Бъркай се, Ерика, разумно. Преди години аз се набърках и девойката ми беше сърдита, не ми говореше, казваше ми - коя си ти, за да се бъркаш, молеше ме да не казвам на майка й....и т.н. Един път я отървах, после се върна при побойника. Втори път я отървах и тогава се взе в ръце. Беше я пребил зверски, бутнал я от високо, две седмици не можеше да сяда, работеше на компютъра клекнала. Ако имаше следващ побой, мисля, че щеше да е до смърт.
Остана у нас почти месец и всеки ден ме преследваше да е до скута ми - питаше ме как щяла да продължи, ами ако не намерела някого другиго да я обича, някак била влюбена и още куп неща, някои ми се струваха безумни. Аз съм самотник, в известна степен, исках малко самота и ходех да си разхождам кучето на едни поляни, а девойката и там ме намираше


Имат нужда от много говорене тези жени, от много.
Сега е щастливо женена, има прекрасно детенце, така и не станахме приятелки, тя не ме харесваше, така мисля.

Бъркай се, но имай другар до себе си. Потърсете психолог.
