10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

  • 718 063
  • 3 345
  •   1
Отговори
# 3 060
  • София
  • Мнения: 20 825
Диалог между сина и майка ми (7 и 80 г.):
- Защо нямате климатик?
- Еее, догодина ще си купим един мобилен, ако баба ти дотогава е жива
- (след кратък размисъл, със сериозен тон) Бабо, ти кога ще умираш?

Нека пита детето, нека знае... След като баба му първа е подхванала темата, няма да се сърди

# 3 061
  • София
  • Мнения: 9 388
Моята баба смята, че ще живее 100години и въобще не отваря дума за умиране.
Но прабаба ми(почина преди 4 години и малко на 93г.) си го обсъждаше и чакаше, откакто аз се помня. Всичко си беше приготвила-мястото до прадядо, снимката за паметника, самия паметник(казваше, че надпис няма да слага, ние да го измислим), жалейките, кърпите, пари. Имаше си приготвени и дрехи, като на всеки РД майка ми и подаряваше комплект дрехи, който тя си слагаше за погребението.Всяка година подменяше тези от миналата година с новите.
Една година майка ми и подари обувки и прабаба вика"Е, ама малко ми стискат", майка ми в тон с приказките за погребение"Е, няма страшно, ние като дойде време ще ти ги намъкнем". ooooh!  Laughing 
До края искаше специални обици и пръстен, без които не можело да я погребваме.Обици и бяхме намерили, но пръстен, какъвто искаше-не.
И като се ядосаше на някой, казваше да не го викаме на погребението, не го искала  Laughing   

# 3 062
  • Мнения: 265
Просто в тона на това как е тръгнала темата ще спомена и дядо ми,който почина преди 12 години. Още от много малка помня как яде кисело зеле с пиле+някакъв мармалад,щото му горчало и със сладкото си оправял вкуса. Та той смяташе,че това са признаци на бързо приближаващата му смърт. С баба ми си имаха всичко приготвено в един гардероб-одеала,чаршафи,дрехи... След години се разболя и започна-списъци за гости,указания как да протече погребението и пр.И тогава и сега много зловещо ми се вижда. След смъртта му,баба ми отиде да живее при нашите и се опита да спомене за приготовления относно погребението й,но баща ми я отряза на момента-никакво мране! LaughingЯвно тяхното поколение го намира за нормално. Чувала съм как свеки води разговор за погребението на майка си С майка си,все едно обсъждат прогнозата за времето.

# 3 063
  • Sofia
  • Мнения: 4 888
Едва ли е до поколението, по-скоро е от възрастта. И бабите около мен се приготвят, мисля, че просто не искат да са в тежест на близките си после. Не се усещат, че в момента натоварват хорат около тях с тези черни мисли. Но, черни, черни, то е ясно, че никой не е безсмъртен. И когато непрекъснато ги тормозят разни болежки, какво друго да си мислят.

# 3 064
  • София
  • Мнения: 9 850
И баба ми всичко е приготвила, искаше да го покаже на майка ми, но майка ми я отряза, и съответно баба дойде при мен. Ами, изслушах я, запомних уж, но й казах, че в скоро време не искам и да си помисля за подобни неща.
Мисля че милите ни баби, дядовци и родители, просто не искат да ни тормозят и се опитват да не са в тежест на близките си. Искат да подготвят максимално всичко, за да ни е по-леко на нас, оставащите след тях, виждат колко сме все по-заети и все по-малко време ни остава. Опитват се да ни помогнат, в същото време на нас ни е неприятно това напомняне, че времето тече и никой не е вечен.

# 3 065
  • София
  • Мнения: 20 825
Просто това са традициите навремето, въпреки че баба ми (родена 1904 г.) казваше на майка ми:
"Каквото ще ми даваш и купуваш, давай, докато съм жива, после нищо не ми трябва."
Т.е. че изобщо не я вълнува как е погребана и кого кани или не дъщеря й.
В духа на темата - свеки си има едно дежурно вайкане, явно за пред хората: "Майкооо, внуците ти са дошли, стани да ги видиш" - чувала съм го на 4 погребения, та не говоря празни приказки.
Докато бяха живи, не се грижеше особено нито за родната си майка, нито за свекърите си, но на погребение театрото пред хората е задължително.

# 3 066
  • Мнения: 50 944
Да, миналата година почина дядо ми, лека му пръст...театъра е грозен и драматичен, но пък явно е традиционен

# 3 067
  • София
  • Мнения: 9 388
Ох, аз няма да разправям какви представления бяха на погребението на прабаба ми, после на синът и-дядо ми.
Свекърите ми са разделени от 11-12 години, свекър ми живее с друга жена. Миналата година почина свекървата на моята свекърва , а те си бяха на нож.
Дойде погребението, тръгнахме с мъжа ми, със сестра му.Свекърва ми и тя на вратата-редно било да бъде там, въпреки враждата, тя била съпругата на сина и.
Отиваме, естествено свекър ми с неговата половинка.И се почнаха едни погледи, намеци, напрежение, караници.
Явно само аз имах различно мнение, защото мисля, че дори да не са разведени, тя няма място там, след като не са се разбирали със свекървата, а опечаления син има друга половинка, с която би искал да е в този труден момент.
Най-малкото, дори да иска да е там, беше неудобмо да я заведем без да е канена, мен специално ме досрамя.
После 2 месеца се дъвчеше как можело да доведе "оная", след като съпругата му е там.
Да уточня, че раздялата не е заради нея, по други причини е.
Да не говорим какви думи изприказва за починалата баба дори на самото погребение.Целта беше да вгорчи и без това тежкия момент на бившия си мъж, да се покаже пред "другата", да наговори децата и да види как е положението с роднините, за да ги обсъжда после няколко месеца.

# 3 068
  • Мнения: 2 047
Моите баби и те имаха от най-ранни години дрехи за умирачка, грижливо надиплени и натъкмени. Едната ми баба още като дете ми даваше заръки като умре другата ми баба, по нея да и изпратя нещо  Rolling Eyes Факт е, че последователността на умирачка се спази, но нищо не и "изпратих", ще ме прощава  Rolling Eyes
Докато дядо ми беше болен, майка и баба ми пред него си говореха кого ще канят на погребението, какви торбички ще правят и подобни красиви планове  ooooh! Докато въпросната ми баба беше болна, даваше заръки на майка ми кого да вика на погребението, какво да слага в торбичките и какво не, какво да сервират на помена и подобни важни неща  Rolling Eyes
Според мен са от поколението тези неща, не мога да си представя аз след време да се вълнувам от торбички и подобни...единствено съм дала заръка да бъда кремирана, но то е защото ми е много важно  Laughing

В духа на темата- и моята свеки непрекъснато ще мре и повтаря как не може да живее още 30 години, чисто практически. Да, обаче наскоро синът я упрекна, че деловите и неща са пълен батак и ако някой ден я няма не знае кой би се оправил с този хаос. Като гракна онази ми ти свека- той да не и броял годините, не се знаело кой по-напред ще се спомине...това на собственото си дете, човек, който вечно пъшка, че още две-три години я поживее, я не  Whistling

# 3 069
  • София
  • Мнения: 24 839
Едва ли е до поколението, по-скоро е от възрастта. И бабите около мен се приготвят, мисля, че просто не искат да са в тежест на близките си после. Не се усещат, че в момента натоварват хорат около тях с тези черни мисли. Но, черни, черни, то е ясно, че никой не е безсмъртен. И когато непрекъснато ги тормозят разни болежки, какво друго да си мислят.
Майка ми ми обясняваше, че като малка носела кръста на погребения.
Редували се децата и после им давали лакомства- не че не са могли да си ги позволят вкъщи, но всичко им се е струвало по- сладко.
Така от малки са свиквали със смъртта и не са били толкова ужасени като нас- да се потискат от приготовления и приказки за погребения.
Отделно от това, когато някой от семейството си е отивал, роднините са го къпели и обличали, после цяла нощ са правили бдение и са посрещали познати, дошли да се сбогуват.
Има го още по селата и за мен беше много травмиращо, когато съседката почина.....

# 3 070
  • София
  • Мнения: 9 388

Докато дядо ми беше болен, майка и баба ми пред него си говореха кого ще канят на погребението, какви торбички ще правят и подобни красиви планове  ooooh!

И аз имах един дядо-чичо на баща ми, много бяха близки. Разболя се от рак човека, знаеше си, че си отива и уреди всяко нещо с наследство, с пари за погребение.Направи грешка да сключи брак пак с бившата жена, че да взима тя пенсия за него  Crazy
Та оперираха го, но си отиваше човека, до дни и часове го чакахме. Седим около леглото, чистим и прибираме някакви неща, но уж незабелязано, да не се усети.Той беше неподвижен, спеше , но и с ебудеше и макар, че не говореше си чуваше.Е, бившо настоящата тогава младоженка(70 и кусур бабичка) не спря да говори как ще го погребваме, кой ще го къпе, с какво ще го облекат, пък кой да викнат  ooooh! Той, не че не знаеше, че си отива, но не беше нужно да ги чува тези неща и ние как шъткаме и се караме с нея.

# 3 071
  • София
  • Мнения: 20 825
Така от малки са свиквали със смъртта и не са били толкова ужасени като нас- да се потискат от приготовления и приказки за погребения.
Отделно от това, когато някой от семейството си е отивал, роднините са го къпели и обличали, после цяла нощ са правили бдение и са посрещали познати, дошли да се сбогуват.
Има го още по селата и за мен беше много травмиращо, когато съседката почина...
Един разказ по темата в автентичен северозападен стил http://www.severozapad.org/content/view/64/33/

# 3 072
  • София
  • Мнения: 12 385
Моята баба на не толкова достолепна възраст се беше приготвила да мре. След поредната ѝ тирада кое как трябва да се случи на погребението, братовчед ми ѝ каза въобще да не си мисли, че ще стане както тя иска. Внуците ѝ сме щели да купим фризер, в който да я сложим и ще крием, че е умряла, за да можем да взимаме пенсията ѝ. Милата жена се просълзи, заохка, сигурно повярва.

# 3 073
  • Мнения: 50 944
Хах, ами то след 380ия път ти писва да проявяваш разбиране и колкото и да е неуважително, е добре да им се намекне, че прекаляват  Laughing

# 3 074
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
С майка ми веднъж обсъждахме кой как иска да бъде погребан и коментирахме, че предпочитаме кремация. Баба ми възмутено се заобяснява как искала да бъде погребана в ковчег и да има хубава  надгробна плоча. Ние продължихме да обясняваме колко тъпо и безсмислено е цялата хамалогия по погребенията докато баба ми не ревна как си искала ковчега и плочата. Накрая я успокоихме, че ще й осигурим най-хубавите ковчег и надгробна плоча - голяма и красива като онези на мутрите по гробищата  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт