Да, и аз мисля, че ако си достатъчно мотивиран да изчакаш и да упорстваш няколко години, може и да ти се отвори парашута, но обикновено хората са принудени да започнат някаква друга работа, имат семейства и съвсем не им остава време да поддържат научната си активност. Мотивацията рязко пада след 2-3 години. Колкото до връзкарите в БАН - няма как да раздухаш нередностите, след като се надяваш да работиш в същия институт. Всички ще се обърнат срещу теб и никога няма да получиш работа, колкото и да си добър. Наистина има свободни позиции в БАН, но винаги се заемат от наши хора, а на другите им се казва, че няма възможност за нови назначения.
- Публикувана: 24 окт. 2009, 09:27 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2024, 20:22 ч.
Докторантурата
Да, и аз мисля, че ако си достатъчно мотивиран да изчакаш и да упорстваш няколко години, може и да ти се отвори парашута, но обикновено хората са принудени да започнат някаква друга работа, имат семейства и съвсем не им остава време да поддържат научната си активност. Мотивацията рязко пада след 2-3 години. Колкото до връзкарите в БАН - няма как да раздухаш нередностите, след като се надяваш да работиш в същия институт. Всички ще се обърнат срещу теб и никога няма да получиш работа, колкото и да си добър. Наистина има свободни позиции в БАН, но винаги се заемат от наши хора, а на другите им се казва, че няма възможност за нови назначения.
В това е "разковничето" - да издържиш, най-вече психически. Имам няколко познати, които след защитен докторат са работили в сфера, съвсем различна от академичната, но при здрава мотивация и публикационна и конферентна активност през този период, в крайна сметка са намирали академично място. Да, много е трудно, да не кажа и обидно, когато се явяваш на конференция в чужбина, да кажем, в програмата да фигурираш като "учен на свободна практика", да нямаш инстутуция, която да представляваш, но ако си решил да не се отказваш, ще успееш в един момент. И тъкмо при моите познати, когато назначенията им все пак се случиха, при атестация резултатите им бяха по-високи от тези, които не бяха изпитвали подобни трудности. Не казвам, че това е редно, не съм съгласна и с твърденията, които често чувам, че трудностите "извисявали", действали ползотворно на научното развитие. Но някак се получава следното: като си извън статуквото, работиш в пъти повече от останалите и това рано или късно води до по-високи резултати.
Колкото до нередностите: може и да не успееш да се справиш с всички, но ако веднъж попаднеш в академичната среда и не допуснеш да загубиш критическия си поглед върху нея, можеш да предотвратиш определени безумия, да гласуваш различно на общи събрания, да поемеш ролята на коректив. Аз постоянно се опитвам. А имам поглед върху цял един институт, който успя да се справи със статуквото: отначало съпротивляващите се бяха малцинство, после обаче обърнаха ситуацията и дори успяха да излъчат много свестен директор. Така че промени стават; идеята е да се действа целенасочено и да се работи здраво: в пъти повече от онези, за които академичната позиция е някаква синекура.
Здравейте!
Мислих да отворя нова тема за дискусия, която ще спомена по-нататък, но се зачетох в коментарите, които ме заинтригуваха много. Но в същото време ме убедиха за сетен път, че в страната ни един успешно защитил доктор не се приема - било то в университетите, било то в т.нар. частен сектор.
Първо да дам мнение по въпроса за субсидиите по хиляда лева. Аз получих и двете. Първите хиляда лева се получават, АКО преди да бъдеш отчислен с право на защита, т.е. преди изтичането на редовния период от докторантурата, първичното звено гласува "ЗА" минаването на дисертационния труд на публична защита. Тогава шеф-катедра докладва дисертанта пред ФС, че дисертацията е минала успешно вътрешна защита, на свой ред декана пише доклад до ректора и чакаш да ти се преведат по картата обещаните хиляда лева. Вторите хиляда лева се получават, АКО до ЕДНА година след отчисляването ти с право на защита защитиш успешно дисертацията си и станеш съответно доктор. Тогава декана пише доклад до ректора и получаваш вторите хиляда лева. Разбира се, може да получиш само вторите хиляда лева без първите - някои само за вторите се класираха. Та аз получих общо две хиляди лева. НО тези еднократни стипендии ВАЖАТ, само когато има изрично написана Ректорска заповед! Ако такава липсва, то пиеш една чаша студена вода. Ректорът на СУ направи това, за да стимулира докторантите да си напишат в срок своите трудове. Някои се възползваха и си ги получиха, ако не двете суми, както бе с мен, то поне едната.
Що се отнася до академичното израстване. Какво да ви кажа колеги, нещата са отчайващи, особено за хуманитаристите. Моя милост, откакто стана доктор по хуманитаристика не може да си намери никъде работа по специалността, макар и гранична на нея. Принудих се да работя като... хамалин в СПИДИ с момчета, които са с 8 клас, но затова пък сърцати, усмихнати, готини! Пробвах къде ли не да започна работа. Дори криех трите години докториране + още половин година по процедурата за защита. Но на интервютата ме питаха: "Господине, какво всъщност сте правил три години и половина, че нямате никакъв стаж?" Отговарях, че съм работил на черно и затова нямам трудов стаж. Няколко пъти, чувайки това работодателите ме отпращаха по живо и по здраво. А ако пък заявя, че съм с ОНС Доктор тотално ме заклеймяваха... Истината е, че в БГ всичко е шуробаджанащина - тоя на оня, моя на твоя, нашия на вашия... В науката е още по-страшно положението... Когато започнах докторантурата си моят научен ръководител настояваше да стана доктор на време, за да поема част от лекциите и така да му стана щатен асистент. В резултат на това се изпотрепах, за да напиша труда си. Защитих след много мъка, защото депозирах дисертация преди отчисляването ми, а това не се понрави на някои доценти, които нямат и докторати (старият закон позволяваше такова нещо)!!! Както и да е, минах вътрешна и външна с една отрицателна рецензия на един млад доцент, който стана за посмешище със своята рецензия пред четирите други рецензии на мастити професори, имащи зад гърба си повече от 30 години творчески път. Двама от тях бяха на всичкото и отгоре академици. Като се сетя ме напушва смях, защото наистина картинката бе отчайваща за въпросния доцент. След защитата се появи едно момиченце, което факултета залюби, както и моя научен ръководител. И съответно обявяват на нея конкурс за щатен асистент (на мен тактично по странична линия ми казаха "доброжелателно", че конкурса не е за мен и да не се хабя излишно). Тя сега ще защити на скоро докторат. Не се сърдя за това, но някак си не е честно. Преживях огромно разочарование, но какво да се прави - такъв е животът. Сега все повече се озъртам за чужбина, дори и да работя като хамалин - там поне се печели, докато тук - не! Знам, че ви надух главата, но реших да си излея мъката. Разбирам да съм посредствен доктор, но не мисля, макар да осъзнавам какви слабости имам. Преди 3 години станах млад учен на БАН с институционална награда от МС на РБ заради постигнати високи научни постижения. По време на докторантурата си написах две монографии, две студии и около 20 статии, като някои от тях в чужбина в списания с инпакт-фактор. За моя огромна радост открих, че са ме цитирали в две статии в издание на Кембридж, като цитирането е и открито, т.е. споменали са ми името в самите статии и след това под черта са посочили и трудовете, които са ползвали. Имам и още отличия, които са ми ги връчвали не защото съм ги искал, а защото са оценили работата ми. Но..., вече две години и повече не се занимавам изобщо с наука... Всяко мое желание да се отдам на науката се изпари. Отивам на работа, връщам се, разхождам си аляския маламут - красиво сибирско куче, ям, лягам и въртележката се завърта.
Така че, към онези, които искат да пишат докторати ще кажа следното:
Първо - знайте, че като станете доктори не означава, че ще станете университетски даскали.
Второ - докторирайте в престижни университети, а не в "изгорели", защото никъде няма да ви признаят доктората. СУ поне е признат абсолютно навсякъде!!! Така че, ако докторирате, то там!!! СУ покрива абсолютно всички научни области за придобиване на докторски степени - от физкултурата до ядрената физика.
Трето - не си давайте много зор, защото файда няма. След като станах доктор, за асистенти, но в други научни области, назначиха пълни тъпанари и то само магистри. Вярно, че асистенството им е ограничено, ако не защитят докторати, но са обикновени магистри и нищо повече! НЕНОРМАЛНО е да стават асистенти обикновени магистри!!! Университетите не са гимназии!!! Но това е друг въпрос!
Четвърто - мой съвет: докторирайте в чужбина, а не в БГ!!! Тук е пълно с изкуфели старчета, които се мислят за богове и не пускат никой! А бе той е вече с катетър и не пуска кокала бе мамицата му! Не ще да мре и това си е! Ще седи докато пукне, а това ще стане, когато май аз пукна...
Мислих да отворя нова тема за дискусия, която ще спомена по-нататък, но се зачетох в коментарите, които ме заинтригуваха много. Но в същото време ме убедиха за сетен път, че в страната ни един успешно защитил доктор не се приема - било то в университетите, било то в т.нар. частен сектор.
Първо да дам мнение по въпроса за субсидиите по хиляда лева. Аз получих и двете. Първите хиляда лева се получават, АКО преди да бъдеш отчислен с право на защита, т.е. преди изтичането на редовния период от докторантурата, първичното звено гласува "ЗА" минаването на дисертационния труд на публична защита. Тогава шеф-катедра докладва дисертанта пред ФС, че дисертацията е минала успешно вътрешна защита, на свой ред декана пише доклад до ректора и чакаш да ти се преведат по картата обещаните хиляда лева. Вторите хиляда лева се получават, АКО до ЕДНА година след отчисляването ти с право на защита защитиш успешно дисертацията си и станеш съответно доктор. Тогава декана пише доклад до ректора и получаваш вторите хиляда лева. Разбира се, може да получиш само вторите хиляда лева без първите - някои само за вторите се класираха. Та аз получих общо две хиляди лева. НО тези еднократни стипендии ВАЖАТ, само когато има изрично написана Ректорска заповед! Ако такава липсва, то пиеш една чаша студена вода. Ректорът на СУ направи това, за да стимулира докторантите да си напишат в срок своите трудове. Някои се възползваха и си ги получиха, ако не двете суми, както бе с мен, то поне едната.
Що се отнася до академичното израстване. Какво да ви кажа колеги, нещата са отчайващи, особено за хуманитаристите. Моя милост, откакто стана доктор по хуманитаристика не може да си намери никъде работа по специалността, макар и гранична на нея. Принудих се да работя като... хамалин в СПИДИ с момчета, които са с 8 клас, но затова пък сърцати, усмихнати, готини! Пробвах къде ли не да започна работа. Дори криех трите години докториране + още половин година по процедурата за защита. Но на интервютата ме питаха: "Господине, какво всъщност сте правил три години и половина, че нямате никакъв стаж?" Отговарях, че съм работил на черно и затова нямам трудов стаж. Няколко пъти, чувайки това работодателите ме отпращаха по живо и по здраво. А ако пък заявя, че съм с ОНС Доктор тотално ме заклеймяваха... Истината е, че в БГ всичко е шуробаджанащина - тоя на оня, моя на твоя, нашия на вашия... В науката е още по-страшно положението... Когато започнах докторантурата си моят научен ръководител настояваше да стана доктор на време, за да поема част от лекциите и така да му стана щатен асистент. В резултат на това се изпотрепах, за да напиша труда си. Защитих след много мъка, защото депозирах дисертация преди отчисляването ми, а това не се понрави на някои доценти, които нямат и докторати (старият закон позволяваше такова нещо)!!! Както и да е, минах вътрешна и външна с една отрицателна рецензия на един млад доцент, който стана за посмешище със своята рецензия пред четирите други рецензии на мастити професори, имащи зад гърба си повече от 30 години творчески път. Двама от тях бяха на всичкото и отгоре академици. Като се сетя ме напушва смях, защото наистина картинката бе отчайваща за въпросния доцент. След защитата се появи едно момиченце, което факултета залюби, както и моя научен ръководител. И съответно обявяват на нея конкурс за щатен асистент (на мен тактично по странична линия ми казаха "доброжелателно", че конкурса не е за мен и да не се хабя излишно). Тя сега ще защити на скоро докторат. Не се сърдя за това, но някак си не е честно. Преживях огромно разочарование, но какво да се прави - такъв е животът. Сега все повече се озъртам за чужбина, дори и да работя като хамалин - там поне се печели, докато тук - не! Знам, че ви надух главата, но реших да си излея мъката. Разбирам да съм посредствен доктор, но не мисля, макар да осъзнавам какви слабости имам. Преди 3 години станах млад учен на БАН с институционална награда от МС на РБ заради постигнати високи научни постижения. По време на докторантурата си написах две монографии, две студии и около 20 статии, като някои от тях в чужбина в списания с инпакт-фактор. За моя огромна радост открих, че са ме цитирали в две статии в издание на Кембридж, като цитирането е и открито, т.е. споменали са ми името в самите статии и след това под черта са посочили и трудовете, които са ползвали. Имам и още отличия, които са ми ги връчвали не защото съм ги искал, а защото са оценили работата ми. Но..., вече две години и повече не се занимавам изобщо с наука... Всяко мое желание да се отдам на науката се изпари. Отивам на работа, връщам се, разхождам си аляския маламут - красиво сибирско куче, ям, лягам и въртележката се завърта.
Така че, към онези, които искат да пишат докторати ще кажа следното:
Първо - знайте, че като станете доктори не означава, че ще станете университетски даскали.
Второ - докторирайте в престижни университети, а не в "изгорели", защото никъде няма да ви признаят доктората. СУ поне е признат абсолютно навсякъде!!! Така че, ако докторирате, то там!!! СУ покрива абсолютно всички научни области за придобиване на докторски степени - от физкултурата до ядрената физика.
Трето - не си давайте много зор, защото файда няма. След като станах доктор, за асистенти, но в други научни области, назначиха пълни тъпанари и то само магистри. Вярно, че асистенството им е ограничено, ако не защитят докторати, но са обикновени магистри и нищо повече! НЕНОРМАЛНО е да стават асистенти обикновени магистри!!! Университетите не са гимназии!!! Но това е друг въпрос!
Четвърто - мой съвет: докторирайте в чужбина, а не в БГ!!! Тук е пълно с изкуфели старчета, които се мислят за богове и не пускат никой! А бе той е вече с катетър и не пуска кокала бе мамицата му! Не ще да мре и това си е! Ще седи докато пукне, а това ще стане, когато май аз пукна...
Ако има изрична Ректорска заповед за изплащане на такива стипендии, от бюджета на Университета по заявка от МОН ще ти ги изплатят. Но ако няма такава Заповед, духай дуруду...
Bobo007, ситуацията с моя съпруг е абсолютно същата. Завърши преди 3 години хуманитарна докторантура в СУ, защити в срок, стара се много. Естествено работа не можа да си намери, в БАН назначаваха сума ти хора с връзки, с магистърски степени, които после прехвърлят на разни позиции, някои от тях защитатат докторати, други - не, но за него място не се отвори, въпреки че се яви 2-3 пъти на конкурс за гл. асистент. Опита и в Министерство на културата - и там същото, конкурсите са за определени хора и само се хабиш да се явяваш. Много се беше отчаял и разочаровал. Сега работи обща работа в Щатите и се чувства много по-добре. Ако живот и здраве му се отвори възможност да работи там по специалността - добре, ако не - там и с една минимална заплата се живее човешки. Такава е ситуацията в БГ за съжаление.
Сега по същество!
МОМИЧЕТА, ИСКАМ ДА СЕ ДИСКУТИРА МНОГО ОБСТОЙНО СПЕЦИАЛНО ТОВА МИ ПИСАНИЕ И ДА СТИГНЕ ДО КОЛЕГИ, КОИТО СА НА СЪЩОТО ДЕРЕДЖЕ!!!
ИМАМ ЕДНА СТРАТЕГИЯ, КОЯТО Я ГОТВЯ ОТ ПОЛОВИН ГОДИНА, ОТГОВАРЯЩА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ТАКАВА "ЕВРОПА 2020 - НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ". ЦЕЛТА Е ДА СЕ СЪБЕРЕМ В НАЙ-КРАТКИ СРОКОВЕ НА ЖИВО, ДА РЕЧЕМ КРАЯ НА СЕПТЕМВРИ, ЗА ПЪРВА РАБОТНА СРЕЩА. НА СЛЕДВАЩИТЕ НЯКОЛКО ЩЕ СЕ СЪБЕРЕМ ПОВЕЧКО, НО ЗАТОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ПО-ОРГАНИЗИРАНИ! СТАВА ДУМА КОНКРЕТНО ПО ТАЗИ ЕВРОПЕЙСКА СТРАТЕГИЯ ДА РАБОТИМ, ЗАЩОТО ЕВРО-ПАРЛАМЕНТА Е ЗАДЕЛИЛ ПО ТАЗИ ПРОГРАМА 70 МИЛИАРДА ЕВРО!!! ЦЕЛТА Е ДА СЕ ИЗГОТВИ ЕДИН ОБЩ ПРОЕКТ, ЧРЕЗ КОЙТО ДА КАНДИДАТСТВАТ УНИВЕРСИТЕТИ, ИНСТИТУТИ И ПРОЧИЕ НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА КАНДИДАТСТВАТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЗВЕНА КЪМ КЪМ ТЯХ САМИТЕ. НО С ИЗРИЧНАТА УГОВОРКА ТЕЗИ ЦЕНТРОВЕ ДА НЕ "ПРИЮТЯВАТ" ВЕЧЕ ЩАТНИ УЧЕНИ ОТ СЪОТВЕТНАТА НАУЧНА ИНСТИТУЦИЯ, ТОЕСТ ОТ ПУСТО В ПРАЗНО ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, А ДА СЕ ПОДЧЕРТАЕ, ЧЕ ТАКИВА ЦЕНТРОВЕ ЩЕ СЕ СЪЗДАВАТ ЕДИНСТВЕНО И САМО, ЗА ДА СЕ РАЗКРИЯТ НОВИ РАБОТНИ МЕСТА ЗА ЗАВЪРШИЛИ ДОКТОРИ!!! ЦЕЛТА Е ОЩЕ УНИВЕРСИТЕТИТЕ ДА НЕ БЪДАТ САМО МЯСТО ЗА ПРЕПОДАВАНЕ, НО И ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАУКА, КАКТО Е В БЕЛИТЕ ДЪРЖАВИ! АКО В НАШАТА КОНЦЕПЦИЯ, КОЯТО ЩЕ ИЗГОТВИМ ВСИЧКИ ЗАЕДНО НА РАБОТНИТЕ СРЕЩИ, СЕ ПОДЧЕРТАЕ, ЧЕ ТЕЗИ ПРОЕКТИ ЩЕ БЪДАТ СЪЗДАВАНИ САМО ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ В ТЯХ СЕ НАЗНАЧАТ НОВИ КАДРИ И ЧЕ НЕ МОЖЕ ВЕЧЕ ЩАТНИ ДАСКАЛИ КЪМ СЪОТВЕТНИЯ ВУЗ ДА СЪСТАВЛЯВА ПОДОБЕН НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР, ТОГАВА ЩЕ СЕ ПРЕДОТВРАТИ Т.НАР. "ИЗТИЧАНЕ НА МОЗЪЦИ"!!! ПАРИ В ЕВРОПА ИМА!!! ТРЯБВА САМО ДА СЪУМЕЕМ ДА ГИ ИЗИСКАМЕ И ДА ПОСТАВИМ НАШИТЕ УСЛОВИЯ!!! ПО ПРИНЦИП ОНС ДОКТОР НЕ ПРЕДПОЛАГА ДА СЕ ИЗРАСТВА В НАУЧНАТА ЙЕРАРХИЯ, ПОНЕ ТАКА Е НА ЗАПАД, НО В БЪЛГАРИЯ Е ПРЕДЕЛНО ЯСНО, ЧЕ ВСЕКИ, КОЙТО ПОНЕЧИ ДА ПИШЕ ДОКТОРАТ ИМА ЖЕЛАНИЕ И ЗА В БЪДЕЩЕ ДА ПРАВИ НАУКА!!! ДАВАЙТЕ МНЕНИЕ ПО ТОВА, КОЕТО НАПИСАХ! АКО Е РЕКЪЛ ГОСПОД, ЩЕ ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДА ВКЛЮЧЕН В ЕДНА РАБОТНА КОМИСИЯ, КОЯТО Е НА МНОГО, МНОГО ВИСОКО НИВО И ЩЕ ЗАЩИТЯ ТАЗИ КОНЦЕПЦИЯ ДО КРЪВ, НО МИ ТРЯБВА СЪМИШЛЕНИЦИ И ХОРА, КОИТО НЕ СА ИЗГУБИЛИ ВЯРА, ЧЕ ДОКТОРАТИТЕ СА ИМ БИЛИ ЗАГУБА НА ВРЕМЕ!!! ПИШЕТЕ, КОМЕНТИРАЙТЕ, ДАВАЙТЕ СЪВЕТИ!!! ВРЕМЕТО ЛЕТИ!!!
Да, и аз мисля, че ако си достатъчно мотивиран да изчакаш и да упорстваш няколко години, може и да ти се отвори парашута, но обикновено хората са принудени да започнат някаква друга работа, имат семейства и съвсем не им остава време да поддържат научната си активност. Мотивацията рязко пада след 2-3 години. Колкото до връзкарите в БАН - няма как да раздухаш нередностите, след като се надяваш да работиш в същия институт. Всички ще се обърнат срещу теб и никога няма да получиш работа, колкото и да си добър. Наистина има свободни позиции в БАН, но винаги се заемат от наши хора, а на другите им се казва, че няма възможност за нови назначения.
В това е "разковничето" - да издържиш, най-вече психически. Имам няколко познати, които след защитен докторат са работили в сфера, съвсем различна от академичната, но при здрава мотивация и публикационна и конферентна активност през този период, в крайна сметка са намирали академично място. Да, много е трудно, да не кажа и обидно, когато се явяваш на конференция в чужбина, да кажем, в програмата да фигурираш като "учен на свободна практика", да нямаш инстутуция, която да представляваш, но ако си решил да не се отказваш, ще успееш в един момент. И тъкмо при моите познати, когато назначенията им все пак се случиха, при атестация резултатите им бяха по-високи от тези, които не бяха изпитвали подобни трудности. Не казвам, че това е редно, не съм съгласна и с твърденията, които често чувам, че трудностите "извисявали", действали ползотворно на научното развитие. Но някак се получава следното: като си извън статуквото, работиш в пъти повече от останалите и това рано или късно води до по-високи резултати.
Колкото до нередностите: може и да не успееш да се справиш с всички, но ако веднъж попаднеш в академичната среда и не допуснеш да загубиш критическия си поглед върху нея, можеш да предотвратиш определени безумия, да гласуваш различно на общи събрания, да поемеш ролята на коректив. Аз постоянно се опитвам. А имам поглед върху цял един институт, който успя да се справи със статуквото: отначало съпротивляващите се бяха малцинство, после обаче обърнаха ситуацията и дори успяха да излъчат много свестен директор. Така че промени стават; идеята е да се действа целенасочено и да се работи здраво: в пъти повече от онези, за които академичната позиция е някаква синекура.
Аглая, вземи отношение по моето предложение! Дай съвет!!! Мисля, че лесно ще намериш постинга ми - той е написан само с големи букви!
Да, и аз мисля, че ако си достатъчно мотивиран да изчакаш и да упорстваш няколко години, може и да ти се отвори парашута, но обикновено хората са принудени да започнат някаква друга работа, имат семейства и съвсем не им остава време да поддържат научната си активност. Мотивацията рязко пада след 2-3 години. Колкото до връзкарите в БАН - няма как да раздухаш нередностите, след като се надяваш да работиш в същия институт. Всички ще се обърнат срещу теб и никога няма да получиш работа, колкото и да си добър. Наистина има свободни позиции в БАН, но винаги се заемат от наши хора, а на другите им се казва, че няма възможност за нови назначения.
Вземи и ти мнение по моя постинг - написан е с големи букви! Ще го откриеш!
Bobo007, не е нужно да пишеш с големи букви, че и болдвани - довери се на интелигентността на четящите, на преценката им да отсяват важното.
Аз лично съм против мултиплицирането на институции; от 1-2 години към БАН се направиха опити да се създадат нови научни звена изън София, нещо като научноизследователски центрове - не съм сигурна доколко сработиха.
Не възпроизводство на институции, а пресяване на научния състав би следвало (според мен) да е принципът. Ако след атестация се установи, че има неработещи, те следва да отстъпят позицията си на онези, които работят.
Аз лично съм против мултиплицирането на институции; от 1-2 години към БАН се направиха опити да се създадат нови научни звена изън София, нещо като научноизследователски центрове - не съм сигурна доколко сработиха.
Не възпроизводство на институции, а пресяване на научния състав би следвало (според мен) да е принципът. Ако след атестация се установи, че има неработещи, те следва да отстъпят позицията си на онези, които работят.
Bobo007, не е нужно да пишеш с големи букви, че и болдвани - довери се на интелигентността на четящите, на преценката им да отсяват важното.
Аз лично съм против мултиплицирането на институции; от 1-2 години към БАН се направиха опити да се създадат нови научни звена изън София, нещо като научноизследователски центрове - не съм сигурна доколко сработиха.
Не възпроизводство на институции, а пресяване на научния състав би следвало (според мен) да е принципът. Ако след атестация се установи, че има неработещи, те следва да отстъпят позицията си на онези, които работят.
Аз лично съм против мултиплицирането на институции; от 1-2 години към БАН се направиха опити да се създадат нови научни звена изън София, нещо като научноизследователски центрове - не съм сигурна доколко сработиха.
Не възпроизводство на институции, а пресяване на научния състав би следвало (според мен) да е принципът. Ако след атестация се установи, че има неработещи, те следва да отстъпят позицията си на онези, които работят.
По принцип си права, но нали настина не вярваш, че е възможно да се отсеят кадърните от некадърните? Такива институции се създаваха от щатни учени, които вече са на щат в съответното звено или институт. И пак дирижираха... Тук концепцията е коренно различна - създаване на нови работни места, а не на измислени центърчета, направени просто за авторитет. Нашата Стратегия трябва да е категорична: създава се при условие, че се разкрият НОВИ работни места. Иначе, ако разчитаме на това да се отсеят некадърниците, то от умрял писмо..., все някак ще получат положителна атестация от свои колеги. Ние не можем на това да разчитаме, защото ще се проточи във времето доста. Такива нови центрове трябва да се създадат - безработни доктори бол, които искат с цялото си сърце да се отдадат на науката.
Здравейте,
Напоследък се замислям за докторантура, но ми се иска да е в чужд университет. Знаете ли дали има вариант за дистанционно или on line обучение в някой от известните университети и кой в БГ ги организира? Също така, проверявайки сайта на СУ, видях че има приемен изпит, но никъде не видях конспект с теми и информация за кои специалности какви са? За всички ли има изпит и по език, или само за определени? Интересите ми са в областите Психология и HR.
Много ще съм благодарна ако някой може да сподели впечатления!
Напоследък се замислям за докторантура, но ми се иска да е в чужд университет. Знаете ли дали има вариант за дистанционно или on line обучение в някой от известните университети и кой в БГ ги организира? Също така, проверявайки сайта на СУ, видях че има приемен изпит, но никъде не видях конспект с теми и информация за кои специалности какви са? За всички ли има изпит и по език, или само за определени? Интересите ми са в областите Психология и HR.
Много ще съм благодарна ако някой може да сподели впечатления!
Здравейте,
Напоследък се замислям за докторантура, но ми се иска да е в чужд университет. Знаете ли дали има вариант за дистанционно или on line обучение в някой от известните университети и кой в БГ ги организира? Също така, проверявайки сайта на СУ, видях че има приемен изпит, но никъде не видях конспект с теми и информация за кои специалности какви са? За всички ли има изпит и по език, или само за определени? Интересите ми са в областите Психология и HR.
Много ще съм благодарна ако някой може да сподели впечатления!
Напоследък се замислям за докторантура, но ми се иска да е в чужд университет. Знаете ли дали има вариант за дистанционно или on line обучение в някой от известните университети и кой в БГ ги организира? Също така, проверявайки сайта на СУ, видях че има приемен изпит, но никъде не видях конспект с теми и информация за кои специалности какви са? За всички ли има изпит и по език, или само за определени? Интересите ми са в областите Психология и HR.
Много ще съм благодарна ако някой може да сподели впечатления!
Формите на докторантурата са три - редовна, задочна и свободна. За online аз лично не съм чувала. За редовната и задочната докторантура се държи приемен изпит по специалността (който се дава със заповедта за комисията, която да го проведе (поне в БАН е така, приятели от СУ споделиха същото), защото се приема от катедрен или научен съвет - за всяка тема на докторантура е различен конспекта). Държи се приемен изпит и по език, който не е нищо особено. Без приемни изпити започва самостоятелната форма, но за нея ти е нужно да покажеш на съвет какво си направил до момента, а то трябва да е доста. Ако съвета прецени, ще може да те зачисли като докторант на самостоятелна форма.
Здравейте,
Напоследък се замислям за докторантура, но ми се иска да е в чужд университет. Знаете ли дали има вариант за дистанционно или on line обучение в някой от известните университети и кой в БГ ги организира?
Напоследък се замислям за докторантура, но ми се иска да е в чужд университет. Знаете ли дали има вариант за дистанционно или on line обучение в някой от известните университети и кой в БГ ги организира?
Не съм чувала. Дори и в редовната форма е възможно да си на почти свободна програма, т.е. да се виждаш с научния си 2 пъти на семестър, за да обсъдите напредъка. Зависи от научния ръководител. Някои държат да се виждате всяка седмица, други изобщо не ги занимава въпроса колко често консултират.
Имам няколко предложения за докторантура в чужди университети и имам нужда от съвет. Ако има значение, дисциплината е човешки права.
Университет А:
Средно добър университет, средно добър юридически факултет, имат рисърч група по човешки права с двама много добри професори. Като цяло университетът не е блестящ, не е нависоко в общите или юридическите класации, с две думи средна хубост. Ако трябва да съм честна, не е и зле. Има сравнително добри връзки в индустрията, т.е. европейските институции и агенциите на ООН, които се занимават с човешки права, всъщност докторантурата би била финансирана от от ООН. Заплатата е много добра, плюс допълнителни бонуси като почти безплатна квартира, градски транспорт, билет до България веднъж годишно, рилокейшън костс и отпусната допълнителна сума за съпруга ми, докато е безработен в тази държава. Темата на докторантурата е интересна, имам опит с нея, имам ясна идея за методология, литературният обзор на практика ми е в главата. Договорът е за 4 години, включва преподаване, което за мен е добре, тъй като бих желала в бъдеще да работя в университет. С научния ръководител съм работила преди, имаме общ поглед за това как трябва да изглежда докторската работа накрая, познаваме си начините на работа. Негативите са, че няма да бъда на трудов договор, т.е. заплатата всъщност е стипендия и не ми тече трудов стаж. От друга страна обаче бих ползвала всички предимства на студентския статут като разни намаления на цени на билети и т.н. Мястото е красиво, харесва ми за живеене. Тревожи ме основно това, че и бакалавърските ми, и магистърските степени са от много по-добри университети, чудя се дали това не би ми затворило вратите в бъдеще за работа в по-добър университет или институт. Малко ме гложди, че ми е под нивото, защото имам какво да предложа откъм академично СВ. От друга страна пък ми отваря възможности за работа в институциите на ООН, ЕС, Съвета на Европа (темата е такава, че бих била интересен кандидат за много международни организации или НПОта).
Университет В:
Много добър университет, буквално един от най-добрите в света, вероятно един от най-добрите за правене на докторантура по тази тема. Темата също ми е интересна, но и ми е доста по-непозната от тази в Университет А. Заплатата е чувствително по-ниска, стига ми да съм независима, но бихме мизерствали, преди мъжът ми да започне работа или бихме си набъркали спестяванията. Нямам преки впечатления от научните ръководители. Градът е скъп, но и вероятно мъжът ми би си намерил работа по-лесно, но няма как да сме сигурни как ще се погледне на неговото СВ. Ще бъда наета на трудов договор за 3 години, от втората ще започна и да преподавам. Основното предимство на този университет е репутацията му, правният факултет е невероятно силен и престижен. Мисля, че би имало голямо значение и тежест, ако имам докторантура именно оттам.
Еднакво много би ми харесало да работя в университет и в международна организация, и двата варианта съм ги практикувала под формата на стаж и работата ми е допадала и съм се справяла добре. Университетите са подредени според това кога получих предложение, не показват личните ми предпочитания. Вие как бихте постъпили?
Предварително благодаря, всяко мнение точно сега би ми било особено ценно.
Университет А:
Средно добър университет, средно добър юридически факултет, имат рисърч група по човешки права с двама много добри професори. Като цяло университетът не е блестящ, не е нависоко в общите или юридическите класации, с две думи средна хубост. Ако трябва да съм честна, не е и зле. Има сравнително добри връзки в индустрията, т.е. европейските институции и агенциите на ООН, които се занимават с човешки права, всъщност докторантурата би била финансирана от от ООН. Заплатата е много добра, плюс допълнителни бонуси като почти безплатна квартира, градски транспорт, билет до България веднъж годишно, рилокейшън костс и отпусната допълнителна сума за съпруга ми, докато е безработен в тази държава. Темата на докторантурата е интересна, имам опит с нея, имам ясна идея за методология, литературният обзор на практика ми е в главата. Договорът е за 4 години, включва преподаване, което за мен е добре, тъй като бих желала в бъдеще да работя в университет. С научния ръководител съм работила преди, имаме общ поглед за това как трябва да изглежда докторската работа накрая, познаваме си начините на работа. Негативите са, че няма да бъда на трудов договор, т.е. заплатата всъщност е стипендия и не ми тече трудов стаж. От друга страна обаче бих ползвала всички предимства на студентския статут като разни намаления на цени на билети и т.н. Мястото е красиво, харесва ми за живеене. Тревожи ме основно това, че и бакалавърските ми, и магистърските степени са от много по-добри университети, чудя се дали това не би ми затворило вратите в бъдеще за работа в по-добър университет или институт. Малко ме гложди, че ми е под нивото, защото имам какво да предложа откъм академично СВ. От друга страна пък ми отваря възможности за работа в институциите на ООН, ЕС, Съвета на Европа (темата е такава, че бих била интересен кандидат за много международни организации или НПОта).
Университет В:
Много добър университет, буквално един от най-добрите в света, вероятно един от най-добрите за правене на докторантура по тази тема. Темата също ми е интересна, но и ми е доста по-непозната от тази в Университет А. Заплатата е чувствително по-ниска, стига ми да съм независима, но бихме мизерствали, преди мъжът ми да започне работа или бихме си набъркали спестяванията. Нямам преки впечатления от научните ръководители. Градът е скъп, но и вероятно мъжът ми би си намерил работа по-лесно, но няма как да сме сигурни как ще се погледне на неговото СВ. Ще бъда наета на трудов договор за 3 години, от втората ще започна и да преподавам. Основното предимство на този университет е репутацията му, правният факултет е невероятно силен и престижен. Мисля, че би имало голямо значение и тежест, ако имам докторантура именно оттам.
Еднакво много би ми харесало да работя в университет и в международна организация, и двата варианта съм ги практикувала под формата на стаж и работата ми е допадала и съм се справяла добре. Университетите са подредени според това кога получих предложение, не показват личните ми предпочитания. Вие как бихте постъпили?
Предварително благодаря, всяко мнение точно сега би ми било особено ценно.
Имам няколко предложения за докторантура в чужди университети и имам нужда от съвет. Ако има значение, дисциплината е човешки права.
Аз защитих в много престижен чужд университет, като темата също ми беше сравнително непозната в началото. За мен много, много важен фактор е изборът на научен ръководител (аз също нямах преки впечатления до започване на доктората). По тази точка нямах късмет.
Всъщност проектът в Университет А много ми харесва. Единствено се тревожа дали няма да си затворя вратата за бъдеща реализация в други, евентуално по-добри университети. Имате ли впечатление дали това има значение и каква тежест има в сравнение с качеството на самата докторска теза, публикации и преподаване?
Препоръчани теми