Публикувана: 27 март 2009, 20:21 ч.
Последно мнение: 4 авг. 2009, 09:33 ч.

Хваща ли ръжда старата любов?

43 042
275
1

Отговори

1
...
7
8
9
...
19
Всички

# 105 28 апр. 2009, 16:22 ч.

София
Мнения: 138

От както съм с моя мъж, от тогава разбрах и що е любов Heart Eyes

Имала съм преди това връзки, но само сам си мислела, че е любов. Не, не ръждясва, защото друга няма и не познавам.

# 106 28 апр. 2009, 16:50 ч.

София
Мнения: 620

еми моята хвана вече-ама 7 години ме държа #Crazy

# 107 28 апр. 2009, 17:00 ч.

Мнения: 1 798

Какво има да говоря, да мисля за нещо, което е минало-заминало,изживяно-преживяно...
Да,хваща ръжда.

# 108 28 апр. 2009, 17:07 ч.

София
Мнения: 46 856

хваща ръжда и още как...
аз нямам проблем, говоря си с някои от тях...понякога си мисля, даже сме се и виждали неведнъж......
но миналото си е минало, щастлива съм с настоящето си и толкова....
всеки понякога се обръща назад, но това са само мили детски спомени Wink

# 109 28 апр. 2009, 17:57 ч.

sofia
Мнения: 1 606

Тези неизживяните неща затова болят, защото са неизживяни и си живееш в спомени и мисли тип Алиса в страната на чудесата: "Ако беше - би било, но понеже не е - не е"
Онази, другата обаче - изживяна, споделена, но приключила по една или друга причина - не би трябвало да хваща ни ръжда, ни патина - ти си оставил част от душата и сърцето си в тази връзка - какво, да ги забравиш ли?
По темата - имам такава любов - дълга, луда, споделена - приключена по стечение на обстоятелствата и...хубаво ми е, когато го видя, трепти ми в корема, носталгия ме обзема....не се тръшкам после и не се терзая в мисли какво би станало....не искам да сме заедно - но ще го обичам, докато съм жива.

# 110 28 апр. 2009, 18:16 ч.

Мнения: 2 090

Хваща

.
Сещам се понякога за старата любов,но няма го онова стягане в корема... Wink

.Понякога се срещаме случайно,разменяме 2-3 думи и това е,няма кой знае какво вълнение Grinning

.Всичко си е останало в миналото.Може би ръждата се е ''хванала'' когато срещнах настоящата си любов,защото допреди това години бяха минали,а потрепервах когато видех бившия.Вече не е така.

# 111 29 апр. 2009, 02:20 ч.

Много ми е неприятно,че влизам като гост,но близките ми също четат тук и се страхувам да не ме разпознаят.При мен старата любов не успя да хване ръжда-напротив като че ли се разгоря още по-силно.Така се случи ,че тогава не успяхме да си кажем всичко или по-точно аз се дърпах.Но 5 год след като се омъжих всичко започна от там до където беше стигнало.Толкова години вече и двамата се чудим какво ли щеше да бъде, ако бяхме продължили заедно.Съпругът ми също ме обича,работим една и съща работа ,грижим се за децата ни,но просто сърцето ми копнее за първата ми любов.По някога се обвинявам,че той(съпругът ми) е толкова добър към мен и всеки път ми показва колко ме обича,а пък аз съм тръгнала , както ще кажат някои да си виря краката,но пък в повечето случаи си мисля,че и аз имам право на щастливи мигове поне,ако не на цял живот с човека,когото наистина обичам.Неръждясалата ми любов също има жена до себе си,но и там не грее огън.Сега вече след като близо 7 години сме заедно не мога да си представя как ще живея,ако се разделим някога и не мога да се сетя как съм живяла без него преди това.Ами това е от мен.Който иска да ме хули ,който иска да ме плюе, но когато наистина е имало любов и 100 години да минат ,тя няма да ръждяса.

# 112 29 апр. 2009, 09:36 ч.

Мнения: 998

Цитат на: Все още влюбена в ср, 29 апр 2009, 02:20

Струва ми се ,че прекално много се самонавиваш и идеализираш ситуацията.Може би сега ,когато имаш съпруг и деца да си с предишния ти се вижда съвсем "невъзможна любов" и това те кара да се настройваш по този начин.
Имаш право на щастливи мигове ,като всеки човек ,разбира се ,но сама си избрала положението ,в което си в момента-дом,съпруг ,деца.
Може би ежедневието ти е скучно и жадуваш разнообразие ,аз не смятам ,че това е начина ,но това си е мое мнение.
Това ,че м/у бившият ти и жената до него не греел огън ми се струва като твоя фантазия ,защото на теб така ти се иска да бъде.
п.п. Старата любов ръжда хваща ,моите не само са хванали ,а и умрели бих казала Laughing

# 113 29 апр. 2009, 11:04 ч.

Мнения: 1 936

Хваща, ако и позволиш да хване.
Ако непрекъснато я обгрижваш, лъскаш, полираш и идеализираш няма как да хване.

# 114 29 апр. 2009, 11:26 ч.

Мнения: 212

хваща и то толкова добре хваща ръжда,че чак забравям за нея

# 115 29 апр. 2009, 13:47 ч.

Мнения: 764

Цитат на: Все още влюбена в ср, 29 апр 2009, 02:20

Така е. ...
А на тези, които говорят за "любовта" ,за която не им пука вече и не им трепка и ръжда е хванала и т.н, ще кажа, че просто не е било истинско, не е било любов. Въобще малко хора са познали истинската любов и затова я отричат като факт.

# 116 29 апр. 2009, 13:58 ч.

Мнения: 64

Цитат на: pipilota viktualia в ср, 29 апр 2009, 13:47

напълно подкрепям горното мнение !!!

# 117 29 апр. 2009, 14:14 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: pipilota viktualia в ср, 29 апр 2009, 13:47

А на тези, които говорят за "любовта" ,за която не им пука вече и не им трепка и ръжда е хванала и т.н, ще кажа, че просто не е било истинско, не е било любов. Въобще малко хора са познали истинската любов и затова я отричат като факт.

Защо не допускаш, че някои хора живеят именно с истинската си любов?
А това, той беше истинската ми любов, но аз се дърпах и после го осъзнах ... това пък що за голяма любов е, ако не можеш да я познаеш навреме.