За "бебешкия пубертет"

Мен най-много ме изнервяше периодът "Не" и особено когато беше за ядене. Иначе не съм имала особени проблеми с поставянето на границите, защото спазвах принципът "с дете не се спори". Казвах какво искам, защо го искам, обяснявах, повтарях десетки пъти и очаквах с надежда детето да порасне. С дъщеря ми беше по лесно, минавах по утъпкана пътека, въпреки че тя е "Стрелец" и досега се съгласява, но после си прави каквото е намислила, евентуално видоизмено, така че до известна степен да се съобрази с мен. Аз съм доволна от това, защото не искам децата ми да се правръщат в изпълнители на чужда воля, било то моята, без да проявят собствено мнение и виждане. Така че перпоръчвам по-либерално отношение към децата в този период, намеса, когато ситуацията е опасна за живота и здравето им, и тогава страстите, емоциите са по-слаби.

Дъщеря ми е на две и малко и от известно време насам се пробва. Първото, което се случи, е че започна да казва "не" на всичко, включително и ако всъщност го иска. Рекацията ми беше да се съобразявам с "не"-тата и вече мога да кажа, че този навик отшумява. Тя се увери, че нейното "не" се чува и бива взето под внимание и вече се замисля преди да реагира първосигнално с "не".

Отскоро започна и по-сериозна борба "по границите". Тя се опитва да налага авторитета си най-вече върху мен, по-малко го прави с баща си или детегледачката си. Остане ли само с мен пада най-голямото тръшкане. Предплагам, че е нормално, най-малкото до този извод стигнах докато изчетох купищата теми в БГ-мама по въпроса  Преди бяхме много либерални в отношението си към нея, точно както пише и Белмекенска - реагирали сме единствено в животозастрашаващи ситуации. Тоест, когато реакцията е задължителна и изключително важна. Напоследък преосмисляме обаче този подход (аз и съпруга ми, не че говоря за себе си в множествено число ).

И това, което се опитам да постигна, е да я накарам да осъзнае, че има някакви граници. Примерно, ще излезем на терасата да се поливаме с вода, но първо да си прибере легото в кутията. Интересното е, че напук на притесненията ми, на нея всъщност й харесва да има правила. С огромно удоволствие хвърля боклуци в кофата, носи салфетки и ги слага на масата, прибира играчки в шкафа и т.н. Харесва и да има някакъв ред и да има конкретни очаквания към нея, с които тя се справя. Може би зависи и от детето, не знам. Но напоследък се позачетох в повече книги по темата (включително и една много интересна такава за Монтесори методологията) и виждам, че всъщност този принцип е застъпен навсякъде. Всъщност, май в най-голяма степен е застъпен точно в Монтесори методите.

Ооо,разликата от на 2 и на 3 години е от земята до небето .Слава Богу повечето от нещата не се запазиха във времето,а си отидоха  .И други дойдоха
На 2 години:тръшкащ се за всяко нещо,лягащ по земята когато не е по неговата гайда ,постоянно сърдещ се за играчки,невъзможност да чуе какво му се говори и обяснява по простата причина че не млъква(реве,пищи) ,период на отрицанието-''не,не,и не'' .
Когато се тръшнеше на земята го прибирах вкъщи,защото друго не действаше-нито отвличане на вниманието,нито нищо .И след като се успокои говорех,говорех,говорех...

На 3 години:по-сговорчив и изпълнителен,слуша какво му се говори.Пак е много палав,но е по-съобразителен с околните,по-внимателен.Вече перфектно владее всякакви номера,и знае кое при кого минава .Доста е хитър .Умее повече да се пази обаче,като че ли осъзнава вече опасностите,води се за ръчичка(на 2 това беше немислимо),пази се от колите,спира на тритоара преди да пресече,не се отдалечава много от мен когато сме навън.Чувства се вече голям,има желание да помага във всичко,давам му тази възможност

Агресивен не е бил нито на 2,нито сега на 3 години.На 2 повече се умилкваше,повече искаше да го гушкаме,да го целуваме,сега взе да бяга вече от милувките .Нежните чувства са само към сестричката му,мама и тати са отсвирени отвсякъде

Дъщеря ми от няколко месеца ме вкарва в невероятни филми-стана непослушна,своенравна,"НЕ" беше само около месец,после започна да се търкаля по земята,ако не става нейната и то предимно като сме навън.Даже и когато се радва и иска да я носим пак ляга и край.Трудно ни е излизането,преобличането,а после тръгването от детската площадка.Посяга да удря други деца,по-малките и непознатите.Понякога посяга и на нас с баща и,а друг пък е много мила и гальовна.Всичко в общуването  ни е свързано с много обяснения,усилия,много ТЪРПЕНИЕ и наистина, поне за мен, това е невероятно труден и тежък период.По едно време направо бях изтрещяла,но установих,че аз като съм по-нервна,това се отразява и на нея.

Незнам пуберетет ли е що ли е ама е тегаво. Опитва се да се налага за всичко,нощо не мога да го накарам да направи без разправия, обещания,увещания,викане или заплашване. Изтощително ми е и емоционално и всякак. Всичко обяснавам,повтарям,потретвам и така до безкрай. На моменти избива на агресия и то към по-малки деца, щипане, плюене,неща които не съм си и представяла,че може да прави. Напоследък се опитва и да обижда, гледам да не реагирам бурно и обяснявам,че е лошо,че на човек му става мъчно и т.н. имам усещанетото,че разбира добре, именно поради начина по който процедира после. В съботата беше казал на баба си,че е дебела и мръсна!!!!!!!! Ужас, на моменти с татко му незнаме как да постъпим. В случая спокойно обяснихме, че лошо,че баба му много го обича и не е хубаво да я обижда и нарянява, решихме,че ако го накажем в последствие или го навикаме ще стане по-лошо, просто незнам. Дано скоро свърши този период, направ ое неконтролируем, незнма какво ще направи ли каже, на моменти просто откачам. А кат остане голям какъв ли ще е пубертета....

Shara, положението при нас е почти идентично. Наистина вече съм в чудо, много добре разбира кога нещо е нередно и не трябва да го прави и въпреки всичко го прави, наистина просто ни предизвиква понякога.Аз също много обяснявам и говоря,но това не винаги е достатъчно, особено когато започне да закача други деца.И от други съм чувала ,че има голяма разлика между деца на две и на три и се надявам наистина да е така,защото не ми харесва това, в което се превръщам, правейки постоянно забележки на детето си и изнервяйки се максимално

Моят син е на 2,5г. и положението е просто страшно - той е страхотен инат и не е ли неговото се започва с тръшкането, хвърлянето, викането, удрянето. Иска си неговото и винаги държи контра на всичко, което му се каже. Понякога дори без причина пощурява. Най-страшно става когато вечер се приберат баща му и баба му, тогава положението излиза от контрол и нищо не помага - нито говорене, нито обяснения, нито каране, нито дори пошляпване. Вече мисля да говоря с нашата педиатърка да ни изпише нещо хомеопатично, за да се поуспокои малко, защото неговите нерви рефлектират върху всички у дома.
Дано наистина това да е само период, който ще ремине, защото в противен случай направо се плаша.

  Поздравления за темата на авторката!
  Тежък е този период.Някои майки ме успокояват,че минавал......
  Мен ме е страх да ни се разваля детето с това,че някой път губя самоконтрол.Че доста пъти ми писва да играя разни театри за да му отвличам вниманието или да го заинтересувам с нещо.....Просто ми се иска да ме послуша и толкоз!
  Да,ама не...

Селма,
Всъщност другото, което ме притеснява го е споменала Белмекенска...Склонна съм да вярвам,че е период и отминава, децата трябва да минат през него за да видят къде наистина са границите на позволеното и непозволеното, на техните възможности, на родителското търпение,ако щете.И точно заради това този период е толкова деликатен.Едва ли има родител, който иска едно пречупено и "моделирано" дете, аз поне не искам такова. Искам детето ми да не се страхува да изпробва възможностите си,да опитва нови неща, да взима само решенията си, но в същото време не искам и глезено дете.Ох,доста е сложно...

Допреди седмица бях на път да изкрейзам- не ме свърташе, направо бях болна-моите фурии по цял ден ме държаха на педал ,и ме побъркваха с викове,крясъци,тръшкане,биене на главата в земята или в стената, повръщане насила,истерии,неконтролируеми викове до посиняване,оглушителни викове ....
Прочетох в една стара тема за книгата ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ на Д-р Фицхю Додсън , а една майка любезно ми я прати   ..... и света се преобърна за мен... и доби пак ясни очертания,  а аз засиях 
Препоръчвам я на всеки, и ще си позволя да пусна малък цитат ....

ПЪРВО ЮНОШЕСТВО
Типичното поведение за първото юношество се забелязва при около 50% от децата, навършили две години; на същата възраст 25% вече са задминали етапа, а 25% още не са го достигнали.

Развитието на детето не е равен и гладък път, водещ с течение на времето до по-зряло поведение. Напротив, то преминава през периоди на равновесие, следвани от периоди на неравновесие. Например първите стъпки са период на равновесие, а първото юношество (между две и три години) - на неравновесие. След това стадиите продължават да се редуват. Любопитно е, че природата сякаш е искала да запомним по-лесно този процес и е обозначила по-стабилните периоди с нечетни числа (1, З,5 години), а по-нестабилните - с четни (2,4 години).
Ако искате просто й разбираемо за всяка майка определение за равновесие и неравновесие, смятайте, че когато детето ви доставя радост с присъствието си (на три години например), то е в период на равновесие. А когато се държи като малко зловредно чудовище (на две години например), то е в период на неравновесие

Много е важно родителите да схванат положителните аспекти на онова, което нарекохме неравновесие. Тези от тях, които вече имат опит, наричат това време „ужасната година- и се боят от него. Но да погледнем на нещата от друг ъгъл: да вземем едно дете между година и четири месеца и година и половина. То е още бебе. Как може природата да го превърне в тригодишно дете, чиято личност да притежава зрелостта, характерна за дете, а не за бебе? Майката природа не може да извърши тази промяна, без да наруши равновесието, достигнато от бебето. Затова, когато най-малкият ни син започна високо да крещи „не, не!" още на година и осем месеца, ние разбрахме, че бебешкото му равновесие се пропуква.

част от нещата,които просветлиха живота ми ...........

Детето на две години и половина е известно със своята взискателност. Не му противопоставяйте вашата! С дете на тази възраст трябва да се отнасяме с много търпение. Способността му да дели, да чака, да отстъпва е силно ограничена.

Но ако погледнете отвъд всекидневните изпитания, на които ви подлага, ще разберете, че детето ви е на път да .открие своята индивидуалност, противопоставяйки я на социалния конформизъм. (Това е умаленият образ на развитието му между тринайсет и деветнайсет години.)

През стадия, за който говорим, вашето дете за пръв път придобива истинско чувство за уникалната си личност. И едно от нещата, което задължително трябва да направи, за да придобие това чувство за самоличност, е да се противопостави на родителите си, като възприеме отрицателно поведение. За да определи какво представлява и какво иска, то трябва да премине през фазата на отричане и предизвикателство:

Когато става дума за двегодишното ви дете и за това какво искате то да прави, винаги се запитвайте: какво значение има дали ще прави това или онова? Струва ли си изобщо да говорим по въпроса?

За да израснат децата психологически здрави и за да имат положителна представа за себе си, родителите следва да ги оставят да изразяват чувствата си. За съжаление действителността не е такава. Повечето родители не позволяват това на децата си

Необходимо е да оставим децата съвсем свободно да изразяват всичките си чувства — и лошите, и добрите. Едва когато детето освободи и по този начин прогони отрицателните си наклонности, положителните могат да заемат мястото им. Ако не го оставим да изхвърли целия си запас от гняв й враждебност, любовта и нежността няма къде да се настанят.
Потисканите чувства са почва за лошо душевно здраве. Като правило децата изразяват чувствата си, освен ако не поискаме от тях да крият какво изпитват.

.....................
извинете ме за отвратително дългия пост 
- исках само да споделя част от нещата,които ме успокоиха- защото сигурно сте стигнали вече до момента ,в който сте разбрали истината-  причината за сложната ситуация сме ние,родителите , и нашето грешно възприятие за ´´ правилното ´´развитие на децата ни   

Mamagemelar,  
Много благодаря за този пост,дойде ми много навреме!
Страхотно е това,което си цитирала,непременно ще потърся книгата.

  kambanka много добре те разбирам и за искам детето да не се страхув ада се изразява и т.н. ама същевременно да не е таковма "малко зловредно чудовище", как хубаво го е казал автора Дано отмине по-скоро периода ,само си представям да се проточи и да прелее в другото неравновесие на 4 годишните, лееее!
Но какво да се прави нокой не е обещавал да е лесно.
Прегръщам ви и стискам палци по-скоро да мине бебешкия пупбертет  и малките ни чудовища да се превърнат пак в слънца  

Mamagemelar, благодаря и на мен ми дойде добре да видя написано,това което ме тормоз.

 
    Браво за тези думи!Въобще,благодарности за страхотния ти постинг!
    На мен много често ми се налага да припомням на по-възрастните хора,че много от нещата,които те изискват от детето ,нямат никакво значение!Те са просто дреболии,заради които изобщо не си струва да се тормозиш  ти самия ,както и да тормозиш детето.МНого от "лошотиите" отминават от само себе си,ако просто не концентрираш прекалено много внимание върху тях.
    НО ако започнеш да "изяждаш" детето си с безкрайните си забележки ,за да го вместиш във някаква измислена форма на поведението,ще му изядеш психиката!

  МОже ли да кажеш малко повече за този принцип!
  Мисля,че в това има истина,и искам да я закрепя в съзнанието си.