Докторантурата

Трето - не си давайте много зор, защото файда няма. След като станах доктор, за асистенти, но в други научни области, назначиха пълни тъпанари и то само магистри. Вярно, че асистенството им е ограничено, ако не защитят докторати, но са обикновени магистри и нищо повече! НЕНОРМАЛНО е да стават асистенти обикновени магистри!!! Университетите не са гимназии!!! Но това е друг въпрос!

Какво става, ако забременееш по време на срока, в който трябва да защитиш дисертацията?
Удължава ли се този срок или не? Има ли някакво общовалидно правило или си зависи от всеки университет?
Благодаря 

Какво става, ако забременееш по време на срока, в който трябва да защитиш дисертацията?
Удължава ли се този срок или не? Има ли някакво общовалидно правило или си зависи от всеки университет?
Благодаря  

Преди време в СУ на майките докторантки се изплащаше сума в порядъка на 3 хиляди лева и с 1 година се удължаваше периода на докторирането. Това касае обаче единствено редовната докторантура. Въпросната субсидия се изплащаше по линия на Социалното министерство. Днес това нещо отпадна. Ако забременееш и родиш в периода на докториране, само можеш да пуснеш молба за удължаване на срока най-много до 1 календарна година - 12 месеца. Една моя колежка бе разочарована, че няма да получи тази субсидия. Днес се радва на красиво момиче, вече на около 3 годинки!

честито тази ли http://pomosti.oneinform.com/semeini-pomosti/student/
http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/faq.asp?qid=59957

И аз съм все обикновен магистър, но съм назначена на длъжност асистент в БАН, докато ми върви докторантурата. След отпадането на ВАК научните титли се превърнаха в длъжности и това, че някъде работиш като професор, не означава, че на друго място ще те вземат задължително като такъв! Докторското звание го вкараха като степен на висшето образование и това е нещото, което никой работодател не може да ти вземе (както и званията, присъдени от ВАК).   Ако не се лъжа според ЗРАСРБ можеш да бъдеш назначен като асистент, но ако в срок от 4 години не получиш докторска степен, договора се прекратява. Моят договор е именно с такава продължителност и ако не защитя в срок, то просто няма да мога повече да бъда асистент докато не получа степен доктор.

Иначе всички сме наясно с положението в страната и то наистина не е розово. Но все пак всеки сам решава за себе си дали да се захване с това.

П.П. Поздравления за кучето  

Колега, ще предам поздрави на моето вълче! Правете разлика обаче между научна степен и академична длъжност (по старому звание). Виждам, че леко ги пообърквате, но няма лошо, разбирам какво искате да кажете! Дори и да защитите в срок, съгласно новият ЗРАСРБ, за да станете главен асистент трябва да се явите на конкурс, на който не е ясно дали ще бъдете избрана. Може и да ви избере научното жури, но научното звено/съвет пък на свой ред може да не Ви гласува положително по свое усмотрение. Според новият закон за длъжността "асистент" могат да кандидатстват и доктори, но това не означава, че докторът ще стане такъв - може и обикновен магистър. По мое мнение, ако се яви доктор е логично той да го спечели. За гл. асист. обаче може да кандидатстват само доктори. Мога да Ви пожелая успех в докторирането. За БАН мога да приема за нормално да стават асистенти и магистри, защото тамошните изследователи не предполага да бъдат и университетски даскали. Но в университетите е неприемливо за мен магистър да обучава магистър, макар въпросният асистент-магистър да е в процес на писане на дисертацията си. Когато я напише, тогава може да проявява каквито и да били претенции за университетски даскал.

Благодаря за мненията. Няма бебок още  Питах просто хипотетично и исках да знам къде да го прочета черно на бяло. Не ми е за субсидията, а по-скоро за отлагането до 1 година на защитата 

Bobo007  тези малко под три бона не ги дава "отдел докторанти на съответната научна институция", а са социална помощ и са от Агенцията за социално подпомагане, съответната научна институция няма файда от майки

Здравейте!
Мислих да отворя нова тема за дискусия, която ще спомена по-нататък, но се зачетох в коментарите, които ме заинтригуваха много. Но в същото време ме убедиха за сетен път, че в страната ни един успешно защитил доктор не се приема - било то в университетите, било то в т.нар. частен сектор.

Първо да дам мнение по въпроса за субсидиите по хиляда лева. Аз получих и двете. Първите хиляда лева се получават, АКО преди да бъдеш отчислен с право на защита, т.е. преди изтичането на редовния период от докторантурата, първичното звено гласува "ЗА" минаването на дисертационния труд на публична защита. Тогава шеф-катедра докладва дисертанта пред ФС, че дисертацията е минала успешно вътрешна защита, на свой ред декана пише доклад до ректора и чакаш да ти се преведат по картата обещаните хиляда лева. Вторите хиляда лева се получават, АКО до ЕДНА година след отчисляването ти с право на защита защитиш успешно дисертацията си и станеш съответно доктор. Тогава декана пише доклад до ректора и получаваш вторите хиляда лева. Разбира се, може да получиш само вторите хиляда лева без първите - някои само за вторите се класираха. Та аз получих общо две хиляди лева. НО тези еднократни стипендии ВАЖАТ, само когато има изрично написана Ректорска заповед! Ако такава липсва, то пиеш една чаша студена вода. Ректорът на СУ направи това, за да стимулира докторантите да си напишат в срок своите трудове. Някои се възползваха и си ги получиха, ако не двете суми, както бе с мен, то поне едната.

Що се отнася до академичното израстване. Какво да ви кажа колеги, нещата са отчайващи, особено за хуманитаристите. Моя милост, откакто стана доктор по хуманитаристика не може да си намери никъде работа по специалността, макар и гранична на нея. Принудих се да работя като... хамалин в СПИДИ с момчета, които са с 8 клас, но затова пък сърцати, усмихнати, готини! Пробвах къде ли не да започна работа. Дори криех трите години докториране + още половин година по процедурата за защита. Но на интервютата ме питаха: "Господине, какво всъщност сте правил три години и половина, че нямате никакъв стаж?" Отговарях, че съм работил на черно и затова нямам трудов стаж. Няколко пъти, чувайки това работодателите ме отпращаха по живо и по здраво. А ако пък заявя, че съм с ОНС Доктор тотално ме заклеймяваха... Истината е, че в БГ всичко е шуробаджанащина - тоя на оня, моя на твоя, нашия на вашия... В науката е още по-страшно положението... Когато започнах докторантурата си моят научен ръководител настояваше да стана доктор на време, за да поема част от лекциите и така да му стана щатен асистент. В резултат на това се изпотрепах, за да напиша труда си. Защитих след много мъка, защото депозирах дисертация преди отчисляването ми, а това не се понрави на някои доценти, които нямат и докторати (старият закон позволяваше такова нещо)!!! Както и да е, минах вътрешна и външна с една отрицателна рецензия на един млад доцент, който стана за посмешище със своята рецензия пред четирите други рецензии на мастити професори, имащи зад гърба си повече от 30 години творчески път. Двама от тях бяха на всичкото и отгоре академици. Като се сетя ме напушва смях, защото наистина картинката бе отчайваща за въпросния доцент. След защитата се появи едно момиченце, което факултета залюби, както и моя научен ръководител. И съответно обявяват на нея конкурс за щатен асистент (на мен тактично по странична линия ми казаха "доброжелателно", че конкурса не е за мен и да не се хабя излишно). Тя сега ще защити на скоро докторат. Не се сърдя за това, но някак си не е честно. Преживях огромно разочарование, но какво да се прави - такъв е животът. Сега все повече се озъртам за чужбина, дори и да работя като хамалин - там поне се печели, докато тук - не! Знам, че ви надух главата, но реших да си излея мъката. Разбирам да съм посредствен доктор, но не мисля, макар да осъзнавам какви слабости имам. Преди 3 години станах млад учен на БАН с институционална награда от МС на РБ заради постигнати високи научни постижения. По време на докторантурата си написах две монографии, две студии и около 20 статии, като някои от тях в чужбина в списания с инпакт-фактор. За моя огромна радост открих, че са ме цитирали в две статии в издание на Кембридж, като цитирането е и открито, т.е. споменали са ми името в самите статии и след това под черта са посочили и трудовете, които са ползвали. Имам и още отличия, които са ми ги връчвали не защото съм ги искал, а защото са оценили работата ми. Но..., вече две години и повече не се занимавам изобщо с наука... Всяко мое желание да се отдам на науката се изпари. Отивам на работа, връщам се, разхождам си аляския маламут - красиво сибирско куче, ям, лягам и въртележката се завърта.

Така че, към онези, които искат да пишат докторати ще кажа следното:
Първо - знайте, че като станете доктори не означава, че ще станете университетски даскали.
Второ - докторирайте в престижни университети, а не в "изгорели", защото никъде няма да ви признаят доктората. СУ поне е признат абсолютно навсякъде!!! Така че, ако докторирате, то там!!! СУ покрива абсолютно всички научни области за придобиване на докторски степени - от физкултурата до ядрената физика.
Трето - не си давайте много зор, защото файда няма. След като станах доктор, за асистенти, но в други научни области, назначиха пълни тъпанари и то само магистри. Вярно, че асистенството им е ограничено, ако не защитят докторати, но са обикновени магистри и нищо повече! НЕНОРМАЛНО е да стават асистенти обикновени магистри!!! Университетите не са гимназии!!! Но това е друг въпрос!
Четвърто - мой съвет: докторирайте в чужбина, а не в БГ!!! Тук е пълно с изкуфели старчета, които се мислят за богове и не пускат никой! А бе той е вече с катетър и не пуска кокала бе мамицата му! Не ще да мре и това си е! Ще седи докато пукне, а това ще стане, когато май аз пукна...