Темата е за деца, които не искат да си пият лекарствата, когато са болни.
Моля без коментари от сорта "ама как не иска, кой го пита" и т.н.
Който е имал подобен проблем, ще ме разбере.
Не мога да дам нито сироп, нито хапче, нито да пръсна капки в носа, прегледите при лекаря са кошмар, взимане на кръв - малък ад.
Стигам до абсурдни ситуации, в които не си лекувам детето, защото просто не мога да му дам нищо...
Когато мога и лекартвото позволява разреждам в храна, сок и т.н., но когато вкуса се усеща, няма как да стане. Ползвам свещички за температура и повръщане...
Моля ви споделете как се спрявате с трудно даване на лекарства.... Убеждаване, подкупване с шоколад, филмчета.... нищо не действа. Сега реве от един ччас в стаята си, опитах се да му дам Кларитин. Изплю го. Побеснявам вече, едва си сдържам нервите и не знам вече как да му дам лекарствата.
ПП. Да кажа само, че не е бил в болница (да чукна на дърво) и не е преживявал особена травма, свързана с лекари, лекарства и т.н., т.е. няма обяснение за това поведение, просто си е такъв.
Моля без коментари от сорта "ама как не иска, кой го пита" и т.н.
Който е имал подобен проблем, ще ме разбере.
Не мога да дам нито сироп, нито хапче, нито да пръсна капки в носа, прегледите при лекаря са кошмар, взимане на кръв - малък ад.
Стигам до абсурдни ситуации, в които не си лекувам детето, защото просто не мога да му дам нищо...
Когато мога и лекартвото позволява разреждам в храна, сок и т.н., но когато вкуса се усеща, няма как да стане. Ползвам свещички за температура и повръщане...
Моля ви споделете как се спрявате с трудно даване на лекарства.... Убеждаване, подкупване с шоколад, филмчета.... нищо не действа. Сега реве от един ччас в стаята си, опитах се да му дам Кларитин. Изплю го. Побеснявам вече, едва си сдържам нервите и не знам вече как да му дам лекарствата.
ПП. Да кажа само, че не е бил в болница (да чукна на дърво) и не е преживявал особена травма, свързана с лекари, лекарства и т.н., т.е. няма обяснение за това поведение, просто си е такъв.
.Понякога ми идва да хвана гората,и кой как иска да му дава сиропите.Последния път когато боледува се опитвах цял ден да му дам антибиотика,и не успях,обадих се на педито и тя ми каза инжекции.Колкото и да ми беше тържно се съгласих.Инжекцията беше веднъж дневно.Беше ме жал за него,но плачеше по веднъж в деня,когато дойдеше сестрата,а не по цял ден гонейки се да даваме лекарства.През останалото време беше спокоен и му мина много бързо.Знам,че не е най добрия вариант,но избор нямаме. 
Хомеопатичните бонбонки вървят, защото са сладки. Ентероли и други подходящи прахчета ръся върху филийки. капки за нос също има само едни които не лютят и се приемат вече (но след много убеждаване). Но любимия на нашата педиатърка изопринозин не мога да дам по никакъв начин 
Еми, полудях направо.... Говоря, убеждавам, убедила съм почти , смее се и е готов да си отвори устата и като взема лъжицата си слага ръката на устата, рев и край. Насила не мога нищичко да направя така или иначе....
. 
