Напоследък са ме почнали едни черни, гадни мисли. Чувствам се толкова сама и самотна, че чак физически я усещам самотата. Мисля си как годините си минават безмилостно и не чакат аз да живея, живота преминава покрай мен. Питам се какво ми има, защо не успявам да създам една хубава и здрава връзка, има ли я моята половинка изобщо някъде. Оглеждам се около себе си и ме потриса една истина – повечето ми познати разведени жени са сами, дори години след развода си. Това ме обезкуражава страшно. Имам нужда да обичам някого и да бъда обичана, иска ми се заради някой да бързам за вкъщи след работа и той да прави същото заради мен. Иска ми се вечер някой да ме прегърне, да ме изслуша, да ме успокои ако се налага. Иска ми се не просто някой, искам си моя някой. От известно време все съм в някакви депресивни състояния, все съм нервна и тъжна. В един момент се питам защо не мога да създам връзка, в следващия осъзнавам, че аз самата не допускам това да ми се случи.Не знам дори смисъла на тази тема какъв е, може би просто имам нужда от кураж, от споделени истории как вие се измъкнахте от тези настроения. А може би просто трябва да споделя с някого какво се случва в главата и в сърцето ми. Ако някой реши, че има какво да сподели тук е добре дошъл.
- Публикувана: 13 юли 2009, 13:31 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2009, 19:45 ч.
Чувствам се безкрайно самотна
Може би наистина не съм готова, а може би се вкопчвам в тази мисъл като удавник за сламка.
Опитвам се да мисля различно, но един ден се получава на следващия не. Отстрани сигурно изглеждам като лигла която не знае какво иска, непостоянна някаква, а аз просто се лутам в настроенията си.
Опитвам се да мисля различно, но един ден се получава на следващия не. Отстрани сигурно изглеждам като лигла която не знае какво иска, непостоянна някаква, а аз просто се лутам в настроенията си.
Това, което искаш е напълно, напълно нормално.
Това, което чувстваш, също.
Аз се бях впуснала в една серия от ужасни връзки, само и само с идеята да не спирам да търся този, истинския. След поредното фиаско си казах край. Няма да започвам връзка, освен ако мъжът не е на 100% това, което търся. И понеже ми е ясно, че такъв няма, просто няма да започвам връзка. И след около 8-9 месеца ме връхлетя шеметната ми любов с идеалния за мен мъж (който и досега не мога да повярвам, че е истински, малко като в Practical Magic).
Много е клиширано и е много тъпо, но човекът се появи в момента, в който бях приела и се бях помирила със себе си, че дори да не го открия, това няма да е края на света. Не исках да оставам сама, но бях абсолютно спокойна и подготвена за варианта да остана само с детето.
Може би това ме направи спокойна и уравновесена в контактите ми с мъжете, предполагам, че оказва влияние на начина, по който те виждат околните.
Това, което чувстваш, също.
Аз се бях впуснала в една серия от ужасни връзки, само и само с идеята да не спирам да търся този, истинския. След поредното фиаско си казах край. Няма да започвам връзка, освен ако мъжът не е на 100% това, което търся. И понеже ми е ясно, че такъв няма, просто няма да започвам връзка. И след около 8-9 месеца ме връхлетя шеметната ми любов с идеалния за мен мъж (който и досега не мога да повярвам, че е истински, малко като в Practical Magic).
Много е клиширано и е много тъпо, но човекът се появи в момента, в който бях приела и се бях помирила със себе си, че дори да не го открия, това няма да е края на света. Не исках да оставам сама, но бях абсолютно спокойна и подготвена за варианта да остана само с детето.
Може би това ме направи спокойна и уравновесена в контактите ми с мъжете, предполагам, че оказва влияние на начина, по който те виждат околните.
Благодаря на всички ви 
Знам, че сте прави, но на практика ми е адски трудно да започна от начало. Мисълта да допусна друг човек до себе си ме ужасява, от друга страна пък стремежът ми е точно към това. Някаква пълна лудница е в главата ми. Знам също и че тези неща се случват когато най-малко ги очакваме, но как да спра да мисля за връзка, не мога да си го наложа. Как да спра да търся и да се надявам?
Минавали са ми мисли дори да се върна назад към БНД-то само и само да не съм сама
Бях забравила, че с него бях дори още по самотна. В един безумен миг забравих всички причини поради които се разведохме 
Добре, че бяха близките ми да ми отворят очите, да ме подсетят защо се стигна до тук.
Знам, че сте прави, но на практика ми е адски трудно да започна от начало. Мисълта да допусна друг човек до себе си ме ужасява, от друга страна пък стремежът ми е точно към това. Някаква пълна лудница е в главата ми. Знам също и че тези неща се случват когато най-малко ги очакваме, но как да спра да мисля за връзка, не мога да си го наложа. Как да спра да търся и да се надявам?
Минавали са ми мисли дори да се върна назад към БНД-то само и само да не съм сама
Бях забравила, че с него бях дори още по самотна. В един безумен миг забравих всички причини поради които се разведохме Добре, че бяха близките ми да ми отворят очите, да ме подсетят защо се стигна до тук.
Мисълта да допусна друг човек до себе си ме ужасява, от друга страна пък стремежът ми е точно към това. ...
Знам също и че тези неща се случват когато най-малко ги очакваме, но как да спра да мисля за връзка, не мога да си го наложа.
Знам също и че тези неща се случват когато най-малко ги очакваме, но как да спра да мисля за връзка, не мога да си го наложа.
Все едно чета себе си преди година
Едно към едно.
Не знам как става, наистина, нямам рецепта, само мога да ти дам гаранция, че става!
Самотна съм и аз. Имаше един период, след раздялата, в който и аз винях себе си за самотата.
После, обаче започнаха да минават годините и реших, че това дали ще се появи или не някой не трябва да е основата на щастието ми в живота.
При мен, например, както и при много жени около мен Човек никога не се появи. Приемам съвсем философски вече нещата. Не се опитвам да се заблуждам, че винаги има хепи енд. Може би малко по песимистично гледам, но пък точно това ми помага най-много за самосъхранението. Нямам вече очаквания и съм спокойна. Гоня си целите, които зависят от мен, живея си живота, чувствам се щастлива по свой си начин. И така.
Просто разбрах, че има неща, които зависят от нас и такива, които не зависят. И че не бива да оставям вторите да оказват пагубно влияние върху живота ми.
После, обаче започнаха да минават годините и реших, че това дали ще се появи или не някой не трябва да е основата на щастието ми в живота.
При мен, например, както и при много жени около мен Човек никога не се появи. Приемам съвсем философски вече нещата. Не се опитвам да се заблуждам, че винаги има хепи енд. Може би малко по песимистично гледам, но пък точно това ми помага най-много за самосъхранението. Нямам вече очаквания и съм спокойна. Гоня си целите, които зависят от мен, живея си живота, чувствам се щастлива по свой си начин. И така.
Просто разбрах, че има неща, които зависят от нас и такива, които не зависят. И че не бива да оставям вторите да оказват пагубно влияние върху живота ми.
При мен, например, както и при много жени около мен Човек никога не се появи.
"Никога" означава "никога до момента" ако правилно разбирам....
здравей, мила КаЛей, всичко това сякаш аз съм го написала от първата до последната дума, разбирам те как се чувстваш... за съжаление не мога да ти дам някакъв пример зао куражаване, ако можех бих го дала и на себе си. Но май наистина разковничето е човек да спре да мисли за самотата си, за безпътицата, в която е. Трудное да преодолееш себе си - но пък ако успееш ще постигнеш някаква вътрешна хармония. Разбирам те за промяната на настроенията, ето аз сутринта отивах на работа и си мислех, че вече няма да се отдавам на тъжни мисли, ще се радвам на свободата си, няма да се чувствам ненужна, а вечер като се прибера, свърша всичко из къщи и седна преди заспиване пред компютъра да почета и цялата самота и тъга ме залива... Успех ти желая и се усмихвай повече, не очаквай нищо и то само ще се появи!
Ех, отстрани е по-лесно да се дават съвети!
Ех, отстрани е по-лесно да се дават съвети!
При мен, например, както и при много жени около мен Човек никога не се появи.
"Никога" означава "никога до момента" ако правилно разбирам....
О, да. До момента. Никога нищо не се знае
Един пример имам около мен. Позната (разведена), беше на около 50, когато срещна мъжа на живота си. Никой от нас не вярваше, че някой ще я хареса, много причини има тук (да не се разбира с лошо), но ето че взе и се появи някой за нея. 10 години го чака, но сега е много щастлива.
Когато изпадам в най-"песи" настроения си я давам за пример, че на чудеса не бива да се престава да се вярва. Стига да не си ги поставяме като фикс идея.
... а вечер като се прибера, свърша всичко из къщи и седна преди заспиване пред компютъра да почета и цялата самота и тъга ме залива...
Хайде и аз с един съвет отстрани (и не съвсем)
Тъй като е всеизвестно, че вечерите и празниците са най-тежки -- Фран и момичета, опитвайте се да избягвате самотните моменти.
Аз, например си правя вечерите като малки празници. Винаги оставям място за някакъв fun, правя си любим коктейл или чаша вино, например. Който не пие, ще замести с безалкохолни. Ако на кабела няма да има подходящ филм, наемам си такъв. Търся подходящ, не такъв, който ще ме остави "потопена" в сълзи
Може да изиграя някоя игра на компютъра, книга, списание, някакво домашно спа 
, изобщо правете любими неща, които ще ви разсеят от мислите. Поглезете си душата.Малко контрол на емоциите
Само за празниците нямам "рецепта".
... а вечер като се прибера, свърша всичко из къщи и седна преди заспиване пред компютъра да почета и цялата самота и тъга ме залива...
Хайде и аз с един съвет отстрани (и не съвсем)
Тъй като е всеизвестно, че вечерите и празниците са най-тежки -- Фран и момичета, опитвайте се да избягвате самотните моменти.
Благодаря ти!
Да, все повече опитва да действам по-този начин. Да се изключвам и да не мисля и си казвам, пък и имам 2 принцеси, които рядко ме оставят да се усамотя. Тежкото е като си легнат те... Но сега имам и ремонт вкъщи, който ме зарежда много положително и ми дава усещането че равя положителна промяна в живота си, игри , филми кактоказваш, но е хубаво , че тук човек може да сподели тъгата си, защото има моменти, когато не издържаш и искаш да я споделиш и с друго човшеко същество, а пък сте минали и през това. Извинявам се на авторката, че так се набърках в темата й!
Май нещо не стана с цитата..
Приемам съвсем философски вече нещата. Не се опитвам да се заблуждам, че винаги има хепи енд. Може би малко по песимистично гледам, но пък точно това ми помага най-много за самосъхранението. Нямам вече очаквания и съм спокойна. Гоня си целите, които зависят от мен, живея си живота, чувствам се щастлива по свой си начин. И така.
Просто разбрах, че има неща, които зависят от нас и такива, които не зависят. И че не бива да оставям вторите да оказват пагубно влияние върху живота ми.
Просто разбрах, че има неща, които зависят от нас и такива, които не зависят. И че не бива да оставям вторите да оказват пагубно влияние върху живота ми.
Това е и моята рецепта.
След краха на брака ми и краха на дългогодишната връзка след него просто реших да се занимавам само с неща, които зависят от мен. Да работя, да имаме средства, да сме спокойни за утрешния ден, да сме здрави - аз, детето и близките - нищо повече от това не искам. Ако се появи, е добре дошло.
Връзка имам, но никога не съм я търсила - просто се случи. И я живея с идеята, че е нещо временно, а не постоянно - просто съм приела, че има хора за семеен живот, има и такива, които не са създадени за него - и именно аз съм от тях.
И да приключи тази връзка, това не е проблем, защото просто не е центърът на вселената ми. Съвсем спокойно мога и сама.
Може би имам проблем с привързването вече и с емоционалната отдаденост (то какво ли няма да имам след тез провали), но се придържам към онази част от стихотворението на Пеньо Пенев: "Нека никога нищичко няма, за да няма какво да се губи".
Разбира се, че понякога и на мен ми се иска да имам хубаво семейство като по филмите, но то е като в тотото - всички играят, не всеки печели. И пред перспективата да ударя на камък за пореден път, предпочитам да не опитвам въобще.
А вечер ми е много приятно да съм сама. Само като си помисля, че може да ми се мотае из къщи някой мъж, с когото дъщеря ми трябва да свиква, с когото трябва да градим общо бъдеще и да решаваме междуличностни конфликти, които неминуемо ще възникнат, ме обхваща огромна умора. Гледала съм го вече този филм, не искам пак.