Имат ли право на лично щастие?

  • 5 467
  • 92
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Реших да направя тази тема, тъй като искам да чуя мнението на колкото се може повече хора.
Какво мислите за хората с увреждания и смятате ли, че те имат право на лично щастие? В смисъл как бихте приели брак между здрав човек и такъв с увреждания? А ако човека с увреждания е малко по-несамостоятелен? Или смятате че бракът не е за такива хора?

# 1
  • Мнения: 4 892
Реших да направя тази тема, тъй като искам да чуя мнението на колкото се може повече хора.
Какво мислите за хората с увреждания и смятате ли, че те имат право на лично щастие? В смисъл как бихте приели брак между здрав човек и такъв с увреждания? А ако човека с увреждания е малко по-несамостоятелен? Или смятате че бракът не е за такива хора?


Какви хора, бре, Полинкеееей?! Какви "такива"?

Дали смятам, че хората имат право на лично щастие? - разбира се, че нямат! Трябва да ги правим нещастни до колкото ни е възможно!

Честно, по-тъпа тема не съм чела!

# 2
  • Мнения: 5 710
важното е младите да се обичат.

# 3
  • Мнения: 2 401
Реших да направя тази тема, тъй като искам да чуя мнението на колкото се може повече хора.
Какво мислите за хората с увреждания и смятате ли, че те имат право на лично щастие? В смисъл как бихте приели брак между здрав човек и такъв с увреждания? А ако човека с увреждания е малко по-несамостоятелен? Или смятате че бракът не е за такива хора?


Какви хора, бре, Полинкеееей?! Какви "такива"?

Дали смятам, че хората имат право на лично щастие? - разбира се, че нямат! Трябва да ги правим нещастни до колкото ни е възможно!

Честно, по-тъпа тема не съм чела!


Нино, добре флезна у форома, ама почна много да флизаш и у образа ССФ, недей така..

# 4
  • Мнения: 25 586
Ох, пак ли има пълнолуние?  Thinking

# 5
  • Мнения: 2 032
NinoTino ми спести писането.

# 6
  • Мнения: 4 892
минзухар, аз може да съм флезнала, ама още не съм НАфлезнала и не знам какво е ССФ. Слабо ме интересува, не влизам аз у категории, башка съм си, ако ще категорията да е за най- и по-

Аз по-тъпа тема наистина не съм чела. Добре, айде, да кажем толкова тъпо формулирана и с толкова кофти изложение.

# 7
  • София
  • Мнения: 2 623
Споделям написаното от NinoTino  Peace
Минзухар, сори за забележката - не знам дали е нарочно,
но моля те спри да пишеш форОм, освен ако не го пишеш
нарочно така  Thinking

# 8
  • Мнения: 2 792
 Хората с увреждане имат всички права, които имат и хората без увреждане. Правата са си права.
 Друг е въпросът какво значи, някой да мисли, че има възможността да определя нечии права, съобразно негови виждания за количество и качество (по негова преценка). Възпитанието ми не позволява да облека значението с думи.

# 9
  • Мнения: 677
Темата е пързалка, нали?

# 10
  • Мнения: 1 938
    Бракът между поетът Дамян Дамянов и поетесата Надежда Захариева показва, че това е нещо съвсем нормално. Peace
    Наистина, странна тема... Thinking

    П.П. тони сопрано, аватарът ти е супер! Laughing

# 11
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 570
Не бива мнението на непознати хора да има значение за постигане на личното щастие на когото и да е било.
Пожелавам на въпросните лица успешен и плодотворен семеен живот.

# 12
  • Мнения: 1 517
Айде моля по темата!

Ако човекът не е с умствени увреждания, а само физически евала на тоз, дето ще се ожени за него. Голяма любов ще трябва да е. Има и такива хора, няма нищо ненормално според мен. Ми ако се ожениш за здрав, прав и корав и след 5 месеца се осакати до живот по някакви си причини...???
Ако обаче едната половинка е с умствени увреждания - някакси не виждам логиката. То е и противоестествено и против природата. Какво поколение ще излезе от такава двойка?
Колкото до правата: всички имаме право на щастие. ВСИЧКИ.

# 13
  • Мнения: 4 892
Ако обаче едната половинка е с умствени увреждания - някакси не виждам логиката. То е и противоестествено и против природата. Какво поколение ще излезе от такава двойка?

Абе тя природата създала нещо по определен начин, после то било противоестествено и против природата. Е как така?
То като се женят хората обикновено не е по логика, ако ще и здрави като бици да са!



Ако човекът не е с умствени увреждания, а само физически евала на тоз, дето ще се ожени за него.

Е как евала? Хората в повечето случаи се женят поради наличето на чувства. Какво значи евала? Семейството никога не е било благотворително дружество, нито милосърден хоспис, когато се създава. Аз не знам за хора, които се женят от съжаление към някого. Но аз много неща не знам, де.  Peace

Аз ако живея с човек с увреждания, заживяла съм с него след като съм знаела за тях и ако някой ми каже - евала, ще ми е крайно обидно!

# 14
  • Мнения: 822
Polinka_12 , нямам представа, на колко години си... Не съм сигурна, само долавям, че нещо може и да ти тежи... Може и да си поредният веселяк. Няма значение... Сега е моментът, да разчувстваш зрителките на това представление с личната си драма, иначе е вероятно да те подиграват, докато някой заключи злополучната тема...
Правото да бъдеш щастлив, ти го дава този отгоре, а не фръцлите от някой форум... Дали ще достигнеш щастието си, зависи от теб и от зрелостта ти - твоята и на партньора ти - да останете над тинята, колкото и тя да ви влече надолу... Каквото и да си говорим, логнати във форумския прозорец, действителността извън прозореца на стаята ти е различна... Иначе тук всички ще ти кажем, че имаш права като всеки от нас...

# 15
  • Мнения: 516
Филаделфия, айде да не обобщаваме, кое е противоестествено. Единият ми дядо беше с умствено изоставане, вследствие прекаран детски паралич като бебе. С баба ми имат 4 деца. И децата и внуците им са нормални и бих казала добре реализирани хора.

# 16
  • Мнения: 1 517
Филаделфия, айде да не обобщаваме, кое е противоестествено. Единият ми дядо беше с умствено изоставане, вследствие прекаран детски паралич като бебе. С баба ми имат 4 деца. И децата и внуците им са нормални и бих казала добре реализирани хора.

Имах предвид генетично заложено. А той явно не се е родил така. Както и да е, нямам право да обсъждам точно баба ти и дядо ти.

Нино Тино...какво естествено има в едно родено с малформации дете???
А за 'евала"-то...изобщо нямах предвид това, което сте разбрали. Сега като го чета звучи тъпо.

Всъщност исках да кажа, че за мен няма нищо ненормално и странно някой да се ожени за човек с физически недъг. Просто рядко се случва. И се прави или от любов или за материални облаги. От съжаление - едва ли. Но ми е странно един напълно нормален, здрав човек да се обвърже семейно с такъв, който видимо е умствено изостанал или с психични отклонения. Аз не бих.

# 17
  • Мнения: 2 792
Ако обаче едната половинка е с умствени увреждания - някакси не виждам логиката. То е и противоестествено и против природата. Какво поколение ще излезе от такава двойка?
Щом природата не ги е лишила от възможността да се възпроизвеждат как така е срещу нея?
 Поколението е обречено заради самия си произход? То няма ли някакви права все пак.
 Как по точно решаваме, че нещата са решени и нужно ли е да го правим. Тази тема провокира най-вече въпроси в мен, а не отговори на достигнати констатации, които не мога да разбера.

# 18
  • Мнения: 6
Ами питам просто, не че има човек до мене де.........Но съм от малък град, хората тук са пълни с предразсъдъци..........
Е, да, познахте, тежи ми нещо.харесвам един човек, но.............просто ми е чудно как може да се влияе от глупостите, които някои простаци му говорят.Смятат, че не съм за него и той за мен, била съм твърде "различна"..........Как може да  има такава простотия сред хората?

# 19
  • Мнения: 1 517
Не знам къде е вярната посока...

# 20
  • Мнения: 2 792
 Polinka_12 , някои от вас двамата има ли реално увреждане или се опитваш да подсилиш ситуацията, просто за драматизъм ?

# 21
  • Мнения: 4 892
Филаделфия, айде да не обобщаваме, кое е противоестествено. Единият ми дядо беше с умствено изоставане, вследствие прекаран детски паралич като бебе. С баба ми имат 4 деца. И децата и внуците им са нормални и бих казала добре реализирани хора.

Имах предвид генетично заложено. А той явно не се е родил така. Както и да е, нямам право да обсъждам точно баба ти и дядо ти.


Има хора с Даун, които живеят пълноценен семен живот. Даун е по рождение, не е следствие на заболяване!

Да, за евала се разбрахме.
 Peace
Аз също не бих упрекнала човек, който е преценил, че не може да живее с такъв с увреждания, но не бих казала и евала на такъв, който е решил да заживее. По подразбиране има взаимни чувства. Иначе за материални облаги и т.н. - те се случват и при напълно здрави двойки.

# 22
  • Мнения: 1 517
Авторката ако обича да разтвори малко завесата. Че ние тука само си чешем езиците, а подробностите са важни.

# 23
  • Мнения: 4 892
Ами питам просто, не че има човек до мене де.........Но съм от малък град, хората тук са пълни с предразсъдъци..........
Е, да, познахте, тежи ми нещо.харесвам един човек, но.............просто ми е чудно как може да се влияе от глупостите, които някои простаци му говорят.Смятат, че не съм за него и той за мен, била съм твърде "различна"..........Как може да  има такава простотия сред хората?



Polinka_12, трябва да спрете да си задавате въпроса дали хора с увреждания имат право на щастие. Особено ако Вие имате увреждане и някой провокира такива въпроси. Вие ако сте човек с увреждания - как смятате? Нямате ли право на такова?

# 24
  • Мнения: 516
Авторката ако обича да разтвори малко завесата. Че ние тука само си чешем езиците, а подробностите са важни.
Дали са важни наистина? Факт е, че не сме толерантни към различните, независимо, дали става дума за хора с увреждания, други етноси, религии или друг цвят на кожата. Факт е, че бързо отричаме и направо осъждаме различните, без да си направим труда да ги опознаем и разберем. Не с аважни подробностите, защото съзнанието ни е зациклило толкова, че изобщо не се опитваме да приемем хората такива, каквито са. Заради това, с което биха ни обогатили и независимо от различията.

# 25
  • Мнения: 12 662
Имаш право. Но май това не  е човекът. И да, по-трудно е твоето щастие.

# 26
  • Мнения: 4 892
Авторката ако обича да разтвори малко завесата. Че ние тука само си чешем езиците, а подробностите са важни.
Дали са важни наистина? Факт е, че не сме толерантни към различните, независимо, дали става дума за хора с увреждания, други етноси, религии или друг цвят на кожата. Факт е, че бързо отричаме и направо осъждаме различните, без да си направим труда да ги опознаем и разберем. Не с аважни подробностите, защото съзнанието ни е зациклило толкова, че изобщо не се опитваме да приемем хората такива, каквито са. Заради това, с което биха ни обогатили и независимо от различията.

  bouquet

Много добре казано!

# 27
  • Мнения: 6
Ами питам просто, не че има човек до мене де.........Но съм от малък град, хората тук са пълни с предразсъдъци..........
Е, да, познахте, тежи ми нещо.харесвам един човек, но.............просто ми е чудно как може да се влияе от глупостите, които някои простаци му говорят.Смятат, че не съм за него и той за мен, била съм твърде "различна"..........Как може да  има такава простотия сред хората?



Polinka_12, трябва да спрете да си задавате въпроса дали хора с увреждания имат право на щастие. Особено ако Вие имате увреждане и някой провокира такива въпроси. Вие ако сте човек с увреждания - как смятате? Нямате ли право на такова?


Мисля, че имам, но според някои хора не ставам за брак защото съм почти несамостоятелна. Готвенето и домакинстването ми се виждат адски трудни. Иначе моето не е сериозно, просто съм с увреден слух, но някои хора пак ме смятат за прекалено различна. Cry Cry Cry Cry Cry Cry А на мен ми втръсна да им доказвам, ЧЕ НЕ СЪМ! #Cussing out #2gunfire

# 28
  • Мнения: 516
Polinka_12, искрено вярвам, че ще намериш щастието си.

# 29
  • Мнения: 131
Щастието не е право, то не трябва да се смята за такова! Ако се смята за право, то кой отсъжда дали можеш да го имаш или не? Всеки трябва да бъде щастлив и да търси своето щастие, а когато го е намерил, то не бива да се отказва от него, най- малко заради хората.

# 30
  • София
  • Мнения: 136
За вас всичко е пързалка.
Нали яйцето не е до вашия г*з допряло...  Joy
Друго си е Споделете и как беше другата темичка...
Спам ли  Whistling
Там вече всичко е истинско.
И артистите, и декора, ипроблемите, и решенията....

# 31
  • Мнения: 4 892
Това, че Ви смятат за различна не е повод да се чудите дали имате право на щастие Вие, да не говорим, че питате изобщо за хората с увреждания като цяло.
Хората смятат непрекъснато някого за различен.
От Вас зависи щастието Ви.
Не от Бог, Батман или девата от Гваделупа.
Да, имате право на щастие, надаявам се искрено да сте щастлива в друго отношение и да си намерите щастието, което жадувате!

# 32
  • Мнения: 2 792
Polinka_12, ако не греша ти ни питаше дали преди е било така (по времето на светлия социализъм). Хората с твоя проблем бяха в ъгъла и идея си нямаш как не общественото мнение, а самата система може да те нарита там.
От това, което прочетох аз лично не виждам, човек с увреждане, още повече плашещо за околните.
 Ти лично как се възприемаш като различна или ти е проблем отношението към теб, защото те възприемат за различна?

# 33
  • Мнения: 4 892
За вас всичко е пързалка.
Нали яйцето не е до вашия г*з допряло...  Joy

Не е въпросът до къде е опряло яйцето.
Такива теми са тъпи. Не щото авторите им не са интелигентни или каквото и да било, а защото най-малкото са провокирани от тъпотията на някой, който се смята за съвършен и недосегаем за съдбата. Принципно говоря дори. Не за конкретния случай.
Щото утре аз лично мога да пусна спокойно тема - имат ли африканците право на щастие? Не за друго, а защото някой ги смята за различни.
Мога да пусна и за хора с увреждания също, а и с различна от нашата религия.

# 34
  • София
  • Мнения: 136
Харесватми изказвания от този род.
Пълнят ми душата просто. Най-вече след полунощ.
Непукизъма е страхотна екстра,
която обаче не всеки може да си позволи.

# 35
  • Мнения: 4 380
Ами питам просто, не че има човек до мене де.........Но съм от малък град, хората тук са пълни с предразсъдъци..........
Е, да, познахте, тежи ми нещо.харесвам един човек, но.............просто ми е чудно как може да се влияе от глупостите, които някои простаци му говорят.Смятат, че не съм за него и той за мен, била съм твърде "различна"..........Как може да  има такава простотия сред хората?



Polinka_12, трябва да спрете да си задавате въпроса дали хора с увреждания имат право на щастие. Особено ако Вие имате увреждане и някой провокира такива въпроси. Вие ако сте човек с увреждания - как смятате? Нямате ли право на такова?


Мисля, че имам, но според някои хора не ставам за брак защото съм почти несамостоятелна. Готвенето и домакинстването ми се виждат адски трудни. Иначе моето не е сериозно, просто съм с увреден слух, но някои хора пак ме смятат за прекалено различна. Cry Cry Cry Cry Cry Cry А на мен ми втръсна да им доказвам, ЧЕ НЕ СЪМ! #Cussing out #2gunfire


Готвене и домакинстване как са свързани със слуха?
Има много примери на щастливи бракове между здрав и глухоням, но връзката е сложна и за двамата. Не може да не си даваш сметка за това.

# 36
  • Мнения: 3 634
Xenia, авторката пише, че е с увреден слух, не споменава нищо за речта.

Не виждам връзка между състянието й и личното щастие. "Препоръки" от роднини и близки някой да не се обвързва с друг има и при клинично здрави хора.

# 37
  • Мнения: 410
Като се стигне до официално заключение по темата, моля да ми го пуснете по пощата, да знам, дали ми се дава щастие или не.
Дотогава обещавам да не почерням никого.

# 38
  • София
  • Мнения: 38 472
Имам бегли наблюдения върху две такива семейства.
И след първоначалното ми стъписване и размисли на тема : "Как може човек да се вкара в такъв филм?" мога да ви кажа, че тези двойки дори ми се струват по-щастливи от "нормалните"!

# 39
  • Мнения: 1 517
Авторката ако обича да разтвори малко завесата. Че ние тука само си чешем езиците, а подробностите са важни.
Дали са важни наистина? Факт е, че не сме толерантни към различните, независимо, дали става дума за хора с увреждания, други етноси, религии или друг цвят на кожата. Факт е, че бързо отричаме и направо осъждаме различните, без да си направим труда да ги опознаем и разберем. Не с аважни подробностите, защото съзнанието ни е зациклило толкова, че изобщо не се опитваме да приемем хората такива, каквито са. Заради това, с което биха ни обогатили и независимо от различията.

Това, което казваш е вярно за съжаление. Но според мен подробностите са важни. По принцип в живота.
А здравословното състояние на един човек не е гаранция а щастие/ нещастие.

# 40
  • София
  • Мнения: 3 561
Създадена съм и съм израснала в такова семейство. През 1950, на година и 3 месеца, майка ми се разболява комбинирано от туберколоза и менингит, в резултат лявата половина на мозъка й е силно засегната, не може да извършва волеви движения с дясната половина на тялото си.
Това не пречи на баща ми да реши, че иска да създаде семейство именно с нея.

# 41
  • Мнения: 2
Намирам темата за интересна...

Понеже обичам конкретните неща, ще дам примери и ще кажа за себе си.

Първият пример, който познавам, е момиче, родено в семейство на глухонеми. Към момента те са починали, тя е 26 годишна, има приятел и НЕ  е споделила за това, какви са били родителите й. Преместила се да живее в друг квартал и прави всичко възможно настоящият й приятел да не разбере...
Имала е приятел, чиито родители са се противопоставили на връзката им и заради това тя е приключила...

Вторият пример е много богато гръцко семейство, сляп по рождение /роден с генитично увреждане/ професор по византийска история, който е израстнал в Woulster College /колеж за слепи ‘джентълмени’/, учил е в Оксфорд, въобще семейството му е дало най-доброто, което многото пари могат да дадат. Изследвания в Щатите са приключили със заключение, че вероятността да се наследи увреждането е 50/50. Този човек търсеше в интернет източноевропейки, които да се съгласят да му родят дете /той е първороден син, наследник на фамилията/, като за всяко родено дете обещаваше определени материални облаги. Възможността да се роди дете с неговото увреждане и да преживее целия ужас на подобно съществуване НЕ надделяваше над желанието за наследник и жена, която да му бъде постоянен и сигурен сексуален партньор.

За себе си: Аз не бих могла да понеса тегобите на подобно съжителство. Надежда Захариева притежава качества, които аз нямам. Бих била приятел на такъв човек, но не негова съпруга и майка на неговите деца. Съдете ме. Това е. Излишно е да казвам, че се възхищавам на хората, които притежават тази духовна сила, необходима за подобна връзка.

Отговорът на въпроса: Разбира се, че имат право на лично щастие.

# 42
  • Мнения: 527
Разбира се, че имат право на щастие!!!!!!  И е добре според мен бракът с човек без увреждания, така ще си помагат и дори, смятам увреждането да се намали до минимум. Винаги подкрепям и помагам с каквото мога Peace

# 43
  • Мнения: 2 070
    Бракът между поетът Дамян Дамянов и поетесата Надежда Захариева показва, че това е нещо съвсем нормално. Peace
    Наистина, странна тема... Thinking

    П.П. тони сопрано, аватарът ти е супер! Laughing
аз да питам-Сопрано ти ли си на аватара? Crazy Laughing

# 44
  • Мнения: 1 567
Реших да направя тази тема, тъй като искам да чуя мнението на колкото се може повече хора.
Какво мислите за хората с увреждания и смятате ли, че те имат право на лично щастие? В смисъл как бихте приели брак между здрав човек и такъв с увреждания? А ако човека с увреждания е малко по-несамостоятелен? Или смятате че бракът не е за такива хора?


Самата формулировка на темата, както и зададените въпроси, са изключително обидни за хората с увреждания... ooooh! ooooh!

Дано те не четат тук и тези "философски" дилеми...

Какъв е точният смисъл на тази тема и какво се цели с нея...

# 45
  • Бургас
  • Мнения: 1 266
Аз лично имам познато семейство,в което мъжа е в инвилидна количка от много години.Когато се запознаха,тя знаеше,че не могат да имат деца.След години си осиновиха и са много щастливи.

# 46
  • Мнения: 131
Да споделя и аз личен пример. Преди години (да малка бях, но те децата са и по- капризни) бях влюбена в джудже и толкова много го обичах, че това дори не ми правеше впечатление. Той за мен си беше "идеален"  без значение, че беше на 23години и едва 150см. Никога не ме е притеснявало да излизам с него или да ни виждат хората заедно,  всичко казано и преживяно с него беше истинско и пълноценно.

# 47
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 706
Не мога да се отърся от съмнението си, че темата е пързалка.

# 48
  • Plovdiv
  • Мнения: 548
и смятате ли, че те имат право на лично щастие?

Такъв въпрос не трябва даже да се изрича.
Не трябва въобще да го чуваш.
Не трябва да се съмняваш. Hug

# 49
  • Мнения: 6
и смятате ли, че те имат право на лично щастие?

Такъв въпрос не трябва даже да се изрича.
Не трябва въобще да го чуваш.
Не трябва да се съмняваш. Hug


Как, когато хората около теб ти изтъкват пролемите ти, а те се пъчат като пуйки колко са идеални? Cry Cry Cry Cry Cry Cry

# 50
  • Мнения: 24 467
Що за питане?
А право на живот въобще?

# 51
  • София
  • Мнения: 3 099
Ако бях майка на дете с увреждане, вече да съм изяла авторката и да съм си изпросила дълбок фризер!

По същество: била съм влюбена в инвалид. Е, ходеше, но все пак личеше увреждането без съмнение. Физическият недъг нямаше да ме спре - други фактори оказаха влияние на развитието на тази история...

Инак, ясно е - всеки има право да дава и получава любов, подаръци, грижа; всичко!


ПП. Да ви кажа, имам доста приятелки, които страдат ужасно с клинично (уж) здрави психопати...

# 52
  • гр.София
  • Мнения: 380
Всеки има право на лично щастие! Не виждам нищо лошо, ако човек с някакво заболяване или увреждане сключи брак. В Семейния кодекс изрично се споменава в какви случаи не се допуска сключването на брак-ако има опасност за живота или здравето на поколението или за партньора/освен ако последният е наясно с опасността и е съгласен/.

# 53
  • Мнения: 2
Доколкото разбирам, човекът започнал тази тема, е момиченце на 12 години, което се казва Полинка и самата тя има увреждания...Ако се съди по ника, това трябва да са изводите...

Aко това ми предположение е вярно, то..

Мило дете, нашият живот е в ръцете на Бог. Своята благословия той ни дава, като изпраща подходящи хора в нашия живот. Молитвите към НЕГО ще ти донесат това, което търсиш.

Иначе по сериозната част на дискусията: Радвам се, че Лола цитира текста от Семейния кодекс, защото именно той ясно показва ситуацията и как трябва да се постъпи.

Ако два души се обичат, но е налице увреждане, наличието на което трябва да се вземе предвид защото би застрашило живота и здравето на бъдещото поколение/напр. генетично увреждане/, то ‘здравият’ парньор:

1.   Трябва да е информиран за наличието на такава опасност;
2.    Въпреки опасността да е съгласен поколение да БЪДЕ създадено.

Разбира се, съществува и възможността двамата партньори да осиновят дете, елиминирайки генната ‘опасност’.

При всички случаи, говорим за искреност, взаимно доверие и уважение към другия. Трябва да се даде на другата, здрава страна, възможност да направи ‘информирано’ съгласие. Защото подобен избор не е лек и трябва да се прави само от онези, които осъзнават добре последиците на решението, което вземат.

# 54
  • Мнения: 2 478
ПП. Да ви кажа, имам доста приятелки, които страдат ужасно с клинично (уж) здрави психопати...

И аз имам такива.

Баба ми е била 17-годишна,когато се е омъжила за дядо ми,който беше инвалид.Да,вървеше,но му личеше физическият недъг.И това се е случило на село,в години,когато за да си изкараш хляба,трябва да работиш на нивата.Че идеята ми е,че не е било лесно да вземеш такъв мъж,дето не се знае дали ще може да си гледа семейството.Е...щастливи бяха.
П.С.Когато обичам,обичам със сърцето си,а не с очите си.

# 55
  • Plovdiv
  • Мнения: 548

Как, когато хората около теб ти изтъкват пролемите ти,

Някой каза ли ти.....

# 56
  • GYM
  • Мнения: 814
Ако бях майка на дете с увреждане, вече да съм изяла авторката и да съм си изпросила дълбок фризер!

Аз СЪМ майка на такова дете и въпреки това ми се иска да знам причините за  мислене като това...Мисля, че вярата в собствените права и достойнство се възпитава и изгражда в едно дете...Моля се един ден моята дъщеря да не си задава въпроси като тоя, а да е СИГУРНА, че е съвсем пълноценен и пълноправен човек Peace

# 57
  • Мнения: 6
На 25 съм, писах си до ника числото 12, защото ми е любимо.
Направих темата, за да чуя вашето искрено мнение. Много хора в обществото смятат, че хората с увреждания трябва да си търсят себеподобни, но аз съм твърдо против това, смятам го за расистко. От малка отношението към мен винаги е било като към "различна", а аз все се старая да се доказвам, че не съм, но никой не забелязва това.Заради това, че съм с увреден слух (а и вероятно са ме сматяли за бавна) не ми позволиха да уча английски в училище. Освен че съм с увреден слух (не по рождение, а от 5 годишна) имам анорексия (по вина на обществото, което не ме признаваше за равна с другите) и дислексия. Само дето проблемът ми не е с четенето, а със смятането. Математиката винаги ми е била ужасно трудна и сложна, по тази причина не се занимавам с пари. също така от малка по същата причина готвенето ми се виждаше много трудно, чудя се как е възможно човек да помни по 1000 рецепти, да знае (без да поглежда книгите де) какви продукти ти трябват, кое кога се слага, кое колко време се пече и вари и т.н. Освен това късно научих часовника - чак в 9 клас, стрелките винаги са ме обърквали. Несръчна съм а и ми е трудно да съм самостоятелна. По тази причина много хора смятат че не съм за брак, че никой нормален не би ме искал. И мисля че човека, когото харесвам се притеснява да каже че се познаваме (ние сме учили заедно), мисля че се притеснявва какво ще кажат хората  Аз отдавна спрях да им обръщам внимание, но ми е неприятно само защото съм несамостоятелна, да казват че съм дете и не съм за брак.

# 58
  • Мнения: 1 517
Ами честно казано бракът предполага известна доза самостоятелност  Thinking Но ако човекът до теб е склонен да..."рискува" и да поеме част от товара, не виждам какъв е проблема. Щом пък ти смяташ, че СИ готова и ставаш за брак - давай! Хората да си приказват.

# 59
  • Мнения: 4 380
Щом проблмите със слуха са от 5 г. възраст, сигурно има и проблеми с говора?  В специализирано училище ли си учила или разбираш по устните?

Не знам кой е този който помни по 1000 рецепти, аз май не помня нито една. Това не пречи да готвя чудесно.

Споменаваш за проблеми с памет, четене и възпроизвеждане на прочетенето, както и със смятане. Ти си несамостоятелен човек, неработещ, неучещ, но искаш пълноценно семейство. А какво можеш ти да дадеш на семейството. Като се стараеш да доказваш че не си различна къде са доказателствата? Хора глухонями работят наравно с другите, завършват университети, правят кариера. Ти имаш фобии от елементарно готвене. Това не е борба за доказване.

пс. Аз лично не бих позволила връзка на детето си с подобен човек. Съжалението не е чувство на което може да се крепи брак.

# 60
  • Мнения: 6
Щом проблмите със слуха са от 5 г. възраст, сигурно има и проблеми с говора?  В специализирано училище ли си учила или разбираш по устните?

Не знам кой е този който помни по 1000 рецепти, аз май не помня нито една. Това не пречи да готвя чудесно.

Споменаваш за проблеми с памет, четене и възпроизвеждане на прочетенето, както и със смятане. Ти си несамостоятелен човек, неработещ, неучещ, но искаш пълноценно семейство. А какво можеш ти да дадеш на семейството. Като се стараеш да доказваш че не си различна къде са доказателствата? Хора глухонями работят наравно с другите, завършват университети, правят кариера. Ти имаш фобии от елементарно готвене. Това не е борба за доказване.

пс. Аз лично не бих позволила връзка на детето си с подобен човек. Съжалението не е чувство на което може да се крепи брак.

Ами аз имах късмета да запазя говора си. Напълно не чувам с дясното ухо и слабо с лявото. Нося слухов апарат. От първи до осми клас съм учила в две масови училища, после отидох да уча за средно в училището за деца с увреден слух в София, но това беше по две причини - първо, защото във всички гимназии за да кандидатсваш, трябва да държиш изпит и по математика, а аз нямаше да се справя. в училището в София приемаха по документи. Втората причина е, че от малка исках да уча там, но родителите ми решили, че ще е по-добре да уча в масово училище, за да не загубя речта си. Мога да говоря, няма нужда да чета по устните, разбирам добре като ми се говори. Незнам как можа веднага да решиш че съм глухоняма. Ти явно не я знаеш разликата между напълно глух човек и  слабочуващ.За разлика от моите съученици от училището в София, речта ми по никакъв начин не е засегната, това се вижда и от начина, по който пиша. Много мои съученици не могат да слобят правилно едно изречение. Доста сложни думи (за тях де) са им непознати, нито знаят значението им.
Проблеми с четенето и писането нямам (как пък не го забелязваш), имам само със смятането.Смятането наум през повече от едно ми е много мъчно и се обърквам. В училище доста се мъчех с таблиците за умножение и деление, с дроби, уравнения и формули. Всичко ми изглеждаше заплетено и сложно. И до днес е така.
Относно готвенето - от малка наблюдавам как майка ми и баба ми готвят без помощта на готварска книга, винаги всичко помнят и съм се чудела как може да помниш хиляда неща наведнъж (за готвенето де).
Относно доказването - всички ме смятат за бавна, а аз не съм. Посветих 12 години от живота си на образованието. Стараех се в училище колкото мога.Още като завършихме първи клас, се научих да чета гладко и без проблеми, докато доста мои съученици  сричаха до 4 някои дори до 6 клас. От малка се научих на правопис за разлика от тях.Да, в математиката не ми вървеше, редовно имах двойки, но не не харесвах предмета, беше ми труден - така че за какво да си хабя нервите? За сметка на това се справях добре по литература и история.Много обичам книгите, от лятото на първи клас насам чета книги, вече имам една прекрасна библиотека.Да, нямам висше, не за друго, а по две причини - щях да кандидатсвам, но се притесних колко много учат студентите и се боях да не си преуморя очите, да не загубя зрението си (това е най-големият ми страх), а другата причина беше, че не знаех какво точно ми се учи, понеже имам разностранни интереси. Обичам да чета книги, интересна ми е историята, особено праисторическата епоха, Древния Египет, Втората  световна война, 20 век и научните открития през този век, обожавам пътуването и пътешествията, астрономията, отношенията между хората, религиите, християнството също ми е интересно.Ако бях кандидатсвала за едното, щях да съжалявам за някоя друга специалност. Може да си стоя вкъщи и да не работя, но не си губя времето напразно - чета книги - детски, любовни, криминални романи, енциклопедии, исторически книги, вестници, списания, ровя се в Интернет, слушам музика (да, "тъпият" според много хора попфолк),гледам "Холмарк", "Дискавъри", понякога и NG.Нямам време да се занимавам с клюки и простащина а и не са ми по вкуса.Може да не съм напълно самостоятелна, но поне мога да мисля и да си изграждам мнение за хората, поне гледам да се образовам.Поне мога да обичам истински. Неща като пари, власт, слава са ми непонятни и безинтересни.Обичам да си говоря с хората, да обсъждаме разни неща - само не и клюки и простотии, обичам да се разхождам навън.Държа много на приятелствата, на морала и доброто възпитание, истински човек съм.Ето това се опитвам да докажа - че не съм бавна и глупава, че може несамостоятелна да съм иначе, но не съм глупава. Може да не мога да имам деца, но това не значи, че не ги обичам. Имам прекрасна племенничка,невероятно дете, много си я обичам и се радвам че тя като мен обича книгите. Heart Eyes

# 61
  • Мнения: 1 517
Хм...подчертаваш, че се самообразоваш. Лошо няма. Но образованието в живота не би трябвало да е само цел, а по-скоро средство. Не можеш цял жовот само да се образоваш...а някой друг да те издържа. По принцип. Това, че си със увреден слух изобщо не значи, че си глупава (глупавият е, който го мисли; двете неща нямат много общо). Но така, както се описваш в последния си пост...бракът, семейството и особено ако има деца не са само четене на книги, пък били и те стойностни. Бракът е преди всичко отговорност и компромиси, делене на...всичко с партньора. И при наличие на няколко слаби страни от твоя страна, трябва да имаш поне една силна, която да компенсира до някъде нещата. Иначе не е честно.
И пак казвам - ако човекът до теб реши, че може да поеме такъв "товар"...няма лошо.
Между другото защо казваш, че не можеш да имаш деца? Не можеш или не бива?

# 62
  • Мнения: 5 710
Много се чудих дали да пиша пак, но реших, защото днес ми се случи да се срещна с две двойки на 'нормален' и партньор с 'увреждане". В едната двойка жената не чуваше, аз доста късно разбрах това и то по говора ѝ. В другата двойка съпругата беше незряща. Поне отстрани и двете двойки изглеждаха напълно нормално и никакви ах- и ох- нямаше по техен адрес.
Имам много близка приятелка, която е с ампутиран крак от съвсем малка, тя се омъжи много преди мен ( и имат детенце), семейството им е напълно нормално.
Това, което обаче отличава 'твоят случай" е , че живееш в малко консервативно място, където общественото мнение е явно от много голямо значение и влияние. Аз на твое място бих търсила и намерила място за себе си, където знам, че ще бъда приета и няма да съм обект на хорските преценки.  Млада си, животът е пред теб  - имаш време и да учиш, и да работиш и каквото си пожелаеш! Пишеш грамотно, невъзможно ми е да приема, че си 'бавна', заради слуха си, по-скоро го приемам, като вид оправдание.
Просто не си на мястото, което може да ти предостави така нужните ти шансове.

# 63
  • Мнения: 2 563
Боооже, добре, че я видях тази тема.

Полинка
, и аз съм глуха/слабочуваща, от 20 години почти. Слушай ме добре сега. Имаш право на същото като чуващите. Нито повече, нито по-малко.

Много хора ще се опитат да те смачкат, неволно, но понякога и нарочно. Като се почне от някоя куха лейка на гише, която ти пищи "Ама защо ме карате да повтарям, да не сте глуха" и се приключи с работодател, който го е срам да наеме човек с увреждане. Не им се давай.

За съжалание, българинът е много слабо образован по въпроса с уврежданията, пък за слуховите увреждания съвсем нищо не знае. Твоя работа е да обясняваш, както обясни тук, защото иначе няма да се научат.

Случва се да ме вземат за глупава, но не си го слагам на сърце. Не е моя вината. Тяхна е.

Омъжена съм за неувреден мъж и сме много щастливи. Моят слух не му тежи. Любовта не знае граници. Трябва да си я браниш. И аз като тебе съм несръчна, а след една операция и залитам понякога и се блъскам в предмети. Голям праз, казвам аз. Три години не работих постоянно, защото не чувах, но и това надмогнах.  Трябва да вярваш в себе си и да ползваш това, което имаш. Търси работа и давай това, което можеш. В България имаш право на образование и работа и ако трябва, търси си правата по съдебен ред.

Пък за готвене и домакинство и прочие простотии не се замисляй въобще. Няма да умрете от глад, ако не можеш да готвиш.

Надявам се съм разбрала проблема, нямах време да чета цялата тема.

10 цента много умни неща е написала.

# 64
  • Мнения: 6
Хм...подчертаваш, че се самообразоваш. Лошо няма. Но образованието в живота не би трябвало да е само цел, а по-скоро средство. Не можеш цял жовот само да се образоваш...а някой друг да те издържа. По принцип. Това, че си със увреден слух изобщо не значи, че си глупава (глупавият е, който го мисли; двете неща нямат много общо). Но така, както се описваш в последния си пост...бракът, семейството и особено ако има деца не са само четене на книги, пък били и те стойностни. Бракът е преди всичко отговорност и компромиси, делене на...всичко с партньора. И при наличие на няколко слаби страни от твоя страна, трябва да имаш поне една силна, която да компенсира до някъде нещата. Иначе не е честно.
И пак казвам - ако човекът до теб реши, че може да поеме такъв "товар"...няма лошо.
Между другото защо казваш, че не можеш да имаш деца? Не можеш или не бива?

Ами аз имам сколиоза, анорексия, преживях две операции от сплетени черва, тогава ми даваха силни лекарства от които ми паднаха зъбите. Освен това не умея, нито мога да се грижа за дете. А и се страхувам, че ако имам дете, то може би също ще има проблеми със слуха, а това не бих го преживяла, стига ми това, което преживях аз. Единия ден си чуваш, на другия вече всичко е различно............. не бих го преживяла.Иначе обичам децата.

# 65
  • Мнения: 6
Боооже, добре, че я видях тази тема.

Полинка
, и аз съм глуха/слабочуваща, от 20 години почти. Слушай ме добре сега. Имаш право на същото като чуващите. Нито повече, нито по-малко.

Много хора ще се опитат да те смачкат, неволно, но понякога и нарочно. Като се почне от някоя куха лейка на гише, която ти пищи "Ама защо ме карате да повтарям, да не сте глуха" и се приключи с работодател, който го е срам да наеме човек с увреждане. Не им се давай.

За съжалание, българинът е много слабо образован по въпроса с уврежданията, пък за слуховите увреждания съвсем нищо не знае. Твоя работа е да обясняваш, както обясни тук, защото иначе няма да се научат.

Случва се да ме вземат за глупава, но не си го слагам на сърце. Не е моя вината. Тяхна е.

Омъжена съм за неувреден мъж и сме много щастливи. Моят слух не му тежи. Любовта не знае граници. Трябва да си я браниш. И аз като тебе съм несръчна, а след една операция и залитам понякога и се блъскам в предмети. Голям праз, казвам аз. Три години не работих постоянно, защото не чувах, но и това надмогнах.  Трябва да вярваш в себе си и да ползваш това, което имаш. Търси работа и давай това, което можеш. В България имаш право на образование и работа и ако трябва, търси си правата по съдебен ред.

Пък за готвене и домакинство и прочие простотии не се замисляй въобще. Няма да умрете от глад, ако не можеш да готвиш.

Надявам се съм разбрала проблема, нямах време да чета цялата тема.

10 цента много умни неща е написала.

Мен много хора са ме мачкали, но като малко приемах нещата навътре, не можех да повярвам, че може да ме смятат за различна и да ми отказват някои неща.........
Иначе за готвенето и това, че не мога да си връзвам връзките (то също ми се вижда много трудно и сложно), всички все за това говорят и казват че щом не мога нито едното нито другото, не съм за брак. Cry Cry Cry Cry Cry

# 66
  • Мнения: 2 563

Мен много хора са ме мачкали, но като малко приемах нещата навътре, не можех да повярвам, че може да ме смятат за различна и да ми отказват някои неща.........
Иначе за готвенето и това, че не мога да си връзвам връзките (то също ми се вижда много трудно и сложно), всички все за това говорят и казват че щом не мога нито едното нито другото, не съм за брак. Cry Cry Cry Cry Cry


Не знаех, че бракът се крепял на готвенето и връзването на връзките... Наистина живееш сред много закостенели нрави. Старай се да си самостоятелна (примерно като носиш обувки без връзки), но не давай да ти обясняват, че си втора ръка човек.

# 67
  • Мнения: 1 517
Не е гаранция, че детето ти ще е такова. Съвсем искрено и без злоба: за мен ти не си съвсем готова за брак, но ако намериш подходящият човек...  Hug
Но определено не си глупава или бавна или незнам си какво. Просто съжителство с човек като теб, който има сериозни здравословни проблеми е малко по-трудно...и не всеки е готов да поеме такава отговорност и товар.
Пожелавам ти от сърце да си намериш "твоя" човек и да бъдете щастливи заедно   bouquet

# 68
  • Мнения: 4 651
Имаш право на всичко, на което имат чуващите.
Проблемът ти е, че все още си едно голямо дете. Заради тъпотиите български как хората с увреждания, не са съвсем "като хората" си развила яки комплекси и не си се преборила с тях, много ти личи. Мен би ме отблъснало в теб непрекъснатата ти склонност да доказваш колко си умна и начетена, а не намаления ти слух. Няма нужда във всеки свой пост да изреждаш какви книги си чела и колко.

Причината да нямаш професия е просто абсурдна. Завърши нещо, на 25 си бе момиче, имаш акъл, нямаш ли амбиции за хубава работа, свързана с това което ти е интересно?

Има семейства и без деца, и жените не готвят, и не чистят. Ама нали се сещаш, че чистачка се наема с пари, а готовата храна и тя не се намира на пътя. Преди да тропаш с крак и да обвиняваш хората, че имат предразсъдъци, направи каквото зависи от теб да се лекуваш, да бъдеш самостоятелна и другото ще се нареди с времето.

# 69
  • Мнения: 3 634
Пишеш интелигентно, а разсъждаваш тъпо!  Peace Проблемите ти май не идват толкова от околните колкото от теб самата. Вероятно ти липсва и подходяща среда, но приятели всички откриваме трудно. Имаш потенциал да си чудесна млада жена.

Кажи за този младеж, в какво се състои драмата? Ти само го харесваш или сте на друг етап?   

# 70
  • Мнения: 6

Мен много хора са ме мачкали, но като малко приемах нещата навътре, не можех да повярвам, че може да ме смятат за различна и да ми отказват някои неща.........
Иначе за готвенето и това, че не мога да си връзвам връзките (то също ми се вижда много трудно и сложно), всички все за това говорят и казват че щом не мога нито едното нито другото, не съм за брак. Cry Cry Cry Cry Cry


Не знаех, че бракът се крепял на готвенето и връзването на връзките... Наистина живееш сред много закостенели нрави. Старай се да си самостоятелна (примерно като носиш обувки без връзки), но не давай да ти обясняват, че си втора ръка човек.

 И аз това се опитвам да им обясня, че бракът не се крепи на готвенето, ама никой не ми вярва.
Иначе ми писна все да бъда силна и да се доказвам. Наистина незнам как може да има толкова малоумни хора...........

# 71
  • Мнения: 2 563

Иначе ми писна все да бъда силна и да се доказвам. Наистина незнам как може да има толкова малоумни хора...........[/b]

Може. И не спират да се размножават! Това за доказването няма край, за съжаление. Обаче наистина е по-лесно, когато живееш на място с либерални нрави и образовани хора, които те познават.

# 72
  • Мнения: 6
Имаш право на всичко, на което имат чуващите.
Проблемът ти е, че все още си едно голямо дете. Заради тъпотиите български как хората с увреждания, не са съвсем "като хората" си развила яки комплекси и не си се преборила с тях, много ти личи. Мен би ме отблъснало в теб непрекъснатата ти склонност да доказваш колко си умна и начетена, а не намаления ти слух. Няма нужда във всеки свой пост да изреждаш какви книги си чела и колко.

Причината да нямаш професия е просто абсурдна. Завърши нещо, на 25 си бе момиче, имаш акъл, нямаш ли амбиции за хубава работа, свързана с това което ти е интересно?

Има семейства и без деца, и жените не готвят, и не чистят. Ама нали се сещаш, че чистачка се наема с пари, а готовата храна и тя не се намира на пътя. Преди да тропаш с крак и да обвиняваш хората, че имат предразсъдъци, направи каквото зависи от теб да се лекуваш, да бъдеш самостоятелна и другото ще се нареди с времето.

Как да работя като съм инвалид първа група?Пък и без висше няма начин да работя това, което искам, но и интересите ми са толкова разностранни.......... а и честно казано не ми се учи (поне за момента, нито ми се работи).Знам как изглежда - звучи като мързел.Но не е така. Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed

# 73
  • Мнения: 2 563
Как да работя като съм инвалид първа група?Пък и без висше няма начин да работя това, което искам, но и интересите ми са толкова разностранни.......... а и честно казано не ми се учи (поне за момента, нито ми се работи).Знам как изглежда - звучи като мързел.Но не е така. Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed

А за какво е тази инвалидност? Какво точно не можеш да правиш? Хората с увреден слух могат да работят, с анорексия и сколиоза също. Не може да не ти се работи. Трябва да се работи, може не на пълно работно време, но трябва да имаш собствени пари.

# 74
  • Мнения: 6
Пишеш интелигентно, а разсъждаваш тъпо!  Peace Проблемите ти май не идват толкова от околните колкото от теб самата. Вероятно ти липсва и подходяща среда, но приятели всички откриваме трудно. Имаш потенциал да си чудесна млада жена.

Кажи за този младеж, в какво се състои драмата? Ти само го харесваш или сте на друг етап?   

Ами какво да кажа за него - познаваме се от училище.От тогава го харесвам.Не сме се виждали от няколко години, или може би от 1-2 не съм сигурна точно.Харесвам го и ми се иска да се видим и да поговорим, но той май се притеснява да общува с мен, да знаят хората че се познаваме, защото се притеснява да не си загуби приятелите си заради мен.А някои от тях не са му истински приятели. Не ме познават, но ме обиждат и подиграват.А жена му ме намери в един форум, първо уж се държа мило и любезно а после си показа истинската същност - оказа се много ревнива и голяма кобра. Прати ми троянски кон. Подигра ме, че съм оперирана, имам дислексия и всичко останало. А аз понеже го познавам добре, мисля че ме харесва но не смее да си каже. Cry Cry Cry Cry Cry Това е накратко.

# 75
  • Мнения: 6
Как да работя като съм инвалид първа група?Пък и без висше няма начин да работя това, което искам, но и интересите ми са толкова разностранни.......... а и честно казано не ми се учи (поне за момента, нито ми се работи).Знам как изглежда - звучи като мързел.Но не е така. Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed

А за какво е тази инвалидност? Какво точно не можеш да правиш? Хората с увреден слух могат да работят, с анорексия и сколиоза също. Не може да не ти се работи. Трябва да се работи, може не на пълно работно време, но трябва да имаш собствени пари.

Ами имам 95 % инвалидност. Заради анорексията тежа 30кг , след операциите ми забраниха да вдигам тежки неща, заради гърба понякога лесно се уморявам. И съм несръчна в ръцете а и нямам много сила.

# 76
  • Мнения: 4 585
   П.П. тони сопрано, аватарът ти е супер! Laughing
Твоят не е, би било добре да го намалиш.

# 77
  • Мнения: 4 651
Пишеш интелигентно, а разсъждаваш тъпо!  Peace Проблемите ти май не идват толкова от околните колкото от теб самата. Вероятно ти липсва и подходяща среда, но приятели всички откриваме трудно. Имаш потенциал да си чудесна млада жена.

Кажи за този младеж, в какво се състои драмата? Ти само го харесваш или сте на друг етап?   

Ами какво да кажа за него - познаваме се от училище.От тогава го харесвам.Не сме се виждали от няколко години, или може би от 1-2 не съм сигурна точно.Харесвам го и ми се иска да се видим и да поговорим, но той май се притеснява да общува с мен, да знаят хората че се познаваме, защото се притеснява да не си загуби приятелите си заради мен.А някои от тях не са му истински приятели. Не ме познават, но ме обиждат и подиграват.А жена му ме намери в един форум, първо уж се държа мило и любезно а после си показа истинската същност - оказа се много ревнива и голяма кобра. Прати ми троянски кон. Подигра ме, че съм оперирана, имам дислексия и всичко останало. А аз понеже го познавам добре, мисля че ме харесва но не смее да си каже. Cry Cry Cry Cry Cry Това е накратко.


 Shocked Shocked Shocked Shocked Shocked
Рядко ползвам тия иконки, но този път просто ще замълча.
Я пак да почнем с това на колко си години?

# 78
  • Мнения: 3 634
Вместо да си улесняваш живота, ти го усложняваш като се оглеждаш в женен мъж.  Tired
Не ти прави чест отношението към съпругата му, а да си влюбена в някого когото не си виждала от години е емоционално незряло в тази ситуация.
Едно е околните да те отбягват заради увреждане и друго 'щото се буташ в чуждо семейство.

По какво съдиш, че този мъж се интересува от теб?

# 79
  • Мнения: 5 710

Как да работя като съм инвалид първа група?Пък и без висше няма начин да работя това, което искам, но и интересите ми са толкова разностранни.......... а и честно казано не ми се учи (поне за момента, нито ми се работи).Знам как изглежда - звучи като мързел.Но не е така. Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed

мързелива си, та дрънка.

нещо започна да ми става хлъзгав терена тук.  Rolling Eyes

# 80
  • Мнения: 2 563

Ами имам 95 % инвалидност. Заради анорексията тежа 30кг , след операциите ми забраниха да вдигам тежки неща, заради гърба понякога лесно се уморявам. И съм несръчна в ръцете а и нямам много сила.

Но компютър ползваш без проблем!

# 81
  • Мнения: 6

Ами имам 95 % инвалидност. Заради анорексията тежа 30кг , след операциите ми забраниха да вдигам тежки неща, заради гърба понякога лесно се уморявам. И съм несръчна в ръцете а и нямам много сила.

Но компютър ползваш без проблем!

Но не ми се занимава с глупост като писане на документи!

# 82
  • Мнения: 5 710
А мога ли да попитам нещо?
Чух с какво НЕ ти се занимава, или не можеш да се занимаваш.
С какво ти се занимава? Ей така нахвърляй 2-3 неща...

# 83
  • Мнения: 4 651

Ами имам 95 % инвалидност. Заради анорексията тежа 30кг , след операциите ми забраниха да вдигам тежки неща, заради гърба понякога лесно се уморявам. И съм несръчна в ръцете а и нямам много сила.

Но компютър ползваш без проблем!

Но не ми се занимава с глупост като писане на документи!

1. Лекар - 30 кила е животозастрашаващо състояние
2. Психолог
3. Всичко останало

Порастни момиче, иначе тежко на теб и на родителите ти. Наистина имаш нужда от психолог. Не се сърди, виждала съм хора като теб, ти имаш нужда от психолог.

# 84
  • Мнения: 2
Ох, че ситуация…

Аз направо онемявам. ‘Виждам’ в това момиче това, което съм виждала и в други случаи на ‘увреждане’: отчужденост, довела до пълна неадекватност, страх, страх, страх от всяко ново начинание, неувереност, психическа и емоционална незрялост...

Ами, ето това е проблемът...

Добре, че се появи Hear Again...

Аз, освен да ‘охкам и ахкам’, много практически съвети не мога да дам...

Съчувствам ти, мило момиче...

Де да знаех и как да помогна.

# 85
  • Мнения: 6
Вместо да си улесняваш живота, ти го усложняваш като се оглеждаш в женен мъж.  Tired
Не ти прави чест отношението към съпругата му, а да си влюбена в някого когото не си виждала от години е емоционално незряло в тази ситуация.
Едно е околните да те отбягват заради увреждане и друго 'щото се буташ в чуждо семейство.

По какво съдиш, че този мъж се интересува от теб?

Той не беше женен когато онази започна да ме тормози. Ожениха се по-късно и то защото тя забременя. Тя дори не му е казала за обидите и подигравките, с които ме обсипа! Нормално ли ви се вижда да ми се подиграе че съм оперирана и имам белези? Да парадира с парите си?

# 86
  • Мнения: 6

Ами имам 95 % инвалидност. Заради анорексията тежа 30кг , след операциите ми забраниха да вдигам тежки неща, заради гърба понякога лесно се уморявам. И съм несръчна в ръцете а и нямам много сила.

Но компютър ползваш без проблем!

Но не ми се занимава с глупост като писане на документи!

1. Лекар - 30 кила е животозастрашаващо състояние
2. Психолог
3. Психолог
4. Психолог
5. Всичко останало

Не ме интересува, и без това заради онази вече всичко ми е безразлично. И заради хората. В един форум ми казаха даже как съм загрозявала пейзажа в града ми. Оттогава не ми се излиза навън.

# 87
  • Мнения: 2 563

Ами имам 95 % инвалидност. Заради анорексията тежа 30кг , след операциите ми забраниха да вдигам тежки неща, заради гърба понякога лесно се уморявам. И съм несръчна в ръцете а и нямам много сила.

Но компютър ползваш без проблем!

Но не ми се занимава с глупост като писане на документи!

А с какво ти се занимава? На компютър може и други неща, не само писане на документи. Пък и защо да са глупости?

# 88
  • Мнения: 5 710
добре де, полинка, не те ли интересува ( сори за въпроса) да си хубава, как ще те хареса този човек 30 кг и без зъби?
остави слуха, той изглежда най-малкия ти проблем вече ... нямаш ли някаква идея за себе си, за здравето си, за вида си ....

# 89
  • Мнения: 4 651

Ами имам 95 % инвалидност. Заради анорексията тежа 30кг , след операциите ми забраниха да вдигам тежки неща, заради гърба понякога лесно се уморявам. И съм несръчна в ръцете а и нямам много сила.

Но компютър ползваш без проблем!

Но не ми се занимава с глупост като писане на документи!

1. Лекар - 30 кила е животозастрашаващо състояние
2. Психолог
3. Психолог
4. Психолог
5. Всичко останало

Не ме интересува, и без това заради онази вече всичко ми е безразлично. И заради хората. В един форум ми казаха даже как съм загрозявала пейзажа в града ми. Оттогава не ми се излиза навън.

Не трябва да ти е безразлично. Наистина трябва да потърсиш помощ от психолог. За твое добро е.
Не се съмнявам, че това е истина, защото .... прочети какво е казала bluenovelty. Не бих могла да го кажа по- добре.

Нормално е човек да се влюби, случва се да го разлюбят или други обстоятелства да провалят връзката. С нищо не си по- различна, за да не ти се случва и на теб. Тази, онази, кой какво казал, това са глупости и детско тропане с крак.

Наистина, погрижи се за телесното и душевното си здраве. На психолог трябва да идеш най- малко заради депресията, която те тресе, а предполагам анорексията също в свързана с това ти състояние.

# 90
  • Мнения: 6
Всичко ми беше добре преди онази да се появи. Мисля, че се видяхме през лятото на 2007г  и няколко дни си изкарах чудесно. Преди това не бях добре, но после изведнъж се промених..........Започнах да се храня, да мисля позитивно..........Всичко беше наред до появата на кобрата. Тя всичко съсипа и оттогава съм в депресия. Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry А той дори не знае тя какво ми причини а тя пък никога не би признала че ме е обиждала така жестоко. Той е и единственият човек който никога не се е държал с мен като с различна, единственият, с когото съм се чувствала добре и забравях проблемите си.........Опитвала съм да бъда с друг но не се е получавало........Не за друго - този човек просто ми влезе дълбоко под кожата. Забавен е, умен, интересен, красив, сладък................Единствено с него забравям всичко лошо! Heart Eyes

# 91
  • Мнения: 4 892
Сопрано го номинирам за проницателност още от сега!
Как ше да не е пързалка. И то тъпа.

# 92
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538

Но пишеш доста по-грамотно и правилно от болшинството тук.
Как става това?

Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт