колко и какво трябва да изтърпя преди да се реша на развод

  • 6 626
  • 64
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 556
Кое е страшното в разсъжденията и постъпките му? Ти не го обичаш, добре, а той теб?

Все пак в началото той със сигурност си е мислел, че го обичаш, тоест живял си е в заблуда човека доста години.

# 31
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Може и той да не я е обичал. Любовта далеч не е задължителна за да се оженят хората, та дори и да живеят добре и да имат деца.
Имам няколко познати дето се ожениха, "защото им било дошло времето". Не бих казала, че са лудо от любов по половинките си, но поне за сега нещата вървят добре. Половинките им са съвсем наясно със ситуацията и тя ги устройва.

Лора, щом осъзнаваш, че едно време си постъпила безотговорно към брака си, може би е време да направиш нещо отговорно.  Peace Това, че сама си си виновна, далеч не означава, че цял живот трябва да се самонаказваш за това. Хора сме, грешим, в природата ни е. Важното е обаче, да осъзнаем грешките си, да ги поправим, ако можем, и да продължим напред по възможност без да ги повтаряме.

# 32
  • Мнения: 7
Кое не ми харесва.Не бях конкретизирала нещата до сега - но ето -интригант-обича да се намесва в живота на другите-особено жени-сплетничи уж им е приятел а търси изгода от ситуацията;Обича да работи с жени -не че това е лошо-но той го прави за да ги манипулира по- лесно.Използва такива които са уязвими уж с благородната цел да им помага но винаги в негова полза.;Не харесвам чувството му за хумор- шегите му са солени дори бих казала жестоки , уронват достойндството и т н.Злобен е не може да понася да загуби ако не си с него значи си против него.Тези които не мислят като него  не са прави.Не търпи различно мнение.Обича показността, парвенющината,  - това ми идва на ум на първо четене.Той знае че не съм го харесвала като се оженихме - беше ме пречупил - играех му по свирката послушна ,важно е да изпълняваш каквото каже без право на въпроси.Ако задаваш въпроси  го обиждаш с недоверието си.Плаща огромни сметки за телефон същевременно аз трябва да пестя заради кризата не го правя по принуда напротив; и изобщо такива неща - не съм дребнава но ми писва.Сигурно има и друго но това ми дойде на ум на първо четене.Далеч съм от мисълта че аз не го дразня напротив съвсем различни сме като характери - аз съм везна  а той стрелец.

# 33
  • Мнения: 0
От прочетеното до тук, оставам с впечатлението, че не можеш да се решиш на развод, защото очакваш съпругът ти да се противопостави. На 1 октомври влиза в сила новият семеен кодекс и няма да имаш нужда от неговото съгласие, за да получиш развод и то без да ти се налага да го заливаш с "помия" в съда, както беше до сега.  Подкрепям съвета на Viara 22.август. В момента съм в сходна ситуация и започвам да правя първите си крачки към промяната.
Успех!

# 34
  • Мнения: 0
Някъде те посъветваха да бъдеш егоистка ...  newsm78 Хм !! Ами бъди ... а после ако няма кой да те погледне се наслаждавай на егоизма си ....  Confused

# 35
  • Мнения: 101
 Tired  Прекалено афектирана си и би било прибързано да се разделиш с него. Вие имате всички предпоставки да изживеете времето си заедно и съм съгласна с мнението на Бабилия.  bouquet
По добре е да говориш сериозно с него и да му кажеш,че не може да се продължава така.Нека да манипулира служителите си,но се изправи пред него и го сложи на мястото му,накарай го да се осъзнае ,че ти си му жена и трябва да си му равностойна.
Успех!

# 36
  • Мнения: 171
здравейте,за пореден път се обръщам към вас за мнение.На 38 съм с две големи деца .Пиша това за да обрисувам картинката за тези които не са чели предишните ми постове.Преживявам кошмарна година в емоционално отношение.Не знам какво става с мен .Зодия везна съм и по принцип винаги съм в размисъл но вече стигам до лудост.Не съм щастлива в брака си.Мъжът ми постоянно отсъства - работи много.За тези които веднага ще кажат тая пък какво иска ще кажа че съм самотна , ужасно самотна и това е от години.Той винаги гони някакви свои цели , удовлетворява собственото си его.Аз искам семейство - човек с когото да остарея ,когото да виждам и да обичам или поне уважавам.А към съпругът ми не изпитвам нищо такова.Зависима съм от него финансово.Той е умел манипулатор , а аз съм със слаб характер поддавам се на манипулация.Когато започнем да си говорим винаги той се оказва прав така извърта нещата , че излиза прав а аз се явявам някаква глезла която само му създава проблеми.На практика той си има собствен живот , който между впрочем казва че не му е приятен, има си приятели които не са мои .Аз нямам приятели ,защото той не ги одобряваше и те се отдръпнаха.Докато  бяха децата малки - добре времето ми беше заето не си позволявах да се замислям защото съм отговорен човек а и живеех в някаква илюзия .Но днес на 38 си задавам въпроса какво правя с живота си , защо позволявам да правя компромиси със себе си.Имам ли право да бъда щастлива.Знам че щастието е относително понятие и никога не е пълно но ако поне не си опитал да го постигнеш чия е вината. Ето това ме терзае .Искам да го напусна и да започна отначало.Искам друг живот .Може да е по лош но поне няма да се терзая че не съм опитала.Искам да усещам , че съм жива.
Трудно е !
Всяко решение за раздяла трябва да е подкрепено със сериозни възможности!
ПРЕДЛАГАМ ТИ , намери си връзка ,която да те задоволява емоционално и сексуално.
С мъж ,който се съобразява с теб, с който се чувстваш желана и задоволена.
Любовник.

# 37
  • Мнения: 7
здравейте,за пореден път се обръщам към вас за мнение.На 38 съм с две големи деца .Пиша това за да обрисувам картинката за тези които не са чели предишните ми постове.Преживявам кошмарна година в емоционално отношение.Не знам какво става с мен .Зодия везна съм и по принцип винаги съм в размисъл но вече стигам до лудост.Не съм щастлива в брака си.Мъжът ми постоянно отсъства - работи много.За тези които веднага ще кажат тая пък какво иска ще кажа че съм самотна , ужасно самотна и това е от години.Той винаги гони някакви свои цели , удовлетворява собственото си его.Аз искам семейство - човек с когото да остарея ,когото да виждам и да обичам или поне уважавам.А към съпругът ми не изпитвам нищо такова.Зависима съм от него финансово.Той е умел манипулатор , а аз съм със слаб характер поддавам се на манипулация.Когато започнем да си говорим винаги той се оказва прав така извърта нещата , че излиза прав а аз се явявам някаква глезла която само му създава проблеми.На практика той си има собствен живот , който между впрочем казва че не му е приятен, има си приятели които не са мои .Аз нямам приятели ,защото той не ги одобряваше и те се отдръпнаха.Докато бяха децата малки - добре времето ми беше заето не си позволявах да се замислям защото съм отговорен човек а и живеех в някаква илюзия .Но днес на 38 си задавам въпроса какво правя с живота си , защо позволявам да правя компромиси със себе си.Имам ли право да бъда щастлива.Знам че щастието е относително понятие и никога не е пълно но ако поне не си опитал да го постигнеш чия е вината. Ето това ме терзае .Искам да го напусна и да започна отначало.Искам друг живот .Може да е по лош но поне няма да се терзая че не съм опитала.Искам да усещам , че съм жива.
Трудно е !
Всяко решение за раздяла трябва да е подкрепено със сериозни възможности!
ПРЕДЛАГАМ ТИ , намери си връзка ,която да те задоволява емоционално и сексуално.
С мъж ,който се съобразява с теб, с който се чувстваш желана и задоволена.
Любовник.
Не съм светица и за това съм мислила.Мъжете на които попадам са или сметкаджии  който виждат в мен финансова изгода или копие на моя мъж.Не знам аз ли искам много и имам високи критерии или не попадам на подходящи , но не мога да се реша на такава  стъпка.Това е игра за просветени и според мен трябва да ти стиска , а може би просто не съм срещнала човек които да ме накара да го искам.А и аз не мисля ,че мога да правя секс с някого просто така в името на спорта без чувства,може да е глупаво и наивно но съм такава.Дълго мислих какво ми липсва , защо съм в такова състояние, приятелки ми казват че ми трябва един хубав секс и всичко щяло да си дойде на мястото, но аз се познавам - искам някой да ме обича  и аз да обичам.Сигурно е детински наивно да искам любов
но искам да съм важна за някого ,на някой да му пука за мен ,да се събуждам сутрин и да виждам до мен човек на когото да имам доверие и "да ме задоволява емоционално и сексуално"
[/quote
]

Последна редакция: вт, 08 сеп 2009, 19:54 от tener frizo

# 38
  • Мнения: 1 045
Истината винаги има няколко лица.Не искам да изкарвам съпруга ми черен.Не пие , не пуши , не ми е посягал( израстнала съм в такова семейство),обича си децата.Омъжих се за него слд един месец от запознанството ни аз на 18 той на 25 - исках да имам семейство различно от това в което бях живяла.Не съм била влюбена , дори не го харесвах физически , не съм била бременна просто исках да се махна от моето семейство .Истната е че подходих към брака си безотговорно без да знам какво точно ме очаква като отговорности, но бях научена че една жена трябва да търпи и да се съобразява.Аз съвсем не съм идеална  , с годините обаче тия черти на характера му които приемах като необходимо зло ми се струваха все по отблъскващи- разсъжденията му , постъпките, вече не намирах защо да ги оправдавам.Вече даже и физически не го понасям просто съм свикнала с него.
Ами че твоя мъж си е идеален.На практика излиза че нямате кой знае какви проблеми.По-скоро не ти а той те възприема като навик.Имате нужда не от раздяла а да си напомните един за друг.Влезли сте в монотоността и никой не прави нищо.За мен така стоят нещата,обезличили сте се.За него ти си иконома,а той работодателя и у дома и на работа.Имаш нужда от личен живот и да напомниш на мъжа си за съществуването си. Peace

# 39
  • Мнения: 94
Направо се чудя,как се живее години с мъж,който не обичаш,не харесваш,унижава те,и........
Внимателно изчетох постовете на авторката и мисля че отдавна е трябвало да се раздели с грешката си от младини.
Никакви разговори не помагат,когато нямаш тръпка,към човека до теб.
За какво да си говорят?Сега тепърва той да я преоткрива наново,или тя да го заобича насила.
Не ми се вярва да се получи,но всичко е възможно.
Успех,каквото и да решиш.

# 40
  • Мнения: 7
Аз ли нещо не съм наред незнам.Чета  форума и за това как двойките се борят за брака си, преоткриване, тръпка и тн  и стигам до извода ,че не искам да се боря за него.Знам ,че има много, много  по лоши бракове със насилие и др. и трябва да съм доволна че децата ми имат дом , покрив над главата и баща който ги обича.Защо тогава се чувствам като в капан .Никога не съм била егоистка,винаги нуждите на другите са били преди моите.Защо се промених - на моменти ми се иска  всичко да е по старому -да си заровя главата в пясъка и да се преструвам ,.е всичко е наред, да си живея в измисления свят.Но искам повече за себе си.Знам че може да сгреша ,страх ме е ,че може да остарея самотна и без дом ,без децата ми да ме уважават.Най големият ми кошмар е ,че съм се провалила в оцеляването  след като съм го напуснала и той ме прибира обратно с думите -" казах ли ти" .
А упрека в очите на децата ми - ще го преживея ли .Искам да се боря за себе си, колкото и да е егоистично, каквото и да ми струва .

# 41
  • Мнения: 171
Въпреки всичко си мисля ,че не ти стиска да направиш тази крачка, тук няма да намериш последната капка за да прелее чашата ThinkingЧовек е устроен така , когато всичко привидно му е наред...дом , семвейство ,деца   ..това не му е достатъчно,, Tiredчуства се празен  ж...живота му се изплъзва и тои просто си гледа ... Rolling EyesЕмоциите ,любовта   пътя към тях ги намери сама.......... smile3533

# 42
  • Мнения: 348
tener frizo,
и тихата ви война е част от това, че той си иска онази жена, която си била в началото ( макар че не го съзнава). И ти искаш същото. Тогава направи го полека, но твърдо, така че да не създаваш сътресения.
Издири старите приятели, съживи връзките, където е възможно.
Размисли върху това, какво те влече, какви хобита би искала да имаш и ги развивай - така ще намериш и нови приятели.
Върни си о възможност старата визия ( ако има регрес) и най-вече самочувствието.
Защо "проста " продавачка във фирмата? Изучавай бизнеса, навлез в тънкостите и бъди на ниво - ще ти хареса. Ako пък съвсем не те влече, почни да четеш отново по своята специалност, огледай се полека на трудовата борса и ако има места - започни работа на др. място.

Като изпълниш тези стъпки, виж дали е достатъчно.

Само ти знаеш, дали можеш да го заобичаш такъв. Опитай да го погледнеш с нови очи, след като си върнеш самочувствието. Ако пак не става ...  ще му мислиш тогава.
Най-напред трябва да осъзнаеш, че не си стар москвич, а шофьор !


Успех!  

Последна редакция: ср, 09 сеп 2009, 10:47 от white s.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 2 304
tener frizo Виждам, че решението ти е "узряло", но все още ти липсва смелост. Предполагам, че все още не си напълно подготвена за самостоятелен живот. Според мен ти трябва добре обмислен план. Ще ти даде увереност и спокойствие.
Като начало си намери работа, извън семейната фирма. Няма да е лесно, но не е невъзможно. След това помисли, къде евентуално ще живееш след раздялата. И чак, когато си отхвърлила и уредила битовите въпроси, предприемай решаващата стъпка.
Не те съветвам, да се опитваш да спасяваш любовта ви, защото според думите ти, тя никога не е присъствала между вас. "Пуснете" се взаимно и търсете щастието си по отделно. Животът е кратък, не го пропилявай с лека ръка. Сгрешила си в преценката си, не е необходимо цял живот да плащаш за това.
Смелост и късмет ти желая!

# 44
  • Мнения: 17 546
... аз съм със слаб характер поддавам се на манипулация...
Докато не промениш тази си черта от характера, винаги някой ще те манипулира и ще си недоволна от живота си.
Дори ние тук може би манипулираме решението, което би искала да вземеш, с мненията си.
И аз съм Везна. Не е само до зодия! Peace

Общи условия

Активация на акаунт