Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Да споделим как преживяхме първото падане на децата ни.

  • 4 728
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 80
Незнам дали има друга подобна тема, но ако има моля да ме поправите.
Написах тази тема, защото тази неделя се сблъсках с първото падане на моето съкровище. Което все още е в една крехка възраст. Дали грешката е моя или просто така е трябвало да стане. Защото трябваше да я вържа с коланите на кошчето , а аз не я вързах и тя падна. Беше си ударила и обелила нослето. Тя се разплака, може би защото аз я стрестнах от плача ми. Много се уплаших. Това да видиш как бебенцето ти е на пода и нищо не може да направи, а разчита на теб точно за да предотвратиш такива случки.Ненам как да опиша състоянието ми след това. Тъжна, че детето което си го чакала 9 месеца заради твоя грешка се е стигнало до тук. Трябва ли да се чувстваме виновни-незнам. Но определено от тогава не спирам да я прегращам макар и болна и маскирана като нинджа. Просто обичам я толкова много. Дори повече от баща и.
Знам, че на тях им предстои да падат нали и ние сме минали по този път. Но едно е важно не е лесно да си майка.

# 1
  • Мнения: 7 947
 Laughing Няма дете, което не е падало. И аз се шашнах първия път - за секунди, докато се обърна да взема пелена - той се търкулна и падна от спалнята. Леле, колко се стреснах. Подле още два, три пъти се е пльоскал, включително на паркета директно. Единственато което зная е, че ако детенцето започне да повръща - е опасно.

# 2
  • България
  • Мнения: 751
На дивана в хола го оставих легнал!
Беше на четири месеца и аз,спокойна че не се обръща все още,се моткам с телефона си до него!
В момента,в който се обърнах с лице към него,той вече "летеше" към земята!
Много плака,но аз учудващо не се панирах!
Малко гушкане,милване и успокояване и нещата си дойдоха на мястото!
Сега вече не ми прави впечатление,а и паданията му си ги бива!
Задължително на цимент Mr. Green

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 306

Знам, че на тях им предстои да падат нали и ние сме минали по този път. Но едно е важно не е лесно да си майка.

По-лесно е да си майка, ако по-малко се вживяваш и вторачваш. Но това обикновено се осъзнава някъде към второто дете  Laughing

# 4
  • Мнения: 2 013
Първия път стана много бързо и я хванахме с майка ми докато падаше (по дупе) от леглото.Тя дори не разбра какво стана.
Втория път я бях оставила в активната гимнастика на спалнята и излязох за няколко минути до хола.Тя тогава още почти не мърдаше,но почти.  Rolling Eyes По едно време чух как тупна и последва писък и рев.Изтръпнах,хукнах към стаята и я намерих между спалнята и стената (има разстояние колкото да падне).Взех я но цялата треперех и я дадох на майка ми да види дали не се е ударила някъде,защото аз не бях в състояние.Толкова много се уплаших.А на Биси и нямаше нищо.Бързо се успокои хапна си и заспа,а аз цял ден треперех...
И при двата случая беше на 5м,последствия нямаше слава Бого  Praynig

# 5
  • Мнения: 5 183
Първото падане - плакахме и двамата.

# 6
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 252
Беше на 4 месеца, все още не се обръщаше. Оставила съм я на повивалника, баща й е при нея, аз мия чинии в кухнята. Баща й я сложил по коремче и отишъл да си вземе телефона от хола. Тя в това време се избутала с ръчички до края на повивалника и полетяла надолу. Удар не чух, само писъците.
Докато я вдигна да я огледам какво й е, вече имаше цицина отзад на главичката. Понеже не спря да плаче няколко минути, хукнахме към Пирогов.
Тя реве, аз - колкото нея. Там пълно с народ. На нея вече много й се спи, аз не й давам, защото съм чувала, че не трябва. Минаваме през хирург, травматолог, невролог, рентген, ехограф и пак невролог. Милото се къса да реве, при всеки лекар събличане, преглед, обличане... Ужас! При последното ходене при невролога, тя заспива в ръцете ми изтощена до край. Цялата одисея в Пирогов - час и половина.  ooooh!
Сега просто не мога да повярвам какво съм причинила на детето. Повече го изтормозих с лекарите, отколкото я е боляло от падането... Tired

# 7
  • Мнения: 1 986
А моето бебе не е падало...Знаех колко често се случва,затова винаги беше обезопасено.
Падането стартира с прохождането,да знаеш,че и тогава ще те боли...

# 8
  • Мнения: 1 167
И аз така оставих бебка на спалнята и спокойна, че все още не шава отидох за малко в хола. По едно време чувам как тупна и нададе вой. Аз цялата се разтреперих и хукнах към спалнята. Но на завоя в коридора и аз се излюсках  Mr. Green . Нямах време да се изправя и останалото разстояние до спалнята го взех на 4 крака. Влетях и веднага я гушнах и започнах непрекъснато да я целувам. Милото ми то!

# 9
  • Мнения: 2 131
Първото падане - плакахме и двамата.

Абсолютно същото! Първото падане беше на около четири месеца от спалнята.
Последното падане - вкара си крака в една дупка, голяма точно колкото да му влезе кракът. Хлътна вътре няколко пръста над коляното. По чудо не го счупи, слава Богу!
И сега на всеки обяснява как паднал в "пупката", ударил, мама цункала, а баба мазала с "кемчи".

# 10
  • Варна
  • Мнения: 3 949
Първото падане - рев и двете!
Аз заради чувство на вина, тя по-скоро от уплаха отколкото от болка.
За последното отпреди няколко часа не ми се говори, че вече сили нямам  Confused

# 11
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 921
Първо и по нататъшни падания без драми съм ги приемала.Оставила съм си притесненията за наистина сериозни неща/дано не ми се налага да се притеснявам де/

# 12
  • Мнения: 2 677
Беше на четири месеца, падна от спалнята, сутринта докато двамата си доспивахме. Порева малко, аз го гушнах и продължихме със спането.  Wink

# 13
  • Мнения: 194
Първото падане беше на около 3 месеца, прибираме я от разходка, навън вали, сложен е дъждобрана на количката, на прага аз вдигам отпред количката, като виждам, че таткото в същия момент държи дръжката, да ама не, оказва се, че той дърпа да махне дъждобрана, изведнъж почуствах как олекна количката, в първия миг не осъзнах какво става, след миг виждам крачетата й във въздуха, паднала беше на главичката си, тогава времето спря за мен, изтръпнах цялата, докато чуя плача й, бяха едни от най-кошмарните секунди в моя живот. Плака малко, дори и синина не се появи.

# 14
  • Мнения: 2 447
Първото падане-не си спомням точно на колко месеца(може би 5) от дивана...Майка ми стоеше до него,аз само видях как се обръща и пада...Не реагирах особено..Просто го гушнах да се успокои...Второто падане,от спалнята плаках с него....някак си се почувствах виновна,защото аз го оставих там...На другите падания не реагирах

Общи условия

Активация на акаунт