Математически турнири 2

Честито на всички дечица и на техните родители, които са доволни от резултатите си!

Искам да кажа на Някой си, че е редно да признаем добрите резултати на всички деца, независимо от това дали учат в държавни или в частни училища. Стига вече с тази дискриминация към децата от ЧУ. Вече взе да ми идва в повече подигравателното ви отношение към дечицата, които са се постарали и са се представили наистина чудесно, но са виновни, според вас, за това че учат в ЧУ. Ако някои от тях сега са се провалили или не са доволни от постигнатия резултат, това не означава, че не учат достатъчно или училището им не е на ниво. Може просто да не са били достатъчно концентрирани в този момент или да не са се чувствали добре. Кой знае, може пък на следващото математическо състезание точно тези деца да са сред първенците. Всеки един човек, колкото и умен да е той, си има своите върхове и падения. Това състезание учи децата да полагат усилия, да се борят до край и никога да не се отказват, дори и да са загубили първата или втората битка. Защо трябва да се правят такива кардинални заключения, че децата от ЧУ не се представят така добре, като децата от ДУ? Все пак да не забравяме, че броя на ЧУ в България никак не е голям и не може да правим такива сравнения, защото държавните училища превъзхождат частните, както по численост на училища, така и по численост на класовете. При това съотношение, смятам че частните училища са се представили не достойно, както се изразихте г-н Някой си, а отлично!    

zari65,
Не му се впрягайте толкова на някой си, за него светът се върти само около математиката и  СМГ. А това, че има множество стойностни деца, учещи било в  държавни , било в частни училища, които изявяват дарбата си в други направления, него не го интересува.Ама хич.За него критерият за умно, добре справящо се дете в днешно време е  владеенето на математиката и ученето в СМГ.Другите деца, неотговарящи на тези критериии, по подразбиране са със стъпала по-надолу.Едно си баба знае, едно си бае.  
И да, тази тема е за математически турнири наистина, но в редица други теми, непосветени на математиката, някойси настъпва с абсолютно същите аргументи.

В нашето семейство държим на знанията по математика и представянето на детето ни в тези състезания не ни е безразлично. Но разбира се, не ми се иска това да се превръща във фикс-идея за детето и да се травмира ако не се е представило перфектно. За съжаление точно това се случи вчера, след като видяхме резултатите. По принцип детето ни се справя отлично по математика, решава с лекота всички задачи и го е доказвало в предишни състезания, но се оказа, че този път не е в челните редици. В момента на провеждане на състезанието е било разконцентрирано - само си призна. И въпреки, че в действителност резултатът е добър, детето страда, че се е провалило и не е постигнало, това към което се е стремило. Опитах се да обясня, че провалите на хората всъщност са много ценни, защото от тях можем да си извлечем важни поуки за живота и че една загубена битка не означава, че човекът е неспособен или глупав. Обаче кой да слуша. В тази връзка искам да попитам онези от вас, които по-голям опит как се справяте с този проблем?   

На всички се случва. Няма дете, което да е все сред първите (поне в набора на сегашните шестокласници). Обясняваме, че добре подготвените влизат в горните 10%, а да станеш номер едно е въпрос на концентрация и шанс. Че всеки един от първите 10% има качества да е на първо място, но успява най-концентрираният. Че което не те убива те прави по-силен, че малките житейски поражение служат за урок, а не за трагедия и т.н. При подходящо поднасяне работи. А и е полезно детето да може да губи. Помня, че като беше по-малка веднъж и казвахме с майка и, че ако и пишат лоша оценка по нещо ще я напердашим ....ако се разплаче за това Иначе няма страшно.


А на Някой си само ще кажа, че детето ни е добър математик - на 5 години решаваше уравнения с х и с разкриване на скоби, при това с големи числа - между 50 и 100, а на 6 г. вече знаеше таблицата за умножение и решаваше задачи с обиколка на триъгълник и четириъгълник, но не мисля, че точно това е основния критерий, по който трябва да се измерва дали детето ми е умно или не.
Браво, похвали се. Аз внимавам да не правя такива работи. Важно е цялостното му развитие. Точно, заради това не го насочихме нито към музикалното училище, въпреки че свири чудесно на пиано, нито към някое училище с профилирани паралелки по математика. За нас, на този етап, са абсолютно важни всички предмети, които детето има по програма, а математическите турнири са безценни, заради опита, който ни дават!  Ми какво да кажа, съвсем съгласен съм. Особено с последното изречение. Никога и никъде не съм казвал, че само математиката е важна. Който си няма работа да ми преравя постингите

Ние не сме имали колебания за музикални училища - хич ни няма там. Ама и да имахме някакви способности пак бих бил против, освен ако детето не е явен гений. Просто профилирането в музика отрязва другите пътища за развитие, а успех в живота имат един на 1000 музиканти. Останалите свирят по оркестри или стават учители по музика. Докато с математиката не е така. Математиката отрязва останалите пътища за развитие чак след 12 клас.