяснение. Не, че не може хормоните тотално да ти объркат всички системи, но какво кара тялото ни да стигне до там?

# 119 14 фев. 2009, 23:58 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Наистина е интересно това! Ще се радвам sipirumi да сподели повече!

Днес си мислех за нещо и ми се щеше да го споделя. Непрекъснато чувам познатата нападка какво се тръшкам за това пусто раждане, щом имам едно прекрасно детенце, което е живо и здраво (не че е бил застрашен живота му при раждането, но това е друга тема).

Но пък в крайна сметка двете неща нямат общо! Защото аз съм отделна личност от личността на детето си. Имам си свои преживявания. Времето в което сме били едно отмина. Той си върви по негов път, аз по мой... И това, че сме майка и дете, не означава, че сме едно и също нещо.

Не говоря за детето си като "ние". Това ме дразни ужасно много. Понякога мъжа ми го прави и му се ядосвам даже и му правя забележка. Но и го разбирам. Това е признак на привързаност. Но според мен в много случаи е една нездравословна привързаност. В живота може да има много гадости и понякога раждането на дете е "решение". То се превръща в център на вселената ти исякаш нищо друго няма значение. Криеш се зад детето си и започваш да живееш неговия живот... За мен това не е редно! Всеки трябва да е център в собствената си вселена... Нещо такова... Rolling Eyes

Препоръчани теми

Раждане вкъщи 4

Загубихме малкото вълче.

Нашите кухни - 63

745
Нашият дом

Има ли смисъл?

Причина:

Причина: