отвлякоха дете от баща му детето крещи за помощ .......

И с какво основание?
Субективно мнение на човек, който нито има реална представа как се развиват нещата, нито има моралното право да взима решение за съдбата на децата.
Не бих гласувала и се дразня от подобни популистки ходове на весникарите.

С идеята си за анкета по така зададения въпрос, в. 24 часа само доказва, какъв слаб вестник е...жалка работа.

Това за саморазправата е малко относително. В определени случаи и аз я оправдавам. Напр. някой се опитва да отвлече детето ти за трафик или застрашва живота на твой близък  или твоя живот при обир и ти имаш два варианта:
1. Халосваш го в главата с камък /примерно/ и го убиваш и спасяваш детето или себе си или близкия си
2. Оставяш го да отвлече детето /да убие някой и после се жалваш по законен път в полицията

Ти кое избираш?

Това не е саморазправа, а самоотбрана и не е незаконно.

Гласувах в анкетата, не се знае, дали някой ще я вземе под внимание,..но ако да - поне така бих могла да изкажа моето мнение по проблемът,...както виждам повечето са на моето мнение

ще се радвам бащата да осъди съпругата си за отвличане на дъщеря си /все пак не се знае къде е в момента??/ а и българските социални служби едва ли са си направили труда да се разходят и да видят къде, как, при кого живее и дали добре се отнасят с нея...все пак тя има и българско гражданство и би трябвало да се извършват систематически посещения и разговори с детето...ама нали сега са избори и всеки си мълчи...

По принцип и аз смятам като теб, че в този случай бащата е по-отговорен родител и че спазването на закона не прави единия родител по-добър за децата си. Още повече, че бащата е действал на ръба на закона, след като все още юристите спорят по въпроса.

За доказателство ще ви помоля да обмислите хипотезата, ако нещата се бяха развили според правилата - бракоразводен процес, децата - присъдени на майката, бащата плаща издръжка по 50-80 лв месечно на дете, живее в България и ги вижда 1-2 пъти годишно. Щеше ли това да го направи по-добър родител, отколкото е сега?

Баща, безопасен за майката и добър за децата баща едно и също ли е?

Какви са висшите интереси на децата? Ако съдът винаги гледаше висшите интереси на децата (за които несравнимо по-добре е да живеят с грижовните си двама родители), понятието "развод" нямаше да съществува, а съдът щеше да постановява майката и бащата да загърбват личните си интереси в полза на интересите на децата.

Понякога се чудя кое изисква по-голямо усилие - да се държиш прилично с половинката си, независимо от чувствата си, или да отвикнеш да се грижиш за децата си ежедневно и да ти разрешават да ги виждаш един път на две седмици...

Вярвам, сте запознати с "гениалната" мисъл, че децата са щастливи, когато майка им е щастлива. Излиза, че негласно съдът се грижи за ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ на майката, защото те гарантират реализирането на висшите интереси на децата. Което пък никак не се връзва с минималните и смехотворни издръжки... Та последно се чудя за чии интереси се грижи законът, последователно ли го прави, или както дойде... След като разводите са такова масово явление, защо разрешаването на проблемите, свързани с тях, не са приоритет на законотворците?

Впрочем минималните издръжки в България са един от примерите, когато буквата на закона се разминава със здравия смисъл. Да знаете колко са издръжките в Полша? Предполагам, че Тодор би трябвало да бъде осъден да плаща издръжка на децата според полския закон... Според същия закон, ако Барбара пожелае (независимо дали ще успее да докаже, че бракът се разстройва по вина на Тодор), той ще дължи издръжка и на самата нея, не само на децата... Ако пък Тодор докаже изневяра и други прегрешения на Барбара, т.е. докаже нейната вина, тя му дължи издръжка, ако той я поиска... Даже и разводът да не е по вина, пак може да се поиска издръжка от единия съпруг в полза на другия съпруг (отделна от издръжката за децата), която се дава за следващите 5 години или докато облагодетелстваният съпруг не се ожени. Ако разводът е по вина, тогава издръжката се плаща безсрочно или докато облагодетелстваният съпруг не сключи нов брак (интересно, за съжителство на семейни начала с друг партньор не става дума)...

"Общият принцип гласи, че задължението за издръжка възниква от различни видове семейни отношения. В зависимост от типа семейни отношения полското право различава следните видове задължение за издръжка:

4. задължение между съпрузи, докато трае бракът им: По смисъла на член 27 от Кодекса за семейството и настойничеството членовете на семейството могат да предявят претенции за „правото на равен стандарт на живот“ за всички членове на семейството."

което пък дали значи, че Барбара може да поиска издръжка от Тодор и за изминалия период - от 2 април 2008 г. досега, ако не си е намерила работа през последната една година и няма трудови доходи?!

Изобщо интересен (и различен от нашия) закон е полския по отношение на разводите, издръжките и т.н...

Kaninova, за цитираните от мен твои думи по-горе да вметна, че не си права. Доказателството - в статията тук:
http://www.monitor.bg/article?id=201403
"Чака да дойде българският консул от Варшава. Обадил се, че има работа в Краков и щял да мине да види в какви условия живее Никол. "

В момента българските служби не са компетентни по отношение на момиченцето, те действат на принципа - местонахождение на детето. Няма пречка, обаче, да се изиска информация от полските такива, каквото, според това изявление, било вече сторено - http://www.sacp.government.bg/view_news.php?ID=338

"Освен извършената проверка ДАЗД се обърна за съдействие към Посланика на Република България в Република Полша за установяване на контакт и предоставяне на информация от местните социални служби за положението и състоянието на детето Н.В., каквато вече е получена в ДАЗД и предадена на г-жа Дрянска – изпълнителен директор на АСП. По отношение на другото дете, останало в България сме се обърнали към Окръжна прокуратура – гр.Пловдив за издирване на детето, с оглед предприемане мерки за закрила. "

Мария, аз съм съгласна с теб, че понякога има явна несправедливост, както и майки, които не заслужават съвсем да са майки, но въпреки това им присъждат децата.
Но, в темата вървят две сюжетни линии, ако мога така да се изразя.
Едната е конкретната история на Тодор, Барбара и децата им.
Втората е обща и по-принцип засяга генерално пътя и начина, по който у нас се решават подобни казуси.
Първата точка я изнищихме и намерихме доста грешки, които са допускали и двете страни, с две думи, нито Тодор, нито Барбара са идеалните съпрузи и родители.
По втората точка, обаче,  аз съм абсолютно категорична. Защото тя не засяга само този казус, а изцяло закона, който важи за всички нас. И държавата, в която живеем и ти и аз и повечето, които се интересуваме от случая.
Защото утре, може да ми се наложи на мен, или на мой близък да има необходимост да бъде защитен от закона, а това да не се случи.
Аз съм от хората, които са познават цената за липсата на правова държава, загатнах го в един момент. Интересите на засегнатата страна са грубо погазени и въпреки, че разполагат и с други механизми, подобни на Тодор да си защитят интересите, не го правят, а чакат години наред, няма и да кажа колко, за да възтържествува върховенството на закона и справедливостта. ЗНам и за още подобни случаи. Обаче тук има една безкрайно съществена разлика, а именно- в този случай става въпрос за материален интерес, а в другия- за деца.
И ако в единия случай годините чакане са въпрос на личен избор и някакви убеждения, във втория същите тези години чакане, биха били пагубни за развитието на едно дете и биха нанесли необратими последици.
Поради тази причина, аз настоявам, без значение участниците в този цирк, да бъдат спазени процедурите, защото така е редно и ако Тодор има претенции, да си ги търси по съответния ред.

Сигурно си права, Аззи...

За мен поне, ако съм решена да наложа своите лични интереси, ще си търся правата по законния ред в съда, а както стана видно, съм способна да докарам от 100 кладенеца вода, ако е нужно.

Ако съм решена да намеря компромисно решение в полза на децата, което зависи от доброто отношение и добрите намерения и на мен, и на бащата, ще търся обсъждане на проблема и доброволно споразумение, без да стигам до съд... въпреки, че в този случай моите лични интереси може и да са накърнени (т.е. да правя по-големи отстъпки, отколкото бих желала), но за мен поне по-важни са ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ на децата ни (да имат двама обичащи ги родители, макар и разделени, но с добри отношения помежду си)... Въпрос на приоритети...

П.С. В тази връзка и не схванах онова "Миличката"   да се отнася за мен, преди да ми кажеш, винаги съм си давала сметка, че детето ми в оня момент преживява несравнимо по-голям и продължителен ужас, отколкото аз...

Извини ме, ако е прозвучало неуместно.
В "миличката" има и сериозна доза егоизъм. Аз съм майка и знам какво означава гледката на детето ти в безпомощно състояние, овързано, със стърчащи маркучи и тръбички.

В случая на мимкис, си представих горката им майка, унижавана, бита като куче, смазана психически и физически.... а накрая не стига всичко това, а след години взимайки децата си, ги намира отчуждени и там не знам какво и е струвало, за да получи прегръдката на им.

И да ми прости мимкис, но си помислих, че Господ е раздал правосъдие в този случай и е върнал децата на тази майка.

Майката, за мен е свята категория, Божа заповед. В бащината любов няма такава всеотдайност, независимо, че е много силна, аз не мисля, че има нещо на този свят, което може да бъде сравнено.


Писала съм по друг повод това си становище

Смяна на местата


"Забележете, че в съда се боря за ограничение на родителските права на Тодор, а не за тяхното отнемане, отбелязва. Коя съм аз да му отнемам децата? Той остава техен баща, без значение какви са нашите отношения. Той обаче отне моите права."



В името на детето


Медиите допринесоха за еднозначното представяне на ситуацията. Те отделиха страници за разказите на покрусените родители на Тодор Василев, които обвиниха снаха си Барбара в алкохолизъм, леко поведение и какво ли още не. Всички българи страдаха, а емоциите им бяха публично изяснени – съсипани роднини, ридаещи деца, състрадателен народ.

А историята може да има съвсем различен прочит – майка, която иска да отглежда собствените си деца и която според съдебно решение на полски съд и две български съдилища има законното право на това.



  Две обективни статиии в нашия печат. Без истерия и без популизъм.

Много хубави материали  


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=149038
 

...
- Защо не поиска да заминеш с мама?

- Защото тя пие, а хората в Полша са лоши.


...

   Azzy, бях се отказала да пиша вече по темата, защото се уморих да обяснявам някои неща на хора,които не са наясно изобщо за какво става въпрос.....
     Дали е Божие правосъдие незнам, но съм убедена, че в БГ има един порочен кръг и ще разясня какво точно имам предвид.
        Повечето хора( няма значение мъже или жени) в БГ се възпитават в следните стереотипи,които са валидни и за днес:
   1. Смята се, че след като жената си е избирала този мъж трябва да го търпи, независимо от обстоятелствата( важи и обратното, но мъжете не са толкова търпеливи).
   2. Жената трябва да търпи мъжа си в името на децата.
   3. За да посегне един мъж на жена си, явно тя го предизвиква.
   4. Ако мъжа не налага волята си по всякакъв начин в семейството, то той не е мъж.
   5. За да не се излагаме пред хората, всичко да си остане в семейството(в смисъл да не се търси външна помощ).
       Мога да изредя още редица други, но това са модели, които се налагат поколения на ред в психиката на българските мъже и жени, защото не друг, а майките и бащите, превръщат децата си в насилници, или потърпевши на насилници. И да допълня, че не е нужно една жена или мъж да са подложени на физическо насилие, достатъчно е и системното психическо такова.
     Винаги си мисля, че в основата на тези модели е изобщо робската( все още) психика на народа ни. В коментирания случай в частност стана ясно, че тези модели са все още много силни в българското общество при условие, че много хора се юрнаха да защитават "юнака".
       Azzy 
     
   
   

"Пред него бащата за пореден път обяснява, че на Барбара е имплантиран есперал срещу алкохолизъм. "Една полякиня и курва обърка представите на две държави", изрича Тодор в присъствиетона 7-годишния си син. Той слуша и кима утвърдително с глава."

    
   Ужасно. Не ми казвайте,че децата трябва да продължат да живеят по този начин,чувайки тези думи за майка си.


От по-горната статия в "24 часа"

Колко злоба и лудост трябва да има в един човек, за да говори така пред детето си?