(откъс от книга, няма да уточнявам коя, достатъчно известна и четена и препрочитана)
Как мислите, това третото как се случва, кой е този, който го налага? Чувствате ли се посредствени? Винаги, никога или само понякога? Какво е това, което ви прави посредствен? Всички посредствени еднакви ли са или са посредствени по свой уникален начин?
Като чета повечето теми, си мисля, че всеки в собствените си очи е нещо изключително и най-вече положително, всичко глупаво, просташко и некласово е плод на чуждите мисли и дейтвия, а субектът е съдник, размхващ пръст и сочещ- този е сноб, онзи глупак, онзи пък простак, а ако пръстът се насочи към нас и светлината блесне в лицето ни, толкова ли съвършени и безпогрешни ще бъдем, ще се различим ли от масата, сочещи с пръст или просто ще сме онези оттенъци сиво между черното и бялото?