- Публикувана: 9 март 2009, 23:54 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2009, 15:46 ч.
Каква трябва да бъде задължителната литеl
Предлагам една темичка, в която да споделите какво според вас трябва да учат децата ви. Дали трябва да бъде класическо и от едно време или е по-важно да им е интересно и да съвременно. Въобще пишете каквото се сетите по темата. Какво учат децата ви в момента. По задължение ли го правят или, защото им е интересно. И според вас четенето по задължение не отблъсква ли учениците от литературата под каквато и да е била форма. 
Лично при мен: Повелителят на Мухите (Голдинг), 1984 (Оруел) и сега учим един роман от една индийка, който не зная как се казва на български, защото не е превеждан. Та Повелителят беше ужас, но Оруел беше много интересен, въпреки че беше труден за разбиране. А този роман от индийката е просто невероятен. Чета го с интерес и до края на седмицата мисля да го прикюча.
Ако искате още опции в гласуването споделете.
Вие сте на ход.
Лично при мен: Повелителят на Мухите (Голдинг), 1984 (Оруел) и сега учим един роман от една индийка, който не зная как се казва на български, защото не е превеждан. Та Повелителят беше ужас, но Оруел беше много интересен, въпреки че беше труден за разбиране. А този роман от индийката е просто невероятен. Чета го с интерес и до края на седмицата мисля да го прикюча.
Ако искате още опции в гласуването споделете.
Вие сте на ход.
Защо само две опции? Аз бих заложила на всичко изброено. Колкото повече, толкова по-добре.
Проблемът с четенето в училище не е заради задължителността, а за това, че произведенията често не са подходящи за дадената възраст. Също така е нужно подборът да бъде по-гъвкав и съобразен с времето, в което живеят децата.
Ако зависеше от мен, часовете по литература бих превърнала в часове по четене. Да четат, да четат и пак да четат, а накрая да има проверка дали са прочели книгата, а не мъдруване какво искал да каже авторът.
Факт е, че днешните деца гледат много филми, прекарват немалко време пред компютрите, а денонощието си е все 24 часа. По-добре да четат в час, отколкото да преливат от пусто в празно по творби, които даже не са отгърнали.
Проблемът с четенето в училище не е заради задължителността, а за това, че произведенията често не са подходящи за дадената възраст. Също така е нужно подборът да бъде по-гъвкав и съобразен с времето, в което живеят децата.
Ако зависеше от мен, часовете по литература бих превърнала в часове по четене. Да четат, да четат и пак да четат, а накрая да има проверка дали са прочели книгата, а не мъдруване какво искал да каже авторът.
Факт е, че днешните деца гледат много филми, прекарват немалко време пред компютрите, а денонощието си е все 24 часа. По-добре да четат в час, отколкото да преливат от пусто в празно по творби, които даже не са отгърнали.
Трябва да се чете всичко добро /или поне голяма част от него/, независимо какъв период от развитието на света обхваща. Извинения от сорта, че Ян Бибиян или Патиланчо били далече от настроенията на съвременното дете, изобщо не ме трогват. Да не се четат исторически произведения ли? Защото днешните младежи се интересували повече от компютри и космически технологии? Това са пълни щуротии.
И да, може би Хари Потър е по-близък до сърцата на децата, но, простете за скромното ми мнение, независимо от това, че е увлекателно четиво, то далеч не е добра литература.
Учебният предмет "Литература" няма за цел единствено да сблъска учениците с конкретни произведения. Този предмет има за цел да развие техния начин на мислене, да обогати езиковата им култура, да придобият познания за света и неговото развитие, да натрупат впечатления, които е невъзможно да сдобият по друг начин /все пак сме ограничени във времето и пространството/.
По същата логика, с която се отрича задължителното четене, би могла да се отрече математиката, физиката, химията, биологията /защото не на всеки ученик са му интересни тези предмети/, с една дума да се отрече образованието.
И да, може би Хари Потър е по-близък до сърцата на децата, но, простете за скромното ми мнение, независимо от това, че е увлекателно четиво, то далеч не е добра литература.
Учебният предмет "Литература" няма за цел единствено да сблъска учениците с конкретни произведения. Този предмет има за цел да развие техния начин на мислене, да обогати езиковата им култура, да придобият познания за света и неговото развитие, да натрупат впечатления, които е невъзможно да сдобият по друг начин /все пак сме ограничени във времето и пространството/.
По същата логика, с която се отрича задължителното четене, би могла да се отрече математиката, физиката, химията, биологията /защото не на всеки ученик са му интересни тези предмети/, с една дума да се отрече образованието.
И да, може би Хари Потър е по-близък до сърцата на децата, но, простете за скромното ми мнение, независимо от това, че е увлекателно четиво, то далеч не е добра литература.
Против съм задължителните неща, но определено съм ЗА четенето. Считам, че с помоща на родителите и учителите, детето трябва да избира книжки подходящи за неговата възраст, развитие и интереси. По този начин то самото ще обича да чете и ще търси нови и нови произведения, ще има интерес да коментира прочетеното с приятелчета и евентуално да пробва да прочете и малко по-различна литература.
Ако караш едно дете да чете нещо, което то не разбира, логично е то да загуби интерес към четенето и да го приема в бъдеще, като едно неприятно задължение, от което все ще се чуди как да изкръшка
Дали нещо е добро или не, може да се разбере само от позицията на времето и пак оценката ще е субективна. 
Аз съм ЗА да се чете всичко от изброените неща, като се съобразява с психологическата възраст на детето и интересите му. И честно казано, съм против ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО четене - всичко, което е задължително, автоматично става досадно и неприятно задължение за едно дете. Обичам класическата литература, но съм много съгласна дъщеря ми да чете и не толкова качествени неща, стига да го прави с желание.
Аз съм ЗА да се чете всичко от изброените неща, като се съобразява с психологическата възраст на детето и интересите му. И честно казано, съм против ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО четене - всичко, което е задължително, автоматично става досадно и неприятно задължение за едно дете. Обичам класическата литература, но съм много съгласна дъщеря ми да чете и не толкова качествени неща, стига да го прави с желание.
Зависи от възрастта на детето. Така, както е дадена анкетата е повече за гимназиалния курс, а влечението към четенето се създава в началните класове.
Като цяло - от всичко по малко.
Според мен повечето произведения са неподходящо подбрани за възрастта на децата и начина им на мислене.
Като цяло - от всичко по малко.
Според мен повечето произведения са неподходящо подбрани за възрастта на децата и начина им на мислене.
Саше, няма как да ти се разминат Вазов и Ботев 
Мнението ми е, че трябва да бъдат включени и съвременни автори.
Не може 12 години само възрожденци и Шекспир.
Светът днес също има проблеми, отразени в литературата.
Примерно Недялко Йорданов. (той май се учи)
И задължително НЕфилмирани произведения. За проверка.
Мнението ми е, че трябва да бъдат включени и съвременни автори.
Не може 12 години само възрожденци и Шекспир.
Светът днес също има проблеми, отразени в литературата.
Примерно Недялко Йорданов. (той май се учи)
И задължително НЕфилмирани произведения. За проверка.
Саше, няма как да ти се разминат Вазов и Ботев
Даже се чудя защо точно я е пуснал тази анкета, сигурно принципно му е интересно да търси разликите.
Не може да се гласува само с 2 опции! От всичко трябва да се чете, в различни възрасти , естествено.
Не знам какво е да се чете по задължение-има се предвид произведенията, които се учат в училище или онези списъци, които ни раздаваха навремето, за през лятната ваканция?
Смятам,че най-важното е да се създаде любов към книгите, а това може да стане като се съобразяват произведенията с възрастта на децата. Това пък е доста трудно, защото всяко дете се развива различно.
Абсолютно съм убедена,че трябва да се учат и Ботев, и Вазов, но някак не виждам смисъл това да става в горен клас-9,10,11. Същевременно си спомням,че аз съм учила Радичков във 2 или3 клас. Ми не му е точно там мястото.
Смятам и, че трябва да се разнообразяват задължителните произведения с нашумели такива в момента. Един добър преподавател може да измисли как да заинтригува децата. Вместо " Какво е искал да каже авторът в....." 
, може да се ползват сравнения между съвременни и класически произведения. Помните ли филмът с Мишел Пфайфър? Аз лично съм писала по тема: "Шоуто трябва да продължи-срвнение между творчеството на Ботев и Фреди Меркюри". 
Без майтап, това беше най-приятната ми задача по литература за цялото ми ученичество.
Не знам какво е да се чете по задължение-има се предвид произведенията, които се учат в училище или онези списъци, които ни раздаваха навремето, за през лятната ваканция?
Смятам,че най-важното е да се създаде любов към книгите, а това може да стане като се съобразяват произведенията с възрастта на децата. Това пък е доста трудно, защото всяко дете се развива различно.
Абсолютно съм убедена,че трябва да се учат и Ботев, и Вазов, но някак не виждам смисъл това да става в горен клас-9,10,11. Същевременно си спомням,че аз съм учила Радичков във 2 или3 клас. Ми не му е точно там мястото.
Смятам и, че трябва да се разнообразяват задължителните произведения с нашумели такива в момента. Един добър преподавател може да измисли как да заинтригува децата.
Вместо " Какво е искал да каже авторът в....." , може да се ползват сравнения между съвременни и класически произведения. Помните ли филмът с Мишел Пфайфър? Аз лично съм писала по тема: "Шоуто трябва да продължи-срвнение между творчеството на Ботев и Фреди Меркюри". Без майтап, това беше най-приятната ми задача по литература за цялото ми ученичество. Смятам и, че трябва да се разнообразяват задължителните произведения с нашумели такива в момента. Един добър преподавател може да измисли как да заинтригува децата. Вместо " Какво е искал да каже авторът в....." , може да се ползват сравнения между съвременни и класически произведения. Помните ли филмът с Мишел Пфайфър? Аз лично съм писала по тема: "Шоуто трябва да продължи-срвнение между творчеството на Ботев и Фреди Меркюри". Без майтап, това беше най-приятната ми задача по литература за цялото ми ученичество.
Вместо " Какво е искал да каже авторът в....." , може да се ползват сравнения между съвременни и класически произведения. Помните ли филмът с Мишел Пфайфър? Аз лично съм писала по тема: "Шоуто трябва да продължи-срвнение между творчеството на Ботев и Фреди Меркюри". Без майтап, това беше най-приятната ми задача по литература за цялото ми ученичество. Много хубав подход, браво на учителя!
аз съм за Четенето
но,,,,литературни произведения съобразени с възрастта на децата
и разбираеми от тях
и не филмирани
Според мен повечето произведения са неподходящо подбрани за възрастта на децата и начина им на мислене.
но,,,,литературни произведения съобразени с възрастта на децата
и разбираеми от тях
и не филмирани
Според мен повечето произведения са неподходящо подбрани за възрастта на децата и начина им на мислене.
Проблемът с четенето в училище не е заради задължителността, а за това, че произведенията често не са подходящи за дадената възраст. Също така е нужно подборът да бъде по-гъвкав и съобразен с времето, в което живеят децата.
Ако зависеше от мен, часовете по литература бих превърнала в часове по четене. Да четат, да четат и пак да четат, а накрая да има проверка дали са прочели книгата, а не мъдруване какво искал да каже авторът.
Ако зависеше от мен, часовете по литература бих превърнала в часове по четене. Да четат, да четат и пак да четат, а накрая да има проверка дали са прочели книгата, а не мъдруване какво искал да каже авторът.
И аз смятам, че от четене човек само би спечелил. Както и напълно подкрепям подчертания от мен пасаж на Как"Сийка. Още по мое време ме дразнеше безумното "Какво е искал да каже автора чрез лирическия герой".
Автора каквото е искал да каже, го е казал!!!!
Надали всеки от нас би извлякъл еднаква поука от едно и също произведение, както и не всеки от нас харесва даден стил музика, дадена кухня и т.н. и т.н.
И точно това е хубавото според мен.
Бих въвела наистина часове по четене и преразказ - прост преразказ, а не безумните тълкувания, често раждащи единствено забавни бисери и водещи до губене на време, а и до загуба на желание за четене, което при съвременните деца и без това не е от големи висини.
[quote
author=Как` Сийка link=topic=378737.msg10450872#msg10450872 date=1236667341]
Бих въвела наистина часове по четене и преразказ - прост преразказ, а не безумните тълкувания, често раждащи единствено забавни бисери и водещи до губене на време, а и до загуба на желание за четене, което при съвременните деца и без това не е от големи висини.
author=Как` Сийка link=topic=378737.msg10450872#msg10450872 date=1236667341]
Бих въвела наистина часове по четене и преразказ - прост преразказ, а не безумните тълкувания, често раждащи единствено забавни бисери и водещи до губене на време, а и до загуба на желание за четене, което при съвременните деца и без това не е от големи висини.
Лени,подкрепям те
Аз не уча изобщо български език и българска литература от тази година, защото не уча в българско училище. Но все пак осем години бях и ми беше много интересно да видя какво мислите. Аз уча всичко на английски и литературата респективно. Сега съм 9 клас и до сега учихме Повелителят на Мухите (Уилиам Голдинг), 1984 (Оруел) и сега четем един роман за една индийка и нейния живот. И реших и да прочета някои от тях и на български, но на английски ми е някакси по-интересно и превода на български не е абсолютно точен и липсват някои елементи. Та 1984 ми беше интересна, но, който я е чел, може според мен да потвърди, че на 15 години доста трудно се разбира. Уникална е, но трудна. А романа за индийката е различен. Той описва техния живот, техните традиции, които са много различни и шокиращи ипонякога. Иначе в българското училище прочетох книгите за 7 клас и не ми беше удоволствие, защото беше на сила. Иначе на мен любимия ми автор е Сър Артър Конан Дойл. Просто му изчитам разказите на един дъх. Та идеята също беше дали задължението не отблъсква. 
Знаток, touchstone е права, че ми се разминават, защото в интернационалната програма на посолствата български автори няма. Има индийци, англични, американци и още какви ли не, но българи няма. И все пак в училище от уважение към българите има един цял сектор в библиотеката ни, които има български книги преведени на английски.
Иначе до 8 клас и аз съм ги учил и честно казано не ми беше особено удоволствие, а сега някакси е по-различно. Може би, защото има разнообразие - учим автори от всякакви националности и култури и техния свят е по-различен и ти е интересно как хората реагират, какво правят (в Индия например се женят на 12 най-късно
). Не знам. 
Знаток, touchstone е права, че ми се разминават, защото в интернационалната програма на посолствата български автори няма. Има индийци, англични, американци и още какви ли не, но българи няма. И все пак в училище от уважение към българите има един цял сектор в библиотеката ни, които има български книги преведени на английски.
Иначе до 8 клас и аз съм ги учил и честно казано не ми беше особено удоволствие, а сега някакси е по-различно. Може би, защото има разнообразие - учим автори от всякакви националности и култури и техния свят е по-различен и ти е интересно как хората реагират, какво правят (в Индия например се женят на 12 най-късно
). Не знам.
И задължително НЕфилмирани произведения. За проверка.
И Под Игото едно време го пускаха по ТВто. При филмирането се пропускат доста детайли, пак може да се провери
Та 1984 ми беше интересна, но, която я е чел, може според мен да потвърди, че на 15 години доста трудно се разбира. Уникална е, но трудна.
Проблемът ти с романа на Оруел не се дължи на годините ти, а на времето, в което живееш. Просто темата не ти е близка. Аз също бях на твоята възраст, когато я прочетох за първи път, но тогава имаше социализъм, цензура, желязна завеса и прочие, та затова романът ме разтърси дълбоко.
Паралелът между реалността, в която живеех и уж измисления свят на Оруел беше зашеметяващ.
Боя се, че съвсем скоро романът пак ще бъде актуален...
Та 1984 ми беше интересна, но, която я е чел, може според мен да потвърди, че на 15 години доста трудно се разбира. Уникална е, но трудна.
Проблемът ти с романа на Оруел не се дължи на годините ти, а на времето, в което живееш. Просто темата не ти е близка. Аз също бях на твоята възраст, когато я прочетох за първи път, но тогава имаше социализъм, цензура, желязна завеса и прочие, та затова романът ме разтърси дълбоко.
Паралелът между реалността, в която живеех и уж измисления свят на Оруел беше зашеметяващ.
Боя се, че съвсем скоро романът пак ще бъде актуален...
Ей, точно това си помислих!
И аз бях на 15, точно 90година. Мнооого добре се разбира даже, дано все далечен и труден ти остане.
А какво четат децата ви и вие как го възприемате? И какво бихте добавили или премхнали от програмата на вашето дете?
Лично при мен книгите са (съжалявам, че са на английски, но не знам как са преведени на български):
1984 - George Orwell
Lord of the Flies - William Golding
Romeo and Juliet - Shakespeare
Nectar in a Sieve - K. Markandaya
To Kill a Mocking Bird - Harper Lee
Inherit the Wind - Lee Lee Lawrence
An Enemy of the People - Henrik Ibsen
Antigone - Sophocles
Лично на мен не крия, че някои нищо не ми говорят, но по-скоро имам някакви предубеждения за Антигона. Нещо гръцката митология не ми е при сърце. Това бих махнал и бих добавил нещо от Уайлд или Дойл.
Лично при мен книгите са (съжалявам, че са на английски, но не знам как са преведени на български):
1984 - George Orwell
Lord of the Flies - William Golding
Romeo and Juliet - Shakespeare
Nectar in a Sieve - K. Markandaya
To Kill a Mocking Bird - Harper Lee
Inherit the Wind - Lee Lee Lawrence
An Enemy of the People - Henrik Ibsen
Antigone - Sophocles
Лично на мен не крия, че някои нищо не ми говорят, но по-скоро имам някакви предубеждения за Антигона. Нещо гръцката митология не ми е при сърце. Това бих махнал и бих добавил нещо от Уайлд или Дойл.
Сашо, на мен ми харесва вашият списък. За индийската книга научих от теб, но ми се струва интересна. "Ромео и Жулиета" си е тъкмо като за вашата възраст.
Другите от първата половина са съвременна класика - вярно британска и американска, но все пак в такова училище учиш.
Последните три пък са пиеси - три много различни като исторически период и език на оригинала, но пък донякъде с общи послания. Вероятно ще правите сравнения между тях. "Антигона" ще ви е за десерт и вече ще сте привикнали към формАта на драмата, тъй че ще я погледнеш с други очи.
А Уайлд или Дойл щом ги харесваш, чети ги на воля за удоволствие.
Подборката на книги не е никак лоша, даже направо представителна за онази част на света (и определено по-интересна от тази в българската програма, според мен).
Благодаря, че сподели с нас!
Другите от първата половина са съвременна класика - вярно британска и американска, но все пак в такова училище учиш.
Последните три пък са пиеси - три много различни като исторически период и език на оригинала, но пък донякъде с общи послания. Вероятно ще правите сравнения между тях. "Антигона" ще ви е за десерт и вече ще сте привикнали към формАта на драмата, тъй че ще я погледнеш с други очи.
А Уайлд или Дойл щом ги харесваш, чети ги на воля за удоволствие.
Подборката на книги не е никак лоша, даже направо представителна за онази част на света (и определено по-интересна от тази в българската програма, според мен).
Благодаря, че сподели с нас!
Гласувах за Класическа и възрожденска българска литература и Световна съвременна литература, но бих искала да гласувам и за Световната класика.
Когато бях ученичка учехме основно българска литература и най-отблъскващите творби от световната класика – Ад на Данте, Илиада и Прометей и … любовните сонети на Петрарка. Четяхме тези произведения насила, преписвахме теми, учехме наизуст цели безсмислени изрази. Бях убедена че след толкова години образованието е мръднало напред и вече никой не пише така омразните теми или отговор на литературен въпрос. Да, ама не – за 30 години нищо не е променено. Историите на Андрешко и Анелинка с нищо не вълнуват нашите деца. Измислените анализи, в които само преповтаряш чуждо мнение без дори да го споделяш само отблъскват.
Тези мисли се отнасят за българските училища. За мен въпроса е не само каква литература трябва да се учи, подбора също е важен но най-важното е как.
Иначе да се чете Шекспир в оригинал е много трудно … и скучно – днес никой, никога не се изразява така. Антигона … също не ми звучи актуално – аз не бих се прежалила да я прочета отново …
Когато бях ученичка учехме основно българска литература и най-отблъскващите творби от световната класика – Ад на Данте, Илиада и Прометей и … любовните сонети на Петрарка. Четяхме тези произведения насила, преписвахме теми, учехме наизуст цели безсмислени изрази. Бях убедена че след толкова години образованието е мръднало напред и вече никой не пише така омразните теми или отговор на литературен въпрос. Да, ама не – за 30 години нищо не е променено. Историите на Андрешко и Анелинка с нищо не вълнуват нашите деца. Измислените анализи, в които само преповтаряш чуждо мнение без дори да го споделяш само отблъскват.
Тези мисли се отнасят за българските училища. За мен въпроса е не само каква литература трябва да се учи, подбора също е важен но най-важното е как.
Иначе да се чете Шекспир в оригинал е много трудно … и скучно – днес никой, никога не се изразява така. Антигона … също не ми звучи актуално – аз не бих се прежалила да я прочета отново …
Иначе да се чете Шекспир в оригинал е много трудно … и скучно
И все още ми е актуален, въпреки някои остарели думички.
А иначе, имам чувството, че нашите деца имат нужда от "превод" за някои възрожденски текстове.
Да, и аз мисля така. Възрожденският език е толкова архаичен вече и така далече от техния, че може би и тук трябва да се въведе "преводната система".
Спомням си, че когато в началното училище учехме възрожденски стихове, те бяха леко преработени - някои думи не бяха като в оригинала и така смисълът беше по-ясен, а и ритъмът - по-гладък. Чак в гимназията ги четяхме и учехме в оригиналния вид.
Когато синът ми стана ученик, се оказа, че още от първи клас им даваха оригиналите и се налагаше буквално да му превеждам и разяснявам текста. Може би е дошло времето това да се направи официално?
Вече направо ми се гади от възрожденските произведения, че и част от народните ни приказки. Децата трудно ги разбират, превърнала съм се в синонимен и тълговен речник. Ясно ми е, че такъв е бил битът и езикът съответства на времето, но то е било навремето. Преди няколко месеца синът ми ме попита какви са били компютрите през нашето детство. И като му казах, че почти не е имало компютри той ококори едни очи, все едно съм го пренесла в ерата на динозаврите. Децата нямат това знание и усещане за време, каквото имат възрастните. А за езика - не казвам, че трябва да се профанизира материалът, но поне да бъде адаптиран и съобразен с особеностите на развитието на възрастта.
Иначе да се чете Шекспир в оригинал е много трудно … и скучно
И все още ми е актуален, въпреки някои остарели думички. Последно в местната библиотека попаднах на комикс с няколко негови пиеси Но на синът и това му се видя скучно.Сега в училище са задълбали в новелата Skellig от David Almond. За моя изненада, по тази новела имало и театрална постановка, и филм, и опера
На който не му се чете, сигурно е попрегледал филма 
Сега си представям да направят комикс с "Под игото" или "Немили-недраги". Леле, традиционалистите жива ще ме изядат сега.
Направо си за опъване на кръста
Но иначе и според мен част от класиката ни трябва леко да се адаптира все пак - става дума за училищно четне и занимания с литература. Виж ако дадено дете го влече и е по-хуманитарно настроено то и само ще прочете оригинала. Лично за себе си не заменям нашата си класика с никакви адаптации, но ако това ще е цената децата ми да я прочетат и заобичат - бих го направила.
Някъде из нас се търкаля един адаптиран Шекспир. Не е в стихотворна форма. Като кратки приказки. Четеш бързичко и става ясно всичко. После си го чети в оригинал. Поне някаква култура.
Ето това ти е най-големия пропуск.
Не се шегувам.
Лично при мен книгите са (съжалявам, че са на английски, но не знам как са преведени на български):
Не се шегувам.
Лично при мен книгите са (съжалявам, че са на английски, но не знам как са преведени на български):
Не се шегувам.
Пак го заядохте Сашко.
Поне три от произведенията ги е писал на български в другите постове. Още няколко, като "Ромео и Жулиета", няма как да не ги знае.
Вероятно е имал предвид Nectar in a Sieve и Inherit the Wind. Ако някой друг знае как се казват на български, да си каже. Доколкото съм наясно аз, не са преведени.
Проблема е, че аз мога да ви ги кажа, но нашите прводачи в БГ изумяват с творенията си понякога.
Иначе буквално:
Inherit the Wind - Да наследиш вятъра
Nectar in a Sieve - Нектар в цедка
Но много ме съмнява някой да се е потрудил да ги преведе. Ако разбирате английски си заслужава да прочетете Nectar in a Sieve.
Иначе буквално:
Inherit the Wind - Да наследиш вятъра
Nectar in a Sieve - Нектар в цедка
Но много ме съмнява някой да се е потрудил да ги преведе. Ако разбирате английски си заслужава да прочетете Nectar in a Sieve.
Някъде из нас се търкаля един адаптиран Шекспир. Не е в стихотворна форма. Като кратки приказки. Четеш бързичко и става ясно всичко.
"Шекспирови пиеси, преразказани за деца от Чарлз И Мери Ламб"
Според мен за 12-14 годишни книгата е много добра.
Еее, Сашо, айде сега ще се обиждаме! А аз така те защитавах!
А аз така те защитавах! Мерси.
Просто да не кажат, че се правя, че не разбирам. Като казах не знам как са преведени нямах предвид, че не знам как се првеждат директно, ами , че не знам как нашите преводачи са ги кръстили, защото те имат навика да променят заглавията и не само.
От посочения списък "Да убиеш присмехулник" ми е една от любимите детски книжки, която прочетох мисля на около 14 години. Първо на български съм я препрочитала n на брой пъти. И на английски я прочетох като по-голяма. Преводът на български според мен е много добър. Не помня кой е преводача.
Не съм съгласна много че превеждат заглавията неправилно. Все пак е добре да се запази смисловото послание на заглавието.
Иначе по темата ти - аз съм за разнообразието - класика, съвремие, а защо не и да се въведат и часове по обсъждане на книги по желание - учениците да споделят пред другарите си какво са чели, какво им е харесало и т.н.
Не съм съгласна много че превеждат заглавията неправилно. Все пак е добре да се запази смисловото послание на заглавието.
Иначе по темата ти - аз съм за разнообразието - класика, съвремие, а защо не и да се въведат и часове по обсъждане на книги по желание - учениците да споделят пред другарите си какво са чели, какво им е харесало и т.н.
Малко офф, но Сашо е много прав за преводачите понякога. Преди време бяха кръстили една книга на Р. Морган " Суперкомандос". Оригиналното заглавие е "Altered carbon" . Ясно, че е фантастика, но и идеята, и романът, и авторът са интересни, но как да си купиш книга, озаглавена "Суперкомандос"! 
За щастие нямаше нищо ново и я взехме по случайност.
Ясно, че е фантастика, но и идеята, и романът, и авторът са интересни, но как да си купиш книга, озаглавена "Суперкомандос"! За щастие нямаше нищо ново и я взехме по случайност. Иначе по темата ти - аз съм за разнообразието - класика, съвремие, а защо не и да се въведат и часове по обсъждане на книги по желание - учениците да споделят пред другарите си какво са чели, какво им е харесало и т.н.
Има опасност да няма много дискусия през тези часове.
От посочения списък "Да убиеш присмехулник" ми е една от любимите детски книжки, която прочетох мисля на около 14 години. Първо на български съм я препрочитала n на брой пъти. И на английски я прочетох като по-голяма. Преводът на български според мен е много добър. Не помня кой е преводача.
Не съм съгласна много че превеждат заглавията неправилно. Все пак е добре да се запази смисловото послание на заглавието.
Не съм съгласна много че превеждат заглавията неправилно. Все пак е добре да се запази смисловото послание на заглавието.
Преводът на заглавия е една много дълга тема, но със сигурност смисловото послание е най-важното. И ако заглавието се разминава с буквалния превод, то обикновено има някакви съображения и едва ли е поради незнание на езика.
Иначе по темата ти - аз съм за разнообразието - класика, съвремие, а защо не и да се въведат и часове по обсъждане на книги по желание - учениците да споделят пред другарите си какво са чели, какво им е харесало и т.н.
Има опасност да няма много дискусия през тези часове.
Аааа, защо?! Все нещо четат децата и ако им харесва, ще споделят много по-охотно, отколкото ако карат само по задължителната програма. Пък и така може и други деца да се запалят по някоя книга или жанр.
Аааа, защо?! Все нещо четат децата и ако им харесва, ще споделят много по-охотно, отколкото ако карат само по задължителната програма. Пък и така може и други деца да се запалят по някоя книга или жанр.
И аз така си мисля, че като няма задължителен елемент, ще им е интересно да четат и споделят.
И все пак ако няма задължителна литература как да сме сигурни че ще се навият да четат милите ученичета?
Макар че аз самата в детството си съм изпитала удоволствие основно от книги които съм чела по собствена инициатива, без някой да ме 'ръчка'. Задължителните ми бяха някак тягостни, самият факт че са от училище ме отблъскваше.
Затова и сега не съм добре запозната с Елин Пелин, Ангел Каралийчев и др.
Виж, ако направят Тери Пратчет задължителен ще е ... забавно
Макар че аз самата в детството си съм изпитала удоволствие основно от книги които съм чела по собствена инициатива, без някой да ме 'ръчка'. Задължителните ми бяха някак тягостни, самият факт че са от училище ме отблъскваше.
Затова и сега не съм добре запозната с Елин Пелин, Ангел Каралийчев и др.
Виж, ако направят Тери Пратчет задължителен ще е ... забавно
Много обичах да чета като ученичка! И сега обичам, но не е там работата.
Но ако някой си помисли, че училището е успяло да събуди в мен любов към книгата и желание за четене, греши! Училището се опитваше, упорито и системно, да убие в мен всяко желание за четене и да го замени с клишета, заучени фрази, прашни анализи, преразкази с елементи на разсъждение, назубрени обяснения за това какво е искал да каже автора, и отговори на литературни въпроси (също назубрени, естествено).
Никой никога не се е интересувал дали някое дете чете нещо извън Задължителната Програма, ако да - какво, защо му харесва, какво го вълнува и пр. Камо ли пък да каже браво, мойто дете, чети!
А Задължителната Програма се разглеждаше по задължителен начин, така че ако случайно, докато четеш по нея (ако четеш!), ти дойдат мисли, които не фигурират в учебника, забрави!
Не помня да сме имали право на свои мисли, да сме се учили да отстояваме свои тези... най-многото, което се позволяваше, беше да изкажем някоя утвърдена критическа мисъл "със свои думи".
С две думи, пълна отврат!
Дано сега е по-добре, искрено се надявам. Защото в този вид, в който аз я помня, програмата не само няма да накара децата да четат, а тъкмо напротив - ще ги убеди окончателно, че четенето е скука и губене на време.
Затова казах, че не трябва да има задължителна литература. Нямам предвид изобщо да няма - но да не е в този вид. Просто нямаше по-близка до мнението ми опция.
Но ако някой си помисли, че училището е успяло да събуди в мен любов към книгата и желание за четене, греши! Училището се опитваше, упорито и системно, да убие в мен всяко желание за четене и да го замени с клишета, заучени фрази, прашни анализи, преразкази с елементи на разсъждение, назубрени обяснения за това какво е искал да каже автора, и отговори на литературни въпроси (също назубрени, естествено).
Никой никога не се е интересувал дали някое дете чете нещо извън Задължителната Програма, ако да - какво, защо му харесва, какво го вълнува и пр. Камо ли пък да каже браво, мойто дете, чети!
А Задължителната Програма се разглеждаше по задължителен начин, така че ако случайно, докато четеш по нея (ако четеш!), ти дойдат мисли, които не фигурират в учебника, забрави!
Не помня да сме имали право на свои мисли, да сме се учили да отстояваме свои тези... най-многото, което се позволяваше, беше да изкажем някоя утвърдена критическа мисъл "със свои думи".
С две думи, пълна отврат!
Дано сега е по-добре, искрено се надявам. Защото в този вид, в който аз я помня, програмата не само няма да накара децата да четат, а тъкмо напротив - ще ги убеди окончателно, че четенето е скука и губене на време.
Затова казах, че не трябва да има задължителна литература. Нямам предвид изобщо да няма - но да не е в този вид. Просто нямаше по-близка до мнението ми опция.
Относно четенето и не-четенето искам да споделя моето впечатление че нашите деца макар и нечетящи са не по-малко информирани в сравнение с нашето поколение. Те гледат много научнопопулярни канали, ползват Интернет и ме удивлява как дори по-малки деца знаят много интересни факти. Времето се мени и нашите очаквания може би трябва да се променят. Правилно ли е да очакваме децата ни да четат колкото нас като се има предвид че в моето детство имаше само една телевизионна програма и детските предавания бяха около 10 и 5 след обяд?
Но четеното пък развива въображението, обогатява речника – просто те кара да мислиш…
Но четеното пък развива въображението, обогатява речника – просто те кара да мислиш…
При Шекспир е лесно-той затова човекът е писал трагедии и комедии,за да бъдат гледани.Знаете ли че в програ мите на учениците в 6-8 клас часовете по литература са два седмично и два по български,като в двата по литература влизат и часовете по писмени упражнения.И като се почнат едни литературни понятия.... 
как ще им се чете.За капак-часовете в 9 клас намаляват на три седмично.
Вижте какво намерих в учебника.Отнася се за разказа"На нивата" от Елин Пелин:
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
как ще им се чете.За капак-часовете в 9 клас намаляват на три седмично.Вижте какво намерих в учебника.Отнася се за разказа"На нивата" от Елин Пелин:
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
И ако може, напиши издателството и авторите на учебника.
Няма смисъл. Всички учебници са написани в този стил, всички.
Тъжната истина е че цитата на marsia не е изолиран случай – това го има във всеки учебник и във всяко помагало по литература. Това е разбирането за литература на Министерството и на нашите учители.
А Елин Пелин и другите ни класици се учат от 5 до 12 клас, само че в различните класове се учат различни произведения – по-малките учат за Белчо и Сивушка, в 7-ми клас – Ангелинка и така до матурите.
А Елин Пелин и другите ни класици се учат от 5 до 12 клас, само че в различните класове се учат различни произведения – по-малките учат за Белчо и Сивушка, в 7-ми клас – Ангелинка и така до матурите.
Ами че то по наше време, с всичките комунистически глупости, сякаш беше много по-добре!
Беше. Аз откога си пея, че ако прочистят старите учебници от марксизма-ленинизма и вкарат последните научни достижения, резултатът ще е с пъти по-добър от сегашния. Ама няма келепир в тази работа - нито печалба за създателите и издателите на учебниците, нито някому са нужни грамотни хора с навици за мисловна дейност.
Вижте какво намерих в учебника.Отнася се за разказа"На нивата" от Елин Пелин:
...
...
А за Шекспир си много права, наистина е писан да се гледа! Много по-добре ще е, ако заведат децата на театър, а после да прочетат и обсъждат текста.
Marsia, не може да е истина! Вярно ли е цитат от учебник?!
Няма значение за кой клас е. И за 12 да е все тая-нищо не се казва, за сметка на това е натъпкано със странни думи, които да го правят да звучи "умно". Ако се опиташ да вникнеш в смисъла-тц, трудна работа. Наистина не мога да повярвам, че е взето от учебник, а не от "Бисери...".
Аз не съм против езикознанието и литературните термини. Но, с изключение на някои основни(метафора, хипербола..), другите са за горен курс. Тогава има смисъл да се учат. В крайна сметка, приема се,че 9-10кл. вече можеш да разбираш произведенията и е добре да можеш и да пишеш/говориш с по-сериозен език. Това, естествено, при анализ. При есе нещата са други.
Няма значение за кой клас е. И за 12 да е все тая-нищо не се казва, за сметка на това е натъпкано със странни думи, които да го правят да звучи "умно". Ако се опиташ да вникнеш в смисъла-тц, трудна работа. Наистина не мога да повярвам, че е взето от учебник, а не от "Бисери...".
Аз не съм против езикознанието и литературните термини. Но, с изключение на някои основни(метафора, хипербола..), другите са за горен курс. Тогава има смисъл да се учат. В крайна сметка, приема се,че 9-10кл. вече можеш да разбираш произведенията и е добре да можеш и да пишеш/говориш с по-сериозен език. Това, естествено, при анализ. При есе нещата са други.
Вижте какво намерих в учебника.Отнася се за разказа"На нивата" от Елин Пелин:
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
Но със сигурност е "анализ" на "На нивата" на Яворов.
Може да е грешка на авторката или на автора на учебника
Ха, ето го първоизточника:
http://www.slovo.bg/old/litforum/219/vatanasov.htm
Кой е Владимир Атанасов?
Ама това не е учебник, а помагало някакво. Голяма помощ!
На Елин Пелин се казваше "На браздата", нали? Аз се изложих!
http://www.slovo.bg/old/litforum/219/vatanasov.htm
Кой е Владимир Атанасов?
Ама това не е учебник, а помагало някакво. Голяма помощ!
На Елин Пелин се казваше "На браздата", нали? Аз се изложих!
Кой е Владимир Атанасов?
Как, не помниш бившия министър на образованието?
http://liternet.bg/publish/vatanasov/index.html
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/1359/47/
Саше, аз заложих на класиката - бълг. и световна.
Коя е индийката?
Мисля, че обучението по литература трябва да минава не през "задължителни" автори, а през задължителни теми, които да са близки на децата и да съответстват на годините им.
Т.е. за тийнейджъри например са подходящи всякакви романи на тема "израстване" (терминът е билдунгсроман, но може спокойно да им се спести); книги, в които героят се променя и намира мястото си сред останалите; любовната тематика е добре да е застъпена многостранно, също и тази, в която героят се сблъсква с някакви проблеми при вписването си в групата (защото за тях също е важно как ги възприемат връстниците им).
За началния бих подбрала хубава детска класика от най-разнообразен калибър, но с леко залитане към активните и изобретателни геройчета като Пипи, Емил, Антон и Точица, Алиса и т.н. Тук спокойно бих въвела някои четива за възрастни - Шекспир например е супер за деца, много им е увлекателен; някои средновековни епоси в преразказан вариант, дон Кихот също не виждам защо да не могат да разберат като основен сюжет.
В прогимназията бих сложила Жул Верн, Александър Дюма, Карл Май, Даниел Дефо и т.н.; исторически романи и биографии на изследователи. Според мен в детското развитие прогимназиалната възраст е "векът на позитивизма" и радостта от откритието, от приключението. Защо да не почетат от дневника на Колумб, или някой роман на Фани Попова-Мутафова, пък защо не и парче древноегипетска литература? Нещо, което да ги пренесе надалеч и да им достави удоволствие.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
Целта трябва да бъде децата да се научат да използват книгите, за да разширяват опита си по темите, които ги вълнуват; да развиват въображението и емоционалния си опит, да свикнат да четат за удоволствие и така неусетно да развият езика си; и да мислят със собствената си глава.
Мисля, че обучението по литература трябва да минава не през "задължителни" автори, а през задължителни теми, които да са близки на децата и да съответстват на годините им.
Т.е. за тийнейджъри например са подходящи всякакви романи на тема "израстване" (терминът е билдунгсроман, но може спокойно да им се спести); книги, в които героят се променя и намира мястото си сред останалите; любовната тематика е добре да е застъпена многостранно, също и тази, в която героят се сблъсква с някакви проблеми при вписването си в групата (защото за тях също е важно как ги възприемат връстниците им).
За началния бих подбрала хубава детска класика от най-разнообразен калибър, но с леко залитане към активните и изобретателни геройчета като Пипи, Емил, Антон и Точица, Алиса и т.н. Тук спокойно бих въвела някои четива за възрастни - Шекспир например е супер за деца, много им е увлекателен; някои средновековни епоси в преразказан вариант, дон Кихот също не виждам защо да не могат да разберат като основен сюжет.
В прогимназията бих сложила Жул Верн, Александър Дюма, Карл Май, Даниел Дефо и т.н.; исторически романи и биографии на изследователи. Според мен в детското развитие прогимназиалната възраст е "векът на позитивизма" и радостта от откритието, от приключението. Защо да не почетат от дневника на Колумб, или някой роман на Фани Попова-Мутафова, пък защо не и парче древноегипетска литература? Нещо, което да ги пренесе надалеч и да им достави удоволствие.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
Целта трябва да бъде децата да се научат да използват книгите, за да разширяват опита си по темите, които ги вълнуват; да развиват въображението и емоционалния си опит, да свикнат да четат за удоволствие и така неусетно да развият езика си; и да мислят със собствената си глава.
Анда,
много е интересно това, което си описала.
Само не можах да си представя Шекспир и Сервантес в начален курс, но може би имаш предвид силно съкратени и преразказани (всъщност повечето сюжети на Шекспир не са негови, а заимствани, но не това е важното).
Особено ми хареса последният абзац.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
много е интересно това, което си описала.
Само не можах да си представя Шекспир и Сервантес в начален курс, но може би имаш предвид силно съкратени и преразказани (всъщност повечето сюжети на Шекспир не са негови, а заимствани, но не това е важното).
Особено ми хареса последният абзац.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
На тинейджърите приключенските романи на Жул Верн, Карл Май и Александър Дюма нещо не им харесват – по си падат по фентъзи. Ама не е лошо да се прочетат
За тийнейджъри изпуснах научната фантастика, разбира се.
Анда, индийката е Камала Маркандая, но книгата изобщо не е преведена на български въпреки че е бестселър и е преиздавана многократно - последно през 2002. Ако разбираш английски ще ти е много интересна. Уникална е. Впечатли ме повече от 1984! 
Анда,
много е интересно това, което си описала.
Само не можах да си представя Шекспир и Сервантес в начален курс, но може би имаш предвид силно съкратени и преразказани (всъщност повечето сюжети на Шекспир не са негови, а заимствани, но не това е важното).
Особено ми хареса последният абзац.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
много е интересно това, което си описала.
Само не можах да си представя Шекспир и Сервантес в начален курс, но може би имаш предвид силно съкратени и преразказани (всъщност повечето сюжети на Шекспир не са негови, а заимствани, но не това е важното).
Особено ми хареса последният абзац.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
Аз съм виждала второкласници да поставят "Макбет". Е няма такъв кеф, най-много се кефеше "крал Дънкан" да пада мъртъв, но и трите вещици се забавляваха здраво. Ползваха оригиналния текст.
Е, на дъщеря си засега ги чета преразказани, но пък й харесват много, особено любовните
Вижте какво намерих в учебника.Отнася се за разказа"На нивата" от Елин Пелин:
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
Човекът и природата се срещат на много места, но на нивата отношенията им са хармонични, защото природата дава на човека храна и той оцелява
Като се поровим в стихотворението (въпросната редакторска работа), виждаме, че темата е клише, но е разработена необичайно; Яворов го обича този трик и често го прилага.
С други думи, доста изтъркано е да се говори за орача, обаче Яворов постепенно го превръща в символ на затъпяващите повторения, от които няма отърване.
Вторият абзац:
Събуждането има не само пряк, а и преносен смисъл - сблъсъкът на човека с външния свят, който е най-болезнен сутрин
Всичко това е облечено в абсурдно надута терминология, да. Но не е задължително кандидат-студентите да пишат така.
Анда, разби ме!
Както и с това:
Това в България ли?
Както и с това:
Аз съм виждала второкласници да поставят "Макбет". Е няма такъв кеф, най-много се кефеше "крал Дънкан" да пада мъртъв, но и трите вещици се забавляваха здраво. Ползваха оригиналния текст.
На тинейджърите приключенските романи на Жул Верн, Карл Май и Александър Дюма нещо не им харесват – по си падат по фентъзи. Ама не е лошо да се прочетат
За тийнейджъри изпуснах научната фантастика, разбира се.
Моето дете от 9-10 годишно много си пада по Жул Верн. Не знам как ще се промени вкуса му в тийн годините, но се надявам да продължи да чете.
Анда, страхотна си! Човек, който обича книгите и смята,че те трябва да носят преди всичко удоволствие! Занимавала ли си се някога с литература, имам предвид като преподавател (иначе е ясно,че си се занимавала много )?
А Жул Верн си е фантаст! Вярно,че сега изглежда по-скоро като приключенски роман, но преди 200 години ....
Човек, който обича книгите и смята,че те трябва да носят преди всичко удоволствие! Занимавала ли си се някога с литература, имам предвид като преподавател (иначе е ясно,че си се занимавала много )?А Жул Верн си е фантаст!
Вярно,че сега изглежда по-скоро като приключенски роман, но преди 200 години .... Не, в Англия Много ме изкефиха.
Много ме изкефиха.В България второкласниците биха могли да се изкефят на "Криворазбраната цивилизация"
Майка ми е учителка по литература. Много добра.
Аз не съм преподавала това, но иначе се занимавам с литература, да.
Знаток, не съм казала, че всяка класика става. Криворазбраната цивилизация и на мен не ми се чете. Но както писах, не е нужно навсякъде да се слага българският образец, все пак сме малка литература - трудно можем да бъдем убедителни, когато я представяме на децата като един самодостатъчен свят. Още повече, че самото ни общество е толкова центробежно.
Майка ми поставя с учениците си "Ние, врабчетата".
Аз не съм преподавала това, но иначе се занимавам с литература, да.
Знаток, не съм казала, че всяка класика става. Криворазбраната цивилизация и на мен не ми се чете. Но както писах, не е нужно навсякъде да се слага българският образец, все пак сме малка литература - трудно можем да бъдем убедителни, когато я представяме на децата като един самодостатъчен свят. Още повече, че самото ни общество е толкова центробежно.
Майка ми поставя с учениците си "Ние, врабчетата".
Майка ми поставя с учениците си "Ние, врабчетата".
В кой клас е това, защото те май се учат в начален курс? И са много интересни.
По-нагоре става пълна отврат. Подигото е толкова тягостно за четене. Ангелинка и тя не отстъпва, защото, както се случват нещата там, отдавна не стоят така в нашето общество. Да не говорим за Дервишово Семе, което е толкова далече от реалността дори по селата (за България става въпрос). А зазубрянето на изуст на разни Ботеви стихотворения по 15 страници би могло да убие сякаква капка ентусиазъм за книги.
Ще я погледна непременно, интересувам се специално от пишещи на английски индийци.
И аз доста ги чета в последно време.
Извинявайте за спама!
Майка ми поставя с учениците си "Ние, врабчетата".
В кой клас е това, защото те май се учат в начален курс? И са много интересни.
По-нагоре става пълна отврат. Подигото е толкова тягостно за четене. Ангелинка и тя не отстъпва, защото, както се случват нещата там, отдавна не стоят така в нашето общество. Да не говорим за Дервишово Семе, което е толкова далече от реалността дори по селата (за България става въпрос). А зазубрянето на изуст на разни Ботеви стихотворения по 15 страници би могло да убие сякаква капка ентусиазъм за книги.
Литературата не изисква достоверност.
Точно в случая с Хайтов ми е трудно да се съглася. Като цяло - да,положението е доста кофти. Особено в 11 и 12 клас. Тази година материала убива всичко в мен - цял семестър върху Ботев, Вазов и Константинов /изпитвам силна неприязъм към последните двама, защото ме отблъсква изказа им и избора на теми/. Та както и да е, живея с надеждата да стигнем до модернистите най-накрая. Струва ми се недостатък, че в училище не се учи почти никаква съвременна българска литература. Обратно на това, в час по английски сме чели какво ли не от световната литература, което е далеч по-интересно от единия десети клас със световна литература по българските стандарти /която е световна европейска/.
Не е въпроса колко са далечни темите, а как са поднесени. Щом и в Things Fall Apart, африкански роман за една напълно различна култура /от Achebe/, намираме паралели с България... Важно е как се пише.
Съвременната световна класика не е Роулинг и сие. Това са комерсиални книги без особена литературна стойност. Като криминалетата на Кристи - хващат вниманието, но май само петокласници могат да видят предполагаемата дълбочина в тях. Кундера, Гришам, постмодернистите повече се вписват.
В гимназията го поставя.
Иначе съм съгласна, че литературата няма защо да бъде актуално описание на дейтсвителността, за тази цел има новинарски емисии.
Не съм съгласна обаче, че Гришам е с нещо особено дълбок или с повече литературна стойност от Роулинг.
Между другото, Ботев не е писал стихотворения по петнайсет страници. Повечето са възкъсички, с две изключения.
Иначе съм съгласна, че литературата няма защо да бъде актуално описание на дейтсвителността, за тази цел има новинарски емисии.
Не съм съгласна обаче, че Гришам е с нещо особено дълбок
или с повече литературна стойност от Роулинг.Между другото, Ботев не е писал стихотворения по петнайсет страници. Повечето са възкъсички, с две изключения.
Той пък гришам един дълбок, дълбок!
Анда
А "Ние , врабчетата" наистина ги учихме във 2 или 3 клас. Не ги харесах
и останах предубедена към Радичков. Мнооого по-късно започнах да го чета. Защо това беше единственият досег на задължителната програма с него и то в тази възраст-така и не разбрах.
Анда
А "Ние , врабчетата" наистина ги учихме във 2 или 3 клас. Не ги харесах
и останах предубедена към Радичков. Мнооого по-късно започнах да го чета. Защо това беше единственият досег на задължителната програма с него и то в тази възраст-така и не разбрах. В гимназията го поставя.
Иначе съм съгласна, че литературата няма защо да бъде актуално описание на дейтсвителността, за тази цел има новинарски емисии.
Не съм съгласна обаче, че Гришам е с нещо особено дълбок или с повече литературна стойност от Роулинг.
Между другото, Ботев не е писал стихотворения по петнайсет страници. Повечето са възкъсички, с две изключения.
Иначе съм съгласна, че литературата няма защо да бъде актуално описание на дейтсвителността, за тази цел има новинарски емисии.
Не съм съгласна обаче, че Гришам е с нещо особено дълбок
или с повече литературна стойност от Роулинг.Между другото, Ботев не е писал стихотворения по петнайсет страници. Повечето са възкъсички, с две изключения.
Ние, когато сме го учили ни караха да научим точно две стихотворения - и двете почвече от 3 страници доколкото помня. И какъв е смисълът от това?
Не искам децата ми да учат "Макбет". И аз не искам да го гледам.
Обаче бих чела цивилизацията до припадък Наричам го "вкус"
Подкрепям разнообразието в жанрове, стилове и култури. Но не да е за сметка на...
И винаги за сметка на класиците.
Ми гадно е.
И без това децата растат със западна промивка.
Впечатли ме изказнавето на Анда: "не всяка лителатура става..."
Кой ни е органът, определящ кое става. И как той си върши работата. Там някъде нещо понамирисва.
Обаче бих чела цивилизацията до припадък
Наричам го "вкус" Подкрепям разнообразието в жанрове, стилове и култури. Но не да е за сметка на...
И винаги за сметка на класиците.
Ми гадно е.
И без това децата растат със западна промивка.
Впечатли ме изказнавето на Анда: "не всяка лителатура става..."
Кой ни е органът, определящ кое става. И как той си върши работата. Там някъде нещо понамирисва.
Ние, когато сме го учили ни караха да научим точно две стихотворения - и двете почвече от 3 страници доколкото помня. И какъв е смисълът от това?
Помниш ли имената на стихотворенията?
Не искам децата ми да учат "Макбет". И аз не искам да го гледам.
Обаче бих чела цивилизацията до припадък Наричам го "вкус"
Подкрепям разнообразието в жанрове, стилове и култури. Но не да е за сметка на...
И винаги за сметка на класиците.
Ми гадно е.
И без това децата растат със западна промивка.
Впечатли ме изказнавето на Анда: "не всяка лителатура става..."
Кой ни е органът, определящ кое става. И как той си върши работата. Там някъде нещо понамирисва.
Обаче бих чела цивилизацията до припадък
Наричам го "вкус" Подкрепям разнообразието в жанрове, стилове и култури. Но не да е за сметка на...
И винаги за сметка на класиците.
Ми гадно е.
И без това децата растат със западна промивка.
Впечатли ме изказнавето на Анда: "не всяка лителатура става..."
Кой ни е органът, определящ кое става. И как той си върши работата. Там някъде нещо понамирисва.
Избраната литература се нарича "канон". Начините за неговото определяне са предмет на доста интересни спорове в литературоведските среди. И там като тук - колкото хора, толкова вкусове.
Ти явно имаш по-патриотични подбуди от моите. Аз не смятам, че трябва задължително да търсим местната съответка на всяко ниво. Ако я има - ОК, но не бих се покъртила, че детето чете приказките на братя Грим, а това, видиш ли, е чуждопоклонничество. Нито бих го лишила от Астрид Линдгрен, щото шведка, пфу, нито от "Панчатантра", щото то пък индийци са го писали.
Не ми идва по-голямо национално самочувствие от това, че десет години съм учила как нашето е най, най, най. Напротив, фалшивее ми този тон. Което е добро в родната литература, си е добро и без да е пазено с такъв режим.
Сашо, Ботев го харесвам, на твоята възраст също ми харесваше много. Жалко, че са те карали да го учиш наизуст.
И по принцип имаме много добри неща, поинтересувай се - за теб ще бъде особено важно, тъкмо защото си в друга среда.
Един поздрав от мен.
http://litera.hit.bg/dalchev/rodinata.htm
Ние, когато сме го учили ни караха да научим точно две стихотворения - и двете почвече от 3 страници доколкото помня. И какъв е смисълът от това?
Помниш ли имената на стихотворенията?
Хайдути и На Прощаване. И като са на Ботев - какво? Не е достатъчна причина да се учат на изуст. Ученето на изуст е пълно дивотия, от която смисъла е нулев, защото всеки може да назубри 5 страници без да влага никакъв смисъл. А може да ги назубри и без да знае какво чете - просто механично. И каква е ползата от това зубрене. Никаква. Аз не казвам да не се учат, а да не за зазубрят механично - наизустяването не е учене.
Ние, врабчетата изобщо не е книга за деца. ...
Нали?! Да не се обвинявам,че само аз съм тъпо парче, дето не я е харесало на 9 години.
Цивилизацията съм я чела сигурно 200 пъти.
Не ми пречи да харесвам и Шекспир, и Ботев, и Оскар Уайлд, и Зелазни. И още много! Нямам никакви предубеждения по отношение на стиловете. Книгата преди всичко е удоволствие и едва след това нещо, което трябва да те "обогати". Щото ако не ти е приятно да четеш, каузата е загубена. Затова добавянето и на "хитови" автори и съпоставката с класиците може само да помогне.
Между другото, защо не се учат фейлетоните на Ботев, а само стихотворенията? Или се учат вече?
Гласувах за световна класика. Класическа българска литература до някъде...
Много са ми били досадни почти всички задължителни произведения. Измислили са програмата, като че ли "задължителна" = "скучна".
Първото, което винаги ми идва на ум, е кой болен мозък е решил дивотията "Дервишово семе", да се изучава в 8ми клас.
До 7ми клас половината произведения не са съобразени с възрастта, след това става още по-голям ужас.
А разискванията с часове "какво е искал да каже авторът" просто ми бяха любими!
Много са ми били досадни почти всички задължителни произведения. Измислили са програмата, като че ли "задължителна" = "скучна".
Първото, което винаги ми идва на ум, е кой болен мозък е решил дивотията "Дервишово семе", да се изучава в 8ми клас.
До 7ми клас половината произведения не са съобразени с възрастта, след това става още по-голям ужас.
А разискванията с часове "какво е искал да каже авторът" просто ми бяха любими!
Лельо Ог, фейлетоните мисля, че ги учихме едно време в седми клас.
Проблемът не е дори кои автори се учат. Проблемът е как се учат; че се гледа на тях като на свещени крави (недай боже някой да каже, че Ботев му е скучен - ами не може на всички едно и също да им е интересно! Хеле пък задължително "Хайдути" наизуст (аз харесвам "До моето първо либе", а и доста "Елегия"). Че особено в прогимназията не им се дава на децата да кажат какво мислят и чувстват, а им се внушава какво трябва да мислят и чувстват - любов към родината, национална гордост (то не е много лесно на фона на ежедневието ни, справка боклуците в момента). Аз не обичам задължителните чувства, мисля, че възпитават лицемерие.
Едно дете трябва да може да каже какво мисли, като прочете даден разказ. Ако не му се дава да мисли, поврага това обучение.
P.S. Писах "не всяка класика става", не "не всяка литература". И имах предвид "не всяка класика става за второкласници". Не обичам да ме цитират грешно и извън контекст. От "не всяко класическо произведение става за поставяне от второкласници" до "не всяка национална литература става, в смисъл не всяка я бива" има километри разлика.
Проблемът не е дори кои автори се учат. Проблемът е как се учат; че се гледа на тях като на свещени крави (недай боже някой да каже, че Ботев му е скучен - ами не може на всички едно и също да им е интересно! Хеле пък задължително "Хайдути" наизуст (аз харесвам "До моето първо либе", а и доста "Елегия"). Че особено в прогимназията не им се дава на децата да кажат какво мислят и чувстват, а им се внушава какво трябва да мислят и чувстват - любов към родината, национална гордост (то не е много лесно на фона на ежедневието ни, справка боклуците в момента). Аз не обичам задължителните чувства, мисля, че възпитават лицемерие.
Едно дете трябва да може да каже какво мисли, като прочете даден разказ. Ако не му се дава да мисли, поврага това обучение.
P.S. Писах "не всяка класика става", не "не всяка литература". И имах предвид "не всяка класика става за второкласници". Не обичам да ме цитират грешно и извън контекст. От "не всяко класическо произведение става за поставяне от второкласници" до "не всяка национална литература става, в смисъл не всяка я бива" има километри разлика.
Разглеждам в момента читанката за втори клас на"Булвест 2000" , одобрена от българското Министерство на образованието. Има Елин Пелин, Лев Толстой, народни приказки (включително хърватска, турска, ромска, арменска, английска), Дора Габе, Езоп, Шарл Перо, Виктор Самуилов, Джани Родари, Ран Босилек, Астрид Линдгрен (с "Пипи") , Петя Дубарова, Карло Колоди, Брус Макмилън, Доналд Бисет, Ангелина Жекова, Алексей Толстой, Лафонтен, Радичков (с "Ние, врабчетата"), ... и много други. Преобладават българските автори (но Ботев не видях, рано им е явно). Патриотичният елемент е на ниво "бяла, спретната къщурка", "хубава си, татковино" и "що е то мартеница" - аз в това лошо не виждам.
На сайта си българското Министерство на образованието има също учебните програми по български език и литература - какви са целите и какво трябва да могат децата.
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/docume … ational_programs/
Прочетете ги, ако не сте. Струва си. Поне за основното образование, в частност за втори клас, аз нещо, което да ме отблъсне, не видях. За по-нагоре не знам, не съм чела.
Как отделните учителки интерпретират на място целите обаче е друг въпрос.
На сайта си българското Министерство на образованието има също учебните програми по български език и литература - какви са целите и какво трябва да могат децата.
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/docume … ational_programs/
Прочетете ги, ако не сте. Струва си. Поне за основното образование, в частност за втори клас, аз нещо, което да ме отблъсне, не видях. За по-нагоре не знам, не съм чела.
Как отделните учителки интерпретират на място целите обаче е друг въпрос.
От Ботев (въпреки че съм пристрастна точно към него) харесвам епитафии и епиграми.
Анда - не е патриотизъм. Просто криворазбраната цивилизация ми е смеша, а Магбет не.
Оскар Уайлд не бих го чела на децата си.
Наскоро Галя си взе книжка от училищната библиотека (много е ентусиазирана) - приказките на Шарл Перо. Какъв беше потресът й когато прочете "червената шапчица"
Та всяка литература е добра. Някои произведения са по-подходящи от други за преподавателски цели. Не знам дали обяснявам правилно това, което мисля.
Но "не ми е интересно" и "какъв е смисъла да го уча" звучат несериозно.
Анда - не е патриотизъм. Просто криворазбраната цивилизация ми е смеша, а Магбет не.
Оскар Уайлд не бих го чела на децата си.
Наскоро Галя си взе книжка от училищната библиотека (много е ентусиазирана) - приказките на Шарл Перо. Какъв беше потресът й когато прочете "червената шапчица"
Та всяка литература е добра. Някои произведения са по-подходящи от други за преподавателски цели. Не знам дали обяснявам правилно това, което мисля.
Но "не ми е интересно" и "какъв е смисъла да го уча" звучат несериозно.
От Ботев (въпреки че съм пристрастна точно към него) харесвам епитафии и епиграми.
Анда - не е патриотизъм. Просто криворазбраната цивилизация ми е смеша, а Магбет не.
Оскар Уайлд не бих го чела на децата си.
Наскоро Галя си взе книжка от училищната библиотека (много е ентусиазирана) - приказките на Шарл Перо. Какъв беше потресът й когато прочете "червената шапчица"
Та всяка литература е добра. Някои произведения са по-подходящи от други за преподавателски цели. Не знам дали обяснявам правилно това, което мисля.
Но "не ми е интересно" и "какъв е смисъла да го уча" звучат несериозно.
Анда - не е патриотизъм. Просто криворазбраната цивилизация ми е смеша, а Магбет не.
Оскар Уайлд не бих го чела на децата си.
Наскоро Галя си взе книжка от училищната библиотека (много е ентусиазирана) - приказките на Шарл Перо. Какъв беше потресът й когато прочете "червената шапчица"
Та всяка литература е добра. Някои произведения са по-подходящи от други за преподавателски цели. Не знам дали обяснявам правилно това, което мисля.
Но "не ми е интересно" и "какъв е смисъла да го уча" звучат несериозно.
Знаток, аз много ясно написах, че не е въпрос на неучене, а на механично зазубряне. И че няма смисъл в механиката, който и ще да е, пък било то и Ботев. Никъде не съм писал да не се учи или пък, че "не ми е интересно" - ти си ги тълкуваш така нещата.
Ами виж, всеки си има предпочитания. Както и с музиката. Литературата е нещо много емоционално, в основата й има някакво съпреживяване - но не се получава всеки път. Можеш да разкажеш на някого какво чувстваш, но не можеш да го накараш да почувства същото, а и не е нужно.
Все пак обучението по литература се провежда в класове, значи се обсъждат едни и същи неща; това още не значи, че всички трябва да ги харесат. Мен ако питаш, в идеалния случай обучението по литература не би трябвало да се оценява. Аз бих преобразувала "Български език" в "Реторика", както е било в минали векове, и бих оценявала езиковите умения на учениците - грамотни ли са, умеят ли да напишат убедително съчинение, да говорят красноречиво и правилно пред публика.
А литературата бих я направила по-скоро като клуб за четене с обсъждане, но без оценки.
Все пак обучението по литература се провежда в класове, значи се обсъждат едни и същи неща; това още не значи, че всички трябва да ги харесат. Мен ако питаш, в идеалния случай обучението по литература не би трябвало да се оценява. Аз бих преобразувала "Български език" в "Реторика", както е било в минали векове, и бих оценявала езиковите умения на учениците - грамотни ли са, умеят ли да напишат убедително съчинение, да говорят красноречиво и правилно пред публика.
А литературата бих я направила по-скоро като клуб за четене с обсъждане, но без оценки.
Ние, врабчетата изобщо не е книга за деца. Също както и Малкият принц.
Моят син, на който език номер 1 е английският и трудно сяда да прочете нещо сам на български, с удоволствие прочете сам Малкия принц, когато беше на 9. Това е една от малкото книжки, които той е прочел с желание на този език! А Ние врабчетата аз му я четох, горе-долу по същото време и той се заливаше от смях и ме караше да препрочитам някой глави и абзаци. Затова пък Патиланци го отегчи ужасно много, така и не стигнахме до края й
Моите деца много харесаха Ние врабчетата, но вече бяха гледали постановката в кукления театър (беше супер, малко модернистично направена) и с удоволствие я прочетоха. А на мен навремето книгата изобщо не ми допадна, не разбах кой кой е и дали изобщо става въпрос за врабчета. Може би има значение и дали героите преди това са били визуализирани. Разбрах идеята на книгата вече в гимназиална възраст и тогава много ми хареса. Също толкова омразен ми беше и Ян Бибиян, а на сина ми много му хареса. А за Чернишка така и не разбрах защо я гърмят като тя само искаше да си нахрани децата.
блажка, златна си
.Признала съм те отдавна - твоя Google е вълшебен. От няколко дена се боря да намеря нещо подобно с никакъв успех. Много благодаря!
Сори за офф-а
И аз съм съгласна, че патриотизма не вреди.
Оскар Уайлд не бих го чела на децата си.
Наскоро Галя си взе книжка от училищната библиотека (много е ентусиазирана) - приказките на Шарл Перо. Какъв беше потресът й когато прочете "червената шапчица"
Приказките на О. Уайлд стават за по-големи деца. Странни са и доста тъжни. Аз избягвам да чета на сина ми( 5.5г) и Андерсен. Ми не е за деца и това е! Как пък може всички да са с нещастен край! Е, не всички, хепиендите му ги чета.
Той ги харесва ужасно много, явно езикът, дори на адаптираните за малки деца, е прекрасен. Но няма да му прочета скоро Малката кибритопродавачка! А за Братя Грим, а? Няма такъв хорър просто!
Не си спомням като малка да съм се плашела, но сега почнах да ги чета на сина си. То не са изкормени, изядени, изгорени, обезглавени и всякакви други колоритно описани убийства! На сина ми, обаче, също не му правят впечатление, а е доста страхлив.
Ами децата са различни. Моето е ОК с "Червената шапчица", само дето му е бебешка.
Няма проблем и с тъжния край на "Малката русалка" - знае и Дисни версията, и другата. Други тъжни освен нея и "Малката кибритопродавачка" не помня. А и детето по-другояче възприема "нещастния край" - "Тя се превърна в звездичка" например го приема съвсем буквално като щастлив, а не нещастен край.
Няма проблем и с тъжния край на "Малката русалка" - знае и Дисни версията, и другата. Други тъжни освен нея и "Малката кибритопродавачка" не помня. А и детето по-другояче възприема "нещастния край" - "Тя се превърна в звездичка" например го приема съвсем буквално като щастлив, а не нещастен край.
И на мен като съм бил по-малък са ми чели приказки с нещастен край пък не помня да са е впечатлявали и да са ме плашили. Сега не толкова страшни, но книги свързани с реалността през годините и в разни райони на света, където хората биха се радвали, ако имат и 1 десета от това, което ние имаме,повече ме плашат.
пък не помня да са е впечатлявали и да са ме плашили. Сега не толкова страшни, но книги свързани с реалността през годините и в разни райони на света, където хората биха се радвали, ако имат и 1 десета от това, което ние имаме,повече ме плашат. Ние, врабчетата изобщо не е книга за деца. ...
Нали?! Да не се обвинявам,че само аз съм тъпо парче, дето не я е харесало на 9 години.
Цивилизацията съм я чела сигурно 200 пъти.
Не ми пречи да харесвам и Шекспир, и Ботев, и Оскар Уайлд, и Зелазни. И още много! Нямам никакви предубеждения по отношение на стиловете. Книгата преди всичко е удоволствие и едва след това нещо, което трябва да те "обогати". Щото ако не ти е приятно да четеш, каузата е загубена. Затова добавянето и на "хитови" автори и съпоставката с класиците може само да помогне.
Между другото, защо не се учат фейлетоните на Ботев, а само стихотворенията? Или се учат вече?
Учат се.
Изчетох всичко написано дотук, защото и мен темата много ме вълнува - хем ми се иска децата ми да познават българската литература, хем съзнавам, че това става все по-трудно. Миналото лято отворих "Под игото" - ако не беше книгата, която съм чела в училище, с подчертани от мен изречения, можех да се закълна, че съм чела вариант с по-нов български език.
Невероятно е колко неразбирамо, странно и на места направо смешновато звучи Вазов. Ето един цитат от диалог съвсем в началото: "- Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин. Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак? Па хвърляй феса, кога сядаш на софра. Косата ти е пак порасла като на тутраканец; иди при Ганка да ти я остриже - казашки." или пък това, пак от първата глава - Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища.
Та се замислих доколко едно 11-12 годишно дете ще разбере текста на Вазов или както Сашо се е опитал да обясни за Ботев - накарано насила да чете произведение, пълно с неразбираеми за него думи и образи, едно дете може само да го намрази, при това за доста дълго време, ако не завинаги. И всъщност не е ли това прекият път към отрицанието не просто на великия поет или писател, а на българското. Не е ли това най-прекият път младите българи да бъдат отблъснати, а не привлечени към произведения, които би трябвало да ги накарат да се чувстват по-свързани с историята и духа на нацията. Замислих се и да ви кажа според мен повечето деца сигурно се отблъскват и единици може да са очаровани. И проблемът въобще не е в децата. А в подхода - какво им се предлага и кога им се предлага.
За да ни развълнува един текст, ние трябва да можем да се съпоставим с героите или с емоциите на писателя или поета. Ако това не стане - просто зарязваме книгата. Защо очакваме реакцията на децата ни да е друга? Защото нещо е задължително?
Ето вече сме пораснали, нямаме задължителни книги, но колко от вас и колко често отварят класиците - български и световни, за да прочетат произведенията им, които са пропуснали или до които не са стигнали на времето? Въпросът ми е риторичен, но може и да се лъжа - може друга да е причината като възрастни да предпочитаме съвременна, а не класическа литература.
Невероятно е колко неразбирамо, странно и на места направо смешновато звучи Вазов. Ето един цитат от диалог съвсем в началото: "- Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин. Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак? Па хвърляй феса, кога сядаш на софра. Косата ти е пак порасла като на тутраканец; иди при Ганка да ти я остриже - казашки." или пък това, пак от първата глава - Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища.
Та се замислих доколко едно 11-12 годишно дете ще разбере текста на Вазов или както Сашо се е опитал да обясни за Ботев - накарано насила да чете произведение, пълно с неразбираеми за него думи и образи, едно дете може само да го намрази, при това за доста дълго време, ако не завинаги. И всъщност не е ли това прекият път към отрицанието не просто на великия поет или писател, а на българското. Не е ли това най-прекият път младите българи да бъдат отблъснати, а не привлечени към произведения, които би трябвало да ги накарат да се чувстват по-свързани с историята и духа на нацията. Замислих се и да ви кажа според мен повечето деца сигурно се отблъскват и единици може да са очаровани. И проблемът въобще не е в децата. А в подхода - какво им се предлага и кога им се предлага.
За да ни развълнува един текст, ние трябва да можем да се съпоставим с героите или с емоциите на писателя или поета. Ако това не стане - просто зарязваме книгата. Защо очакваме реакцията на децата ни да е друга? Защото нещо е задължително?
Ето вече сме пораснали, нямаме задължителни книги, но колко от вас и колко често отварят класиците - български и световни, за да прочетат произведенията им, които са пропуснали или до които не са стигнали на времето? Въпросът ми е риторичен, но може и да се лъжа - може друга да е причината като възрастни да предпочитаме съвременна, а не класическа литература.
Та се замислих доколко едно 11-12 годишно дете ще разбере текста на Вазов или както Сашо се е опитал да обясни за Ботев - накарано насила да чете произведение, пълно с неразбираеми за него думи и образи, едно дете може само да го намрази, при това за доста дълго време, ако не завинаги. И всъщност не е ли това прекият път към отрицанието не просто на великия поет или писател, а на българското. Не е ли това най-прекият път младите българи да бъдат отблъснати, а не привлечени към произведения, които би трябвало да ги накарат да се чувстват по-свързани с историята и духа на нацията. Замислих се и да ви кажа според мен повечето деца сигурно се отблъскват и единици може да са очаровани. И проблемът въобще не е в децата. А в подхода - какво им се предлага и кога им се предлага.
Не го разбират, Aster, не е само начина на изразяване, турцизмите и думите от бита на тогавашния българин. Прекалено рано е за днешните деца тези произведения.
Ние четем заедно -обяснявам всички непознати думи, история и след 50 страници започва да разбира вече и да става интересно.
Препоръчани теми